Проф. Марта Сугарева пред Марица: Близостта до Родопите и ...
Визитка
Проф. Марта Сугарева е приключила статистика в УНСС. Доктор на социологическите науки с тематика на дисертацията “Българското семейство в подтекста на актуалните европейски трендове ”. Работила е в Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките. Преподавател по демография и статистика в ПУ " П. Хилендарски ". Дълги години преподава социология на фамилията в СУ. Наскоро излезе книгата „ Демографското възпроизводство в европейските страни след Втората международна война ” в съавторство.
Как може демографската просвета у нас да се ръководи от психолог
Спрямо другите европейски страни раждаемостта у нас е на приблизително равнище
- Проф. Сугарева, докога ще се раздуват трите най-големи града в страната - София, Пловдив и Варна, които сега са най-притегателните центрове за живеене?
- Това е наклонност в международен мащаб - централизация на популацията към огромните агломерации. Това е видно на всички континенти. Но има особености. Германският модел да вземем за пример - там има различен метод на разселване, хората обичат да живеят в по-малки и спокойни селища.
Не знаем докога ще продължи наклонността за разгръщане на мегаполисите - тя е международна, само че не е позитивна. За страдание, в България имаме чудесни места за живеене, с красива природа, подобаващи за селско стопанство, които обаче са обезлюдени вследствие на доста фактори.
- Какви значими тенденции вършат усещане от последното броене?
- В Пловдив популацията се усилва, имаме напредък поради развиването на бизнеса, за разлика от по-голямата част на страната, където популацията понижава.
От преброяването излязоха данни, че намалението на популацията е много по-голямо от предстоящото. Явно оценките на емиграцията не са били достоверни, защото като цяло популацията е намаляло повече от това, което е било предстоящо по калкулации. Оказва се, че външната емиграция още повече „ изяжда “ популацията от това, което сме предполагали. Но и раждаемостта, и смъртността не би трябвало да се абсолютизират, те имат разнообразни индикатори. Зависи по какъв начин измерваме тези индикатори. По принцип по отношение на другите европейски страни раждаемостта у нас е на приблизително равнище.
Дори от десетина и повече години има наклонност на нарастване на раждаемостта у нас.
Да, преходът се отрази доста отрицателно на раждаемостта, доста хора в репродуктивна възраст напуснаха страната. Но индикаторите на раждаемостта у нас никога не са фрапантни, съпоставени с ниските в Европа.
Спекулира се със смъртността - даже прочут публицист разгласи, че е най-висока в целия свят. Това е нечиста сделка, не е правилно да се прави такава констатация, защото индикаторът смъртност - умряли на 1000 души население, се въздейства мощно от % на старите хора, при които смъртността по принцип е по-висока.
Важен индикатор е детската смъртност, която в България понижава.
Често се преекспонира, че ромите имат доста деца. Има и такива случаи, само че част от тях към този момент желае да имат по две-три деца. Като цяло и в ромската общественост има понижение на раждаемостта - има развой на хомогенизация по отношение на другото население.
Не стоим добре демографски в много области на фона на Европа, в това число по индикатора междинна дълготрайност на живот. При последното броене у нас тя е 73.6 години, 73.9 за Пловдив, до момента в който в Норвегия е 83.3 години.
Имаме обаче европейски вид демографско развиване, с тая специфичност, че сме от Източна Европа и имаме емиграция - повече излизат, в сравнение с влизат. Точно там е казусът, във външномиграционните придвижвания. А и вътре в страната има доста закъсали области.
- Как да се върне животът в обезлюдяващите се области, които са доста и в Пловдивско, и в Смолянско?
- И в другите страни има обезлюдяване - във Франция, в Испания. Ние сме като французите - в случай че не заминат за чужбина, младите избират огромните градове.
Имаме смяна и в фамилните модели, самобитна равноправност, младите нямат опция да се грижат за старите си родители. Т.е. страната е тая, която би трябвало да реализира форми, които да облекчат живота на възрастните хора, които постоянно живеят в изолирани места.
Трябва да се подтикват и младежи, които да се заселват в по-отдалечени селища. Има към този момент много такива случаи, има и чужденци, които идват да живеят у нас, привлечени от естествените условия и сградния фонд. Има изоставени къщи, които след ремонт стават съвършено място за живеене. Но за това са нужни средства за вложение. Държавата обаче не може да отпусне такива средства.
Наблюдава се развой на заселване в обезлюдени места, само че към момента не е всеобщ, с цел да го назовем наклонност.
Може да се употребява опитът на Италия, Гърция, където в обезлюдени селища се дават жилища на алегорична цена на хора, които желаят да живеят там. Проблемът обаче е в това, че изоставените къщи в отдалечените зони си имат притежатели. Т.е. би трябвало да има закон, гласуван от Народното събрание, който да задължава тези притежатели да се грижат за парцела си. Ако не го вършат, страната да има право да им го отнеме.
Ето, и към Смолян има доста обезлюдени зони. Нужни са вложения, с цел да се образуват сателитни селища с хора, които да работят в Смолян. Градът е много далечен от Пловдив и няма по какъв начин да е негов спътник. Районът има благоприятни условия за разнообразни типове туризъм - исторически, здравен, което може да стимулира стопанската система. Ето Златоград е образец по какъв начин може селището да се съживи с интелигентна политика. Нека Смолян да научи урока на Златоград.
Има способи за справяне с обезлюдяването. Ето, в този момент моментът е сполучлив. Има късмет да получим пари от Европа по Плана за възобновяване и резистентност. Но парите не се дават току-тъй, нужни са планове с прецизен план, който по-късно ще бъде следен прецизно.
- За това обаче е нужна постоянна държавна политика. Ние имаме ли национална демографска тактика?
- Имаме, само че тя страда от много дефекти. Демографската политика се опира на науката демография. А както е известно, науката у нас е доста зле финансирана. Включително в Българска академия на науките, където съм работила.
Там царят феминизация, да не приказваме за порочните връзкарски и шуробаджанашки модели. И надлежно резултатът е слаба просвета. А без просвета държавните институти, министерствата няма от кое място да се зареждат с хрумвания, с модели за използване.
Във Франция да вземем за пример има доста мощен Институт по демография. И ние имахме подобен институт към Българска академия на науките, само че преди няколко години го сляха с Института по логика на психиката в Институт за проучване на популацията и индивида. Това е скандално! Как може демографията, основана на статистически данни и теории просвета, да се ръководи от психолог?
- Една от околните до Пловдив общини, " Родопи ", е от дребното в България с растеж на популацията. Дали ще се ускори наклонността работещите да идват в града, а заможните пловдивчани да се изнасят в планинските селища покрай Пловдив?
- Някога на това му споделяха ежедневна трудова миграция. Това е извънредно публикувано във всички страни, в Европейски Съюз, в това число в Източна Европа.
Това е закономерна наклонност. Добре е хората с благоприятни условия да си вършат къщи в сателитните селища към Пловдив, с цел да употребяват чудесните естествени условия на Родопската яка. Може би по този начин ще се освободи жилищен фонд в града за пришълци извън, търсещи благоприятни условия за работа.
По същата логичност евентуално най-населеният регион на Пловдив е " Южен " - заради опциите за развиване и заселване към планината. В този смисъл Пловдив е миропомазан от близостта с Родопите, както и София от близостта с Витоша, със сателитните Симеоново, Бистрица, Драгалевци, които към този момент са столични квартали.
- Как може да се подтиква повишаване на раждаемостта? Можем ли да употребяваме унгарския модел, да вземем за пример?
- Изкуствено стимулиране на раждаемостта не е решение. Преди 1989 година да вземем за пример имаше интервали, в които абортите бяха неразрешени за тези, които нямат две деца. Имаше и ергенски налог за хората, които нямат деца. Това е погрешно, както и да се дават пари за това, че дамата е родила дете. По-скоро страната би трябвало да се концентрира в грижите за децата - за здравето и образованието им.
Предоставянето на 30 000 евро за три деца, както прави унгарският министър председател, е разхищаване. Всяко семейство би трябвало да преценя единствено какъв брой деца може да има, с цел да има опция да се грижи добре за тях.
Изобщо демографската система се саморегулира. Няма потребност от груби вмешателства, мислени-недомислени. Само на пръв взор наподобява, че като дадеш пари на хората, те ще раждат повече. Може и да го вършат, само че е значим финалният резултат - дали родените деца ще са добре обгрижени, образовани, с шансове за реализация.
- Ще бъдем ли принудени в близко време да компенсираме неналичието на работна ръка с импорт на мигранти? Време ли е да вършим стратегии за отсяване на потока идващи извън?
- Това отново може да стане по импровизиран метод. И сега имаме мигранти, само че те не желаят да останат тук. Ето, и украинците си отпътуват, не успяхме да ги притеглим.
А и в случай че тук има положителни условия, дано да ги употребяват нашите хора, не е нужно да идват хора извън. Нужна е обаче добра организация на стопанската система. Има доста работа и е въпрос на организация да се привлекат хора, тъй като работна ръка има, само че тя се шляе.
Можем да чакаме още българи да се връщат от чужбина. Особено по пандемията много хора се върнаха.
Държавата може да намерения и за друго - освен в Гърция, и у нас би трябвало да се гледат старите хора.
Трябва да се усъвършенстват и масовизират стратегиите „ Социален помощник “, в които против заплата хора се грижат за заболели или възрастни.
Държавата може да го провежда посредством общественото министерство, включително курсове за образование, даже да се получава тапия за подготовка за гледане на остарели хора.
Моя позната написа дисертация по тази тематика и може в бъдеще тезите <210> да се включат и в практиката.
Проф. Марта Сугарева е приключила статистика в УНСС. Доктор на социологическите науки с тематика на дисертацията “Българското семейство в подтекста на актуалните европейски трендове ”. Работила е в Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките. Преподавател по демография и статистика в ПУ " П. Хилендарски ". Дълги години преподава социология на фамилията в СУ. Наскоро излезе книгата „ Демографското възпроизводство в европейските страни след Втората международна война ” в съавторство.
Как може демографската просвета у нас да се ръководи от психолог
Спрямо другите европейски страни раждаемостта у нас е на приблизително равнище
- Проф. Сугарева, докога ще се раздуват трите най-големи града в страната - София, Пловдив и Варна, които сега са най-притегателните центрове за живеене?
- Това е наклонност в международен мащаб - централизация на популацията към огромните агломерации. Това е видно на всички континенти. Но има особености. Германският модел да вземем за пример - там има различен метод на разселване, хората обичат да живеят в по-малки и спокойни селища.
Не знаем докога ще продължи наклонността за разгръщане на мегаполисите - тя е международна, само че не е позитивна. За страдание, в България имаме чудесни места за живеене, с красива природа, подобаващи за селско стопанство, които обаче са обезлюдени вследствие на доста фактори.
- Какви значими тенденции вършат усещане от последното броене?
- В Пловдив популацията се усилва, имаме напредък поради развиването на бизнеса, за разлика от по-голямата част на страната, където популацията понижава.
От преброяването излязоха данни, че намалението на популацията е много по-голямо от предстоящото. Явно оценките на емиграцията не са били достоверни, защото като цяло популацията е намаляло повече от това, което е било предстоящо по калкулации. Оказва се, че външната емиграция още повече „ изяжда “ популацията от това, което сме предполагали. Но и раждаемостта, и смъртността не би трябвало да се абсолютизират, те имат разнообразни индикатори. Зависи по какъв начин измерваме тези индикатори. По принцип по отношение на другите европейски страни раждаемостта у нас е на приблизително равнище.
Дори от десетина и повече години има наклонност на нарастване на раждаемостта у нас.
Да, преходът се отрази доста отрицателно на раждаемостта, доста хора в репродуктивна възраст напуснаха страната. Но индикаторите на раждаемостта у нас никога не са фрапантни, съпоставени с ниските в Европа.
Спекулира се със смъртността - даже прочут публицист разгласи, че е най-висока в целия свят. Това е нечиста сделка, не е правилно да се прави такава констатация, защото индикаторът смъртност - умряли на 1000 души население, се въздейства мощно от % на старите хора, при които смъртността по принцип е по-висока.
Важен индикатор е детската смъртност, която в България понижава.
Често се преекспонира, че ромите имат доста деца. Има и такива случаи, само че част от тях към този момент желае да имат по две-три деца. Като цяло и в ромската общественост има понижение на раждаемостта - има развой на хомогенизация по отношение на другото население.
Не стоим добре демографски в много области на фона на Европа, в това число по индикатора междинна дълготрайност на живот. При последното броене у нас тя е 73.6 години, 73.9 за Пловдив, до момента в който в Норвегия е 83.3 години.
Имаме обаче европейски вид демографско развиване, с тая специфичност, че сме от Източна Европа и имаме емиграция - повече излизат, в сравнение с влизат. Точно там е казусът, във външномиграционните придвижвания. А и вътре в страната има доста закъсали области.
- Как да се върне животът в обезлюдяващите се области, които са доста и в Пловдивско, и в Смолянско?
- И в другите страни има обезлюдяване - във Франция, в Испания. Ние сме като французите - в случай че не заминат за чужбина, младите избират огромните градове.
Имаме смяна и в фамилните модели, самобитна равноправност, младите нямат опция да се грижат за старите си родители. Т.е. страната е тая, която би трябвало да реализира форми, които да облекчат живота на възрастните хора, които постоянно живеят в изолирани места.
Трябва да се подтикват и младежи, които да се заселват в по-отдалечени селища. Има към този момент много такива случаи, има и чужденци, които идват да живеят у нас, привлечени от естествените условия и сградния фонд. Има изоставени къщи, които след ремонт стават съвършено място за живеене. Но за това са нужни средства за вложение. Държавата обаче не може да отпусне такива средства.
Наблюдава се развой на заселване в обезлюдени места, само че към момента не е всеобщ, с цел да го назовем наклонност.
Може да се употребява опитът на Италия, Гърция, където в обезлюдени селища се дават жилища на алегорична цена на хора, които желаят да живеят там. Проблемът обаче е в това, че изоставените къщи в отдалечените зони си имат притежатели. Т.е. би трябвало да има закон, гласуван от Народното събрание, който да задължава тези притежатели да се грижат за парцела си. Ако не го вършат, страната да има право да им го отнеме.
Ето, и към Смолян има доста обезлюдени зони. Нужни са вложения, с цел да се образуват сателитни селища с хора, които да работят в Смолян. Градът е много далечен от Пловдив и няма по какъв начин да е негов спътник. Районът има благоприятни условия за разнообразни типове туризъм - исторически, здравен, което може да стимулира стопанската система. Ето Златоград е образец по какъв начин може селището да се съживи с интелигентна политика. Нека Смолян да научи урока на Златоград.
Има способи за справяне с обезлюдяването. Ето, в този момент моментът е сполучлив. Има късмет да получим пари от Европа по Плана за възобновяване и резистентност. Но парите не се дават току-тъй, нужни са планове с прецизен план, който по-късно ще бъде следен прецизно.
- За това обаче е нужна постоянна държавна политика. Ние имаме ли национална демографска тактика?
- Имаме, само че тя страда от много дефекти. Демографската политика се опира на науката демография. А както е известно, науката у нас е доста зле финансирана. Включително в Българска академия на науките, където съм работила.
Там царят феминизация, да не приказваме за порочните връзкарски и шуробаджанашки модели. И надлежно резултатът е слаба просвета. А без просвета държавните институти, министерствата няма от кое място да се зареждат с хрумвания, с модели за използване.
Във Франция да вземем за пример има доста мощен Институт по демография. И ние имахме подобен институт към Българска академия на науките, само че преди няколко години го сляха с Института по логика на психиката в Институт за проучване на популацията и индивида. Това е скандално! Как може демографията, основана на статистически данни и теории просвета, да се ръководи от психолог?
- Една от околните до Пловдив общини, " Родопи ", е от дребното в България с растеж на популацията. Дали ще се ускори наклонността работещите да идват в града, а заможните пловдивчани да се изнасят в планинските селища покрай Пловдив?
- Някога на това му споделяха ежедневна трудова миграция. Това е извънредно публикувано във всички страни, в Европейски Съюз, в това число в Източна Европа.
Това е закономерна наклонност. Добре е хората с благоприятни условия да си вършат къщи в сателитните селища към Пловдив, с цел да употребяват чудесните естествени условия на Родопската яка. Може би по този начин ще се освободи жилищен фонд в града за пришълци извън, търсещи благоприятни условия за работа.
По същата логичност евентуално най-населеният регион на Пловдив е " Южен " - заради опциите за развиване и заселване към планината. В този смисъл Пловдив е миропомазан от близостта с Родопите, както и София от близостта с Витоша, със сателитните Симеоново, Бистрица, Драгалевци, които към този момент са столични квартали.
- Как може да се подтиква повишаване на раждаемостта? Можем ли да употребяваме унгарския модел, да вземем за пример?
- Изкуствено стимулиране на раждаемостта не е решение. Преди 1989 година да вземем за пример имаше интервали, в които абортите бяха неразрешени за тези, които нямат две деца. Имаше и ергенски налог за хората, които нямат деца. Това е погрешно, както и да се дават пари за това, че дамата е родила дете. По-скоро страната би трябвало да се концентрира в грижите за децата - за здравето и образованието им.
Предоставянето на 30 000 евро за три деца, както прави унгарският министър председател, е разхищаване. Всяко семейство би трябвало да преценя единствено какъв брой деца може да има, с цел да има опция да се грижи добре за тях.
Изобщо демографската система се саморегулира. Няма потребност от груби вмешателства, мислени-недомислени. Само на пръв взор наподобява, че като дадеш пари на хората, те ще раждат повече. Може и да го вършат, само че е значим финалният резултат - дали родените деца ще са добре обгрижени, образовани, с шансове за реализация.
- Ще бъдем ли принудени в близко време да компенсираме неналичието на работна ръка с импорт на мигранти? Време ли е да вършим стратегии за отсяване на потока идващи извън?
- Това отново може да стане по импровизиран метод. И сега имаме мигранти, само че те не желаят да останат тук. Ето, и украинците си отпътуват, не успяхме да ги притеглим.
А и в случай че тук има положителни условия, дано да ги употребяват нашите хора, не е нужно да идват хора извън. Нужна е обаче добра организация на стопанската система. Има доста работа и е въпрос на организация да се привлекат хора, тъй като работна ръка има, само че тя се шляе.
Можем да чакаме още българи да се връщат от чужбина. Особено по пандемията много хора се върнаха.
Държавата може да намерения и за друго - освен в Гърция, и у нас би трябвало да се гледат старите хора.
Трябва да се усъвършенстват и масовизират стратегиите „ Социален помощник “, в които против заплата хора се грижат за заболели или възрастни.
Държавата може да го провежда посредством общественото министерство, включително курсове за образование, даже да се получава тапия за подготовка за гледане на остарели хора.
Моя позната написа дисертация по тази тематика и може в бъдеще тезите <210> да се включат и в практиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ