Епископската базилика и мозайките, които вървят по пътя към Листата за световно културно наследство
Визитата на помощник-директора на ЮНЕСКО у нас Ернесто Отоне ни дава мотив за разкажем за обектите в индикативната листа за международно културно и естествено завещание. 16 са обектите от България - 11 са културно завещание и 5 естествено. Това са Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив (29.01.2018г.), Граници на Римската империя – Дунавски лимес (1.04.2016 г.), Царски некропол на Севтополис – сериен обект, уголемение на обект Казанлъшка тракийска гробница (26.02.2016 г.), Старият Пловдив (2004 г.), Тракийска гробница със фрески край с. Александрово (2004 г.), Античен град Никополис пъкъл Иструм (1984 г.), Бачковски манастир (1984 г.), Късноантична гробница в Силистра (1984 година, Пещера „ Магурата ” с рисунки от бронзовата епоха (1984 г.), град Мелник и Роженски манастир (1984 г.), Две неолитни селища до Стара Загора със непокътнат интериор и мебелировка (1984 г.)
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
От 2012 година датира и концепцията Пловдив да заложи на своето мозаечно завещание. Това е време, в което се работи по Малка Базилика и се чертаят проекти за епископската базилика на Филипопол. Общината даже изкупува назад частния парцел, върху които се простират границите на тогавашната огромна постройка и изисква от страната да даде различен парцел, който е на Министерство на културата. В следствие идва и решението да отстрани пътната артерия пред Католическия храм.
В България идват и световноизвестни специалисти, които взаимно с българския екип разискват разнообразни проблеми, свързани с консервацията на мозайките. Обектът е показан и в централата на ЮНЕСКО в Париж от министъра на културата, кмета на общината и ръководителя на фондация “Америка за България “, която е сътрудник при осъществяването на плана.
Тогава се взема и решение новата пловдивска кандидатурата да бъде на серийния обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”. От Националния институт за недвижимо културно завещание, Министерството на културата и Общината задвижват процедури – на всеки от обектите е даден или обновен статут на единична недвижима културна полезност, направени са режимите за запазване на серийния обект. В процеса на подготовка на документите интернационалните специалисти поучават българския екип да не обвързва кандидатурата по никакъв метод с тази на „ Старинен Пловдив ”. Това разгласи проектантът арх. Милена Крачанова по време на представянето на плана в Специализирания експертен съвет за недвижимо културно завещание.
Дали пловдивското завещание въпреки всичко ще покаже времето и съответните дейности, ще покаже времето. Най-важно на този стадий е бъде в съгласие задание за възлагане на План за ръководство на обекта. То следва да се утвърди от СЕСОНКЦ и министъра на културата, а след това да бъде предоставено на мултидиспилиранен екип. Едва откакто стартира използването му и бъде сбъднат мониторинг може да се приспъти към разглеждане на най- новата българска кандидатура.
Това не е по никакъв начин лесна задача демонстрира опитът на страната ни, имайки поради на Несебър. Както и спецификите на локалното законодателство, като и вземането на решение за бъдещото ръководство на мозайките в подлез „ Археологически ”.
Ако мине по вода, българската страна ще има сложната задача да приготви формалното показване, само че и да употребява дипломацията като оръжие, с цел да убеди страните членки в значимостта на груповия обект.
Ако влезе в Листата на международното културно завещание, паметникът ще бъде наблюдаван зорко както във връзка с опазването му, по този начин и за ръководството, към което ЮНЕСКО има най-големи упования от нас. Вписването в листата надали ще донесе средства за запазване на обекта, само че това е въпрос на имидж и за Пловдив, и за България. Част от него градът към този момент усеща и посредством привличането на най-голямата конференция на експертна общественост по запазване на мозаечното завещание в света.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата:
БАЗИЛИКИТЕ И КЪСНОАНТИЧНИТЕ МОЗАЙКИ НА ФИЛИПОПОЛИС
Кандидатурата е импортирана на 29 януари 2018 г. от Министерството на културата на България.
Серийният обект „ Епископска базилика и късноантични мозайки от Филипополис, римска провинция Тракия ” се състои от три недвижими паметника на културата: Епископска базилика, Малка базилика и Късноантична постройка „ Ейрене ”, които са издигнати и функционирали през 4-6 век. Градът е стратегически ситуиран на кръстопътя на Европа и Мала Азия, в средата на Тракийската равнина, към седем неповторими хълма. Той е един от най-старите непрекъснато населявани градове в Европа, доста по-стар от антична Троя.
През годините при археологически разкопки са открити остатъци от античния Филипопол, с помощта на които са открити крепостни стени, форумен комплекс с одеон в северния му край, спектакъл, стадион, акведукт, няколко раннохристиянски базилики и други Тези монументи са напълно или отчасти непокътнати на място, с цел да бъдат интегрирани в средата на актуалния град. Подовите мозайки от античен Филипопол, които към този момент са разкопани и проучени, са от два съществени интервала: 2-3 век и 4-6 век. Мозайките от първия интервал са принадлежали на терми и представителни здания и имат привкус на западно въздействие. За разлика от тях, раннохристиянските базилики, резиденции и частни домове от втория интервал носят въздействието на източните раннохристиянски центрове. Мозайките са консервирани, изследвани и оповестени в друга степен.
Епископската базилика на Филипопол
Епископската базилика на Филипопол е открита по време на избавителни археологически разкопки, извършени от 1982 до 1986 година Тя се намира на изток от Форумния комплекс на античния Филипопол и на юг от актуалната католическа черква „ Св. Лудвиг ”. До 2002 година към половината от постройката е проучена, а през 2016-2017 година е изцяло разкрита.
Представлява трикорабна базилика, с апсида на изток и нартекс и атриум на запад. Т има обилен архитектурен интериор и мозаечни подове. Дълга е към 83 м и необятна 36 м, което я прави най-голямата базилика от 4-6 век в България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата е налична през пет входа от запад - три към наоса, един към южния транспортен съд и един към северния транспортен съд. На място са непокътнати стилобатите сред корабите, построени от огромни мраморни квадри, както и няколко бази, капители и фрагменти от колони. Корабите са разграничени от ниски тухлени стени, покрити с гипсова декорация и фрески. В оста на наоса има солиден мраморен амвон. Доказателство за структурата на олтара е платформата в източния завършек на наоса, която е заобиколена от мраморен олтарен заслон, като по този метод отделя презвитерия.
Базиликата е издигната върху някогашни монументални здания и някои от техните структури са археологически проучени. По време на строителството на запад от атриума особено е построена необятна улица, водеща до късноантичната постройка „ Ейрене ”. Базиликата е функционирала до края на 6 век, а през Средновековието върху нейните руини е издигнат християнски некропол.
Подовете на трите кораба, нартексът и атриумните портици са покрити с мозайки с обща повърхност над 2000 кв.м. Стратиграфските изследвания, осъществени по време на консервационните работи, разпознават три пласта, положени един върху различен.
Първият е построен от розов хоросан, избран от монета на император Лициний I (308-324), открита в него. Вторият е формиран от мозайка, положена на няколко стадия сред средата на 4 и началото на 5 в. Първо е положена мозайката в наоса, а по-късно мозаечните подове на двата странични кораба, апсидата, нартекса, портиците и пространствата в южния портик. Последният слой покрива по-ранните мозайки. Положен е сред края на 5 и средата на 6 век.
В документите в детайли са разказани и мозайките в трите разнообразни интервала и са завършени в три групи.
Епископската базилика на Филипопол е неповторима по мащаб, архитектурен дизайн и украса и е един от най-представителните раннохристиянски обекти. Предоставя скъпа информация за историята на ранното християнство и образуването и развиването на християнското изкуство на Балканите и в Европа. Неговата универсална историческа, археологическа, художествена, научна и социална стойност е безспорна.
Малката базилика на Филипопол
Малката базилика е открита при избавителни археологически разкопки, извършени в центъра на Пловдив от 1988 до 1989 година Намира се в източните околности на укрепения Филипопол, в непосредствена непосредственост до крепостната стена и източно от Епископската базилика на Филипопол.
Представлява трикорабна базилика с апсида на изток, прибавен параклис на юг и подове, украсени с полихромна мозайка. Сградата има два строителни интервала от 5-6 век, през които резервира външните си граници. През втория строителен интервал е освежен интериорът, повдигнато е подовото равнище, построен е мраморен амвон, построен е синтрон и е завършен притвор. В североизточния завършек на постройката е прибавен баптистерий с кръстообразна пискина и мозаечен под.
Подът на базиликата от 5 век е затрупан с полихромни мозайки, изобразяващи най-вече орнаментално-геометрични и флорални изображения. В кораба пред олтарния заслон има ктиторски надпис. По епиграфски данни надписът е отдаден на Василиск и фамилията му. ФлавийВасилиск, висш главнокомандващ на тракийската войска през втората половина на V век. Той е имал резиденция във Филипопол, а през 475 година става император на Източната Римска империя.
Мозайката в баптистерия е положена през 6 век върху по-ранен тухлен под. Изобразява изящните полихромни фигури на два елена и няколко гълъба, които дружно с рибата показват сцената на Извора на живота. Със своята кръстовидна писцина (басейн) и живописни фигурални изображения, баптистерият (постройка за кръщения) е единственият към този момент монумент от този жанр в България, който е консервиран и експониран.
Произведени от локални работилници, мозайките са сходни на тези от Епископската базилика, жилищната постройка на Ирини и други обекти от Филипопол и имат висока художествена, историческа, научна и изложбена стойност.
Късноантичната постройка „ Ейрене ”
Открита е при избавителни археологически разкопки през 1983-1984 година Намира се в центъра на сегашен Пловдив, североизточно от Форумния комплекс и северно от Епископската базилика. Сградата, дружно с елементи от античната улична мрежа, е непокътната и изложена на място в актуален пешеходен подлез „ Археологически ”.пКъсноантичната жилищна постройка е имала представителна част и битови пространства. Представителната част е перистилен двор, заобиколен от портици и няколко стаи с полихромни мозаечни подове, датира от 4-6 век.
С обща повърхност от 160 кв.м мозайките изобразяват разнообразни геометрично-орнаментални композиции, наситени с флорални и фигурални изображения. Поредица от приветствени надписи водят посетителя в обекта. Подът на приемната е затрупан с богато орнаментирана полихромна мозайка, чиято централна точка е женски облик, въплъщение на богинята Ейрене, с надпис EIPHNH.
Мозайките датират от два съществени интервала на строителство. Към първия интервал се отнасят тези в триклиниума и южния портик. По-късно са положени тези в антрето, източния портик и таблинума. Мозайките изобразяват най-вече геометрични модели, присъщи за късната древност в източните римски провинции. Според палеографското проучване на надписите, най-ранният, изработен към втората половина на 4 век, е надписът EIPHNH от двете страни на женското изображение.
Доказателство за значимото място и роля, която притежателят на постройката „ Ейрене “ играе в живота на Филипопол, е особено построената до постройката на Епископската базилика улица „ кардо “, като директна връзка сред двете здания.
Прочетете още
Три от тях са свързани с Пловдив и района, само че действително серийният обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”, е единственият, за който през последните години се работи интензивно за регистриране в листата на международното завещание. Как и за какво някои от предложенията се движат, а други са „ замръзнали ” от доста години в Индикативната листа?
От 2012 година датира и концепцията Пловдив да заложи на своето мозаечно завещание. Това е време, в което се работи по Малка Базилика и се чертаят проекти за епископската базилика на Филипопол. Общината даже изкупува назад частния парцел, върху които се простират границите на тогавашната огромна постройка и изисква от страната да даде различен парцел, който е на Министерство на културата. В следствие идва и решението да отстрани пътната артерия пред Католическия храм.
В България идват и световноизвестни специалисти, които взаимно с българския екип разискват разнообразни проблеми, свързани с консервацията на мозайките. Обектът е показан и в централата на ЮНЕСКО в Париж от министъра на културата, кмета на общината и ръководителя на фондация “Америка за България “, която е сътрудник при осъществяването на плана.
Тогава се взема и решение новата пловдивска кандидатурата да бъде на серийния обект „ Епископска базилка и късноантичните мозайки на Филипопол ”. От Националния институт за недвижимо културно завещание, Министерството на културата и Общината задвижват процедури – на всеки от обектите е даден или обновен статут на единична недвижима културна полезност, направени са режимите за запазване на серийния обект. В процеса на подготовка на документите интернационалните специалисти поучават българския екип да не обвързва кандидатурата по никакъв метод с тази на „ Старинен Пловдив ”. Това разгласи проектантът арх. Милена Крачанова по време на представянето на плана в Специализирания експертен съвет за недвижимо културно завещание.
Дали пловдивското завещание въпреки всичко ще покаже времето и съответните дейности, ще покаже времето. Най-важно на този стадий е бъде в съгласие задание за възлагане на План за ръководство на обекта. То следва да се утвърди от СЕСОНКЦ и министъра на културата, а след това да бъде предоставено на мултидиспилиранен екип. Едва откакто стартира използването му и бъде сбъднат мониторинг може да се приспъти към разглеждане на най- новата българска кандидатура.
Това не е по никакъв начин лесна задача демонстрира опитът на страната ни, имайки поради на Несебър. Както и спецификите на локалното законодателство, като и вземането на решение за бъдещото ръководство на мозайките в подлез „ Археологически ”.
Ако мине по вода, българската страна ще има сложната задача да приготви формалното показване, само че и да употребява дипломацията като оръжие, с цел да убеди страните членки в значимостта на груповия обект.
Ако влезе в Листата на международното културно завещание, паметникът ще бъде наблюдаван зорко както във връзка с опазването му, по този начин и за ръководството, към което ЮНЕСКО има най-големи упования от нас. Вписването в листата надали ще донесе средства за запазване на обекта, само че това е въпрос на имидж и за Пловдив, и за България. Част от него градът към този момент усеща и посредством привличането на най-голямата конференция на експертна общественост по запазване на мозаечното завещание в света.
Ето по какъв начин е показана кандидатурата:
БАЗИЛИКИТЕ И КЪСНОАНТИЧНИТЕ МОЗАЙКИ НА ФИЛИПОПОЛИС
Кандидатурата е импортирана на 29 януари 2018 г. от Министерството на културата на България.
Серийният обект „ Епископска базилика и късноантични мозайки от Филипополис, римска провинция Тракия ” се състои от три недвижими паметника на културата: Епископска базилика, Малка базилика и Късноантична постройка „ Ейрене ”, които са издигнати и функционирали през 4-6 век. Градът е стратегически ситуиран на кръстопътя на Европа и Мала Азия, в средата на Тракийската равнина, към седем неповторими хълма. Той е един от най-старите непрекъснато населявани градове в Европа, доста по-стар от антична Троя.
През годините при археологически разкопки са открити остатъци от античния Филипопол, с помощта на които са открити крепостни стени, форумен комплекс с одеон в северния му край, спектакъл, стадион, акведукт, няколко раннохристиянски базилики и други Тези монументи са напълно или отчасти непокътнати на място, с цел да бъдат интегрирани в средата на актуалния град. Подовите мозайки от античен Филипопол, които към този момент са разкопани и проучени, са от два съществени интервала: 2-3 век и 4-6 век. Мозайките от първия интервал са принадлежали на терми и представителни здания и имат привкус на западно въздействие. За разлика от тях, раннохристиянските базилики, резиденции и частни домове от втория интервал носят въздействието на източните раннохристиянски центрове. Мозайките са консервирани, изследвани и оповестени в друга степен.
Епископската базилика на Филипопол
Епископската базилика на Филипопол е открита по време на избавителни археологически разкопки, извършени от 1982 до 1986 година Тя се намира на изток от Форумния комплекс на античния Филипопол и на юг от актуалната католическа черква „ Св. Лудвиг ”. До 2002 година към половината от постройката е проучена, а през 2016-2017 година е изцяло разкрита.
Представлява трикорабна базилика, с апсида на изток и нартекс и атриум на запад. Т има обилен архитектурен интериор и мозаечни подове. Дълга е към 83 м и необятна 36 м, което я прави най-голямата базилика от 4-6 век в България и една от най-големите на Балканите.
Базиликата е налична през пет входа от запад - три към наоса, един към южния транспортен съд и един към северния транспортен съд. На място са непокътнати стилобатите сред корабите, построени от огромни мраморни квадри, както и няколко бази, капители и фрагменти от колони. Корабите са разграничени от ниски тухлени стени, покрити с гипсова декорация и фрески. В оста на наоса има солиден мраморен амвон. Доказателство за структурата на олтара е платформата в източния завършек на наоса, която е заобиколена от мраморен олтарен заслон, като по този метод отделя презвитерия.
Базиликата е издигната върху някогашни монументални здания и някои от техните структури са археологически проучени. По време на строителството на запад от атриума особено е построена необятна улица, водеща до късноантичната постройка „ Ейрене ”. Базиликата е функционирала до края на 6 век, а през Средновековието върху нейните руини е издигнат християнски некропол.
Подовете на трите кораба, нартексът и атриумните портици са покрити с мозайки с обща повърхност над 2000 кв.м. Стратиграфските изследвания, осъществени по време на консервационните работи, разпознават три пласта, положени един върху различен.
Първият е построен от розов хоросан, избран от монета на император Лициний I (308-324), открита в него. Вторият е формиран от мозайка, положена на няколко стадия сред средата на 4 и началото на 5 в. Първо е положена мозайката в наоса, а по-късно мозаечните подове на двата странични кораба, апсидата, нартекса, портиците и пространствата в южния портик. Последният слой покрива по-ранните мозайки. Положен е сред края на 5 и средата на 6 век.
В документите в детайли са разказани и мозайките в трите разнообразни интервала и са завършени в три групи.
Епископската базилика на Филипопол е неповторима по мащаб, архитектурен дизайн и украса и е един от най-представителните раннохристиянски обекти. Предоставя скъпа информация за историята на ранното християнство и образуването и развиването на християнското изкуство на Балканите и в Европа. Неговата универсална историческа, археологическа, художествена, научна и социална стойност е безспорна.
Малката базилика на Филипопол
Малката базилика е открита при избавителни археологически разкопки, извършени в центъра на Пловдив от 1988 до 1989 година Намира се в източните околности на укрепения Филипопол, в непосредствена непосредственост до крепостната стена и източно от Епископската базилика на Филипопол.
Представлява трикорабна базилика с апсида на изток, прибавен параклис на юг и подове, украсени с полихромна мозайка. Сградата има два строителни интервала от 5-6 век, през които резервира външните си граници. През втория строителен интервал е освежен интериорът, повдигнато е подовото равнище, построен е мраморен амвон, построен е синтрон и е завършен притвор. В североизточния завършек на постройката е прибавен баптистерий с кръстообразна пискина и мозаечен под.
Подът на базиликата от 5 век е затрупан с полихромни мозайки, изобразяващи най-вече орнаментално-геометрични и флорални изображения. В кораба пред олтарния заслон има ктиторски надпис. По епиграфски данни надписът е отдаден на Василиск и фамилията му. ФлавийВасилиск, висш главнокомандващ на тракийската войска през втората половина на V век. Той е имал резиденция във Филипопол, а през 475 година става император на Източната Римска империя.
Мозайката в баптистерия е положена през 6 век върху по-ранен тухлен под. Изобразява изящните полихромни фигури на два елена и няколко гълъба, които дружно с рибата показват сцената на Извора на живота. Със своята кръстовидна писцина (басейн) и живописни фигурални изображения, баптистерият (постройка за кръщения) е единственият към този момент монумент от този жанр в България, който е консервиран и експониран.
Произведени от локални работилници, мозайките са сходни на тези от Епископската базилика, жилищната постройка на Ирини и други обекти от Филипопол и имат висока художествена, историческа, научна и изложбена стойност.
Късноантичната постройка „ Ейрене ”
Открита е при избавителни археологически разкопки през 1983-1984 година Намира се в центъра на сегашен Пловдив, североизточно от Форумния комплекс и северно от Епископската базилика. Сградата, дружно с елементи от античната улична мрежа, е непокътната и изложена на място в актуален пешеходен подлез „ Археологически ”.пКъсноантичната жилищна постройка е имала представителна част и битови пространства. Представителната част е перистилен двор, заобиколен от портици и няколко стаи с полихромни мозаечни подове, датира от 4-6 век.
С обща повърхност от 160 кв.м мозайките изобразяват разнообразни геометрично-орнаментални композиции, наситени с флорални и фигурални изображения. Поредица от приветствени надписи водят посетителя в обекта. Подът на приемната е затрупан с богато орнаментирана полихромна мозайка, чиято централна точка е женски облик, въплъщение на богинята Ейрене, с надпис EIPHNH.
Мозайките датират от два съществени интервала на строителство. Към първия интервал се отнасят тези в триклиниума и южния портик. По-късно са положени тези в антрето, източния портик и таблинума. Мозайките изобразяват най-вече геометрични модели, присъщи за късната древност в източните римски провинции. Според палеографското проучване на надписите, най-ранният, изработен към втората половина на 4 век, е надписът EIPHNH от двете страни на женското изображение.
Доказателство за значимото място и роля, която притежателят на постройката „ Ейрене “ играе в живота на Филипопол, е особено построената до постройката на Епископската базилика улица „ кардо “, като директна връзка сред двете здания.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ