Васил Големански: Младите иновативни компании са новото модерно лице на фондовата борсата
ВизиткаВасил Големански е един от основоположниците на модерната инфраструктура на финансовия пазар в България. Бил е измежду основателите на софтуерната система на Централен депозитар, на който сега е и изпълнителен шеф. Днес Големански е и заместник-председател на Съвета на шефовете на Българска фондова борса, а в интервала 2010 - 2018 година е бил и неин изпълнителен шеф. БФБ и нейни представители ще вземат присъединяване и ще са измежду лекторите на, което ще се организира на 27 и 28 май.
Има ли капацитет повече млади, новаторски и софтуерни компании да излязат на БФБ? Кои браншове смятате, че са най-перспективни?
Определено смятам, че финансовият пазар в България има доста огромен капацитет да притегля новаторски компании от перспективни и бързо разрастващи се браншове. От една страна, тържищата по света от дълго време не са непокътната територия единствено за огромните компании, а това важи в още по-голяма степен и за нашата страна, където над 95% от листнатите сдружения могат да се дефинират като дребни и междинни. От друга, измененията в европейските регулации в последните години дадоха опция за обособяването на пазари с облекчени условия към фирмите, какъвто е и пазара за напредък beam на БФБ. Всичко това е причина за привличането на повече млади компании с новаторски и открит към вложителите мениджмънт, които да се трансфорат в новото и съвременно лице на борсата. Съвсем естествено измежду най-перспективните браншове както за beam, по този начин и за главния пазар, са тези с софтуерна устременост (информационни технологии, създаване на програмен продукт и хардуер, IT услуги, електромобилност), които обичайно се характеризират с по-високи темпове за напредък и към които капиталовият интерес е забележителен. Същевременно, софтуерните компании не са единствения фокус - новаторски компании с капацитет за напредък има и в по-традиционни браншове. Кой сегмент е най-подходящ за тях и какви са преимуществата от листване на фондовата борса?
Пазар beam е подобаващ избор за новаторските компании, които имат капацитет за бърз напредък и разгръщане на бизнеса, а и обичайно са с по-кратка история. Този пазар може да се преглежда като първото ходило на борсата. При него листването е много по малко като развой - допустимо е да се случи в границите на 3-4 месеца, като е обвързвано и с по-ниска административна тежест и разноски за фирмите. Важно преимущество е, че beam дава опция за набиране на капитал до 3 млн. евро на всеки 12 месеца без да е нужен утвърден проспект за първично обществено предложение от Комисията за финансов контрол. По този метод компанията би могла да си обезпечи както първичен финансов запас при самото листване, по този начин и спомагателни средства на един идващ стадий посредством нараствания на капитала на борсата.
Ако обаче имаме една по-зряла софтуерна компания, която търси финансиране над 3 млн. евро на годишна база, то главният пазар е по-удачното място за листване. Основният пазар е ядрото на борсата, при него фирмите могат да употребяват всички преимущества на финансовия пазар, в това число да влязат в полезрението на най-големите институционални вложители в България - пенсионните фондове или пък да попаднат измежду съставените елементи от борсовите показатели. За какви компании от IT бранша е подобаваща БФБ - дребни, междинни, огромни?
Както загатнах, измененията в европейските регулации в последните години дадоха опция за два обособени пътя към финансовия пазар според от размера на компанията, стадия на нейното развиване, размера на търсеното финансиране, както и от задачите и потребностите на самото сдружение и неговите акционери - единият е листване на главния пазар, а другият - листване на пазара за напредък beam. От тази позиция, на главния пазар сега има няколко по-големи софтуерни компании като " Сирма груп холдинг ", " Телелинк бизнес сървисиз " и " Алтерко ". Те са част от тъй наречените сини чипове на борсата, като са измежду съставените елементи на главния показател SOFIX и са в обективите на всички вложители на пазара.
Има ли капацитет повече млади, новаторски и софтуерни компании да излязат на БФБ? Кои браншове смятате, че са най-перспективни?
Определено смятам, че финансовият пазар в България има доста огромен капацитет да притегля новаторски компании от перспективни и бързо разрастващи се браншове. От една страна, тържищата по света от дълго време не са непокътната територия единствено за огромните компании, а това важи в още по-голяма степен и за нашата страна, където над 95% от листнатите сдружения могат да се дефинират като дребни и междинни. От друга, измененията в европейските регулации в последните години дадоха опция за обособяването на пазари с облекчени условия към фирмите, какъвто е и пазара за напредък beam на БФБ. Всичко това е причина за привличането на повече млади компании с новаторски и открит към вложителите мениджмънт, които да се трансфорат в новото и съвременно лице на борсата. Съвсем естествено измежду най-перспективните браншове както за beam, по този начин и за главния пазар, са тези с софтуерна устременост (информационни технологии, създаване на програмен продукт и хардуер, IT услуги, електромобилност), които обичайно се характеризират с по-високи темпове за напредък и към които капиталовият интерес е забележителен. Същевременно, софтуерните компании не са единствения фокус - новаторски компании с капацитет за напредък има и в по-традиционни браншове. Кой сегмент е най-подходящ за тях и какви са преимуществата от листване на фондовата борса?
Пазар beam е подобаващ избор за новаторските компании, които имат капацитет за бърз напредък и разгръщане на бизнеса, а и обичайно са с по-кратка история. Този пазар може да се преглежда като първото ходило на борсата. При него листването е много по малко като развой - допустимо е да се случи в границите на 3-4 месеца, като е обвързвано и с по-ниска административна тежест и разноски за фирмите. Важно преимущество е, че beam дава опция за набиране на капитал до 3 млн. евро на всеки 12 месеца без да е нужен утвърден проспект за първично обществено предложение от Комисията за финансов контрол. По този метод компанията би могла да си обезпечи както първичен финансов запас при самото листване, по този начин и спомагателни средства на един идващ стадий посредством нараствания на капитала на борсата.
Ако обаче имаме една по-зряла софтуерна компания, която търси финансиране над 3 млн. евро на годишна база, то главният пазар е по-удачното място за листване. Основният пазар е ядрото на борсата, при него фирмите могат да употребяват всички преимущества на финансовия пазар, в това число да влязат в полезрението на най-големите институционални вложители в България - пенсионните фондове или пък да попаднат измежду съставените елементи от борсовите показатели. За какви компании от IT бранша е подобаваща БФБ - дребни, междинни, огромни?
Както загатнах, измененията в европейските регулации в последните години дадоха опция за два обособени пътя към финансовия пазар според от размера на компанията, стадия на нейното развиване, размера на търсеното финансиране, както и от задачите и потребностите на самото сдружение и неговите акционери - единият е листване на главния пазар, а другият - листване на пазара за напредък beam. От тази позиция, на главния пазар сега има няколко по-големи софтуерни компании като " Сирма груп холдинг ", " Телелинк бизнес сървисиз " и " Алтерко ". Те са част от тъй наречените сини чипове на борсата, като са измежду съставените елементи на главния показател SOFIX и са в обективите на всички вложители на пазара.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ