Интервю | Радой Павлов, Ocean Investments: Електронното здравеопазване може да подобри качеството на живота
Визитка Радой Павлов заема поста началник отдел " Корпоративна архитектура " в едно от най-големите здравни заведения в Швейцария - Университетска болница Цюрих. Като член на мениджърския екип взе участие в начертаването на бъдещата дигитализационна карта за развиване на болничното заведение и прилежащите към нея 44 профилирани клиники. Павлов е някогашен шеф, програмен и платформен управител в банка UBS. Заемал е старши консултантски позиции в фирмите Infosys Consulting, Lodestone и Capco. Освен че има експертиза в архитектурните тематики, той е заоблачен и инфраструктурен експерт. Той е почетен член на " Българския клъстер за цифрови решения и нововъведения в опазването на здравето ". Възпитаник е на Технически университет - Берлин, с тапия по компютърни технологии.Павлов е член на борда на съветниците на капиталовия фонд Ocean Investments. Това е холдинговата конструкция на фамилията на Атанас Симеонов, прочут обществено най-много през " Вип Секюрити ". Каква е същината на активността Ви в швейцарската здравна система?
В опазването на здравето съм от началото на 2020 година Дълги години преди този момент бях съветник и действен експерт в IT бранша, най-много във финансовата промишленост. След близо 20 години в този бранш взех решение, че желая да мина към активност и промишленост, ориентирани към обществото. Междувременно получих предлагането да се включа в новия IT мениджърски екип на Университетска болница Цюрих, който си е сложил амбициозната цел още веднъж да сложи болничното заведение в международните челни позиции, що се отнася до цифровизация на опазването на здравето и неговите процеси.
Моята позиция е относително непозната в България. Тя се назовава " корпоративен проектант ". В момента аз управлявам отдел с 8 експерти, които се занимават с корпоративна и софтуерна архитектура. Специфично за корпоративната архитектура е, че тя гледа от стратегическо равнище на това, което се случва в една система. Ние одобряваме нашето болнично заведение като тъкмо това - една комплицирана екосистема от заинтригувани страни, бизнес процеси, данни, софтуерни платформи и технологии. Фокусирани сме върху цифровата промяна освен що се отнася до потреблението на нови технологии, само че и в оптимизацията на здравните процеси в и отвън рамките на болничното заведение. Използваме разнообразни методологии, с цел да можем да ръководим трансформацията допустимо най-ефективно.
Какво е равнището на цифровите решения в българската здравна система?
Събитието на " Капитал " за цифрово опазване на здравето през май ме остави изумен от достиженията в нашата здравна система, що се отнася до централизираните решения. Дълги години в България се говореше за електронно опазване на здравето, само че де факто нямахме съответна информация за това какво се прави по тази тематика. До 2019 година в България не съществуваше свястно решение на национално равнище що се отнася до електронното пациентско досие, рецептите, направленията и прочие.
Реклама
От 2019 година насам интензивно се развиват няколко решения, които бяха показани на събитието. Впоследствие, посредством запознанството ми с " Информационно обслужване " и опцията да направя едно надълбоко гмуркане в това, което те са постигнали до момента, в действителност бях изумен от качеството на работата им.
Защо? Защото в това направление българските специалисти са се поучили от положителните практики при дигитализацията на другите здравни системи по света. Така електронното ни досие включва разнообразна и огромна по размер структурирана информация, което свидетелства за положителната интеграция на здравната система. Това основава оптимистична картина за бъдещето на здравната цифровизация в България.
По какъв метод дигитализацията е потребна на пациентите и здравните експерти?
Това е просторен въпрос с още по-обширен отговор. Дълги години политиците се опитваха да продават такива решения, като такива в директна изгода на пациента. Но е реалност, че електронното пациентско досие не е в директна изгода на пациентите. То е в директна изгода на здравните експерти, защото им дава достъп до структурирана, качествена и цялостна информация за положението на даден пациент. Така те могат по допустимо най-бърз метод да дават качествена здравна услуга.
Е-досието може да е и в директна изгода на пациента, само че по тази тематика би трябвало да се работи в допълнение. Ще се опитаме да заложим тази тематика в една по-дългосрочна секторна тактика за развиване на опазването на здравето. Целта тук е оттатък цялата здравна информация, която досието съдържа, то да включва и принадлежности, които да насочват пациента при взимането на решения за здравословен метод на живот и потребността от профилирани прегледи, с цел да се подобрят превантивните процеси и да се усъвършенства качеството на живота на обществото ни.
Реклама Какво още можем да научим от цифровата промяна на опазването на здравето в други страни по света?
Здравните системи, при които имаме повсеместна интеграция сред здравните заведения, лабораториите, фармацевтичния бранш и частния бизнес, са към момента малцина. Добър образец по тази причина е Австралия. Това е страна, която влага дълготрайно в цифровизация на здравната си система. Те са постигнали над 95% интеграция на всички заинтригувани страни в нея. Това пък им разреши да реагират доста съответно на рецесията, породена от коронавирус. Пациентите биваха интензивно проследявани и имаха непрекъснат достъп до информация за личното им положение, както и за предлаганите здравни услуги. Ще се опитаме да заимстваме от сходни положителни практики, що се касае до цифровото предложение на здравни услуги.
Какво още можем да научим от швейцарската здравна система?Има един тежък урок, от който можем да се поучим. Първата итерация на електронното здравно досие в Швейцария се появява към 2010 година Близо две години никой не го употребява. Това единствено по себе си е необичайно, защото досието е основано взаимно с медицински експерти. Анализът сочи, че се е стигнало до такава степен, тъй като проектът за въвеждането на такава комплицирана композиция от услуги и технологии не е планувал потребността от развой за интеграция и поетапно въвеждане в хубавичко система и най-много измежду здравни експерти. Такава е и обстановката в България сега. Екипът на " Информационно обслужване " е основал чудесни решения, само че те бяха въведени преждевременно, в интервал от единствено 8 месеца. Това поражда безпокойство, защото здравната система по-принцип е извънредно бавна. Там бързи решения се взимат единствено в сериозни обстановки. Следователно не е изненадващо, че прибързаното въвеждане на цифровата система води до ответна реакция от страна на медицинските експерти макар позитивните метрики на предлаганите услуги.
Това се дължи и на обстоятелството, че сега здравните експерти би трябвало да вкарват информацията както в цифров, по този начин и в аналогов формат. Тоест, няма съответен проект за постепенната замяна на аналоговите процеси с цифровите такива. По този метод административната тежест и неналичието на резултатност порастват, вместо да понижават. Тук прозира неналичието на холистичен метод и дълготрайна тактика от страна на българската политика - тематика, по която работя от две години с поддръжката на " Български клъстер за нововъведения и цифрови решения в опазването на здравето ". В нашия клъстер членуват освен одобрени компании в бранша, само че също по този начин и стартъпи подкрепяни финансово от капиталови фондове. Тази група представители на частния бизнес се пробва ефективно да взе участие в трансформацията на опазването на здравето у нас.
В опазването на здравето съм от началото на 2020 година Дълги години преди този момент бях съветник и действен експерт в IT бранша, най-много във финансовата промишленост. След близо 20 години в този бранш взех решение, че желая да мина към активност и промишленост, ориентирани към обществото. Междувременно получих предлагането да се включа в новия IT мениджърски екип на Университетска болница Цюрих, който си е сложил амбициозната цел още веднъж да сложи болничното заведение в международните челни позиции, що се отнася до цифровизация на опазването на здравето и неговите процеси.
Моята позиция е относително непозната в България. Тя се назовава " корпоративен проектант ". В момента аз управлявам отдел с 8 експерти, които се занимават с корпоративна и софтуерна архитектура. Специфично за корпоративната архитектура е, че тя гледа от стратегическо равнище на това, което се случва в една система. Ние одобряваме нашето болнично заведение като тъкмо това - една комплицирана екосистема от заинтригувани страни, бизнес процеси, данни, софтуерни платформи и технологии. Фокусирани сме върху цифровата промяна освен що се отнася до потреблението на нови технологии, само че и в оптимизацията на здравните процеси в и отвън рамките на болничното заведение. Използваме разнообразни методологии, с цел да можем да ръководим трансформацията допустимо най-ефективно.
Какво е равнището на цифровите решения в българската здравна система?
Събитието на " Капитал " за цифрово опазване на здравето през май ме остави изумен от достиженията в нашата здравна система, що се отнася до централизираните решения. Дълги години в България се говореше за електронно опазване на здравето, само че де факто нямахме съответна информация за това какво се прави по тази тематика. До 2019 година в България не съществуваше свястно решение на национално равнище що се отнася до електронното пациентско досие, рецептите, направленията и прочие.
Реклама
От 2019 година насам интензивно се развиват няколко решения, които бяха показани на събитието. Впоследствие, посредством запознанството ми с " Информационно обслужване " и опцията да направя едно надълбоко гмуркане в това, което те са постигнали до момента, в действителност бях изумен от качеството на работата им.
Защо? Защото в това направление българските специалисти са се поучили от положителните практики при дигитализацията на другите здравни системи по света. Така електронното ни досие включва разнообразна и огромна по размер структурирана информация, което свидетелства за положителната интеграция на здравната система. Това основава оптимистична картина за бъдещето на здравната цифровизация в България.
По какъв метод дигитализацията е потребна на пациентите и здравните експерти?
Това е просторен въпрос с още по-обширен отговор. Дълги години политиците се опитваха да продават такива решения, като такива в директна изгода на пациента. Но е реалност, че електронното пациентско досие не е в директна изгода на пациентите. То е в директна изгода на здравните експерти, защото им дава достъп до структурирана, качествена и цялостна информация за положението на даден пациент. Така те могат по допустимо най-бърз метод да дават качествена здравна услуга.
Е-досието може да е и в директна изгода на пациента, само че по тази тематика би трябвало да се работи в допълнение. Ще се опитаме да заложим тази тематика в една по-дългосрочна секторна тактика за развиване на опазването на здравето. Целта тук е оттатък цялата здравна информация, която досието съдържа, то да включва и принадлежности, които да насочват пациента при взимането на решения за здравословен метод на живот и потребността от профилирани прегледи, с цел да се подобрят превантивните процеси и да се усъвършенства качеството на живота на обществото ни.
Реклама Какво още можем да научим от цифровата промяна на опазването на здравето в други страни по света?
Здравните системи, при които имаме повсеместна интеграция сред здравните заведения, лабораториите, фармацевтичния бранш и частния бизнес, са към момента малцина. Добър образец по тази причина е Австралия. Това е страна, която влага дълготрайно в цифровизация на здравната си система. Те са постигнали над 95% интеграция на всички заинтригувани страни в нея. Това пък им разреши да реагират доста съответно на рецесията, породена от коронавирус. Пациентите биваха интензивно проследявани и имаха непрекъснат достъп до информация за личното им положение, както и за предлаганите здравни услуги. Ще се опитаме да заимстваме от сходни положителни практики, що се касае до цифровото предложение на здравни услуги.
Какво още можем да научим от швейцарската здравна система?Има един тежък урок, от който можем да се поучим. Първата итерация на електронното здравно досие в Швейцария се появява към 2010 година Близо две години никой не го употребява. Това единствено по себе си е необичайно, защото досието е основано взаимно с медицински експерти. Анализът сочи, че се е стигнало до такава степен, тъй като проектът за въвеждането на такава комплицирана композиция от услуги и технологии не е планувал потребността от развой за интеграция и поетапно въвеждане в хубавичко система и най-много измежду здравни експерти. Такава е и обстановката в България сега. Екипът на " Информационно обслужване " е основал чудесни решения, само че те бяха въведени преждевременно, в интервал от единствено 8 месеца. Това поражда безпокойство, защото здравната система по-принцип е извънредно бавна. Там бързи решения се взимат единствено в сериозни обстановки. Следователно не е изненадващо, че прибързаното въвеждане на цифровата система води до ответна реакция от страна на медицинските експерти макар позитивните метрики на предлаганите услуги.
Това се дължи и на обстоятелството, че сега здравните експерти би трябвало да вкарват информацията както в цифров, по този начин и в аналогов формат. Тоест, няма съответен проект за постепенната замяна на аналоговите процеси с цифровите такива. По този метод административната тежест и неналичието на резултатност порастват, вместо да понижават. Тук прозира неналичието на холистичен метод и дълготрайна тактика от страна на българската политика - тематика, по която работя от две години с поддръжката на " Български клъстер за нововъведения и цифрови решения в опазването на здравето ". В нашия клъстер членуват освен одобрени компании в бранша, само че също по този начин и стартъпи подкрепяни финансово от капиталови фондове. Тази група представители на частния бизнес се пробва ефективно да взе участие в трансформацията на опазването на здравето у нас.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ