Емил Севдин: Отношение към археологическото наследство трябва да се възпитава още в училище
Визитка Емил Севдин e организатор на археологическия музей в Дупница и ръководител на читалище " Пробуда-1927 " в село Самораново. Той е един от ръководителите на археологическото изследване на обект " Раннохристиянска базилика при средновековна черква " Св. Спас " край село Червен брег. От 2016 разкопките стават място за неофициални уроци по археология за локалните деца. Археолозите ги въвличат в работата си, като им изясняват какво съставляват предметите открити от децата в покрайнината на разкопките, разрешават им да влизат и да преглеждат и в самите работни квадрати.
Каква е повода в България стотици археологически обекти да се разрушават, откакто са били открити и проучени?
Повечето изоставени обекти са такива, при които има единствено частична археологическа активност. Преустановяването на работата по тях може да бъде по разнообразни аргументи, само че най-често срещаните са липса на финансиране или проблеми със собствеността на територията. Археологическото завещание е държавна благосъстоятелност, само че то може да бъде предоставено за ръководство на общините. Местната власт, в случай че разполага със тактика за развиването на туризма, би могла като добър собственик да отдели запас за поддържането на тези обекти.
Има обекти, на които се водят постоянни изследвания и са с висока степен на значителност, само че заради липса на финансиране, работата по тях продължава едвам 2-3 седмици годишно. Стига се до обстановки, в които до момента в който се обезпечи някакъв финансов запас, наличните структурите отчасти, а от време на време и изцяло се унищожават. Това е най-лошото, което може да се случи с един археологически обект.
Реклама
Подобен е казусът с обект, върху който работя. В село Червен брег, общ. Дупница изследваме от години раннохристиянска базилика, върху която е построена средновековна черква. Тя е е монумент на културата от национално значение и е съхранена в цялостния си тип със стенописите. Но предходната година не получихме финансиране нито от Министерството на културата, нито от общината и макар че обектът е консервиран съгласно всички условия, от година там няма действия и разкритите структури стартират да се разрушават.
Но най-важното за един обект е той да не бъде подложен на експанзия от страна на иманярите. В съответния случай, за благополучие нямаме такива проблеми, тъй като локалното население гледа на този обект по по-различен метод - за тях мястото е сакрално, мнозина интензивно се включват и в самото изследване. Каква е ролята на локалното население?
Всяка година, когато работим там, учениците са във почивка. Имаме една групичка от 5-6 деца, които от 2016 г идват да следят по какъв начин работим. Търсят по полето фрагменти, керамика, демонстрират ни ги, ние им споделяме какво са разкрили. В началото ги водеше локална учителка, в този момент те към този момент водят учителката. Това са доста будни деца, решили са разходките през ваканцията им да са до разкопките. Ние ги насърчаваме, даваме им опция да влязат в археологически квадрат, да поработят, да поразчистят.
За да се развие подобен интерес би трябвало да има присъединяване и на ответната страна, т.е. на археолозите на самия обект. Има случаи, в които отиват хора да прегледат даден обект, а сътрудниците не ги позволяват.
Реклама
Моето мнение е, че това завещание би трябвало да е налично за хората, то е тяхно, среща се в тяхното село, в тяхната община. Ние, археолозите, го изследваме и наша цел е да намерим метод да го опазим. Но най-хубавият метод за запазване е да се сътвори отношение у хората и обществото, а това най-лесно може да стане посредством децата. Трябва да се основават разнообразни условия за децата да идват на място. Нормативната база е строго избрана от позиция на институциите по какъв начин да опазват и съхраняват културното завещание. Но от позиция на това по какъв начин елементарния човек, да го съхранява и да го предава на своите деца и внуци, няма никакви институционални стратегии, по които да работим, с цел да въвлечем хората. Кое министерство би трябвало да поеме самодейността за сходни стратегии - на образованието или на културата?
За да бъде ефикасна, би трябвало да мине и през двете. През 2020 година имаше смяна в законодателството, която разреши образование отвън учебните заведения. Тогава, като организатор на музей, таман бях разкрил една галерия обвързвана с археологическото завещание в региона на Дупница. Всеки ден групи възпитаници и организираха часове на място, най-често водени от учители по история. На място им разказвахме за културното завещание на нашия район, и децата имаха опция да видят съответни предмети от изследванията.
Миналата година открихме неограбена римска гробница. Всички гости можеха да следят разкопките, записахме и филм. Т.е. стремим се да дадем гласност на археологическата работа. Поредица от дребни въздействия могат да доведат до резултат. Как обаче нарасналият интерес на хората ще докара и до повече финансиране, с цел да бъде съхранено това завещание?
За да посещават хората стабилно даден обект, би трябвало да има нещо, което да ги задържи, без обектите да се трансформират в атракциони. Според мен би трябвало да има съгласуваност сред обособените обекти от позиция на туризма, дребен маршрут от две-три могили да вземем за пример, по който да се основат разнообразни туристически артикули - къщи за посетители, храна и така нататък Това би генерирало средства за локалните хора, с цел да се завърти стопанската система в даденото селце. Може ли да се реализира устойчива социализация на археологическото завещание, като то бъде заложено в културната тактика на дадената община?
Каква е повода в България стотици археологически обекти да се разрушават, откакто са били открити и проучени?
Повечето изоставени обекти са такива, при които има единствено частична археологическа активност. Преустановяването на работата по тях може да бъде по разнообразни аргументи, само че най-често срещаните са липса на финансиране или проблеми със собствеността на територията. Археологическото завещание е държавна благосъстоятелност, само че то може да бъде предоставено за ръководство на общините. Местната власт, в случай че разполага със тактика за развиването на туризма, би могла като добър собственик да отдели запас за поддържането на тези обекти.
Има обекти, на които се водят постоянни изследвания и са с висока степен на значителност, само че заради липса на финансиране, работата по тях продължава едвам 2-3 седмици годишно. Стига се до обстановки, в които до момента в който се обезпечи някакъв финансов запас, наличните структурите отчасти, а от време на време и изцяло се унищожават. Това е най-лошото, което може да се случи с един археологически обект.
Реклама
Подобен е казусът с обект, върху който работя. В село Червен брег, общ. Дупница изследваме от години раннохристиянска базилика, върху която е построена средновековна черква. Тя е е монумент на културата от национално значение и е съхранена в цялостния си тип със стенописите. Но предходната година не получихме финансиране нито от Министерството на културата, нито от общината и макар че обектът е консервиран съгласно всички условия, от година там няма действия и разкритите структури стартират да се разрушават.
Но най-важното за един обект е той да не бъде подложен на експанзия от страна на иманярите. В съответния случай, за благополучие нямаме такива проблеми, тъй като локалното население гледа на този обект по по-различен метод - за тях мястото е сакрално, мнозина интензивно се включват и в самото изследване. Каква е ролята на локалното население?
Всяка година, когато работим там, учениците са във почивка. Имаме една групичка от 5-6 деца, които от 2016 г идват да следят по какъв начин работим. Търсят по полето фрагменти, керамика, демонстрират ни ги, ние им споделяме какво са разкрили. В началото ги водеше локална учителка, в този момент те към този момент водят учителката. Това са доста будни деца, решили са разходките през ваканцията им да са до разкопките. Ние ги насърчаваме, даваме им опция да влязат в археологически квадрат, да поработят, да поразчистят.
За да се развие подобен интерес би трябвало да има присъединяване и на ответната страна, т.е. на археолозите на самия обект. Има случаи, в които отиват хора да прегледат даден обект, а сътрудниците не ги позволяват.
Реклама
Моето мнение е, че това завещание би трябвало да е налично за хората, то е тяхно, среща се в тяхното село, в тяхната община. Ние, археолозите, го изследваме и наша цел е да намерим метод да го опазим. Но най-хубавият метод за запазване е да се сътвори отношение у хората и обществото, а това най-лесно може да стане посредством децата. Трябва да се основават разнообразни условия за децата да идват на място. Нормативната база е строго избрана от позиция на институциите по какъв начин да опазват и съхраняват културното завещание. Но от позиция на това по какъв начин елементарния човек, да го съхранява и да го предава на своите деца и внуци, няма никакви институционални стратегии, по които да работим, с цел да въвлечем хората. Кое министерство би трябвало да поеме самодейността за сходни стратегии - на образованието или на културата?
За да бъде ефикасна, би трябвало да мине и през двете. През 2020 година имаше смяна в законодателството, която разреши образование отвън учебните заведения. Тогава, като организатор на музей, таман бях разкрил една галерия обвързвана с археологическото завещание в региона на Дупница. Всеки ден групи възпитаници и организираха часове на място, най-често водени от учители по история. На място им разказвахме за културното завещание на нашия район, и децата имаха опция да видят съответни предмети от изследванията.
Миналата година открихме неограбена римска гробница. Всички гости можеха да следят разкопките, записахме и филм. Т.е. стремим се да дадем гласност на археологическата работа. Поредица от дребни въздействия могат да доведат до резултат. Как обаче нарасналият интерес на хората ще докара и до повече финансиране, с цел да бъде съхранено това завещание?
За да посещават хората стабилно даден обект, би трябвало да има нещо, което да ги задържи, без обектите да се трансформират в атракциони. Според мен би трябвало да има съгласуваност сред обособените обекти от позиция на туризма, дребен маршрут от две-три могили да вземем за пример, по който да се основат разнообразни туристически артикули - къщи за посетители, храна и така нататък Това би генерирало средства за локалните хора, с цел да се завърти стопанската система в даденото селце. Може ли да се реализира устойчива социализация на археологическото завещание, като то бъде заложено в културната тактика на дадената община?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ