Чолаков остава начело. ВСС прекрати и втория конкурс за шеф на Върховния административен съд
Висшият правосъден съвет (ВСС) приключи и вторсата процедура за избор на ръководител на Върховния административен съд (ВАС). Това се случи, откакто в четвъртък още веднъж не беше издигната нито една кандидатура за началник на институцията. Именно 19 декември беше последната допустима дата за това.
Новината идва, откакто преди месец се, защото и тогава в продължение на четири седмици не беше издигната кандидатура. Правомощие да създадат това имат Пленумът на Върховен административен съд , най-малко трима членове на Съдийската гилдия и министърът на правораздаването, само че това не се случи.
Вместо това Съдийската гилдия гласоподава Чолаков като краткотрайно изпълняващ функционалностите на ръководител, откакто неговият мандат изтече на 22 ноември .
Това решение опонира на такова на Конституционния съд , съгласно което така наречен трима огромни в правосъдната власт – ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор – не могат да удължават 7-годишните си мандати. В случая на Чолаков това беше заобиколено.
В Съдийската гилдия срещу решението гласоподаваха председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова и Атанаска Дишева . То беше разкритикувано и от Съюза на съдиите в България (ССБ), и от президента Румен Радев .
Тримата огромни в правосъдната власт се избират от Пленума на Висш съдебен съвет и се назначават и освобождават предварително с декрет на президента.
В момента прокуратурата се управлява от краткотрайно изпълняващ основен прокурор. Борислав Сарафов беше назначен без период от Прокурорската гилдия, откакто Иван Гешев беше отхвърлен от поста. Върховен административен съд е в същата обстановка след приключването на мандата на Чолаков и избирането му за краткотрайно изпълняващ началник на съда.
На този декор 4-годишният мандат на Висш съдебен съвет изтече преди повече от 2 години. Заради това политици и представители на правната общественост в България считат, че той няма право да избира нов основен прокурор или ръководител на Върховен административен съд. Мнозинството във Висш съдебен съвет не е на същото мнение.
Така изборът за нов основен прокурор беше плануван за 16 януари , а този за началник на Върховен административен съд – за март. След неуспеха на втората процедура за избор на началник на Върховен административен съд третата се чака да бъде открита при започване на идната година, което значи, че възможният избор би бил не по-рано от април.
Същевременно от ПП-ДБ внесоха промени в Закона за правосъдната власт, чиято цел е да блокират опцията Висш съдебен съвет с изминал мандат да организира изборите.
Новината идва, откакто преди месец се, защото и тогава в продължение на четири седмици не беше издигната кандидатура. Правомощие да създадат това имат Пленумът на Върховен административен съд , най-малко трима членове на Съдийската гилдия и министърът на правораздаването, само че това не се случи.
Вместо това Съдийската гилдия гласоподава Чолаков като краткотрайно изпълняващ функционалностите на ръководител, откакто неговият мандат изтече на 22 ноември .
Това решение опонира на такова на Конституционния съд , съгласно което така наречен трима огромни в правосъдната власт – ръководителите на двете висши съдилища и основният прокурор – не могат да удължават 7-годишните си мандати. В случая на Чолаков това беше заобиколено.
В Съдийската гилдия срещу решението гласоподаваха председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова и Атанаска Дишева . То беше разкритикувано и от Съюза на съдиите в България (ССБ), и от президента Румен Радев .
Тримата огромни в правосъдната власт се избират от Пленума на Висш съдебен съвет и се назначават и освобождават предварително с декрет на президента.
В момента прокуратурата се управлява от краткотрайно изпълняващ основен прокурор. Борислав Сарафов беше назначен без период от Прокурорската гилдия, откакто Иван Гешев беше отхвърлен от поста. Върховен административен съд е в същата обстановка след приключването на мандата на Чолаков и избирането му за краткотрайно изпълняващ началник на съда.
На този декор 4-годишният мандат на Висш съдебен съвет изтече преди повече от 2 години. Заради това политици и представители на правната общественост в България считат, че той няма право да избира нов основен прокурор или ръководител на Върховен административен съд. Мнозинството във Висш съдебен съвет не е на същото мнение.
Така изборът за нов основен прокурор беше плануван за 16 януари , а този за началник на Върховен административен съд – за март. След неуспеха на втората процедура за избор на началник на Върховен административен съд третата се чака да бъде открита при започване на идната година, което значи, че възможният избор би бил не по-рано от април.
Същевременно от ПП-ДБ внесоха промени в Закона за правосъдната власт, чиято цел е да блокират опцията Висш съдебен съвет с изминал мандат да организира изборите.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ