Тъмната страна на демокрацията: Когато изборите създават диктатори
Висторията на доста страни са се появявали водачи, които са пристигнали на власт посредством демократични избори, само че след това са открили властнически режими и са подкопали самата народна власт. Тези управници постоянно употребяват законови механизми и институции, с цел да затвърдят контрола си и да подтиснат опозицията, като в това време резервират видимостта на изборни процеси.
Режимите им са белязани от репресии, цензура, стопански рецесии и нарушение на съществени човешки права. Примерите за такива водачи и страни са многочислени и разнородни, от разнообразни райони и исторически интервали, като всеки от тях носи своята неповторима история и последствия за своите нации. Този материал преглежда някои от най-известните и показателни случаи на демократично определени диктатори и последствията от техните ръководства.
Франсиско Масиас Нгуема - Екваториална Гвинея
През 1968 година Екваториална Гвинея гласоподава да разгласи самостоятелност и да се отдели от Испания, а през септември същата година се организират избори за президент и парламент на новата страна. На балотажа Нгуема, провеждащ националистическа акция, печели с 62.35%. Дори и преди да издигне кандидатурата си, той постоянно прави странни изявления, да вземем за пример описвайки немския деспот Адолф Хитлер като „ спасителя на Африка ”. Мнозина виждат нетипично държание от страна на Нгуема, което психолози разказват като знак за влошаващото му се психическо положение.
Президентът разгражда новосъздадената народна власт в страната като репресира опозицията. Мнозина биват убити като Атанасио Ндонго Мийоне, който през 1969 е изхвърлен от прозорец. Същата година
на Бъдни вечер 186 души са екзекутирани на националния стадион, “късметлиите ” биват разстреляни от мъже облечени като Дядо Коледа, а други 36 души биват заровени до вратовете си и изядени живи от червени мравки в продължение на няколко дни .
President Francisco Macias Nguema of Equatorial Guinea greets supporters as his distant cousin, Lieutenant-Colonel Teodoro Obiang (in the background right), observes him, 1979.
On August 3, 1979, Obiang would overthrow his uncle.
Photo Credit: Getty Images
— H i s t o r y V i l l e (@HistoryVille)
През 1972 година Нгуема се афишира за пожизнен президент, убивайки дребното останала народна власт в страната. Той доближава страната към Източния блок и декларира, че ще постави завършек на испанското въздействие, и това на католицизма. Той принуждава църквите да поставят неговия портрет на олтарите си, тъй като съгласно него
„ няма различен Бог с изключение на него ” .
Но това не му се коства задоволително и през 1975 година затваря всички църкви в страната, забранявайки католицизма. Забранени са и частното обучение, европейските имена, западните медикаменти и способи на лекуване, както и думата „ интелектуалец ”. Детската смъртност доближава 60%, продължителността на живота е 30 години, а брутният вътрешен артикул спада от 1,420 щатски $ до едвам 70. Десетки хиляди са убити, а други стотици хиляди бягат от страната. Преди ръководството на Нгуема популацията е било сред 200,000 и 300,000, до момента в който през 1979 година, то спада до сред 20,000 и 80,000. Затова страната бива разказана като „ Дахау на Африка ”- на името на печално известния нацистки концлагер.
Не инцидентно стопанската система и качеството на живота в Екваториална Гвинея доближават самото дъно и дребното задгранични гости разказват изискванията като апокалиптични. 11 години по-късно откакто 65% от депутатите определени през 1968 година са убити, в това число и министри от държавното управление, племенникът на Нгуема – Теодоро Нгуема прави прелом, в който смъква чичо си. Франсиско Нгуема е наказан на гибел, той заплашва, че духът му ще преследва неговите убийци и не се намира боец, който да се съгласи да го простреля. На управляващите им се постанова да употребяват марокански бойци и Нгуема е погубен на 29 септември 1979 година Племенникът му не възвръща демокрацията и ръководи до през днешния ден. Все отново макар властническото му ръководство, мнозина го предпочитат пред чичо му.
Адолф Хитлер - Германия
Може би най-известният образец за демократично определен деспот е нацисткият водач Адолф Хитлер. Въпреки че сред 1918 и 1933 година Германия е била народна власт, страната е била извънредно нестабилна. Изборите биват доминирани от извънредно леви и десни екстремисти, и на ръководещите им е било извънредно мъчно да образуват устойчиво държавно управление заради неналичието на парламентарно болшинство. В диапазон от едвам 15 години Германия има 18 канцлера като единствено двама остават на поста над две години. Според член 48 на немската конституция президентът има пълномощието да разгласи изключително състояние, по време на което може да суспендира гражданските права и да ръководи без парламентарна поддръжка.
През 1929 година след икономическата рецесия в Съединени американски щати икономката на Германия се срутва за подред път, като до 1930 година безработицата доближава 30%. Тази рецесия кара мнозина немци на изборите през 1930 година да дадат доверието си на крайната левица и десница. Така нацистката партия на Хитлер става втора политическа мощ, а комунистите на Ернст Телман – трета. Президентът на Германия Паул декор Хинденбург се оказва некадърен да назначи канцлер, който да събере устойчиво болшинство. На президентските избори през 1932 година нацистите имат нов електорален връх, тогава партията на Хитлер печели 36.77% на втория тур. А на парламентарните избори партията става първа политическа мощ с 37.3%.
Управляващите се пробват да изолират нацистите и отхвърлят да им дадат ръководството. На новите избори през ноември същата година нацистите остават първа политическа мощ, само че процентът им спада до 33.1%. Смятайки, че въздействието на нацистите отминава,
Хинденбург назначава Хитлер за канцлер и ръководещите считат, че по този начин той елементарно ще може да бъде следен .
Малко след встъпването му в служба са планувани нови избори, само че дни преди вота постройката на немския парламент е съзнателно запалена. Въпреки че не е несъмнено кой тъкмо е направил палежа, комунистът Маринус ван дер Любе бива упрекнат. Нацистите се възползват от случая, Хитлер предизвиква президента да употребява правата си съгласно член 48. Немската левица бива репресирана, предизборните им акции неразрешени и мнозина от деятелите им са вкарани в пандиза.
На изборите считани за едвам на половина демократични нацистите и техният съдружен сътрудник печелят парламентарно болшинство. Така благодарение на новия парламент е признат „ Закон за упълномощаване ”, който дава правото на Хитлер да ръководи без Райхстага. Скоро сформирането на нови партии е неразрешено, а към този момент съществуващите бързо изчезват. През 1934 година Хинденбург умира и Хитлер сплотява поста на президент и канцлер и се прогласява за фюрер. През идващите години Хитлер милитаризира Германия и стартира Втората международна война, която води до гибелта на милиони.
Николас Мадуро - Венецуела
След гибелта на Уго Чавес през 2013 година, Николас Мадуро наследява политическото му дело и печели изборите с 50.62%, единствено към 200 000 гласа разлика от опенента му. За разлика от предшественика си Мадуро не се оказва толкоз известен и със сриващата се стопанска система електоратът се обръща против него. Партията на Мадуро се оправя пагубно на парламентарните избори през 2015 година и губи контрола си над Народното събрание. Въпреки тази загуба Мадуро наследява от Чавес контрола върху правосъдната власт и изборната комисия.
Малко след изборите страната изпада в хиперинфлация и Народното събрание се пробва да в профил Мадуро, като провежда референдум. Според конституцията референдум за отстраняването на президента може да бъде проведен, в случай че се съберат подписи от 20% от гласоподавателите. Опозицията стартира да събира нужните подписи като мнозина наблюдаващи считат, че съдейки по ниската му известност, президентът сигурно ще бъде отхвърлен. За да избегне този позор, изборната комисия под контрола на Мадуро, поставя завършек на събирането на подписите, откакто твърди, че са открити операции, нещо считано за противоконституционно. След това опозицията се пробва да в профил президента посредством избор в Народното събрание, само че висшият съд, декларира че Народното събрание няма такова право.
А през 2017 година същият съд лишава законодателните права на законодателната власт на Народното събрание, нещо разказано като прелом.
Massive anti-government protests broke out in Venezuela in what was called “the mother of all marches. ”
— AJ+ (@ajplus)
Правителството принудително потушава митингите в страната убивайки мнозина протестиращи. На изборите през 2018 година мнозина членове на опозицията биват дисквалифицирани и Мадуро елементарно печели, а ръководещите не престават да репресират опозицията. Пред 2022 година опозицията прави нов опит да се провежда референдум за да се анулира мандата на Мадуро. Той се оказва несполучлив, защото този път изборната комисия им подрежда да съберат нужните осем милиона подписки в границите на единствено един ден. На изборите през 2024 година, след няколко отхвърлени претенденти опозицията номинира Едмундо Гонзалес. Според изборната комисия Мадуро печели с 51.95%, само че самостоятелните резултати от секциите, не се разгласяват.
Този път опозицията е готова и прави редом броене в 85% от секциите на бюлетините разпечатани от машните. Според тези резултати Гонзалес печели 67.05%, а Мадуро има едвам 30.49%. Въпреки ясната имитация и всеобщите митинги, те не съумяват да смъкват Мадуро от власт. Днес Венецуела е измежду най-бедните страни в Латинска Америка, жителите ѝ са се отказали от митинги и вместо това избират да емигрират.
Владимир Путин - Русия
След края на Съветския съюз, Русия подхваща преход към народна власт и пазарна стопанска система. Но преходът към новата икономическа система се оказва цялостен неуспех и Русия изпада в дълбока икономическа рецесия. Президентът Борис Елцин стартира война против чеченците, в която умират хиляди съветски бойци. Руският президент е считан за незапознат от множеството руснаци и след няколко несполучливи импийчмънта, Елцин подава оставка на 31 декември 1999 година и назначава Владимир Путин за собствен заместител.
Путин печели сърцата на руснаците откакто организира сполучлива военна интервенция в Чечня, след която провинцията още веднъж се причислява към Русия. Владимир Путин прави и огромни стопански промени и стопанската система стартира да се възвръща. На изборите през 2000 година Путин печели още на първи тур с 53.44%, получавайки либерален мандат от народа. Той се оказва толкоз известен, че даже и по-голямата част от опозицията го поддържа. Според тях Путин избавя Русия и възтановява нейното великолепие, тъй че нямат рецензии по отношение на него.
May 7, 2000 also works. Putin enters the Andreyevsky Hall of the Kremlin Palace, May 7, 2000, to get inaugurated as President.
— Nah (@CiaoQuirkTax)
Повечето медии по това време одобряват разказа на Кремъл, единствено НТВ продължава да прави следствия и даже прави пародии на Путин.
Скоро на притежателя на НТВ му се постанова да избяга от Русия и през 2001 година малкия екран му става благосъстоятелност на Газпром .
Въпреки че държавното управление дава обещание да остави репортерите да си правят работата, последователно НТВ става про-Путин. Руският държавен глава, яхнал вълна от известност печели последните от малко малко демократични избори през 2004 година с рекордните 71.91%.
Правителството стартира акция, в която преследва критиците си и мнозина публицисти и деятели умират при подозрителни условия. През 2008 година заради конституционната възбрана на поредно преизбиране, Путин показва Дмитрий Медведев за собствен правоприемник, до момента в който той продължава да ръководи зад кулисите. До 2012 година, дребното останали партии от опозицията през множеството време се въздържат от рецензии към държавното управление и биват разказани като „ подправена съпротива ”. Властта не дава на избрани претенденти да вземат участие на изборите, най-много като ги афишира за „ непознати сътрудници ”. А след мащабните промени в конституцията през 2020 година Путин получава правото да ръководи до 2036 година След началото войната в Украйна през 2022 година Путин в допълнение лимитира свободата на словото, като стопира и дребното рецензии от страна на „ подправената съпротива ”.
Каис Саид - Тунис
През 2010 година в Тунис избухва гражданска война, която алга завършек на 23 годишното ръководство на Абидин бен Али. След края на диктатурата Тунис става народна власт и мнозина коментатори я разказват като единствената страна излязла от арабската пролет като народна власт. Държавата продължава да изпитва съществени проблеми с равнището на корупция и с стопанската система си, затова през 2019 година, гласоподавателите санкционират статуктвото. Каис Саид, водещ акция обещаваща битка против корупцията, печели балотажа с рекордните 72.21%. Но Саид осъзнава, че Народното събрание не е на негова страна.
През 2021 година избухват митинги против министър-председателя, Хичем Мечичи, Каис Саид се възползва от недоволството и разпуска Народното събрание. Той афишира, че с цел да постави завършек на рецесията, ще сътвори нова конституция. Президентът не привиква Велико национално заседание, а разпорежда задачата на основана от комисия, която работи по конституцията зад затворени порти. Новата конституция дава рекордно доста пълномощия на президента, като опцията самичък да може да назначи членовете на конституционния съд, до момента в който Народното събрание става съвсем безпомощен. Рефердумът за приемането на конституцията е бойкотиран от опозицията, така конституцията е призната от 94.60% от гласоподавателите, при изборна интензивност от едвам 30.5%. Опозицията също бойкотира и парламентарните избори, в които едвам 11% от тунизийците гласоподават. Арестът на опозиционери както и на критици на президента нараства.
През юли 2024 година адвокатката Соня Дахмани е задържана по време на репортаж онлайн за France 24, откакто подлага на критика отношението на държавното управление по отношение на мигрантите .
По-рано тази година мъж е задържан и наказан на 6 месеца затвор откакто отхвърля да гледа Саид по малкия екран и го наскърбява, тъй като му е „ унищожил живота ”. А на изборите за президент предходната година, изборната комисия дисквалифицира 14 от 17 претенденти. Малко пред изборите, „ Върховният административен съд на Тунис ” подрежда изборната комисия да възвърне кандидатурите на трима дисквалифицирани претенденти. Комисията отхвърля и Народното събрание гласоподава да лиши съда от пълномощията му за контрол на изборите. По време на предизборната акция един от двамата опозиционери, съумял да се кандидатира е аресутван и наказан.
В Тунис президентът към момента има предел от два мандата и дребното останали членове на тунизийската съпротива се надяват Саид да напусне през 2029 година, след края на мандата му. Но съдейки по контрола на Саид над институциите мнозина имат вяра, че е допустимо той да промени или да заобиколи конституцията с цел да се кандидатира и трети път.
Режимите им са белязани от репресии, цензура, стопански рецесии и нарушение на съществени човешки права. Примерите за такива водачи и страни са многочислени и разнородни, от разнообразни райони и исторически интервали, като всеки от тях носи своята неповторима история и последствия за своите нации. Този материал преглежда някои от най-известните и показателни случаи на демократично определени диктатори и последствията от техните ръководства.
Франсиско Масиас Нгуема - Екваториална Гвинея
През 1968 година Екваториална Гвинея гласоподава да разгласи самостоятелност и да се отдели от Испания, а през септември същата година се организират избори за президент и парламент на новата страна. На балотажа Нгуема, провеждащ националистическа акция, печели с 62.35%. Дори и преди да издигне кандидатурата си, той постоянно прави странни изявления, да вземем за пример описвайки немския деспот Адолф Хитлер като „ спасителя на Африка ”. Мнозина виждат нетипично държание от страна на Нгуема, което психолози разказват като знак за влошаващото му се психическо положение.
Президентът разгражда новосъздадената народна власт в страната като репресира опозицията. Мнозина биват убити като Атанасио Ндонго Мийоне, който през 1969 е изхвърлен от прозорец. Същата година
на Бъдни вечер 186 души са екзекутирани на националния стадион, “късметлиите ” биват разстреляни от мъже облечени като Дядо Коледа, а други 36 души биват заровени до вратовете си и изядени живи от червени мравки в продължение на няколко дни .
President Francisco Macias Nguema of Equatorial Guinea greets supporters as his distant cousin, Lieutenant-Colonel Teodoro Obiang (in the background right), observes him, 1979.
On August 3, 1979, Obiang would overthrow his uncle.
Photo Credit: Getty Images
— H i s t o r y V i l l e (@HistoryVille)
През 1972 година Нгуема се афишира за пожизнен президент, убивайки дребното останала народна власт в страната. Той доближава страната към Източния блок и декларира, че ще постави завършек на испанското въздействие, и това на католицизма. Той принуждава църквите да поставят неговия портрет на олтарите си, тъй като съгласно него
„ няма различен Бог с изключение на него ” .
Но това не му се коства задоволително и през 1975 година затваря всички църкви в страната, забранявайки католицизма. Забранени са и частното обучение, европейските имена, западните медикаменти и способи на лекуване, както и думата „ интелектуалец ”. Детската смъртност доближава 60%, продължителността на живота е 30 години, а брутният вътрешен артикул спада от 1,420 щатски $ до едвам 70. Десетки хиляди са убити, а други стотици хиляди бягат от страната. Преди ръководството на Нгуема популацията е било сред 200,000 и 300,000, до момента в който през 1979 година, то спада до сред 20,000 и 80,000. Затова страната бива разказана като „ Дахау на Африка ”- на името на печално известния нацистки концлагер.
Не инцидентно стопанската система и качеството на живота в Екваториална Гвинея доближават самото дъно и дребното задгранични гости разказват изискванията като апокалиптични. 11 години по-късно откакто 65% от депутатите определени през 1968 година са убити, в това число и министри от държавното управление, племенникът на Нгуема – Теодоро Нгуема прави прелом, в който смъква чичо си. Франсиско Нгуема е наказан на гибел, той заплашва, че духът му ще преследва неговите убийци и не се намира боец, който да се съгласи да го простреля. На управляващите им се постанова да употребяват марокански бойци и Нгуема е погубен на 29 септември 1979 година Племенникът му не възвръща демокрацията и ръководи до през днешния ден. Все отново макар властническото му ръководство, мнозина го предпочитат пред чичо му.
Адолф Хитлер - Германия
Може би най-известният образец за демократично определен деспот е нацисткият водач Адолф Хитлер. Въпреки че сред 1918 и 1933 година Германия е била народна власт, страната е била извънредно нестабилна. Изборите биват доминирани от извънредно леви и десни екстремисти, и на ръководещите им е било извънредно мъчно да образуват устойчиво държавно управление заради неналичието на парламентарно болшинство. В диапазон от едвам 15 години Германия има 18 канцлера като единствено двама остават на поста над две години. Според член 48 на немската конституция президентът има пълномощието да разгласи изключително състояние, по време на което може да суспендира гражданските права и да ръководи без парламентарна поддръжка.
През 1929 година след икономическата рецесия в Съединени американски щати икономката на Германия се срутва за подред път, като до 1930 година безработицата доближава 30%. Тази рецесия кара мнозина немци на изборите през 1930 година да дадат доверието си на крайната левица и десница. Така нацистката партия на Хитлер става втора политическа мощ, а комунистите на Ернст Телман – трета. Президентът на Германия Паул декор Хинденбург се оказва некадърен да назначи канцлер, който да събере устойчиво болшинство. На президентските избори през 1932 година нацистите имат нов електорален връх, тогава партията на Хитлер печели 36.77% на втория тур. А на парламентарните избори партията става първа политическа мощ с 37.3%.
Управляващите се пробват да изолират нацистите и отхвърлят да им дадат ръководството. На новите избори през ноември същата година нацистите остават първа политическа мощ, само че процентът им спада до 33.1%. Смятайки, че въздействието на нацистите отминава,
Хинденбург назначава Хитлер за канцлер и ръководещите считат, че по този начин той елементарно ще може да бъде следен .
Малко след встъпването му в служба са планувани нови избори, само че дни преди вота постройката на немския парламент е съзнателно запалена. Въпреки че не е несъмнено кой тъкмо е направил палежа, комунистът Маринус ван дер Любе бива упрекнат. Нацистите се възползват от случая, Хитлер предизвиква президента да употребява правата си съгласно член 48. Немската левица бива репресирана, предизборните им акции неразрешени и мнозина от деятелите им са вкарани в пандиза.
На изборите считани за едвам на половина демократични нацистите и техният съдружен сътрудник печелят парламентарно болшинство. Така благодарение на новия парламент е признат „ Закон за упълномощаване ”, който дава правото на Хитлер да ръководи без Райхстага. Скоро сформирането на нови партии е неразрешено, а към този момент съществуващите бързо изчезват. През 1934 година Хинденбург умира и Хитлер сплотява поста на президент и канцлер и се прогласява за фюрер. През идващите години Хитлер милитаризира Германия и стартира Втората международна война, която води до гибелта на милиони.
Николас Мадуро - Венецуела
След гибелта на Уго Чавес през 2013 година, Николас Мадуро наследява политическото му дело и печели изборите с 50.62%, единствено към 200 000 гласа разлика от опенента му. За разлика от предшественика си Мадуро не се оказва толкоз известен и със сриващата се стопанска система електоратът се обръща против него. Партията на Мадуро се оправя пагубно на парламентарните избори през 2015 година и губи контрола си над Народното събрание. Въпреки тази загуба Мадуро наследява от Чавес контрола върху правосъдната власт и изборната комисия.
Малко след изборите страната изпада в хиперинфлация и Народното събрание се пробва да в профил Мадуро, като провежда референдум. Според конституцията референдум за отстраняването на президента може да бъде проведен, в случай че се съберат подписи от 20% от гласоподавателите. Опозицията стартира да събира нужните подписи като мнозина наблюдаващи считат, че съдейки по ниската му известност, президентът сигурно ще бъде отхвърлен. За да избегне този позор, изборната комисия под контрола на Мадуро, поставя завършек на събирането на подписите, откакто твърди, че са открити операции, нещо считано за противоконституционно. След това опозицията се пробва да в профил президента посредством избор в Народното събрание, само че висшият съд, декларира че Народното събрание няма такова право.
А през 2017 година същият съд лишава законодателните права на законодателната власт на Народното събрание, нещо разказано като прелом.
Massive anti-government protests broke out in Venezuela in what was called “the mother of all marches. ”
— AJ+ (@ajplus)
Правителството принудително потушава митингите в страната убивайки мнозина протестиращи. На изборите през 2018 година мнозина членове на опозицията биват дисквалифицирани и Мадуро елементарно печели, а ръководещите не престават да репресират опозицията. Пред 2022 година опозицията прави нов опит да се провежда референдум за да се анулира мандата на Мадуро. Той се оказва несполучлив, защото този път изборната комисия им подрежда да съберат нужните осем милиона подписки в границите на единствено един ден. На изборите през 2024 година, след няколко отхвърлени претенденти опозицията номинира Едмундо Гонзалес. Според изборната комисия Мадуро печели с 51.95%, само че самостоятелните резултати от секциите, не се разгласяват.
Този път опозицията е готова и прави редом броене в 85% от секциите на бюлетините разпечатани от машните. Според тези резултати Гонзалес печели 67.05%, а Мадуро има едвам 30.49%. Въпреки ясната имитация и всеобщите митинги, те не съумяват да смъкват Мадуро от власт. Днес Венецуела е измежду най-бедните страни в Латинска Америка, жителите ѝ са се отказали от митинги и вместо това избират да емигрират.
Владимир Путин - Русия
След края на Съветския съюз, Русия подхваща преход към народна власт и пазарна стопанска система. Но преходът към новата икономическа система се оказва цялостен неуспех и Русия изпада в дълбока икономическа рецесия. Президентът Борис Елцин стартира война против чеченците, в която умират хиляди съветски бойци. Руският президент е считан за незапознат от множеството руснаци и след няколко несполучливи импийчмънта, Елцин подава оставка на 31 декември 1999 година и назначава Владимир Путин за собствен заместител.
Путин печели сърцата на руснаците откакто организира сполучлива военна интервенция в Чечня, след която провинцията още веднъж се причислява към Русия. Владимир Путин прави и огромни стопански промени и стопанската система стартира да се възвръща. На изборите през 2000 година Путин печели още на първи тур с 53.44%, получавайки либерален мандат от народа. Той се оказва толкоз известен, че даже и по-голямата част от опозицията го поддържа. Според тях Путин избавя Русия и възтановява нейното великолепие, тъй че нямат рецензии по отношение на него.
May 7, 2000 also works. Putin enters the Andreyevsky Hall of the Kremlin Palace, May 7, 2000, to get inaugurated as President.
— Nah (@CiaoQuirkTax)
Повечето медии по това време одобряват разказа на Кремъл, единствено НТВ продължава да прави следствия и даже прави пародии на Путин.
Скоро на притежателя на НТВ му се постанова да избяга от Русия и през 2001 година малкия екран му става благосъстоятелност на Газпром .
Въпреки че държавното управление дава обещание да остави репортерите да си правят работата, последователно НТВ става про-Путин. Руският държавен глава, яхнал вълна от известност печели последните от малко малко демократични избори през 2004 година с рекордните 71.91%.
Правителството стартира акция, в която преследва критиците си и мнозина публицисти и деятели умират при подозрителни условия. През 2008 година заради конституционната възбрана на поредно преизбиране, Путин показва Дмитрий Медведев за собствен правоприемник, до момента в който той продължава да ръководи зад кулисите. До 2012 година, дребното останали партии от опозицията през множеството време се въздържат от рецензии към държавното управление и биват разказани като „ подправена съпротива ”. Властта не дава на избрани претенденти да вземат участие на изборите, най-много като ги афишира за „ непознати сътрудници ”. А след мащабните промени в конституцията през 2020 година Путин получава правото да ръководи до 2036 година След началото войната в Украйна през 2022 година Путин в допълнение лимитира свободата на словото, като стопира и дребното рецензии от страна на „ подправената съпротива ”.
Каис Саид - Тунис
През 2010 година в Тунис избухва гражданска война, която алга завършек на 23 годишното ръководство на Абидин бен Али. След края на диктатурата Тунис става народна власт и мнозина коментатори я разказват като единствената страна излязла от арабската пролет като народна власт. Държавата продължава да изпитва съществени проблеми с равнището на корупция и с стопанската система си, затова през 2019 година, гласоподавателите санкционират статуктвото. Каис Саид, водещ акция обещаваща битка против корупцията, печели балотажа с рекордните 72.21%. Но Саид осъзнава, че Народното събрание не е на негова страна.
През 2021 година избухват митинги против министър-председателя, Хичем Мечичи, Каис Саид се възползва от недоволството и разпуска Народното събрание. Той афишира, че с цел да постави завършек на рецесията, ще сътвори нова конституция. Президентът не привиква Велико национално заседание, а разпорежда задачата на основана от комисия, която работи по конституцията зад затворени порти. Новата конституция дава рекордно доста пълномощия на президента, като опцията самичък да може да назначи членовете на конституционния съд, до момента в който Народното събрание става съвсем безпомощен. Рефердумът за приемането на конституцията е бойкотиран от опозицията, така конституцията е призната от 94.60% от гласоподавателите, при изборна интензивност от едвам 30.5%. Опозицията също бойкотира и парламентарните избори, в които едвам 11% от тунизийците гласоподават. Арестът на опозиционери както и на критици на президента нараства.
През юли 2024 година адвокатката Соня Дахмани е задържана по време на репортаж онлайн за France 24, откакто подлага на критика отношението на държавното управление по отношение на мигрантите .
По-рано тази година мъж е задържан и наказан на 6 месеца затвор откакто отхвърля да гледа Саид по малкия екран и го наскърбява, тъй като му е „ унищожил живота ”. А на изборите за президент предходната година, изборната комисия дисквалифицира 14 от 17 претенденти. Малко пред изборите, „ Върховният административен съд на Тунис ” подрежда изборната комисия да възвърне кандидатурите на трима дисквалифицирани претенденти. Комисията отхвърля и Народното събрание гласоподава да лиши съда от пълномощията му за контрол на изборите. По време на предизборната акция един от двамата опозиционери, съумял да се кандидатира е аресутван и наказан.
В Тунис президентът към момента има предел от два мандата и дребното останали членове на тунизийската съпротива се надяват Саид да напусне през 2029 година, след края на мандата му. Но съдейки по контрола на Саид над институциите мнозина имат вяра, че е допустимо той да промени или да заобиколи конституцията с цел да се кандидатира и трети път.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ