Дигиталните технологии и информацията са неразделна част от здравеопазването и социалните грижи
ВизиткаПроф. Ник Гулдемонд е лекар по медицина и електроинженерство от Университета в Маастрихт. Той е бил основен изпълнителен шеф и създател на Medical Field Lab (началото на 2000 г.) и е първият интернационален образец за основана в университетска болница " жива лаборатория ", отдадена на науката, нововъведенията и въздействието им върху обществото. През 2017 година става професор по интегрирани грижи и технологии в Медицински университет " Сеченов ", а от 2021 година е и професор по публично здраве и опазване на здравето. Проф. Гулдемонд е и координатор на Европейски Съюз EIP за здравословно и интензивно остаряване, специалист в Световната организация на фамилните лекари WONCA и специалист по използването на правата на индивида в биомедицината в Европейския съвет. Освен това е асоцииран редактор на Journal of Integrated Care и е бил член на публицистичния съвет на European Medical Journal. Проф. Гулдемонд беше преподавател на Форум " Дигитално здраве ", проведен от " Капитал " на 17 май 2022 година Там той приказва за " Фактори на дейно за взаимно основаване на (дигитални) решения в опазването на здравето в публично-частна екосистема и " живи лаборатории в общности ". Пред какви огромни провокации са изправени здравните системи в постковид ерата и какви са техните решения?
- Има доста сходни провокации в другите страни още преди пандемията. Основните провокации са възходящото търсене на медицински услуги, което става по-сложно заради съществуването на повече пациенти с голям брой проблеми, до момента в който човешките и финансовите запаси понижават (в условен план). Освен това достъпността, равенството и качеството на грижите не са оптимални в доста страни, което основава неефективност и неравенства. Последиците от пандемията форсираха и ускориха тези трайни трендове, а COVID-19 добави още доста пациенти към огромното закъснение в услугите заради отсрочване на оказването на грижи. Като цяло в интернационален проект концепциите за посрещане на тези провокации са доста сходни - по-добри резултати на по-ниска цена посредством цифрови интегрирани решения и насочени към индивида медицински услуги. Изводите за здравните системи са, че насочената към общността първична помощ би трябвало да бъде подсилена, фрагментираните сред доставчиците на здравни услуги и лечебните заведения услуги би трябвало да бъдат интегрирани и уравнени, заплащанията на доставчиците би трябвало да зависят от резултата, а не от таксата за даване на услуга.
Консултирате редица държавни управления, компании и европейски институции, а също по този начин сте осведомен със здравната система в България. Имат ли аналоговите осведомителни системи на българския здравен бранш паралели в други системи? Според вас върви ли в вярната посока процесът на цифровизация на България?- Като цяло доста системи в опазването на здравето и обществените услуги употребяват фрагментирани данни и непълни осведомителни системи. Дори страните с по този начин наречената добре развита ИТ инфраструктура като Нидерландия в реалност също са фрагментирани. Те може да имат първокласни проучвателен и болнични ИТ системи, само че те са лимитирани в границите на съответната организация за пациентите и екипите й. Много от лечебните заведения, центровете за първична здравна помощ и другите здравни институции към момента употребяват факс за продан на информация. Понякога данните се събират централизирано за административни и финансови цели, само че обстоен поток от данни сред организациите в поддръжка на оперативния развой на даване на услуги за пациенти и експерти към момента е доста рядко срещано събитие, само че по никакъв начин не е нереалистично за реализиране.
Това, че Българският цифров клъстер поема самодейност за картографиране на съществуващата обстановка, разглеждайки мощните и слабите страни, е доста рационален метод. Така тактиката ще може да се гради върху положителните неща, които към този момент са налице, от поуките от неуспехите и триумфите по пътя на формулиране на пътна карта за осъществяване, която регистрира спецификите на българския подтекст и заинтригуваните страни.
Реклама Какво е мястото на офлайн опазването на здравето в здравните системи? Какво ще кажете за цифровото опазване на здравето? Бихте ли показали сегменти от здравния бранш, които би трябвало да бъдат цифровизирани, с цел да спестят повече време на лекарите и пациентите, да предават по-добре информацията и да подобрят качеството на услугата?
Онлайн (дигиталното) и офлайн (физическото) опазване на здравето не би трябвало да се преглеждат като фрагментирани способи за даване на услуги, а като интегриран метод, насочен към индивида, при който имате разнообразни средства за предугаждане на потребностите на хората. В идеалния случай имате композиция от взаимоотношение: онлайн, където е дейно и допустимо, и офлайн - единствено където е належащо. Това важи и за съдействието сред експертите, в случай че имате потребност от мултидисциплинарен отборен метод при лекуването на пациенти с по-сложни проблеми. Здравеопазването нормално е комплициран логистичен и ръководен от информация развой с интензивно взаимоотношение сред експерти от разнообразни организации с пациенти и лица, които се грижат за тях прекомерно отвън границите на опциите единствено на едно здравно приложение.
Как държавните управления би трябвало да употребяват здравните данни, с цел да ръководят по-добре здравните системи в своите страни?
Данните за резултатите и осъществяването разрешават на държавните управления, фондовете и управляващите да вземат осведомени решения по отношение на нужните политики и дейности за усъвършенстване на грижите за българските пациенти. В идеалния случай тази информация се употребява в подтекста на самообучаваща се система за опазване на здравето в развой на непрестанно рационализиране: основана на просвета на взаимно доверие и схващане, където експертите се усещат сигурни да споделят информация и да има бистрота по отношение на резултата и деянията. Използването на информация за прецизно ръководство и надзор в властнически углавен жанр е контрапродуктивно.
Както научихме по време на пандемията, данните за публичното опазване на здравето в действително време и тези, касаещи популацията, могат да оказват помощ на управляващите да реагират доста по-бързо и по-ефективно, с цел да плануват епидемии от инфекциозни болести и други закани за публичното здраве. В това отношение научихме доста и за значимостта от връзката и взаимоотношението с жителите за съвещания, промоция на здравето и за даване на справедлива информация за справяне с дезинформацията.
В умозаключение, цифровите технологии и информацията са неразделна част от опазването на здравето и обществените грижи на разнообразни равнища (от хирургия до политики) с голям брой участници и заинтригувани страни. За да може данните да работят за здравните системи, се нуждаем от споделена визия за промяна, която регистрира услугите, технологиите, финансите и организационните аспекти.
Реклама Свързани публикации Магистър-фармацевт Велина Григорова: Генеричното изписване на медикаменти би улеснило доста пациентите 4 юни 2022, 15:00 Най-после е време за цифрова промяна на българското опазване на здравето 18 май 2022, 10:40 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
- Има доста сходни провокации в другите страни още преди пандемията. Основните провокации са възходящото търсене на медицински услуги, което става по-сложно заради съществуването на повече пациенти с голям брой проблеми, до момента в който човешките и финансовите запаси понижават (в условен план). Освен това достъпността, равенството и качеството на грижите не са оптимални в доста страни, което основава неефективност и неравенства. Последиците от пандемията форсираха и ускориха тези трайни трендове, а COVID-19 добави още доста пациенти към огромното закъснение в услугите заради отсрочване на оказването на грижи. Като цяло в интернационален проект концепциите за посрещане на тези провокации са доста сходни - по-добри резултати на по-ниска цена посредством цифрови интегрирани решения и насочени към индивида медицински услуги. Изводите за здравните системи са, че насочената към общността първична помощ би трябвало да бъде подсилена, фрагментираните сред доставчиците на здравни услуги и лечебните заведения услуги би трябвало да бъдат интегрирани и уравнени, заплащанията на доставчиците би трябвало да зависят от резултата, а не от таксата за даване на услуга.
Консултирате редица държавни управления, компании и европейски институции, а също по този начин сте осведомен със здравната система в България. Имат ли аналоговите осведомителни системи на българския здравен бранш паралели в други системи? Според вас върви ли в вярната посока процесът на цифровизация на България?- Като цяло доста системи в опазването на здравето и обществените услуги употребяват фрагментирани данни и непълни осведомителни системи. Дори страните с по този начин наречената добре развита ИТ инфраструктура като Нидерландия в реалност също са фрагментирани. Те може да имат първокласни проучвателен и болнични ИТ системи, само че те са лимитирани в границите на съответната организация за пациентите и екипите й. Много от лечебните заведения, центровете за първична здравна помощ и другите здравни институции към момента употребяват факс за продан на информация. Понякога данните се събират централизирано за административни и финансови цели, само че обстоен поток от данни сред организациите в поддръжка на оперативния развой на даване на услуги за пациенти и експерти към момента е доста рядко срещано събитие, само че по никакъв начин не е нереалистично за реализиране.
Това, че Българският цифров клъстер поема самодейност за картографиране на съществуващата обстановка, разглеждайки мощните и слабите страни, е доста рационален метод. Така тактиката ще може да се гради върху положителните неща, които към този момент са налице, от поуките от неуспехите и триумфите по пътя на формулиране на пътна карта за осъществяване, която регистрира спецификите на българския подтекст и заинтригуваните страни.
Реклама Какво е мястото на офлайн опазването на здравето в здравните системи? Какво ще кажете за цифровото опазване на здравето? Бихте ли показали сегменти от здравния бранш, които би трябвало да бъдат цифровизирани, с цел да спестят повече време на лекарите и пациентите, да предават по-добре информацията и да подобрят качеството на услугата?
Онлайн (дигиталното) и офлайн (физическото) опазване на здравето не би трябвало да се преглеждат като фрагментирани способи за даване на услуги, а като интегриран метод, насочен към индивида, при който имате разнообразни средства за предугаждане на потребностите на хората. В идеалния случай имате композиция от взаимоотношение: онлайн, където е дейно и допустимо, и офлайн - единствено където е належащо. Това важи и за съдействието сред експертите, в случай че имате потребност от мултидисциплинарен отборен метод при лекуването на пациенти с по-сложни проблеми. Здравеопазването нормално е комплициран логистичен и ръководен от информация развой с интензивно взаимоотношение сред експерти от разнообразни организации с пациенти и лица, които се грижат за тях прекомерно отвън границите на опциите единствено на едно здравно приложение.
Как държавните управления би трябвало да употребяват здравните данни, с цел да ръководят по-добре здравните системи в своите страни?
Данните за резултатите и осъществяването разрешават на държавните управления, фондовете и управляващите да вземат осведомени решения по отношение на нужните политики и дейности за усъвършенстване на грижите за българските пациенти. В идеалния случай тази информация се употребява в подтекста на самообучаваща се система за опазване на здравето в развой на непрестанно рационализиране: основана на просвета на взаимно доверие и схващане, където експертите се усещат сигурни да споделят информация и да има бистрота по отношение на резултата и деянията. Използването на информация за прецизно ръководство и надзор в властнически углавен жанр е контрапродуктивно.
Както научихме по време на пандемията, данните за публичното опазване на здравето в действително време и тези, касаещи популацията, могат да оказват помощ на управляващите да реагират доста по-бързо и по-ефективно, с цел да плануват епидемии от инфекциозни болести и други закани за публичното здраве. В това отношение научихме доста и за значимостта от връзката и взаимоотношението с жителите за съвещания, промоция на здравето и за даване на справедлива информация за справяне с дезинформацията.
В умозаключение, цифровите технологии и информацията са неразделна част от опазването на здравето и обществените грижи на разнообразни равнища (от хирургия до политики) с голям брой участници и заинтригувани страни. За да може данните да работят за здравните системи, се нуждаем от споделена визия за промяна, която регистрира услугите, технологиите, финансите и организационните аспекти.
Реклама Свързани публикации Магистър-фармацевт Велина Григорова: Генеричното изписване на медикаменти би улеснило доста пациентите 4 юни 2022, 15:00 Най-после е време за цифрова промяна на българското опазване на здравето 18 май 2022, 10:40 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Здравеопазване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ