Атанас Пеканов: Геополитическото разделение е голямо, а на България й е нужен функциониращ парламент и това е проблем
Вицепремиерът по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
След изборите на 2 октомври ще се промени ли курсът към влизане в Еврозоната или ще бъде удължен?
Според мен, курсът за влизане в Еврозоната би трябвало да бъде даже засилен. Страната ни има индикативна дата за влизане в 1 януари 2024 година. В рамките на служебния кабинет ние движихме техническите процеси, които би трябвало да се свършат по този начин или другояче на база на признатия от постоянния кабинет Национален проект за въвеждане на еврото. След конституиране на Народното събрание се надявам да получим явен сигнал на ангажираност от новия парламент за усилване на тези процеси, политическа легитимация, която и аз виждам в резултатите от изборите. Чухте, първата политическа мощ ясно съобщи, че Еврозоната остава приоритет, втората политическа мощ също считам, че споделя това мнение, защото точно по време на тяхното ръководство министърът на финансите вкара Национален проект за въвеждане на еврото. Останалите политически сили също преобладаващо са " За “. Има една, която ясно се е декларирала " Против “. Това, несъмнено, е тяхно демократично право. Има партии, които считат, че европейската интеграция би трябвало да продължи, има такива, които считат, че би трябвало да бъде забавена или върната обратно. Но виждате, тази партия, която най-ясно се декларира " Против “, тя има своят представителност – 10%.
Нека да я кажем коя е тя.
Да, " Възраждане “ ясно сподели, че те са " Против “, те са четвърти. Останалите, третата политическа мощ също постоянно е заявявала поддръжка за европейските процеси на интеграция. Българска социалистическа партия, доколкото ми е известно, има решение на конгреса си " За “ влизане в Еврозоната. Това е най-висшият им орган, тъй че считам, че това е тяхното решение за момента. Както споделих, чакам в Народното събрание да чуем мнението на всички партии. " Демократична България “ поддържа доколкото знам влизането в Еврозоната, и партията на Стефан Янев също следва да чуем какво счита по това. Смятам, че Народното събрание доста ясно би трябвало да съобщи своята ангажираност и България да работи и да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 година.
Г-н Пеканов, дано в този момент малко да задълбочим диалога за еврото, за Еврозоната. Как действа Еврозоната сега?
Еврозоната е общата валута, паричният съюз, който е в основата действително, ядрото на Европейския съюз. Това можем да гледаме на него като общо по-тесен развой на съгласуваност, точно посредством общия паричен съюз. В Еврозоната решенията се взимат от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). 19-те гуверньори, те ще станат 20 с влизането на Хърватия на 1 януари, се събират всеки 6 седмици във Франкфурт и взимат решения във връзка с лихвените проценти, както и във връзка с много други ограничения. България като член на валутен ръб сега в общи линии реплицира тези решения без да взима присъединяване в срещите на Управителния съвет и надлежно без да въздейства на решенията и да взе участие в тези полемики. Именно това е една съществена изгода, която България ще има – вместо единствено да реплицира паричната политика, да може да взе участие и в решенията. И в действителност тук е доста значимо да разбираем, че ето да вземем за пример " Възраждане “ споделят: " Ние не желаеме да загубим паричния си суверенитет “ – ние с влизането си във валутния ръб към този момент сме го изгубили, т.е., ние нямаме самостоятелна парична политика. И по този метод част от негативите към този момент са усвояване по този начин или другояче, остават изгодите от по-нататъшната интеграция в Еврозоната. Валутният ръб е една от най-доверените институции в страната, това е нещо, в което хората имат вяра. Тя е донесла позитиви си и ние можем да създадем идната стъпка с влизането в Еврозоната за още спомагателни позитиви. И те в тези турбулентни времена в действителност, съгласно мен, са по-големи в сравнение с в най-спокойните времена. Защо? Защото в целия свят сега текат едни процеси на промяна, прелокиране на производството, изключително от Азия към по-близки страни, развой, който назоваваме friendshoring – огромните стопански системи се пробват производството да бъдат в близки на тях страни, с които имат положителни връзки, тъй като виждате, че в тази геополитическа обстановка виждате, че има рискове за доставките, когато те са някъде другаде. В пандемията също го видяхме. Ще има доста благоприятни условия вложенията да идват в Европейския съюз и България като член на Еврозоната съм сигурен, че ще стои доста по-добре, с цел да притегля тези вложения в сравнение с, в случай че стои някъде в профил и да се чуди: Ние желаеме ли още да вървим в интеграцията или желаеме да изчакаме малко, да забележим да се успокоят нещата. В този смисъл аз считам, че времето е безусловно уместно за това. Освен това, има един проблем, който постоянно се споделя – Еврозоната има проблеми. Да, по този начин е, Еврозоната има неща за възстановяване. Аз имам вяра като специалист, като макроикономист с това главно се занимавам, само че тя е много по-силна в сравнение с беше преди 10 години, тъй като бяха развита институционалните механизми да бъде по-силна. Тоест, всяка една рецесия считам, че в този момент Еврозоната в този момент може да се оправи по-добре с нея в сравнение с преди 10 години, когато знаете имаше страхове – Гърция, Италия. Тогава страховете бяха по-явни и се виждаха и на финансовите пазари. Сега сме изправени пред невероятни шокове и с пандемията, и в този момент с енергийната рецесия, само че тези страхове сред центъра и периферията за голямо разделяне, считам, че са по-добре адресирани сега.
Споменахте във вашето изявление и Хърватия, бяхте и на посещаване там. Разкажете ни за най-важните акценти, които бяха сложени по време на тази среща.
По време на двудневното ми посещаване в Хърватия имахме опцията да се срещнем с голяма палитра от институции. Срещнахме се с министър-председателя, с министъра на финансите, бяхме в Централната банка, бяхме в Народното събрание, бяхме измежду жителите, бизнеса. По този метод успяхме да забележим всички визии. Но преди всичко ми направи усещане, че в неповторима естетика, унисон всички тези институции са припознали Еврозоната като част от европейските интеграционни процеси на страната, като нещо, което има главно позитиви. В същото време обаче са били ясни и почтени, че в случай че да, в случай че има опасности, ние ще ги адресираме. Дълга информационна акция, дълга акция по повод отбраната на потребителите. В момента да вземем за пример там тече най-важният развой на двойното проявление на цените. Преди влизането в Еврозоната всички цени към този момент биват проявление в двете валути. Освен това, при възнаграждение в магазин касовата записка демонстрира цената в куни, изпод я демонстрира в евро, демонстрира и обменния курс, и на всяка касова записка има QR код, с който можеш да сигнализираш във Финансовото министерство, в случай че по някакъв метод обменния курс не кореспондира на законно решение, в случай че по някакъв метод видиш непозволени практики. Има още няколко институции там, които са избрани като виновни да наблюдават тези процеси – това е Агенцията за отбрана на потребителите, също по този начин гражданският бранш, НПО-отата. Именно това са така наречен " защитни механизми “, с които в този временен интервал да подсигуряваме, че всичко ще бъде наред. По същия метод и заплатите и пенсиите през месец декември към този момент ще бъдат показвани в двете валути. И по този метод хората могат да свикнат през тази промяна да минат по-спокойно. Това е, и което видях там: Относително успокоение. Разходихме се, питахме хората, те споделиха: " Това е значим развой на европейска интеграция за нас, прави ни по-силни, прави страната ни по-сигурна. А в случай че има някакви турбуленции, ще се оправим с тях, институциите ще си свършат работата “.
А що се отнася до България по какъв начин стоят нещата тук, у нас, към този миг?
Именно по тези механизми се работи сега. Черпим опит от другите европейски страни, които са се справили сполучливо считам с този развой: Балтийските страни, Словения, Словакия, а и в настоящата обстановка в Хърватия - те се намират тъкмо в най-ключовата фаза – 3 месеца преди въвеждането на еврото. Взимаме от тях най-хубавите практики, това и във връзка с Закона за въвеждане на еврото, който би трябвало да бъде признат следващата година, сега той се създава, тъй че да бъде в добра форма в най-скорошен интервал. По същия метод се работи и по информационната тактика. Комуникационната тактика е доста значима. Защо? Защото точно тя ще изясни какво е Еврозоната: Какво е Еврозоната, какви са изгодите от това да сме в нея, какви са рисковете и по какъв начин институциите ще ги адресират. Тук не става въпрос да се неглижира каквото и да било, каквито и да било опасности да бъдат скрити. Напротив, тъкмо противоположното – те се споделят ясно, и се споделя по какъв начин те ще бъдат адресирани. Именно, с цел да можем да извлечем единствено изгодите, а всички тези страхове, че ще има непозволени дейности от компании, супермаркети, търговци, могат да бъдат адресирани, в случай че институциите са си на мястото.
Можем ли в този момент с вас да споменем за тези опасности? Какви са рисковете за България след приемането на еврото?
Реално рисковете са свързани точно с това - търговците да не злоупотребят в преходния интервал. И точно двойното проявление на цените е методът това да се управлява, от един ден на идващия да не се покачат цените, точно тъй като влизаме в Еврозоната. И по какъв начин ще се случи това? Именно тъй като до един ден ще написа да кажем нещо, което коства 2 лв., от идващия ден то отново ще продължи да коства 2 лв., само че ще бъде изписано, че коства и 1 евро. Тоест, в случай че при този преход забележим внезапно повишаване на цените, което по никакъв метод не може да бъде обосновано с някакви справедливи фактори, могат да се сезират институциите за непозволено повишение на цените. Това е най-важният риск, който би трябвало да се адресира. Също различен значим риск е да бъдат осведомени да вземем за пример по-възрастни хора, хора от по-отдалечените райони за всички тези стадии, за всички тези процеси, че да вземем за пример 4 месеца или 5 месеца преди влизането ще виждат в двете валути, само че ще могат да продължат да заплащат единствено в лв., при влизането ще могат да заплащат за 1 месец и в двете валути, след влизането за 6 месеца ще могат да обменят гратис във всички търговски банки и пощи от лв. в евро, гратис. А в Централната банка ще могат да обменят гратис валутата си от лв. в евро вечно. Така че това са процеси, тъй че жителите да знаят и да не бъда, въпреки всичко всеки развой на промяна носи някакви опасности, те би трябвало да бъдат ясно обяснени, с цел да можем да ги преодолеем.
А съществуват ли някакви механически въпроси по въвеждането на еврото, които са пречка за страната ни? Какво се прави по отношение на техническите въпроси?
Ние работим по техническите въпроси, само че най-големият проблем може да се каже политическата неустойчивост сега. И ще дам образец. Както споделих, работи се сега по Закона за въвеждане на еврото. Всички тези законови промени ще би трябвало да минат през Народното събрание.
Който обаче към момента го няма.
В последната може би една година и половина може би половината време България няма работещ парламент, и това е проблем. Така че това, неслучайно моля към всички политически партии да покажат ангажираност към този развой, да си кажат ясно: " Да, продължаваме “, в случай че някой желае да не продължаваме, може също ясно да го съобщи, и по този начин страната ни ще знае какво се случва с този развой в по-средносрочен, дълготраен проект.
Как въвеждането на еврото ще повлияе на инфлацията в страната, която е извънредно висока?
От проучванията, които имаме от точно тези страни: балтийските страни, Словения, Словакия, които въпреки всичко са сходни на нашата, нови страни-членки на Европейския съюз, одобриха еврото в последните 10 години, въз основата на проучвания какъв е бил опитът там, инфлацията след влизане в еврото се е повишила с 0.2 до 0.4%, което считам, че на фона на 17% инфлация сега е нещо, което е минимално. Тоест, настоящата рецесия напълно други са размерите на инфлация, които виждаме, и те идват от напълно други процеси. В този смисъл няма по някакъв мъчителен и очевиден метод влизането в еврото да повлияе на инфлацията. Това, което би трябвало обаче да създадем, е точно тези защитни механизми, с цел да не се получи, че в някой местен магазин, супермаркет има подобен миг, в който се покачват цените непозволено.
Националният проект за възобновяване и резистентност, средства очаквате скоро да бъдат преведени.
Точно по този начин. В края на месец август ние подадохме първото искане за заплащане. В момента то се преглежда от Европейската комисия. Имаше един отворен проблем, един отворен план на Министерство на вътрешните работи – той към този момент е решен. В този смисъл ние чакаме през есента да получим парите по първото заплащане. Също толкоз значимо е да продължава по второто заплащане. Там всички стадии би трябвало да бъдат приключени по края на тази година. Инвестиционните планове започват, да вземем за пример Министерството на нововъведенията към този момент разписа огромна част от търговете си, други министерства също. Там по-голям проблем ще бъдат законите – те биват изработвани, биват представяни, само че в последна сметка ще е отговорност на Народното събрание да ги одобри. Министерство на правораздаването, което имаше най-вече закони за разработване, към този момент в общи линии е готово. Вчера беше показан и Закона за персоналния банкрут – извънредно значим закон, който да отбрани най-уязвимите може би консуматори, жители. И в този смисъл там се движат нещата добре, само че отговорността ще бъде в последна сметка на Народното събрание – след конституирането му да се концентрира освен в политическите полемики, само че и в приемането на закони.
Кога се чакат тези средства? Казахме на есен, само че можем ли да кажем по-конкретно?
Все още се дискутира с Европейската комисия, през есента е най-точното, което мога да ви кажа.
Каква е сумата, която се чака?
По отношение на първия транш – 2.7 милиарда лв.. А както споделих, това е значима сума за бюджета и я чакаме в идните седмици.
Новият програмен интервал на еврофондовете също по този начин е в действие. Какво следва?
Най-накрая там нещата стартират да се движат по-бързо. Беше утвърдена Оперативната стратегия " Транспортна съгласуваност “ – доста значима за всички инфраструктурни планове. През предходната година още веднъж заради политическите турбуленции имаше разнообразни визии, които се залагаха във връзка с европейските средства. Ние не сме кой знае какъв брой закъснели, тъй като и другите страни предвид на пандемията, предвид на икономическата неустановеност препрограмираха или обмисляха по същия метод по какъв начин по най-хубавия метод в този интервал да употребяват средствата си. И през тази година към този момент се задвижиха нещата и считам, че сега ги движим с добра скорост, тъй че всички стратегии да бъдат признати до края на годината и да започват. По някои от тях към този момент стартират процедурите. Например Министерството на труда и обществената политика към този момент отваря, те имаха и първата стратегия утвърдена за развиване на човешките запаси. Там считам, че доста добре се движат нещата, доста интензивно е министерството, и огромна част от стратегиите към този момент се отварят за кандидатстване. Те са и стратегиите, които доближават в максимален смисъл до хората, те са за подготовка, преквалификация, за първа работа, за придобиване на умения и познания, които са съответни за XXI век, и в този смисъл имат най-огромно въздействие в живота на хората.
Г-н Пеканов, приказваме за еврофондове, за евросредства. По какъв метод България може да наподобява повече вложители?
Неслучайно загатнах тематиката с Еврозоната. Наистина влизаме в едни времена, в които в действителност геополитическото разделяне е огромно и за нашата страна ще е значимо да бъде част от ядрото на всички европейски процеси. Влизането в Еврозоната, влизането в " Шенген “ и влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще бъдат явен сигнал за всички вложители, за всички, които търсят опция къде да релокират производството си, че България е сигурен сътрудник, с който може да се търси партньорство и кооперация. И неслучайно споделям, че тези процеси ще ни дадат опция да стоим по-добре, да привличаме повече вложения, и по този метод и да усилваме благосъстоянието на страната ни.
В диалога ни няколко пъти споменахте, че всичко това зависи от един работещ парламент, да имаме работещ парламент. Какъв е вашият коментар за политическата обстановка в страната и оптимист ли сте, че ще бъде формирано държавно управление?
Смятам, че на България й би трябвало постоянно, устойчиво държавно управление с стратегия, с явен небосвод, и парламент, който да знае, че би трябвало да одобри всички тези значими неща пред страната ни - бюджетът би трябвало да бъде признат, промените по Плана за възобновяване и резистентност и всички други процеси, които са свързани с влизането в Еврозоната. Така че би трябвало да се откри някакво решение.
След изборите на 2 октомври ще се промени ли курсът към влизане в Еврозоната или ще бъде удължен?
Според мен, курсът за влизане в Еврозоната би трябвало да бъде даже засилен. Страната ни има индикативна дата за влизане в 1 януари 2024 година. В рамките на служебния кабинет ние движихме техническите процеси, които би трябвало да се свършат по този начин или другояче на база на признатия от постоянния кабинет Национален проект за въвеждане на еврото. След конституиране на Народното събрание се надявам да получим явен сигнал на ангажираност от новия парламент за усилване на тези процеси, политическа легитимация, която и аз виждам в резултатите от изборите. Чухте, първата политическа мощ ясно съобщи, че Еврозоната остава приоритет, втората политическа мощ също считам, че споделя това мнение, защото точно по време на тяхното ръководство министърът на финансите вкара Национален проект за въвеждане на еврото. Останалите политически сили също преобладаващо са " За “. Има една, която ясно се е декларирала " Против “. Това, несъмнено, е тяхно демократично право. Има партии, които считат, че европейската интеграция би трябвало да продължи, има такива, които считат, че би трябвало да бъде забавена или върната обратно. Но виждате, тази партия, която най-ясно се декларира " Против “, тя има своят представителност – 10%.
Нека да я кажем коя е тя.
Да, " Възраждане “ ясно сподели, че те са " Против “, те са четвърти. Останалите, третата политическа мощ също постоянно е заявявала поддръжка за европейските процеси на интеграция. Българска социалистическа партия, доколкото ми е известно, има решение на конгреса си " За “ влизане в Еврозоната. Това е най-висшият им орган, тъй че считам, че това е тяхното решение за момента. Както споделих, чакам в Народното събрание да чуем мнението на всички партии. " Демократична България “ поддържа доколкото знам влизането в Еврозоната, и партията на Стефан Янев също следва да чуем какво счита по това. Смятам, че Народното събрание доста ясно би трябвало да съобщи своята ангажираност и България да работи и да влезе в Еврозоната на 1 януари 2024 година.
Г-н Пеканов, дано в този момент малко да задълбочим диалога за еврото, за Еврозоната. Как действа Еврозоната сега?
Еврозоната е общата валута, паричният съюз, който е в основата действително, ядрото на Европейския съюз. Това можем да гледаме на него като общо по-тесен развой на съгласуваност, точно посредством общия паричен съюз. В Еврозоната решенията се взимат от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). 19-те гуверньори, те ще станат 20 с влизането на Хърватия на 1 януари, се събират всеки 6 седмици във Франкфурт и взимат решения във връзка с лихвените проценти, както и във връзка с много други ограничения. България като член на валутен ръб сега в общи линии реплицира тези решения без да взима присъединяване в срещите на Управителния съвет и надлежно без да въздейства на решенията и да взе участие в тези полемики. Именно това е една съществена изгода, която България ще има – вместо единствено да реплицира паричната политика, да може да взе участие и в решенията. И в действителност тук е доста значимо да разбираем, че ето да вземем за пример " Възраждане “ споделят: " Ние не желаеме да загубим паричния си суверенитет “ – ние с влизането си във валутния ръб към този момент сме го изгубили, т.е., ние нямаме самостоятелна парична политика. И по този метод част от негативите към този момент са усвояване по този начин или другояче, остават изгодите от по-нататъшната интеграция в Еврозоната. Валутният ръб е една от най-доверените институции в страната, това е нещо, в което хората имат вяра. Тя е донесла позитиви си и ние можем да създадем идната стъпка с влизането в Еврозоната за още спомагателни позитиви. И те в тези турбулентни времена в действителност, съгласно мен, са по-големи в сравнение с в най-спокойните времена. Защо? Защото в целия свят сега текат едни процеси на промяна, прелокиране на производството, изключително от Азия към по-близки страни, развой, който назоваваме friendshoring – огромните стопански системи се пробват производството да бъдат в близки на тях страни, с които имат положителни връзки, тъй като виждате, че в тази геополитическа обстановка виждате, че има рискове за доставките, когато те са някъде другаде. В пандемията също го видяхме. Ще има доста благоприятни условия вложенията да идват в Европейския съюз и България като член на Еврозоната съм сигурен, че ще стои доста по-добре, с цел да притегля тези вложения в сравнение с, в случай че стои някъде в профил и да се чуди: Ние желаеме ли още да вървим в интеграцията или желаеме да изчакаме малко, да забележим да се успокоят нещата. В този смисъл аз считам, че времето е безусловно уместно за това. Освен това, има един проблем, който постоянно се споделя – Еврозоната има проблеми. Да, по този начин е, Еврозоната има неща за възстановяване. Аз имам вяра като специалист, като макроикономист с това главно се занимавам, само че тя е много по-силна в сравнение с беше преди 10 години, тъй като бяха развита институционалните механизми да бъде по-силна. Тоест, всяка една рецесия считам, че в този момент Еврозоната в този момент може да се оправи по-добре с нея в сравнение с преди 10 години, когато знаете имаше страхове – Гърция, Италия. Тогава страховете бяха по-явни и се виждаха и на финансовите пазари. Сега сме изправени пред невероятни шокове и с пандемията, и в този момент с енергийната рецесия, само че тези страхове сред центъра и периферията за голямо разделяне, считам, че са по-добре адресирани сега.
Споменахте във вашето изявление и Хърватия, бяхте и на посещаване там. Разкажете ни за най-важните акценти, които бяха сложени по време на тази среща.
По време на двудневното ми посещаване в Хърватия имахме опцията да се срещнем с голяма палитра от институции. Срещнахме се с министър-председателя, с министъра на финансите, бяхме в Централната банка, бяхме в Народното събрание, бяхме измежду жителите, бизнеса. По този метод успяхме да забележим всички визии. Но преди всичко ми направи усещане, че в неповторима естетика, унисон всички тези институции са припознали Еврозоната като част от европейските интеграционни процеси на страната, като нещо, което има главно позитиви. В същото време обаче са били ясни и почтени, че в случай че да, в случай че има опасности, ние ще ги адресираме. Дълга информационна акция, дълга акция по повод отбраната на потребителите. В момента да вземем за пример там тече най-важният развой на двойното проявление на цените. Преди влизането в Еврозоната всички цени към този момент биват проявление в двете валути. Освен това, при възнаграждение в магазин касовата записка демонстрира цената в куни, изпод я демонстрира в евро, демонстрира и обменния курс, и на всяка касова записка има QR код, с който можеш да сигнализираш във Финансовото министерство, в случай че по някакъв метод обменния курс не кореспондира на законно решение, в случай че по някакъв метод видиш непозволени практики. Има още няколко институции там, които са избрани като виновни да наблюдават тези процеси – това е Агенцията за отбрана на потребителите, също по този начин гражданският бранш, НПО-отата. Именно това са така наречен " защитни механизми “, с които в този временен интервал да подсигуряваме, че всичко ще бъде наред. По същия метод и заплатите и пенсиите през месец декември към този момент ще бъдат показвани в двете валути. И по този метод хората могат да свикнат през тази промяна да минат по-спокойно. Това е, и което видях там: Относително успокоение. Разходихме се, питахме хората, те споделиха: " Това е значим развой на европейска интеграция за нас, прави ни по-силни, прави страната ни по-сигурна. А в случай че има някакви турбуленции, ще се оправим с тях, институциите ще си свършат работата “.
А що се отнася до България по какъв начин стоят нещата тук, у нас, към този миг?
Именно по тези механизми се работи сега. Черпим опит от другите европейски страни, които са се справили сполучливо считам с този развой: Балтийските страни, Словения, Словакия, а и в настоящата обстановка в Хърватия - те се намират тъкмо в най-ключовата фаза – 3 месеца преди въвеждането на еврото. Взимаме от тях най-хубавите практики, това и във връзка с Закона за въвеждане на еврото, който би трябвало да бъде признат следващата година, сега той се създава, тъй че да бъде в добра форма в най-скорошен интервал. По същия метод се работи и по информационната тактика. Комуникационната тактика е доста значима. Защо? Защото точно тя ще изясни какво е Еврозоната: Какво е Еврозоната, какви са изгодите от това да сме в нея, какви са рисковете и по какъв начин институциите ще ги адресират. Тук не става въпрос да се неглижира каквото и да било, каквито и да било опасности да бъдат скрити. Напротив, тъкмо противоположното – те се споделят ясно, и се споделя по какъв начин те ще бъдат адресирани. Именно, с цел да можем да извлечем единствено изгодите, а всички тези страхове, че ще има непозволени дейности от компании, супермаркети, търговци, могат да бъдат адресирани, в случай че институциите са си на мястото.
Можем ли в този момент с вас да споменем за тези опасности? Какви са рисковете за България след приемането на еврото?
Реално рисковете са свързани точно с това - търговците да не злоупотребят в преходния интервал. И точно двойното проявление на цените е методът това да се управлява, от един ден на идващия да не се покачат цените, точно тъй като влизаме в Еврозоната. И по какъв начин ще се случи това? Именно тъй като до един ден ще написа да кажем нещо, което коства 2 лв., от идващия ден то отново ще продължи да коства 2 лв., само че ще бъде изписано, че коства и 1 евро. Тоест, в случай че при този преход забележим внезапно повишаване на цените, което по никакъв метод не може да бъде обосновано с някакви справедливи фактори, могат да се сезират институциите за непозволено повишение на цените. Това е най-важният риск, който би трябвало да се адресира. Също различен значим риск е да бъдат осведомени да вземем за пример по-възрастни хора, хора от по-отдалечените райони за всички тези стадии, за всички тези процеси, че да вземем за пример 4 месеца или 5 месеца преди влизането ще виждат в двете валути, само че ще могат да продължат да заплащат единствено в лв., при влизането ще могат да заплащат за 1 месец и в двете валути, след влизането за 6 месеца ще могат да обменят гратис във всички търговски банки и пощи от лв. в евро, гратис. А в Централната банка ще могат да обменят гратис валутата си от лв. в евро вечно. Така че това са процеси, тъй че жителите да знаят и да не бъда, въпреки всичко всеки развой на промяна носи някакви опасности, те би трябвало да бъдат ясно обяснени, с цел да можем да ги преодолеем.
А съществуват ли някакви механически въпроси по въвеждането на еврото, които са пречка за страната ни? Какво се прави по отношение на техническите въпроси?
Ние работим по техническите въпроси, само че най-големият проблем може да се каже политическата неустойчивост сега. И ще дам образец. Както споделих, работи се сега по Закона за въвеждане на еврото. Всички тези законови промени ще би трябвало да минат през Народното събрание.
Който обаче към момента го няма.
В последната може би една година и половина може би половината време България няма работещ парламент, и това е проблем. Така че това, неслучайно моля към всички политически партии да покажат ангажираност към този развой, да си кажат ясно: " Да, продължаваме “, в случай че някой желае да не продължаваме, може също ясно да го съобщи, и по този начин страната ни ще знае какво се случва с този развой в по-средносрочен, дълготраен проект.
Как въвеждането на еврото ще повлияе на инфлацията в страната, която е извънредно висока?
От проучванията, които имаме от точно тези страни: балтийските страни, Словения, Словакия, които въпреки всичко са сходни на нашата, нови страни-членки на Европейския съюз, одобриха еврото в последните 10 години, въз основата на проучвания какъв е бил опитът там, инфлацията след влизане в еврото се е повишила с 0.2 до 0.4%, което считам, че на фона на 17% инфлация сега е нещо, което е минимално. Тоест, настоящата рецесия напълно други са размерите на инфлация, които виждаме, и те идват от напълно други процеси. В този смисъл няма по някакъв мъчителен и очевиден метод влизането в еврото да повлияе на инфлацията. Това, което би трябвало обаче да създадем, е точно тези защитни механизми, с цел да не се получи, че в някой местен магазин, супермаркет има подобен миг, в който се покачват цените непозволено.
Националният проект за възобновяване и резистентност, средства очаквате скоро да бъдат преведени.
Точно по този начин. В края на месец август ние подадохме първото искане за заплащане. В момента то се преглежда от Европейската комисия. Имаше един отворен проблем, един отворен план на Министерство на вътрешните работи – той към този момент е решен. В този смисъл ние чакаме през есента да получим парите по първото заплащане. Също толкоз значимо е да продължава по второто заплащане. Там всички стадии би трябвало да бъдат приключени по края на тази година. Инвестиционните планове започват, да вземем за пример Министерството на нововъведенията към този момент разписа огромна част от търговете си, други министерства също. Там по-голям проблем ще бъдат законите – те биват изработвани, биват представяни, само че в последна сметка ще е отговорност на Народното събрание да ги одобри. Министерство на правораздаването, което имаше най-вече закони за разработване, към този момент в общи линии е готово. Вчера беше показан и Закона за персоналния банкрут – извънредно значим закон, който да отбрани най-уязвимите може би консуматори, жители. И в този смисъл там се движат нещата добре, само че отговорността ще бъде в последна сметка на Народното събрание – след конституирането му да се концентрира освен в политическите полемики, само че и в приемането на закони.
Кога се чакат тези средства? Казахме на есен, само че можем ли да кажем по-конкретно?
Все още се дискутира с Европейската комисия, през есента е най-точното, което мога да ви кажа.
Каква е сумата, която се чака?
По отношение на първия транш – 2.7 милиарда лв.. А както споделих, това е значима сума за бюджета и я чакаме в идните седмици.
Новият програмен интервал на еврофондовете също по този начин е в действие. Какво следва?
Най-накрая там нещата стартират да се движат по-бързо. Беше утвърдена Оперативната стратегия " Транспортна съгласуваност “ – доста значима за всички инфраструктурни планове. През предходната година още веднъж заради политическите турбуленции имаше разнообразни визии, които се залагаха във връзка с европейските средства. Ние не сме кой знае какъв брой закъснели, тъй като и другите страни предвид на пандемията, предвид на икономическата неустановеност препрограмираха или обмисляха по същия метод по какъв начин по най-хубавия метод в този интервал да употребяват средствата си. И през тази година към този момент се задвижиха нещата и считам, че сега ги движим с добра скорост, тъй че всички стратегии да бъдат признати до края на годината и да започват. По някои от тях към този момент стартират процедурите. Например Министерството на труда и обществената политика към този момент отваря, те имаха и първата стратегия утвърдена за развиване на човешките запаси. Там считам, че доста добре се движат нещата, доста интензивно е министерството, и огромна част от стратегиите към този момент се отварят за кандидатстване. Те са и стратегиите, които доближават в максимален смисъл до хората, те са за подготовка, преквалификация, за първа работа, за придобиване на умения и познания, които са съответни за XXI век, и в този смисъл имат най-огромно въздействие в живота на хората.
Г-н Пеканов, приказваме за еврофондове, за евросредства. По какъв метод България може да наподобява повече вложители?
Неслучайно загатнах тематиката с Еврозоната. Наистина влизаме в едни времена, в които в действителност геополитическото разделяне е огромно и за нашата страна ще е значимо да бъде част от ядрото на всички европейски процеси. Влизането в Еврозоната, влизането в " Шенген “ и влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и раз ще бъдат явен сигнал за всички вложители, за всички, които търсят опция къде да релокират производството си, че България е сигурен сътрудник, с който може да се търси партньорство и кооперация. И неслучайно споделям, че тези процеси ще ни дадат опция да стоим по-добре, да привличаме повече вложения, и по този метод и да усилваме благосъстоянието на страната ни.
В диалога ни няколко пъти споменахте, че всичко това зависи от един работещ парламент, да имаме работещ парламент. Какъв е вашият коментар за политическата обстановка в страната и оптимист ли сте, че ще бъде формирано държавно управление?
Смятам, че на България й би трябвало постоянно, устойчиво държавно управление с стратегия, с явен небосвод, и парламент, който да знае, че би трябвало да одобри всички тези значими неща пред страната ни - бюджетът би трябвало да бъде признат, промените по Плана за възобновяване и резистентност и всички други процеси, които са свързани с влизането в Еврозоната. Така че би трябвало да се откри някакво решение.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ