Акад. Георги Марков: Априлското въстание търпи военно поражение, но постига голям политически успех
Визитка: Акад. Георги Марков е роден в Пловдив на 17.11.1946 година в фамилията на военния инженер от Военно-въздушните сили Георги Марков. Дядо му е умрял през 1916 година на 34-годишна възраст в Балканската война, което, по личните му думи , дефинира интереса на бъдещия академик към военната история.
Георги Марков приключва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия.
През 1977 година постъпва на работа в Института по история към Българска академия на науките и над 10 години е негов шеф. Преподавал е също по този начин в Нов български университет.
През 2008 година става учен, член на Българската академия на науките. Акад. Марков е лекар хонорис идея на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 година – за неговия значителен и приет принос в развиването на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в народен и европейски мащаб. Автор е на десетки огромни исторически писания.
Акценти:
* Априлското въстание търпи военно проваляне, само че реализира огромен политически триумф
* Без Русия никой балкански народ не се е освободил
* През 1907 година, когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев идва в столицата като посетител и българите са го носили на ръце от гарата до паметника
* Днес с историческите обстоятелства злоупотребяват всевъзможни измислени " историци " и спекуланти
* Политиците би трябвало да вършат история, само че да оставят на историците да я пишат
* Не бива да позволяваме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е обикновено да се пробват да нагласяват събития отпреди 150 години към актуалната история. Всяка ера и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.
- Акад.Марков, т.г. означаваме 150 години от Априлското въстание. След век и половина към момента ли можем да твърдим, че то е еманация на българското Възраждане?
- Априлското въстание е в действителност предвестител на Възраждането и на нашите освободителни битки. Без него по-късно нямаше да има Руско-Трурска война и нямаше да има възобновяване на Българската страна на картата на света. Априлското въстание даде аргументи за войната сред Русия и Турция през 1877-78 година - събитията от това време са свързани между тях. Цар Освободител нямаше да стартира войната, в случай че преди този момент светът не беше чул и схванал за зверствата на османците в Перущица, Батак, Брацигово. Те откриха отзив както в Русия, по този начин и в междинна и западна Европа. Затова ние би трябвало да почитаме паметта на тези българи, взели участие в освободителното придвижване, което върна свободата ни и възвърне страната ни след 5 века иго.
- Т.г. 20-ти април се пада незабавно след следващите изключителни парламентарни избори и като че ли подготовката за отбелязване на значимата историческа дата минава някак неенергично, незабележимо. Това показателно ли е, че политическото злободневие убива историческата памет?
- Политиците в този момент са се вторачили в следващите избори. Преди една година ние с сътрудници от Българска академия на науките предложихме на тогавашния министър на културата да основем Национален комитет, който да се заеме с подготовката на националните празнувания във връзка на 150-тата годишнина. Обаче след дълго отсрочване, това по този начин и не се случи. Преди месец и половина ние отново се събрахме и направихме този Национален комитет и се надявам, че освен в Панагюрище и Копривщица, а навсякъде в нашето свободно Отечество ще има подобаващи тържества на 20-ти април. Така че политиците си гледат единствено за изборите, само че за мен като историк, е значима историческата дата. Преди време тя се отбелязваше на 2-ри май, само че въпреки всичко приказваме за Априлско, а не за майско въстание. Тази неразбория съществува още от 90-те години на предишния век и политиците от нито едно национално заседание до момента не сколасаха да я оправят. Така до през днешния ден е цялостна каша с датите, които се празнуват - някои по остарял жанр, други по нов жанр. Санстефанския контракт примерно е подписан на 19 февруари, а ние означаваме Освобождението на 3-ти март. Аз преди време приказвах за този проблем с президента Желю Желев, само че той ми разясни, че въпросът е в компетенцията на Народното събрание, което дефинира кои са националните и кои формалните празници. Моето мнение е, че би трябвало да се означават по остарелия жанр, който е и същинският по време за самото събитие.
- Коя е най-неудобната истина за нас, българите, за този другояче храбър размирен акт на малко на брой в поробена България?
- За страдание самото въстание е единствено в рамките на 4-ти революционен, Панагюрски окръг и частично в Търновския - Новоселската република. Има и други дребни, местни протести, само че въстанието не се развихря по този начин, както е замислено. Малцинството се подвига, само че болшинството не. Както написа в записките, Ботев води четата към Балкана и единствено едно " даскалче " се причислява към тях, а тогава революционерът споделил: " И аз съм тръгнал тоз народ да избавям ". Приел го е доста тежко, сочат аналите от това време. Въстанието не е всеобщо, както е замислено.
- Казват, че на протест потеглят бедните и гладните, такива ли са били апостолите от Априлското въстание?
- Не, даже са взели участие и някои чорбаджии. Нито Бенковски, нито Волов са били небогати и гладни. Освен това избухва в развити за времето си райони, а не в изостанали и потънали в бедност.
- Какво е водело апостолите в тази неравна битка против Високата врата - романтизъм, национализъм, наивизъм или друго - да извърнат вниманието на международната общност към България?
- Били са романтици, само че са си давали ясна сметка, че не могат да победят с черешовото топче оръдията " Круп " на османците. Не са вярвали, че ще реализиран военна победа, само че са имали политическата победа. Отзвукът за жестокото потушаване на въстанието стига до великите мозъци в цяла Европа. Александър 2-ри не е желаел да стартира война, с цел да ни освобождава, тъй като е имало риск за империя, само че публичното мнение го принуждава " да извади меча ". Виктор Юго по това време държи тирада във френския парламент за зверствата, казвайки " знаете ли че се изтребва едни народ в Европа ".
По-късно, когато съветският император афишира война, Бисмарк незабавно го поддържа. Така че Априлското въстание търпи военно проваляне, само че реализира огромен политически триумф.
- Факт е, че няма Балканска страна, която независимо да е постигнала своето избавление? Защо в обществото ни се насажда от години такава бесна русофобия и кой прави това?
- Това се ускори изключително последните години заради войната в Украйна. Казват, че Русия е преследвала своите имперски ползи, а не нашето избавление. Да, заветът на Петър Велики е бил Русия да има достъп до топлите морета и по тази причина империята се е стремила да излезе на Черно море - правилно е, че ползите й са били такива - имперски, само че е значимо, че в тази ситуация те са съвпаднали с нашите национални ползи. Без Русия никой балкански народ не се е освободил. Такава е истината, а другояче и Сърбия и Гърция си разтягат всевъзможни небивалици на основа на русофобията. Но това е зловредно и не трябва да се позволява.
- Наскоро имаше противен скандал в обществото ни поради изказвания на избрани среди и медии, че граф. Игнатиев бил " работил за обесването на Апостола "? Какъв е вашият коментар по тематиката?
- Ще припомня, че през 1907 година, когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев идва в столицата като посетител и българите са го носили на ръце от гарата до паметника. Нарекли са го татко на Санстефанска България и то е по този начин.
Много от дълго време проф. Николай Генчев издаде алманах с отчети, писма и грами на съветското посолство в Цариград. От оповестеното в този алманах излиза наяве, че за жалост, Апостола към този момент не е можело да бъде избавен и ориста му е решена авансово, че никой не може да повлияе на султана. Така че никой не е можел да повлияе на процеса, а и никой от по този начин обичаните през днешния ден на някои политици западни представители у нас, не се е и опитвал да избави Левски, а те също са имали по това време плътна информация какво се случва и то по-добре от руснаците. Присъдата на Васил Левски е решена в Цариград. Днес с историческите обстоятелства злоупотребяват всевъзможни измислени " историци " и спекуланти.
- Трябва ли историята да се отделя от политиката, с цел да не се стига до непрестанно късане на страници от нея, както се прави прочее от години?
- В съвремието ни има доста политици, само че малко държавници, за жалост. Все отново мисля, че политиците би трябвало да вършат история, само че да оставят на историците да я пишат. За страдание, преди 1989 година имаше политическа цензура, а през днешния ден тя е сменена от политическа уместност. Има комфортна и неуместна истина за всяка модерна тематика. Например, аз доста се нервирам на президента Плевнелиев, който споделя " ние сме от вярната страна на историята ". Кой е той, че да дефинира коя е вярна и коя неверна страна на историята?! Това ще дефинират и пишат историците след време. Но политиците се самозабравят и се пробват да пренаписват аналите.
- Следите ли актуалния публичен живот и мислите ли, че през днешния ден има българи които саможертвено биха се хвърлили в огъня, за добруването на България, както са създали апостолите от Априлската епопея?
- Почти не, малко на брой биха го създали. Всички модерни общественици са прекомерно капризни от цивилизацията. Гледат не общото богатство, а на първо място себе си, мощни индивидуалисти са. " Не ме занимавай, мен това не ме визира " е една най-често използваните изречения през днешния ден. Прагматични са поколенията към този момент и те гледат единствено своя персонален интерес. Не си представям какъв брой от младите българи биха жертвали живота си за своето родно място, по този начин както нашите дядовци са воювали. Моят дядо умира в Балканската война на 34 години и оставя три дребни деца. Но народът ни, а и освен той - народите изобщо към този момент не са същите.
Повечето политици с деструктивното си държание и непрекъснат негативизъм съумяха да отвратят народа от политиката. Колкото по-малко хора гласоподават, толкоз за тях е по-добре. Една четвърт от българите гласоподават
- Вие гласувате ли и вярвате ли, че политическата ни класа може да избави България в размирните времена, в които живеем?
- Да и желая да прикани хората да гласоподават, тъй като като не го вършат, те са в услуга на настоящето политическо статукво. Понякога и аз се отчаявам и си споделям " няма да им гласоподавам ", само че бързо се вземам в ръце, тъй като те тъкмо това желаят - да се откажем от своето законно право. Още Макиавели в книгата си " Владетелят " /17 в./ написа, че " в политиката няма морал ". Но въпреки всичко, въпреки и на места, има и морални политици, на които им пука за хората, за народа, от който произлизат и не са не запомнили това.
Те би трябвало да се обединят в името на бъдещето на България. Тревожно е, само че се разпада остарелият международен ред. Днес предходният " дядо Иван " е заместен от " чичо Сам ". Но аз като историк желая да предупредя, че такова държание като това на моя набор Тръмп в никакъв случай не е било и това е много плашещо.
- Ако е правилно, че всеки възпитаник стъпва върху раменете на своите учители - кои са днешните учители за бъдещите генерации?
- Труден въпрос. За страдание, живеем в друга ера, няма ги учителите от Възраждането, само че към момента има хора, които работят за България. Важно е ние деликатно да ги преценяме и да не пращаме в политиката тези, които са нахални, които викат най-високо и са тарикати. Смятам, че е доста значимо да имат мяра във всичко - в държанието, в изрече, в политиката, в стопанската система, в културата. И да са с възприятие за принадлежност към нацията, да се отнасят към останалите българи като към сънародници, а не да ги гледат от високо.
Заветът на априлци е бил независимост или гибел, само че освен персонална, самостоятелна независимост, а нашият народ да не бъде подвластен от непозната воля.
Не бива да позволяваме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е обикновено да се пробват да нагласяват събития отпреди 150 години към актуалната история. Всяка ера и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.
Аделина Делийска,
Георги Марков приключва история в Софийския университет. Специализирал е в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия.
През 1977 година постъпва на работа в Института по история към Българска академия на науките и над 10 години е негов шеф. Преподавал е също по този начин в Нов български университет.
През 2008 година става учен, член на Българската академия на науките. Акад. Марков е лекар хонорис идея на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 година – за неговия значителен и приет принос в развиването на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в народен и европейски мащаб. Автор е на десетки огромни исторически писания.
Акценти:
* Априлското въстание търпи военно проваляне, само че реализира огромен политически триумф
* Без Русия никой балкански народ не се е освободил
* През 1907 година, когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев идва в столицата като посетител и българите са го носили на ръце от гарата до паметника
* Днес с историческите обстоятелства злоупотребяват всевъзможни измислени " историци " и спекуланти
* Политиците би трябвало да вършат история, само че да оставят на историците да я пишат
* Не бива да позволяваме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е обикновено да се пробват да нагласяват събития отпреди 150 години към актуалната история. Всяка ера и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.
- Акад.Марков, т.г. означаваме 150 години от Априлското въстание. След век и половина към момента ли можем да твърдим, че то е еманация на българското Възраждане?
- Априлското въстание е в действителност предвестител на Възраждането и на нашите освободителни битки. Без него по-късно нямаше да има Руско-Трурска война и нямаше да има възобновяване на Българската страна на картата на света. Априлското въстание даде аргументи за войната сред Русия и Турция през 1877-78 година - събитията от това време са свързани между тях. Цар Освободител нямаше да стартира войната, в случай че преди този момент светът не беше чул и схванал за зверствата на османците в Перущица, Батак, Брацигово. Те откриха отзив както в Русия, по този начин и в междинна и западна Европа. Затова ние би трябвало да почитаме паметта на тези българи, взели участие в освободителното придвижване, което върна свободата ни и възвърне страната ни след 5 века иго.
- Т.г. 20-ти април се пада незабавно след следващите изключителни парламентарни избори и като че ли подготовката за отбелязване на значимата историческа дата минава някак неенергично, незабележимо. Това показателно ли е, че политическото злободневие убива историческата памет?
- Политиците в този момент са се вторачили в следващите избори. Преди една година ние с сътрудници от Българска академия на науките предложихме на тогавашния министър на културата да основем Национален комитет, който да се заеме с подготовката на националните празнувания във връзка на 150-тата годишнина. Обаче след дълго отсрочване, това по този начин и не се случи. Преди месец и половина ние отново се събрахме и направихме този Национален комитет и се надявам, че освен в Панагюрище и Копривщица, а навсякъде в нашето свободно Отечество ще има подобаващи тържества на 20-ти април. Така че политиците си гледат единствено за изборите, само че за мен като историк, е значима историческата дата. Преди време тя се отбелязваше на 2-ри май, само че въпреки всичко приказваме за Априлско, а не за майско въстание. Тази неразбория съществува още от 90-те години на предишния век и политиците от нито едно национално заседание до момента не сколасаха да я оправят. Така до през днешния ден е цялостна каша с датите, които се празнуват - някои по остарял жанр, други по нов жанр. Санстефанския контракт примерно е подписан на 19 февруари, а ние означаваме Освобождението на 3-ти март. Аз преди време приказвах за този проблем с президента Желю Желев, само че той ми разясни, че въпросът е в компетенцията на Народното събрание, което дефинира кои са националните и кои формалните празници. Моето мнение е, че би трябвало да се означават по остарелия жанр, който е и същинският по време за самото събитие.
- Коя е най-неудобната истина за нас, българите, за този другояче храбър размирен акт на малко на брой в поробена България?
- За страдание самото въстание е единствено в рамките на 4-ти революционен, Панагюрски окръг и частично в Търновския - Новоселската република. Има и други дребни, местни протести, само че въстанието не се развихря по този начин, както е замислено. Малцинството се подвига, само че болшинството не. Както написа в записките, Ботев води четата към Балкана и единствено едно " даскалче " се причислява към тях, а тогава революционерът споделил: " И аз съм тръгнал тоз народ да избавям ". Приел го е доста тежко, сочат аналите от това време. Въстанието не е всеобщо, както е замислено.
- Казват, че на протест потеглят бедните и гладните, такива ли са били апостолите от Априлското въстание?
- Не, даже са взели участие и някои чорбаджии. Нито Бенковски, нито Волов са били небогати и гладни. Освен това избухва в развити за времето си райони, а не в изостанали и потънали в бедност.
- Какво е водело апостолите в тази неравна битка против Високата врата - романтизъм, национализъм, наивизъм или друго - да извърнат вниманието на международната общност към България?
- Били са романтици, само че са си давали ясна сметка, че не могат да победят с черешовото топче оръдията " Круп " на османците. Не са вярвали, че ще реализиран военна победа, само че са имали политическата победа. Отзвукът за жестокото потушаване на въстанието стига до великите мозъци в цяла Европа. Александър 2-ри не е желаел да стартира война, с цел да ни освобождава, тъй като е имало риск за империя, само че публичното мнение го принуждава " да извади меча ". Виктор Юго по това време държи тирада във френския парламент за зверствата, казвайки " знаете ли че се изтребва едни народ в Европа ".
По-късно, когато съветският император афишира война, Бисмарк незабавно го поддържа. Така че Априлското въстание търпи военно проваляне, само че реализира огромен политически триумф.
- Факт е, че няма Балканска страна, която независимо да е постигнала своето избавление? Защо в обществото ни се насажда от години такава бесна русофобия и кой прави това?
- Това се ускори изключително последните години заради войната в Украйна. Казват, че Русия е преследвала своите имперски ползи, а не нашето избавление. Да, заветът на Петър Велики е бил Русия да има достъп до топлите морета и по тази причина империята се е стремила да излезе на Черно море - правилно е, че ползите й са били такива - имперски, само че е значимо, че в тази ситуация те са съвпаднали с нашите национални ползи. Без Русия никой балкански народ не се е освободил. Такава е истината, а другояче и Сърбия и Гърция си разтягат всевъзможни небивалици на основа на русофобията. Но това е зловредно и не трябва да се позволява.
- Наскоро имаше противен скандал в обществото ни поради изказвания на избрани среди и медии, че граф. Игнатиев бил " работил за обесването на Апостола "? Какъв е вашият коментар по тематиката?
- Ще припомня, че през 1907 година, когато се открива паметника на Цар Освободител в София, граф Игнатиев идва в столицата като посетител и българите са го носили на ръце от гарата до паметника. Нарекли са го татко на Санстефанска България и то е по този начин.
Много от дълго време проф. Николай Генчев издаде алманах с отчети, писма и грами на съветското посолство в Цариград. От оповестеното в този алманах излиза наяве, че за жалост, Апостола към този момент не е можело да бъде избавен и ориста му е решена авансово, че никой не може да повлияе на султана. Така че никой не е можел да повлияе на процеса, а и никой от по този начин обичаните през днешния ден на някои политици западни представители у нас, не се е и опитвал да избави Левски, а те също са имали по това време плътна информация какво се случва и то по-добре от руснаците. Присъдата на Васил Левски е решена в Цариград. Днес с историческите обстоятелства злоупотребяват всевъзможни измислени " историци " и спекуланти.
- Трябва ли историята да се отделя от политиката, с цел да не се стига до непрестанно късане на страници от нея, както се прави прочее от години?
- В съвремието ни има доста политици, само че малко държавници, за жалост. Все отново мисля, че политиците би трябвало да вършат история, само че да оставят на историците да я пишат. За страдание, преди 1989 година имаше политическа цензура, а през днешния ден тя е сменена от политическа уместност. Има комфортна и неуместна истина за всяка модерна тематика. Например, аз доста се нервирам на президента Плевнелиев, който споделя " ние сме от вярната страна на историята ". Кой е той, че да дефинира коя е вярна и коя неверна страна на историята?! Това ще дефинират и пишат историците след време. Но политиците се самозабравят и се пробват да пренаписват аналите.
- Следите ли актуалния публичен живот и мислите ли, че през днешния ден има българи които саможертвено биха се хвърлили в огъня, за добруването на България, както са създали апостолите от Априлската епопея?
- Почти не, малко на брой биха го създали. Всички модерни общественици са прекомерно капризни от цивилизацията. Гледат не общото богатство, а на първо място себе си, мощни индивидуалисти са. " Не ме занимавай, мен това не ме визира " е една най-често използваните изречения през днешния ден. Прагматични са поколенията към този момент и те гледат единствено своя персонален интерес. Не си представям какъв брой от младите българи биха жертвали живота си за своето родно място, по този начин както нашите дядовци са воювали. Моят дядо умира в Балканската война на 34 години и оставя три дребни деца. Но народът ни, а и освен той - народите изобщо към този момент не са същите.
Повечето политици с деструктивното си държание и непрекъснат негативизъм съумяха да отвратят народа от политиката. Колкото по-малко хора гласоподават, толкоз за тях е по-добре. Една четвърт от българите гласоподават
- Вие гласувате ли и вярвате ли, че политическата ни класа може да избави България в размирните времена, в които живеем?
- Да и желая да прикани хората да гласоподават, тъй като като не го вършат, те са в услуга на настоящето политическо статукво. Понякога и аз се отчаявам и си споделям " няма да им гласоподавам ", само че бързо се вземам в ръце, тъй като те тъкмо това желаят - да се откажем от своето законно право. Още Макиавели в книгата си " Владетелят " /17 в./ написа, че " в политиката няма морал ". Но въпреки всичко, въпреки и на места, има и морални политици, на които им пука за хората, за народа, от който произлизат и не са не запомнили това.
Те би трябвало да се обединят в името на бъдещето на България. Тревожно е, само че се разпада остарелият международен ред. Днес предходният " дядо Иван " е заместен от " чичо Сам ". Но аз като историк желая да предупредя, че такова държание като това на моя набор Тръмп в никакъв случай не е било и това е много плашещо.
- Ако е правилно, че всеки възпитаник стъпва върху раменете на своите учители - кои са днешните учители за бъдещите генерации?
- Труден въпрос. За страдание, живеем в друга ера, няма ги учителите от Възраждането, само че към момента има хора, които работят за България. Важно е ние деликатно да ги преценяме и да не пращаме в политиката тези, които са нахални, които викат най-високо и са тарикати. Смятам, че е доста значимо да имат мяра във всичко - в държанието, в изрече, в политиката, в стопанската система, в културата. И да са с възприятие за принадлежност към нацията, да се отнасят към останалите българи като към сънародници, а не да ги гледат от високо.
Заветът на априлци е бил независимост или гибел, само че освен персонална, самостоятелна независимост, а нашият народ да не бъде подвластен от непозната воля.
Не бива да позволяваме да ни пренаписват политически историята - приспособленски. Не е обикновено да се пробват да нагласяват събития отпреди 150 години към актуалната история. Всяка ера и всеки народ има своите герои, както и своите предатели.
Аделина Делийска,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ