Неоосманистът Ердоган ще произведе и други геополитически кризи
ВИЗИТКА
Д-р Зенонас Дзиарас е откривател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo (PRIO) и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus. Доктор по политика и интернационалните проучвания от Университета на Уорик, Англия. Специалист по външна политика на Турция, геополитика в Близкия изток и Източното Средиземноморие, интернационалните връзки, сигурност и стратегически проучвания, енергийна сигурност. Автор е на три книги и на десетки публикации и проучвания, оповестени в кипърски и интернационалните профилирани издания и медии.
Д-р Дзиарас, какъв брой бала по геополитическата канара доближи бурята, която към този момент два месеца тресе Източното Средиземноморие?
Това е най-сериозната рецесия сред Гърция и Турция от 90-те години насам. В същото време тя е единствено нов епизод в продължаващия и неуреден от десетилетия проблем сред двете страни, обвързван със суверенитета и морските зони.
От друга страна, рецесията е връхна точка в развиването на доста геополитически процеси в Източното Средиземноморие и Близкия изток през последното десетилетие. През този интервал Израел, Кипър и Египет откриха газови залежи в морските си зони. Добрите връзки сред тези три страни и Гърция взеха връх, до момента в който връзките на Турция с Израел и Египет бяха влошени доста съществено.
Оттеглянето на Съединени американски щати от Близкия изток остави огромен юридически вакуум, който доста страни се втурнаха да запълват - най-много Русия, включвайки се през 2015 година във войната в Сирия. В този вакуум Турция също видя опция да разшири въздействието си, развивайки своя ревизионизъм и реваншизъм, което провокира мощно отрицателна интернационална реакция.
Така че сегашната рецесия се разграничава от предходните, тъй като е многостепенна. И от тази позиция по-нататъшното й развиване е извънредно значимо в геополитически аспект.
Какви са задачите и ползите на Турция, поради които тъкмо в този момент тя изостри борбата с Гърция и се скара с съвсем цялата интернационална общественост?
Не е тъкмо в този момент. Повече от десетилетие Турция ясно показва интерес и има стратегически проект за разширение на морското си пространство към конфликтния регион в Егейско море и към Либия, следвайки утвърдената през 2006 година теория „ Синя родина”.
Последните искания и дейности на Турция, които провокираха рецесията с Гърция, са единствено част от огромната картина. Те съответстват с осъществяваните от години сеизмографски и сондажни изследвания в кипърската изключителна икономическа зона и идват след турско-либийския меморандум от предходната година.
Вътрешната политика на Турция също претърпя развиване в противоположна посока - към авторитаризма. След като Ердоган консолидира вътрешните сили – развой, който приключи през 2016 година с подправения прелом, той насочи взор на открито. И трансформира авантюризма в емблема на външната си политика.
Това е огромната упоритост на Турция - да господства, да стане хегемон в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
В този стратегически проект ли се показват двете трендове, посредством които все по-често се характеризира ръководството на Ердоган - ревизионизъм и неоосманизъм?
Ердоган и неговият кръг желаят известна проверка на Османската империя. Те желаят Турция да има въздействие и власт върху територии, които преди са били част от империята или в които има турско население. Аз имам вяра, че това е огромната стратегическа цел на Турция, към която тя върви доста поредно през последните 10-15 години.
Анкара обаче схваща, че максималистичните й визии за района не са реален сюжет, че не може нейната лична визия да бъде ултиматум и че продължаването на тази политика не води до непоклатимост.
Въпреки това тя следва доктрината "Синя татковина ", с цел да сложи летвата на своите претенции и искания високо, тъй че по-късно, когато стартира договаряния с "вражеските " страни, те към този момент да се сложени пред приключен факт. Тоест - да договаря с тях от позиция на силата.
Със съдействието си през последните години страните от Източното Средиземноморие основават нова архитектура – енергийна и по сигурността, от която Турция е изолирана. Как мислите, ползите на Анкара имат ли допирна точка с новите действителности в района?
Турция постоянно е желала да бъде част от новата архитектура в Източното Средиземноморие, само че при нейните условия. Другите страни одобряват тя да стане част от тази нова настройка, само че при техните условия. Резултатът е явен: причините на двете страни по този въпрос стават все по-непреодолими.
Сътрудничеството сред страните в района стартира въз основата на общи ползи – енергийни и стопански, основно за употреба на залежите от природен газ. Но с течение на времето - поради все по-агресивните имперски упоритости на Турция - този стопански блок стартира да се трансформира в блок, основан на сигурността.
Аз не виждам по какъв начин сега Турция би станала част от тези структури за сила и сигурност, в случай че не промени доста позицията си по Кипърския въпрос или връзките си с Израел и Египет. Природният газ се трансформира в проклинание, а не в благословия.
Конфликтът събра на терена куп огромни играчи - Европейския съюз, Русия, Съединени американски щати... Присъствието им ще помогне ли за решаването му, или ще го задълбочи?
И двете. Всичко е поради енергийните и икономическите ползи на огромните. Нито една страна, колкото и велика мощ да е тя, не може да прескочи или да заобиколи Турция.
Кипър и Гърция са значима част от мрежите на синергия и западно съдействие, които Съединени американски щати се пробват да основат в района. Те са значими и в още една посока - опълчване на опитите за налагане на съветско въздействие в Средиземноморския басейн.
Франция е страната, която играе по-силово против Турция. Тя се пробва да сплоти останалите страни - Кипър, Гърция, Египет, ОАЕ и така нататък - в блок, който да е в контраст на Анкара във всяка една обстановка. За страдание обаче този метод към този момент не способства за решение на спора.
Германия, като европейски водач в НАТО, и Съединени американски щати не желаят нещата да излизат отвън надзор, тъй като това ще дестабилизира района и ще бъде в полза на Русия. Поради огромните си стопански ползи в Турция Германия има повече лостове за влияние върху Анкара.
А къде е Брюксел в тази скица? Като формален представител на 27 страни членки, измежду които Кипър и Гърция?
Европейският съюз е изправен пред доста тежка алтернатива. От една страна, той не желае да постанова тежки наказания против Турция, тъй като икономическите ползи и положителните връзки на доста страни членки с Анкара ще бъдат застрашени. От друга страна, казусът е, че Европейски Съюз наподобява слаб и колеблив. В сходни обстановки постоянно доминират националните ползи. Така че това, което страните членки слагат като приоритет, е не имиджът на Европейски Съюз, а техните лични ползи. В момента Брюксел се пробва да сътвори механизъм за разговор сред Гърция и Турция. И в случай че този разговор не стартира скоро и не докара до някакъв тип съглашение, ще станем очевидци на доста по-сериозна рецесия. Защото Ердоган се нуждае да възпроизвежда тези рецесии за вътрешно ползване, с цел да укрепи властта си до 2023 година, когато желае публично да разгласи "Нова Турция " по случай 100-годишнината от основаването на турската страна.
Разговора води: Бранислава Бобанац
Д-р Зенонас Дзиарас е откривател в кипърския център на Peace Research Institute Oslo (PRIO) и съосновател на аналитичната платформа Geopolitical Cyprus. Доктор по политика и интернационалните проучвания от Университета на Уорик, Англия. Специалист по външна политика на Турция, геополитика в Близкия изток и Източното Средиземноморие, интернационалните връзки, сигурност и стратегически проучвания, енергийна сигурност. Автор е на три книги и на десетки публикации и проучвания, оповестени в кипърски и интернационалните профилирани издания и медии.
Д-р Дзиарас, какъв брой бала по геополитическата канара доближи бурята, която към този момент два месеца тресе Източното Средиземноморие?
Това е най-сериозната рецесия сред Гърция и Турция от 90-те години насам. В същото време тя е единствено нов епизод в продължаващия и неуреден от десетилетия проблем сред двете страни, обвързван със суверенитета и морските зони.
От друга страна, рецесията е връхна точка в развиването на доста геополитически процеси в Източното Средиземноморие и Близкия изток през последното десетилетие. През този интервал Израел, Кипър и Египет откриха газови залежи в морските си зони. Добрите връзки сред тези три страни и Гърция взеха връх, до момента в който връзките на Турция с Израел и Египет бяха влошени доста съществено.
Оттеглянето на Съединени американски щати от Близкия изток остави огромен юридически вакуум, който доста страни се втурнаха да запълват - най-много Русия, включвайки се през 2015 година във войната в Сирия. В този вакуум Турция също видя опция да разшири въздействието си, развивайки своя ревизионизъм и реваншизъм, което провокира мощно отрицателна интернационална реакция.
Така че сегашната рецесия се разграничава от предходните, тъй като е многостепенна. И от тази позиция по-нататъшното й развиване е извънредно значимо в геополитически аспект.
Какви са задачите и ползите на Турция, поради които тъкмо в този момент тя изостри борбата с Гърция и се скара с съвсем цялата интернационална общественост?
Не е тъкмо в този момент. Повече от десетилетие Турция ясно показва интерес и има стратегически проект за разширение на морското си пространство към конфликтния регион в Егейско море и към Либия, следвайки утвърдената през 2006 година теория „ Синя родина”.
Последните искания и дейности на Турция, които провокираха рецесията с Гърция, са единствено част от огромната картина. Те съответстват с осъществяваните от години сеизмографски и сондажни изследвания в кипърската изключителна икономическа зона и идват след турско-либийския меморандум от предходната година.
Вътрешната политика на Турция също претърпя развиване в противоположна посока - към авторитаризма. След като Ердоган консолидира вътрешните сили – развой, който приключи през 2016 година с подправения прелом, той насочи взор на открито. И трансформира авантюризма в емблема на външната си политика.
Това е огромната упоритост на Турция - да господства, да стане хегемон в Източното Средиземноморие и Близкия изток.
В този стратегически проект ли се показват двете трендове, посредством които все по-често се характеризира ръководството на Ердоган - ревизионизъм и неоосманизъм?
Ердоган и неговият кръг желаят известна проверка на Османската империя. Те желаят Турция да има въздействие и власт върху територии, които преди са били част от империята или в които има турско население. Аз имам вяра, че това е огромната стратегическа цел на Турция, към която тя върви доста поредно през последните 10-15 години.
Анкара обаче схваща, че максималистичните й визии за района не са реален сюжет, че не може нейната лична визия да бъде ултиматум и че продължаването на тази политика не води до непоклатимост.
Въпреки това тя следва доктрината "Синя татковина ", с цел да сложи летвата на своите претенции и искания високо, тъй че по-късно, когато стартира договаряния с "вражеските " страни, те към този момент да се сложени пред приключен факт. Тоест - да договаря с тях от позиция на силата.
Със съдействието си през последните години страните от Източното Средиземноморие основават нова архитектура – енергийна и по сигурността, от която Турция е изолирана. Как мислите, ползите на Анкара имат ли допирна точка с новите действителности в района?
Турция постоянно е желала да бъде част от новата архитектура в Източното Средиземноморие, само че при нейните условия. Другите страни одобряват тя да стане част от тази нова настройка, само че при техните условия. Резултатът е явен: причините на двете страни по този въпрос стават все по-непреодолими.
Сътрудничеството сред страните в района стартира въз основата на общи ползи – енергийни и стопански, основно за употреба на залежите от природен газ. Но с течение на времето - поради все по-агресивните имперски упоритости на Турция - този стопански блок стартира да се трансформира в блок, основан на сигурността.
Аз не виждам по какъв начин сега Турция би станала част от тези структури за сила и сигурност, в случай че не промени доста позицията си по Кипърския въпрос или връзките си с Израел и Египет. Природният газ се трансформира в проклинание, а не в благословия.
Конфликтът събра на терена куп огромни играчи - Европейския съюз, Русия, Съединени американски щати... Присъствието им ще помогне ли за решаването му, или ще го задълбочи?
И двете. Всичко е поради енергийните и икономическите ползи на огромните. Нито една страна, колкото и велика мощ да е тя, не може да прескочи или да заобиколи Турция.
Кипър и Гърция са значима част от мрежите на синергия и западно съдействие, които Съединени американски щати се пробват да основат в района. Те са значими и в още една посока - опълчване на опитите за налагане на съветско въздействие в Средиземноморския басейн.
Франция е страната, която играе по-силово против Турция. Тя се пробва да сплоти останалите страни - Кипър, Гърция, Египет, ОАЕ и така нататък - в блок, който да е в контраст на Анкара във всяка една обстановка. За страдание обаче този метод към този момент не способства за решение на спора.
Германия, като европейски водач в НАТО, и Съединени американски щати не желаят нещата да излизат отвън надзор, тъй като това ще дестабилизира района и ще бъде в полза на Русия. Поради огромните си стопански ползи в Турция Германия има повече лостове за влияние върху Анкара.
А къде е Брюксел в тази скица? Като формален представител на 27 страни членки, измежду които Кипър и Гърция?
Европейският съюз е изправен пред доста тежка алтернатива. От една страна, той не желае да постанова тежки наказания против Турция, тъй като икономическите ползи и положителните връзки на доста страни членки с Анкара ще бъдат застрашени. От друга страна, казусът е, че Европейски Съюз наподобява слаб и колеблив. В сходни обстановки постоянно доминират националните ползи. Така че това, което страните членки слагат като приоритет, е не имиджът на Европейски Съюз, а техните лични ползи. В момента Брюксел се пробва да сътвори механизъм за разговор сред Гърция и Турция. И в случай че този разговор не стартира скоро и не докара до някакъв тип съглашение, ще станем очевидци на доста по-сериозна рецесия. Защото Ердоган се нуждае да възпроизвежда тези рецесии за вътрешно ползване, с цел да укрепи властта си до 2023 година, когато желае публично да разгласи "Нова Турция " по случай 100-годишнината от основаването на турската страна.
Разговора води: Бранислава Бобанац
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ