Важен витамин играе роля в риска от развитие на рак
Витамините нормално се показват като универсална формула за положително здраве – задоволително е човек да приема верните количества и организмът ще действа оптимално. През последните години обаче от ден на ден проучвания демонстрират, че връзката сред витамините, метаболизма и разнообразни болести е доста по-сложна . Един от най-дискутираните образци е витамин B12 – хранително вещество, което дълго време се смяташе съвсем напълно за потребно, само че през днешния ден все по-често попада в центъра на научни диспути поради допустима връзка с избрани типове рак.
Витамин B12, прочут още като кобаламин, е жизненоважен за човешкия организъм. Той взе участие в синтеза на ДНК, образуването на червени кръвни кафези и поддържането на нервната система посредством построяването на миелиновата обвивка на нервите. Недостигът му може да докара до хронична отмалялост, нарушавания в паметта, проблеми с концентрацията и неврологични увреждания.
Тъй като витаминът се съдържа естествено съвсем напълно в храни от скотски генезис, дефицитът е по-често срещан при хора на растителен режим на хранене, както и при пациенти с нарушавания в усвояването на хранителни субстанции.
Интересът на учените към вероятната връзка сред витамин B12 и онкологичните болести се ускорява поради ролята му в процесите на възобновяване и стабилизиране на ДНК. Тъй като ракът стартира с генетични увреждания в клетките, част от откривателите допускат, че тежкият недостиг на B12 може индиректно да наруши механизмите за прекопирване и корекция на ДНК и по този метод да усили риска от клетъчни разновидности .
Паралелно с това обаче редица изследвания през последното десетилетие откриват друга, надалеч по-неочаквана наклонност – извънредно високите равнища на витамин B12 в кръвта също се следят по-често при пациенти с някои типове рак , в това число рак на белия дроб, дебелото черво, хранопровода и гърдата.
Това слага учените пред комплициран въпрос: дали променените равнища на витамина способстват за развиването на болестта, или самият рак трансформира метода, по който организмът обработва B12.
Според експертите едно от главните затруднения при интерпретацията на резултатите е разликата сред приема на витамин B12 посредством храната и действителните му стойности в кръвта. Нивата на витамина не зависят само от храненето, а и от метода, по който организмът го складира, транспортира и употребява.
Черният дроб съхранява огромни количества B12, а при някои онкологични болести, изключително нападателни форми на рак или чернодробни тумори, тези механизми могат да бъдат съществено нарушени. Някои тумори даже подтикват производството на белтъци, които придвижват витамина в кръвта, което може да докара до изкуствено повишени стойности при лабораторни проучвания. В сходни случаи високият B12 евентуално е разследване от болестта, а не негов извършител.
Най-новите научни данни не престават да дават спорни резултати. Изследване от 2026 година, обхванало над 37 000 пациенти с рак на дебелото черво, открива, че хората с доста високи равнища на B12 имат по-лоша прогноза и по-ниска преживяемост. Авторите на изследването обаче акцентират, че това не потвърждава причинно-следствена връзка, а по-скоро допуска, че витаминът може да служи като биомаркер за по-агресивно протичане на болестта.
Преглед на научните изявления от 2022 година също заключава, че все още няма задоволително доказателства, че високият банкет на витамин B12, високите му стойности в кръвта или питателните добавки непосредствено предизвикват рак.
Допълнително затруднение внася и проучване от 2024 година във Виетнам, което проучва хранителния режим на над 3700 онкологични пациенти и близо 3000 души без диагноза рак. Учените откриват така наречен U-образна взаимозависимост – нараснал риск се следи както при доста невисок, по този начин и при доста висок банкет на витамин B12. Изследователите обаче означават, че изследването е наблюдателно и не може да потвърди директна причинно-следствена връзка.
Според медицинските специалисти насъбраните досега данни не постановат суматоха към витамин B12, нито отвод от добавки при потвърден недостиг. Въпреки това експертите акцентират, че приемът на витамини би трябвало да бъде съгласуван с действителните потребности на организма, а не с всеобщи трендове или самолечение.
Изследователите обобщават, че към този момент науката не разполага с безапелационен отговор дали витамин B12 играе роля в развиването на рака или променените му стойности са просто отражение на болестния развой. Един от дребното относително сигурни заключения е, че както прекомерно ниските, по този начин и прекомерно високите равнища на витамина могат да бъдат свързани със здравословни опасности.
