Майстори на редки занаяти стават герои в изложба
Визуалният актьор Росина Пенчева основава цифров фотографски дневник, в който запечатва моменти от визитите ѝ в работилници на майстори на редки занаяти, развили до съвършенство своите умения. Проектът е въодушевен от работата ѝ като дипломат на интернационалната мрежа за създатели в региона на занаятите „ Хомо Фабер “ към фондация „ Микеланджело “.
Фотографското проучване носи името „ Ръчно сътворено “. В началото на всеки месец, в продължение на половин година, дневникът ще показва индивидуална фотоистория с текстове за артизани, развили до съвършенство своите умения. Първата е отдадена на 39-годишния габровец Христо Тоцев – занаятчия на суха каменна зидария и ще бъде оповестена на 1-ви ноември. Целта на „ Ръчно сътворено “ е да предизвика публиката да огледа към редките занаяти у нас от нова вероятност, да въодушеви и да напомни потребността от тяхното предпазване и развиване.
Въпросите, които си слага планът, са какви са аргументите дадени занаяти да изчезват и за какво липсва последователност сред поколенията майстори. Търси се отговор кои са методите за предпазване на обичайните занаяти и каква е мотивацията на най-младите артизани. „ Ръчно сътворено “ изследва и връзката сред занаятите и устойчивия метод на живот, както и наклонността за завръщането към „ хендмейда “. Дневникът дава отговор какъв брой време лишава да създадеш нещо майсторско с ръцете си и по какъв начин се краде поминък.
„ Фотографията в „ Ръчно сътворено “ към днешна дата показва актуалните артизани, само че в дълготрайна вероятност тя остава като образен списък за тях и тяхната активност. Това са хора с неповторими умения, които съхраняват, възраждат или привнасят занаяти и вършат връзката сред поколенията, развиват и осъвременяват традицията – нашите „ живи човешки съкровища “. Те са в директен разговор с културното ни завещание, като творят, пресъздават и показват пред света нашата настояща еднаквост. Наред със занаята, за мен е значимо да срещна публиката и с личността на майстора, който го практикува и неговата работна среда. “, споделя Росина Пенчева, създател и продуцент на плана. За да илюстрира потребността от последователност, дневникът включва майстори от разнообразни генерации и срещи в разнообразни точки на България. Подборът кои рядко практикувани занаяти да бъдат показани и кои да са показаните движимости майстори, е изработен след изследване от страна на фотографката. Всеки един поминък следва да се упражнява на високо професионално равнище от не повече от 10 души в страната. В селекцията място намира и луларството, импортирано у нас от Чехия.
При подбора на майсторите Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово достижение, които Алберто Кавали, изпълнителен шеф на фондация „ Микеланджело “, дефинира: достоверност, иновация, интерпретация, подготвеност, креативност, майсторство, образование, автентичност, гений, територия и традиция. „ Росина има огромен капацитет да показва по най-хубавия метод нематериалното завещание, каквото са занаятите. Защото тя има око за детайлите и може да ги показа пълноценно по фотографски път и с тези фрагменти да направи внушения – към красивото, към забавното, особеното, към това, което хората всеобщо не виждат. Нейната работа като дипломат на фондация „ Микеланджело “ ѝ отвори нови хоризонти, тъй като съчетаването на фотографските ѝ умения с това да търси и презентира образно занаяти, се явява изключителна композиция от умения, скъпа освен за артизаните, а и за нашия музей и за всички с отношение към занаятите. “, споделя проф. Светла Димитрова, шеф на Регионален етнографски музей навън „ Етър “ в Габрово, сътрудник на плана. Росина Пенчева е фотограф с нюх и пристрастеност към хващане на креативните процеси в занаятите и изкуството.
Професионалният ѝ опит със снимането на занаяти, креативен процеси и културно завещание стартира още през 2013 година Над четири години е щатен музеен фотограф на музей „ Етър “, откъдето наследява работата си на дипломат на интернационалната мрежа за създатели в региона на занаятите „ Хомо Фабер “. „ Ръчно сътворено “ е план в развиване, който основава образен списък за българските артизани. “, прибавя Росина Пенчева.През декември дневникът показва баш майстора на благородната мед Петър Паунов (73 г.) от Габрово, а през януари следващата година – първия български лулар Георги Тодоров-Гец (51 г.). Февруари носи фотографската история за живата икона на мутафчийството Христо Маринов (67 г.), а най-младият занаятчия, 32-годишният книговезец Калин Даскалов-Стопан от София, е фокус през март. Първият стадий от плана приключва през април с представянето на Деян Денчев (49 г.) – занаятчия лютиер от Разград, усъвършенствал изработването на гъдулки. „ Съдържанието на „ Ръчно сътворено “ ще е налично онлайн и ще се съхранява безсрочно в архива на музей „ Етър “, а проектите ми са планът да бъде надграден с физическа галерия на по-късен стадий. ”, прибавя Росина Пенчева. Фотографският дневник може да бъде прегледан на: https://rosinapencheva.com/rachno-satvoreno
създател: СЛАВА
...
Фотографското проучване носи името „ Ръчно сътворено “. В началото на всеки месец, в продължение на половин година, дневникът ще показва индивидуална фотоистория с текстове за артизани, развили до съвършенство своите умения. Първата е отдадена на 39-годишния габровец Христо Тоцев – занаятчия на суха каменна зидария и ще бъде оповестена на 1-ви ноември. Целта на „ Ръчно сътворено “ е да предизвика публиката да огледа към редките занаяти у нас от нова вероятност, да въодушеви и да напомни потребността от тяхното предпазване и развиване.
Въпросите, които си слага планът, са какви са аргументите дадени занаяти да изчезват и за какво липсва последователност сред поколенията майстори. Търси се отговор кои са методите за предпазване на обичайните занаяти и каква е мотивацията на най-младите артизани. „ Ръчно сътворено “ изследва и връзката сред занаятите и устойчивия метод на живот, както и наклонността за завръщането към „ хендмейда “. Дневникът дава отговор какъв брой време лишава да създадеш нещо майсторско с ръцете си и по какъв начин се краде поминък.
„ Фотографията в „ Ръчно сътворено “ към днешна дата показва актуалните артизани, само че в дълготрайна вероятност тя остава като образен списък за тях и тяхната активност. Това са хора с неповторими умения, които съхраняват, възраждат или привнасят занаяти и вършат връзката сред поколенията, развиват и осъвременяват традицията – нашите „ живи човешки съкровища “. Те са в директен разговор с културното ни завещание, като творят, пресъздават и показват пред света нашата настояща еднаквост. Наред със занаята, за мен е значимо да срещна публиката и с личността на майстора, който го практикува и неговата работна среда. “, споделя Росина Пенчева, създател и продуцент на плана. За да илюстрира потребността от последователност, дневникът включва майстори от разнообразни генерации и срещи в разнообразни точки на България. Подборът кои рядко практикувани занаяти да бъдат показани и кои да са показаните движимости майстори, е изработен след изследване от страна на фотографката. Всеки един поминък следва да се упражнява на високо професионално равнище от не повече от 10 души в страната. В селекцията място намира и луларството, импортирано у нас от Чехия.
При подбора на майсторите Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово достижение, които Алберто Кавали, изпълнителен шеф на фондация „ Микеланджело “, дефинира: достоверност, иновация, интерпретация, подготвеност, креативност, майсторство, образование, автентичност, гений, територия и традиция. „ Росина има огромен капацитет да показва по най-хубавия метод нематериалното завещание, каквото са занаятите. Защото тя има око за детайлите и може да ги показа пълноценно по фотографски път и с тези фрагменти да направи внушения – към красивото, към забавното, особеното, към това, което хората всеобщо не виждат. Нейната работа като дипломат на фондация „ Микеланджело “ ѝ отвори нови хоризонти, тъй като съчетаването на фотографските ѝ умения с това да търси и презентира образно занаяти, се явява изключителна композиция от умения, скъпа освен за артизаните, а и за нашия музей и за всички с отношение към занаятите. “, споделя проф. Светла Димитрова, шеф на Регионален етнографски музей навън „ Етър “ в Габрово, сътрудник на плана. Росина Пенчева е фотограф с нюх и пристрастеност към хващане на креативните процеси в занаятите и изкуството.
Професионалният ѝ опит със снимането на занаяти, креативен процеси и културно завещание стартира още през 2013 година Над четири години е щатен музеен фотограф на музей „ Етър “, откъдето наследява работата си на дипломат на интернационалната мрежа за създатели в региона на занаятите „ Хомо Фабер “. „ Ръчно сътворено “ е план в развиване, който основава образен списък за българските артизани. “, прибавя Росина Пенчева.През декември дневникът показва баш майстора на благородната мед Петър Паунов (73 г.) от Габрово, а през януари следващата година – първия български лулар Георги Тодоров-Гец (51 г.). Февруари носи фотографската история за живата икона на мутафчийството Христо Маринов (67 г.), а най-младият занаятчия, 32-годишният книговезец Калин Даскалов-Стопан от София, е фокус през март. Първият стадий от плана приключва през април с представянето на Деян Денчев (49 г.) – занаятчия лютиер от Разград, усъвършенствал изработването на гъдулки. „ Съдържанието на „ Ръчно сътворено “ ще е налично онлайн и ще се съхранява безсрочно в архива на музей „ Етър “, а проектите ми са планът да бъде надграден с физическа галерия на по-късен стадий. ”, прибавя Росина Пенчева. Фотографският дневник може да бъде прегледан на: https://rosinapencheva.com/rachno-satvoreno
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ