“Витоша сбъдва чудеса!“ Така покрай Нова година представихме историята на

“Витоша сбъдва чудеса! “ Така около Нова година представихме историята на Радко Мутафчийски – един от стълбовете в защитата на Витоша (Бистрица), който дебютира в майсторската ни група точно с екипа на „ бистришките тигри “! Днес, няколко месеца по-късно, обстановката не е по-различна. Клубът е същият, а детската фантазия още веднъж е осъществена. Само основният воин е различен – Николай Георгиев. Младият вратар, който реши предходната есен да замине да учи в Англия, в последна сметка се завърна в България, с цел да опита да реализира най-съкровеното си предпочитание – да играе футбол на най-високо равнище у нас. Е, ориста му се усмихна по-скоро от предстоящото и от завърнал се в клуба като трети вратар при започване на февруари, Николай е напът да запише своя шести мач подред в Първа професионална лига против Пирин (Благоевград). Представяме ви една история, която е образно доказателство, че в живота, когато сме смели и преследваме до дъно фантазиите си, ориста ни „ удря “ по едно рамо, с цел да ги осъществяваме.

„ Детската ми фантазия бе да стана футболист. Започнах да играя около брат ми и приятелите му и тъй като бях най-малкият, незабавно ме пратиха на вратата. Когато бях в 4-ти клас, се записах да упражнявам в школата на Славия, където изкарах шест години. Минах за малко и през Септември (София), преди през 2016-а да се озова във Витоша. Родителите ми обаче постоянно са държали да изкарам висше обучение и дружно с тях преценихме, че за мен най-удачно е да отида да изучавам в чужбина. Англия бе най-подходящата дестаниция за мен с оглед специалността, която смятах да уча – „ Спортни науки “. Решението взех дефинитивно предишния май, като го споделих и на старши треньора Костадин Ангелов. За мое удивление, той не се изненада. Каза, че го е очаквал “, стартира описа си Николай пред формалния уебсайт на клуба.
@@@Идеята на младежа е на Острова да съчетае образованието и спорта. Вече на място обаче, 19-годишният пазач схваща, че нещата не стоят по този начин, както си е мислел в началото. „ След като отидох в университета, нещата не се случиха по този начин, както чаках. Трябваше да смъква „ розовите “ очила. Въпреки че се показах доста мощно в подготовката и на няколко пъти бях определен за „ Играч на мача “, ме пратиха в четвъртия тим на University of Bath. В същото време осъзнах, че мъчно ще комбинирам двете неща и в главата ми към този момент стартира да се върти мисълта по какъв начин ще изучавам за кондиционен треньор. Една заран обаче, до момента в който бях във фитнеса и си мислех по какъв начин ще се върна във Витоша, с цел да изкарам стаж като експерт по физическа подготовка през лятото, си дадох сметка, че моето същинско предпочитание е да бъда футболист. Казах си, че в случай че желая да играя на най-високо равнище, моментът е тъкмо в този момент. Чух се с Костадин Ангелов, до момента в който си бях в България около празниците, споделих му своите терзания, като той даже се опита да ме разубеди. Според него специалността ми бе доста перспективна и без проблеми можех да си намеря след време работа освен у нас, само че и навън”, споделя още Георгиев.
@@@„ Върнах се на 6 януари в Англия, само че в идващите дни усещах, че нещо съществено ми липсва. Това бе футболът. Обадих се още веднъж на господин Ангелов и го попитах дали към момента е допустимо да се върна във Витоша. Отговорът му бе позитивен. За мое огромно благополучие, в този миг клубът се нуждаеше от трети вратар и аз пристигнах с настройката, че ще упражнявам професионално с тима, а вероятно от лятото ще мога да се боря за титулярното място през идващия сезон. Така се случи обаче, че малко откакто започнах да се сготвям още веднъж с Бистрица, Михаил Иванов, от който съм научил доста, си потегли и аз станах втори вратар. След още две седмици пък Християн Василев се контузи и аз трябваше да изляза като титуляр против Берое. Дори и в най-смелите си фантазии не съм очаквал, че нещата ще се случат по този начин бързо и по този начин внезапно “, не крие вълнението си Ники.
@@@„ Преди дебюта ми ме обля вълна от страсти, тъй като това бе нещо, за което цялостен живот съм упражнявал и мечтал. Адреналинът ми се подвигна. Най-важното за мен бе да се настроя добре душевен. В четвъртък, откакто стана ясно, че аз ще вардя в Стара Загора, не съумях да мигна. В петък обаче към този момент знаех какво ме чака, което бе най-важното за мен – да съм подготвен за това, което ми следва. Никога преди този момент освен че не бях играл професионален футбол, само че и не бях попадал в групата за даден дуел. Да, имах мачове при мъжете, само че във „ В “ група. Усещането, когато съдията свири края на срещата в Стара Загора, бе тъкмо това, поради което се върнах от Англия! “, радва се младият вратар и не крие благодарностите си към управлението на клуба и най-близките си хора: „ Благодаря на господин Ангелов и на господин Ташков за опцията, която ми дадоха, на всеки един в клуба за отношението по отношение на мен, на родителите ми за поддръжката им и на остеопата Симеон Иванов, който също изигра значима роля да взема решението да се прибера назад в България “.