Доц. д-р Георги Нехризов: България няма ясна концепция как да се опазва културното наследство
ВизиткаДоц. доктор Георги Нехризов е началник на секция " Интердисциплинарни проучвания и Археологическа карта на България " в Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките. През дългогодишната си кариера като археолог той е управлявал над 80 експедиции за археологически разкопки и над 50 за теренни търсения. Основните му научни ползи са свързани с тракийската античност, а районът, на който отдава най-вече време и старания, са Източните Родопи. Сред откритията и изследванията му са кромлехът при с. Долни Главанак, скалните гробници по поречието на р. Арда, долмените в Ивайловградско, тракийските гробници при селата Долно Луково и Черничино и други
Каква е повода толкоз доста археологически обекти да тънат в давност?
В България няма ясна идея по какъв начин да се опазва културното завещание. Липсва национална тактика с ясни правила за ръководството му, както и действителен надзор върху осъществяването на дейностите по опазването му. От много време социализацията на археологическите обекти се осъществя въз основата на планове. За страдание тези планове са водени най-често от общините, в които нормално няма специалисти в това направление. Не рядко плановете са неуместни, тъй като залагат по-скоро на атракцията, в сравнение с действителната историческа реалност.
Има случаи, в които безусловно се измислят археологически обекти. Пример за това е осъщественият неотдавна до Варна атракцион, който с нищо не обвързван с античната реалност. Какъв би бил устойчивият метод за социализация на археологическите обекти?
Реклама
Има положителни образци. Такъв е античният град Хераклея Синтика край Петрич, който се изследва от над 10 години под управлението на доцент Людмил Вагалински. Там по едно и също време с разкопките се реализират ограничения за консервация и експониране на по-важните артефакти на място. Огромният туристически поток, провокиран и от непрестанно обновявания уебсайт на обекта с над 200 000 визити годишно, е вярно ориентиран и дава опция посетителите да получат допустимо най-пълна визия за обекта, без да пречат на археологическите разкопки. Приходите от визитите се употребяват от Община Петрич за запазване и защита на паметника.
Добър образец е и Казанлъшката гробница, на която още през 60-те години на 20 в. е основано отлично копие, което се посещава от туристите. Това разрешава от една страна да се опазва оригиналът, а от друга музеят, който менажира този обект, да получава съществени запаси, които да влага в опазването му и в скъпо струващата му поддръжка, обвързвана с климатизация и режим на непрекъсната температура.
Като сполучлив може да се дефинира и методът към античната вила рустика Армира при Ивайловград. Общината осъществя два плана с еврофинансиране, в които с помощта на археолога-проучвател бяха включени и лимитирани средства за спомагателни археологически изследвания. В резултат на това и на всеотдайната активност и големите старания на доцент Гергана Кабакчиева, началник на изследванията, плановете изрично трансформираха образа на обекта. Тук е мястото да се спомене, че от другата страна на границата с Гърция в надгробни могили, свързани с вила Армира, са разкопани няколко гробни комплекса и колесници, които наподобяват прелестно и би било отлично да се направи обвързван маршрут. Каква е повода за неприятното ръководство в други случаи?
Най-често липсва координиране на дейностите сред Министерството на културата, общината и локалният музей. Може би най-красноречив е образецът с тракийската гробница със фрески при хасковското село Александрово. След откриването ѝ през 2000 година изминаха три години в процедури, до момента в който се стигне до изследването през 2003 година След това имаше няколко опита за стабилизиране на структурата и опазване на стенописите, като се смениха няколко екипа. Осъществен беше утвърден от Министерството на културата план за изложба към гробницата за възстановяване на климатизацията. Днес всички специалисти са безапелационни, че този план, като се изключи че погълна големи средства е непотребен, дори нездравословен за опазването на археологическата конструкция.
Реклама
През 2009 година с подаяние от японското държавно управление до гробницата беше основан Музейният център " Тракийско изкуство в Източните Родопи ". В него има копие на гробницата, налично за туристите и експозиционна зала. От тогава покритата с краткотрайна ламаринена структура истинска гробница като че бе забравена. През 2019 година и 2020 година при оглед екипът ни откри съществени проблеми свързани със съхраняването на стенописите и с укрепването на структурата. Веднага уведомихме министерството, като възобновяваме сигналите си при всяка промяна на министрите, само че няма никаква реакция. Явно министерските служители, които са директно виновни за положението на този монумент, не желаят да се повдига въпроса за тяхното над двадесетгодишно безучастие. Какъв е пътят за социализация на по-малки обекти като кромлеха до село Долни Главанак?
Тези каменни блокове са там от епохи и макар антропогенния си генезис, оборудването естествено се е трансформирало в част от естествената среда. По тази причина е елементарно да бъде експонирано. Колкото по-малко интервенция, толкоз по-добре. Когато проучвахме кромлеха с малко средства успяхме да вдигнем три от падналите блокове, да почистим региона от нискостеблена растителност и да прокараме туристическа пътека от асфалтовия път до обекта. Няколко години по-късно с много пари по един трансграничен план беше построен туристически-информационен център, беше прокаран нов метод към обекта и сложена осведомителната табела, само че през днешния ден съвсем нищо от това не съществува. Явно за монументи, ситуирани надалеч от обитаеми места, без непрекъсната защита и екскурзоводи, каквито са огромна част от археологическите обекти, би трябвало да се търсят нови решения. Каква е ролята на Министерството на културата? Традиционно в България бюджетът на Министерството на културата е най-нисък. Нещо повече - с годините вместо да се преследва реализиране най-малко на междинното равнище за бюджет за просвета за Европейски Съюз, което е към 1% от Брутният вътрешен продукт, процентът у нас не надвишава 0,4%, даже е с наклонност да понижава. Може би това изяснява за какво то е със слаб кадрови капацитет, а отделът, който дава отговор за културното завещание, е единствено с на половина напълнен щат. Малкото хора там, не съумяват да си свършат всички административни задания, та камо ли стартират реализацията на нещо ново. В някои централноевропейски страни част от приходите от туризма отиват в опазването на културните монументи. В България няма такава процедура. Има учредения, обаче да се търси опция за взаимни действия и помощ за опазването на културните полезности от туроператорските компании, които са главен ползвател на този " артикул ". Имал съм срещи с такива хора, които се възмущават от положението на паметниците на културата, само че не са съгласни да отделят средства за тяхната поддръжка с довода, че това е грижа на страната, на която те заплащат налози. Колко са археологическите обекти в България?
Каква е повода толкоз доста археологически обекти да тънат в давност?
В България няма ясна идея по какъв начин да се опазва културното завещание. Липсва национална тактика с ясни правила за ръководството му, както и действителен надзор върху осъществяването на дейностите по опазването му. От много време социализацията на археологическите обекти се осъществя въз основата на планове. За страдание тези планове са водени най-често от общините, в които нормално няма специалисти в това направление. Не рядко плановете са неуместни, тъй като залагат по-скоро на атракцията, в сравнение с действителната историческа реалност.
Има случаи, в които безусловно се измислят археологически обекти. Пример за това е осъщественият неотдавна до Варна атракцион, който с нищо не обвързван с античната реалност. Какъв би бил устойчивият метод за социализация на археологическите обекти?
Реклама
Има положителни образци. Такъв е античният град Хераклея Синтика край Петрич, който се изследва от над 10 години под управлението на доцент Людмил Вагалински. Там по едно и също време с разкопките се реализират ограничения за консервация и експониране на по-важните артефакти на място. Огромният туристически поток, провокиран и от непрестанно обновявания уебсайт на обекта с над 200 000 визити годишно, е вярно ориентиран и дава опция посетителите да получат допустимо най-пълна визия за обекта, без да пречат на археологическите разкопки. Приходите от визитите се употребяват от Община Петрич за запазване и защита на паметника.
Добър образец е и Казанлъшката гробница, на която още през 60-те години на 20 в. е основано отлично копие, което се посещава от туристите. Това разрешава от една страна да се опазва оригиналът, а от друга музеят, който менажира този обект, да получава съществени запаси, които да влага в опазването му и в скъпо струващата му поддръжка, обвързвана с климатизация и режим на непрекъсната температура.
Като сполучлив може да се дефинира и методът към античната вила рустика Армира при Ивайловград. Общината осъществя два плана с еврофинансиране, в които с помощта на археолога-проучвател бяха включени и лимитирани средства за спомагателни археологически изследвания. В резултат на това и на всеотдайната активност и големите старания на доцент Гергана Кабакчиева, началник на изследванията, плановете изрично трансформираха образа на обекта. Тук е мястото да се спомене, че от другата страна на границата с Гърция в надгробни могили, свързани с вила Армира, са разкопани няколко гробни комплекса и колесници, които наподобяват прелестно и би било отлично да се направи обвързван маршрут. Каква е повода за неприятното ръководство в други случаи?
Най-често липсва координиране на дейностите сред Министерството на културата, общината и локалният музей. Може би най-красноречив е образецът с тракийската гробница със фрески при хасковското село Александрово. След откриването ѝ през 2000 година изминаха три години в процедури, до момента в който се стигне до изследването през 2003 година След това имаше няколко опита за стабилизиране на структурата и опазване на стенописите, като се смениха няколко екипа. Осъществен беше утвърден от Министерството на културата план за изложба към гробницата за възстановяване на климатизацията. Днес всички специалисти са безапелационни, че този план, като се изключи че погълна големи средства е непотребен, дори нездравословен за опазването на археологическата конструкция.
Реклама
През 2009 година с подаяние от японското държавно управление до гробницата беше основан Музейният център " Тракийско изкуство в Източните Родопи ". В него има копие на гробницата, налично за туристите и експозиционна зала. От тогава покритата с краткотрайна ламаринена структура истинска гробница като че бе забравена. През 2019 година и 2020 година при оглед екипът ни откри съществени проблеми свързани със съхраняването на стенописите и с укрепването на структурата. Веднага уведомихме министерството, като възобновяваме сигналите си при всяка промяна на министрите, само че няма никаква реакция. Явно министерските служители, които са директно виновни за положението на този монумент, не желаят да се повдига въпроса за тяхното над двадесетгодишно безучастие. Какъв е пътят за социализация на по-малки обекти като кромлеха до село Долни Главанак?
Тези каменни блокове са там от епохи и макар антропогенния си генезис, оборудването естествено се е трансформирало в част от естествената среда. По тази причина е елементарно да бъде експонирано. Колкото по-малко интервенция, толкоз по-добре. Когато проучвахме кромлеха с малко средства успяхме да вдигнем три от падналите блокове, да почистим региона от нискостеблена растителност и да прокараме туристическа пътека от асфалтовия път до обекта. Няколко години по-късно с много пари по един трансграничен план беше построен туристически-информационен център, беше прокаран нов метод към обекта и сложена осведомителната табела, само че през днешния ден съвсем нищо от това не съществува. Явно за монументи, ситуирани надалеч от обитаеми места, без непрекъсната защита и екскурзоводи, каквито са огромна част от археологическите обекти, би трябвало да се търсят нови решения. Каква е ролята на Министерството на културата? Традиционно в България бюджетът на Министерството на културата е най-нисък. Нещо повече - с годините вместо да се преследва реализиране най-малко на междинното равнище за бюджет за просвета за Европейски Съюз, което е към 1% от Брутният вътрешен продукт, процентът у нас не надвишава 0,4%, даже е с наклонност да понижава. Може би това изяснява за какво то е със слаб кадрови капацитет, а отделът, който дава отговор за културното завещание, е единствено с на половина напълнен щат. Малкото хора там, не съумяват да си свършат всички административни задания, та камо ли стартират реализацията на нещо ново. В някои централноевропейски страни част от приходите от туризма отиват в опазването на културните монументи. В България няма такава процедура. Има учредения, обаче да се търси опция за взаимни действия и помощ за опазването на културните полезности от туроператорските компании, които са главен ползвател на този " артикул ". Имал съм срещи с такива хора, които се възмущават от положението на паметниците на културата, само че не са съгласни да отделят средства за тяхната поддръжка с довода, че това е грижа на страната, на която те заплащат налози. Колко са археологическите обекти в България?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ