Нови проучвания разкриват кога витамин D е полезен и кога не
Витамин D може да понижи риска от диабет вид 2 при някои, да се свързва с по-ниски равнища на белтъка тау в мозъка и да подкрепя имунния баланс при възпалителни болести на червата, само че резултатите му не са универсални и зависят от генетика и здравословното положение, демонстрират три нови проучвания, оповестени в JAMA Network Open, Neurology Open Access и Cell Reports Medicine.
Витамин D, прочут като „ слънчевия витамин “, в действителност действа като хормон и взе участие в редица процеси от поддържане на костите и зъбите до регулация на имунната и сърдечносъдовата система. Въпреки необятната му известност, новите данни демонстрират, че резултатите му не са идентични при всички и могат да варират доста.
Едно от проучванията преглежда връзката сред витамин D и риска от диабет вид 2. Данните демонстрират, че приемът на високи дози, към 4000 интернационалните единици на ден, понижава риска от прекосяване от преддиабет към диабет вид 2 с към 19%, само че единствено при хора с избрани генетични разновидности на рецептора за витамин D. При останалите участници не се следи важен резултат.
Този резултат акцентира възходящото значение на персонализирания метод в медицината. Генетичните разлики могат да дефинират кой ще има действителна изгода от дадена добавка и кой – не. В същото време се отбелязва, че диабетът е многокомпонентно заболяване, при което хранене, придвижване, сън и тегло играят също толкоз значима роля, което лимитира смисъла на единични интервенции.
Второто проучване, извършено от учени от Националния университет на Ирландия в Голуей, наблюдава връзката сред равнищата на витамин D и маркери за заболяването на Алцхаймер. Установено е, че хора с по-високи равнища на витамина в по-ранна възраст имат по-ниски стойности на белтъка тау в мозъка приблизително 16 години по-късно. Тау е основен маркер за невродегенеративни процеси.
В същото време не се открива връзка с различен главен индикатор, какъвто е бета-амилоидът, което подсказва, че резултатът на витамин D може да е стеснен до избрани механизми. Изследователите акцентират, че по-високите равнища на витамин D могат да отразяват и по-здравословен метод на живот – с повече придвижване, излагане на слънце и уравновесено хранене, което също въздейства върху мозъчното здраве.
Третото изследване преглежда ролята на витамин D при възпалителни болести на червата, в това число заболяването на Крон и улцерозен колит. В рамките на 12 седмици при 48 възрастни пациенти е открито, че добавките с витамин D понижават възпалението и подкрепят по-балансиран имунен отговор.
Конкретно, се следи повишение на равнищата на антитела, които подкрепят разпознаването на потребните бактерии в червата и понижаване на антитела, свързани с несъразмерна имунна реакция. Това насочва към друг лечебен метод – не угнетяване на имунитета, а „ пренастройването “ му към по-добра търпимост към чревната микрофлора.
Въпреки обещаващите резултати, всички проучвания имат ограничавания – те са извършени с дребни групи участници, къса дълготрайност или липса на дълготрайно следене. Това значи, че изводите би трябвало да се потвърдят в по-големи и добре следени изследвания, написа puls.
Изводът е, че приемът на витамин D не е универсално решение и изключително високите му дози без медицински надзор могат да имат нежелателен резултат върху здравето като гадене, повръщане и уязвимост. Водеща остава преценката от самостоятелната потребност, която умело може да извърши доктор.
Натрупващите се данни демонстрират, че ролята на витамин D е по-сложна от необятно публикуваните показа. Той може да бъде част от профилактиката и лекуването при избрани положения, само че резултатът му зависи от фактори като генетика, метод на живот и съответно здравословно положение. Именно тази трудност насочва медицината към по-прецизни подходи, какъвто е персонализираният.
Витамин D, прочут като „ слънчевия витамин “, в действителност действа като хормон и взе участие в редица процеси от поддържане на костите и зъбите до регулация на имунната и сърдечносъдовата система. Въпреки необятната му известност, новите данни демонстрират, че резултатите му не са идентични при всички и могат да варират доста.
Едно от проучванията преглежда връзката сред витамин D и риска от диабет вид 2. Данните демонстрират, че приемът на високи дози, към 4000 интернационалните единици на ден, понижава риска от прекосяване от преддиабет към диабет вид 2 с към 19%, само че единствено при хора с избрани генетични разновидности на рецептора за витамин D. При останалите участници не се следи важен резултат.
Този резултат акцентира възходящото значение на персонализирания метод в медицината. Генетичните разлики могат да дефинират кой ще има действителна изгода от дадена добавка и кой – не. В същото време се отбелязва, че диабетът е многокомпонентно заболяване, при което хранене, придвижване, сън и тегло играят също толкоз значима роля, което лимитира смисъла на единични интервенции.
Второто проучване, извършено от учени от Националния университет на Ирландия в Голуей, наблюдава връзката сред равнищата на витамин D и маркери за заболяването на Алцхаймер. Установено е, че хора с по-високи равнища на витамина в по-ранна възраст имат по-ниски стойности на белтъка тау в мозъка приблизително 16 години по-късно. Тау е основен маркер за невродегенеративни процеси.
В същото време не се открива връзка с различен главен индикатор, какъвто е бета-амилоидът, което подсказва, че резултатът на витамин D може да е стеснен до избрани механизми. Изследователите акцентират, че по-високите равнища на витамин D могат да отразяват и по-здравословен метод на живот – с повече придвижване, излагане на слънце и уравновесено хранене, което също въздейства върху мозъчното здраве.
Третото изследване преглежда ролята на витамин D при възпалителни болести на червата, в това число заболяването на Крон и улцерозен колит. В рамките на 12 седмици при 48 възрастни пациенти е открито, че добавките с витамин D понижават възпалението и подкрепят по-балансиран имунен отговор.
Конкретно, се следи повишение на равнищата на антитела, които подкрепят разпознаването на потребните бактерии в червата и понижаване на антитела, свързани с несъразмерна имунна реакция. Това насочва към друг лечебен метод – не угнетяване на имунитета, а „ пренастройването “ му към по-добра търпимост към чревната микрофлора.
Въпреки обещаващите резултати, всички проучвания имат ограничавания – те са извършени с дребни групи участници, къса дълготрайност или липса на дълготрайно следене. Това значи, че изводите би трябвало да се потвърдят в по-големи и добре следени изследвания, написа puls.
Изводът е, че приемът на витамин D не е универсално решение и изключително високите му дози без медицински надзор могат да имат нежелателен резултат върху здравето като гадене, повръщане и уязвимост. Водеща остава преценката от самостоятелната потребност, която умело може да извърши доктор.
Натрупващите се данни демонстрират, че ролята на витамин D е по-сложна от необятно публикуваните показа. Той може да бъде част от профилактиката и лекуването при избрани положения, само че резултатът му зависи от фактори като генетика, метод на живот и съответно здравословно положение. Именно тази трудност насочва медицината към по-прецизни подходи, какъвто е персонализираният.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ