Джей Ди Ванс: Войната между Индия и Пакистан не е наша работа
Вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи, че Индия и Пакистан би трябвало да деескалират възходящото напрежение сред двете страни, само че добави, че евентуална война сред тях " не е наша работа ".
" Искаме деескалация допустимо най-бързо. Не можем обаче да направляваме тези страни ", сподели Ванс в изявление за Fox News. Той акцентира, че Съединени американски щати ще се пробват да насърчат деескалация, само че " няма да се намесим в разгара на война, която всъщност не е наша работа и няма нищо общо със способността на Америка да я управлява ".
Вицепрезидентът изрази вяра и очакване спорът да не прерасне в по-широка районна война или нуклеарен конфликт, споделяйки паниките на интернационалната общественост по отношение на възходящото напрежение сред двете нуклеарни сили.
Вашингтон поддържа непрекъсната връзка с двете страни, като държавният секретар Марко Рубио организира диалози с премиера на Пакистан и външния министър на Индия, призовавайки ги към деескалация и директен разговор.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп също разяснява обстановката, наричайки възходящото напрежение " позор ". Държавният департамент на Съединени американски щати прикани и двете страни да работят за намиране на " отговорно решение ".
Индия е значим стратегически сътрудник за Вашингтон в опита му да противодейства на възходящото въздействие на Китай в района. Пакистан, от своя страна, остава съдружник на Съединени американски щати, макар че смисъла му понижа след отдръпването на американските войски от прилежащ Афганистан през 2021 година.
Някои анализатори считат, че ангажираността на Съединени американски щати с други интернационалните спорове, в това число войната в Украйна и обстановката в Газа, може да е причина Вашингтон да не оказва необикновен директен напън върху Индия и Пакистан.
Конфликтът сред двете южноазиатски страни ескалира през последните дни с взаимни обвинявания за офанзиви с дронове. Пакистанският министър на защитата съобщи, че спомагателни ответни ограничения са " все по-сигурни ", като двудневните конфликти към този момент са взели десетки жертви.
Настоящото напрежение е последица от терористична офанзива на 22 април, когато ислямистки бойци убиха 26 души в управлявания от Индия Кашмир. Ню Делхи упрекна Исламабад за нападението, до момента в който пакистанските управляващи отхвърлиха обвиняванията и приканиха за без значение следствие.
Исторически подтекст
Конфликтът сред Индия и Пакистан датира от разделянето на някогашната Британска Индия през 1947 година Оттогава двете страни са водили три пълномащабни войни и голям брой по-малки гранични спорове, главно поради противоречивата територия Кашмир, която и двете страни претендират напълно.
На 7 май обстановката ескалира в допълнение, когато Индия извърши ракетни удари по Пакистан в границите на военна интервенция, наречена " Синдур ", ориентирана против обекти, които индийските управляващи дефинират като " терористична инфраструктура ".
" Искаме деескалация допустимо най-бързо. Не можем обаче да направляваме тези страни ", сподели Ванс в изявление за Fox News. Той акцентира, че Съединени американски щати ще се пробват да насърчат деескалация, само че " няма да се намесим в разгара на война, която всъщност не е наша работа и няма нищо общо със способността на Америка да я управлява ".
Вицепрезидентът изрази вяра и очакване спорът да не прерасне в по-широка районна война или нуклеарен конфликт, споделяйки паниките на интернационалната общественост по отношение на възходящото напрежение сред двете нуклеарни сили.
Вашингтон поддържа непрекъсната връзка с двете страни, като държавният секретар Марко Рубио организира диалози с премиера на Пакистан и външния министър на Индия, призовавайки ги към деескалация и директен разговор.
Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп също разяснява обстановката, наричайки възходящото напрежение " позор ". Държавният департамент на Съединени американски щати прикани и двете страни да работят за намиране на " отговорно решение ".
Индия е значим стратегически сътрудник за Вашингтон в опита му да противодейства на възходящото въздействие на Китай в района. Пакистан, от своя страна, остава съдружник на Съединени американски щати, макар че смисъла му понижа след отдръпването на американските войски от прилежащ Афганистан през 2021 година.
Някои анализатори считат, че ангажираността на Съединени американски щати с други интернационалните спорове, в това число войната в Украйна и обстановката в Газа, може да е причина Вашингтон да не оказва необикновен директен напън върху Индия и Пакистан.
Конфликтът сред двете южноазиатски страни ескалира през последните дни с взаимни обвинявания за офанзиви с дронове. Пакистанският министър на защитата съобщи, че спомагателни ответни ограничения са " все по-сигурни ", като двудневните конфликти към този момент са взели десетки жертви.
Настоящото напрежение е последица от терористична офанзива на 22 април, когато ислямистки бойци убиха 26 души в управлявания от Индия Кашмир. Ню Делхи упрекна Исламабад за нападението, до момента в който пакистанските управляващи отхвърлиха обвиняванията и приканиха за без значение следствие.
Исторически подтекст
Конфликтът сред Индия и Пакистан датира от разделянето на някогашната Британска Индия през 1947 година Оттогава двете страни са водили три пълномащабни войни и голям брой по-малки гранични спорове, главно поради противоречивата територия Кашмир, която и двете страни претендират напълно.
На 7 май обстановката ескалира в допълнение, когато Индия извърши ракетни удари по Пакистан в границите на военна интервенция, наречена " Синдур ", ориентирана против обекти, които индийските управляващи дефинират като " терористична инфраструктура ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ