Среда, в която трудно виреят демократични процедури. ВСС ще отстрани ли Гешев
Висшият правосъден съвет към този момент два месеца отсрочва разглеждането на настояването на Надежда Йорданова за премахване на Иван Гешев. Мандатът на правосъдните кадровици обаче е към своя край. Какво е най-вероятното развиване на тази обстановка? Свободна Европа потърси мнението на наблюдаващите.
Управляващата коалиция пристигна на власт с обещания за възкръсване на битката с корупцията и спиране на злоупотребите с обществени средства. Едно от главните условия тези задължения в действителност да се осъществен към момента като че ли наподобява неизпълнимо - основният прокурор Иван Гешев остава непреклонен в желанието да приключи мандата си.
Да, ръководещото болшинство в Народното събрание закри профилираните съдилища и прокуртури, натоварени с съмненията, че са се трансформирали в репресивни органи за обслужване на мощните на деня. Бившият ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров пък напусна поста си след спор с премиера Кирил Петков и се върна в прокуратурата.
Гешев обаче продължава офанзивите си против държавното управление и изцяло пренебрегва. На този декор опитите им да употребяват съществуващата законова процедура за предварителното му освобождение към този момент удрят на камък във Висшия правосъден съвет (ВСС).
Преди ден правосъдните кадровици за следващ път откриха причина на общо двете претенции от последните двама правосъдни министри за освобождение на Гешев. Миналото лято болшинството във Висш съдебен съвет даже наруши конституцията, против основния прокурор. Сега просто акцентира разнообразни учредения, с цел да бави произнасянето си по,.
Реалистично ли е въобще да чакаме този правосъден съвет да в профил Гешев? Може ли статуквото във Висш съдебен съвет да бъде качествено променено с идния през идните месеци избор на неговия нов състав? В положение ли е актуалното парламентарно систематизиране да попълни квотата си в съвета?
Свободна Европа потърси отговори на тези въпроси от политолога и учител в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” Милен Любенов и от правния специалист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Иван Брегов .
Двамата са единомислещи, че е наивно да се чака от настоящето болшинство във Висш съдебен съвет да освободи Гешев. В края на 2019 година точно то го поддържа на два пъти с внушителните 20 гласа, а държанието на множеството правосъдни кадровици сега с нищо не издава, че някои от тях са трансформирали позицията си. Брегов се надява, че Народното събрание ще успее да излъчи по-добри членове на Висш съдебен съвет, които да показват разнообразни правила, само че съгласно Любенов е доста евентуално да се стигне до конституционна рецесия поради неспособност депутатите да попълнят квотата си в съвета.
"Процедурно отсрочване "
Преди ден Иван Гешев видимо застъпи тезата, че сътрудниците му не би трябвало повече да отсрочват разглеждането на двете претенции за отстраняването му, тъй като това дава мотиви за политически рецензии и “неверни изказвания ” пред медиите. Мнозинството, в което вземат участие представителите на парламентарната квота и членовете на управляваната от него Прокурорска гилдия за следващ път гласоподаваха за отсрочване.
Този път формалната причина беше, че правосъдната министърка Надежда Йорданова апелира пред Върховния административен съд (ВАС) процедурните правила, признати от Висш съдебен съвет. Според тях Пленумът не може да разисква дейности на Гешев, които датират като основен прокурор.
На първа инстанция съдът отчасти почете жалбата на министърката, само че отхвърли по-голямата част от доводите ѝ и в този момент тя има право да апелира. Именно по тази причина болшинството във Висш съдебен съвет реши да изчака това дело дефинитивно да завърши.
Иван Брегов обаче е на мнение, че въпросните правила са изначално неправилни, тъй като Законът за правосъдната власт (ЗСВ) залага експлицитни критерии, на които основният прокурор би трябвало да дава отговор - високи професионални и нравствени качества.
“Още все още на избора на Гешев за основен прокурор имаше данни, че този човек е професионално несъответстващ за тази позиция. От негови изявления даже разбрахме, че има проблем с отношението му изобщо към демократичните стандарти, към които сякаш се стреми нашата страна ”, разяснява юристът от ИПИ пред Свободна Европа.
По думите му Гешев е траял и след избора си да демонстрира, че е “очевидно неспособен ” за поста си, в това число посредством непрекъснати политически изявления, офанзиви против адвокатурата и неправителствения бранш, а и с обществено нарушение на презумпцията за непорочност.
“Оттук насетне всевъзможен диалог и процедурно отсрочване от членовете на Висш съдебен съвет, които го избраха, съставляват просто хватка, с която те се пробват да заслужат заплатите си пред хората, които са ги назначили ”, добавя Брегов.
Милен Любенов е на сходно мнение по този въпрос. Според политолога болшинството в съвета просто се пробва да избегне “неудобната тематика ” с отстраняването на Гешев още веднъж да влезе в медийния фокус, който през последните месеци разбираемо се насочи към съветската военна инвазия в Украйна и произлизащите от нея международни рецесии.
“Тези хора ще се завърнат скоро в правосъдната власт, а един подобен спор ще покаже какъв брой неонсователни ще бъдат техните претекстове да запазят основния прокурор. Очевидно, в случай че въобще има гласоподаване, надали ще се стигне до премахване на Гешев от този състав на Висш съдебен съвет ”, предвижда преподавателят.
"Конституционна рецесия "
В началото на годината Любенов изрази пред мнение, че постът на настоящия основен прокурор по-скоро е неспасяем. Тогава политологът разяснява, че в случай че този състав на Висш съдебен съвет не го в профил, това ще създадат новите правосъдни кадровици, чийто мандат би трябвало да стартира тази есен.
На фона на все по-често ескалиращото напрежение сред обособените съдружни сътрудници в държавното управление обаче в този момент той позволява, че е допустимо “да се стигне до блокиране от страна на опозицията на избора на парламентарната квота във Висш съдебен съвет и това да изправи страната пред конституционна рецесия ”.
Като мотив в тази посока той показва продължаващата към този момент към две години неспособност на Народното събрание да смени състава на Инспектората към Висш съдебен съвет . И в двата случая е небходимо квалифицирано болшинство от 180 депутати, което наподобява мъчно постижимо в сегашния мощно поляризиран парламент.
“ВСС е главно предизвикателство, тъй като в този момент ГЕРБ и Движение за права и свободи ще пробват да усилват своята тежест и ще имат по-големи благоприятни условия да изнудват болшинството по разнообразни въпроси. Така че не изключвам в идващите месеци да изпаднем в обстановка да не бъде запълнен новият състав на правосъдния съвет от Народното събрание ”, споделя Любенов пред Свободна Европа.
По думите му в последните месеци проблемите пред държавното управление стават от ден на ден и е очевидно, че “точно по кадрови въпроси съдружните сътрудници доста мъчно се схващат, тъй че сред тях ще има доста съществени разтърсвания ”.
“Това болшинство в Народното събрание няма по какъв начин да попълни квотата си в идващия състав на Висш съдебен съвет без гласовете или на Движение за права и свободи и “Възраждане ”, или на ГЕРБ ”, счита и Иван Брегов.
Според него ръководещите би трябвало да положат всички старания да попълнят състава на Конституционния съд, да подменят правосъдните инспектори и да попълнят парламентарната квота във Висш съдебен съвет, а в случай че това не е допустимо, да подадат оставка .
“Парламентът с това болшинство можеше да промени Закон за съдебната власт и да разпусне Висш съдебен съвет, само че по този начин щеше да повлияе зле на така и така разтърсените демократични процедури в страната. Досега имаме оптимално положени старания в една неподходяща среда, в която мъчно виреят демократични процедури ”, обобщава Брегов.
Любенов пък добавя, че другият метод за премахване на Гешев е посредством механизма за следствие на основния прокурор, който ръководещите към момента приготвят. Наскоро с него беше обвързано, утвърден от Брюксел, само че към момента дали този ход ще обезпечи нужната поддръжка за приемането на механизма от Народното събрание.
Управляващата коалиция пристигна на власт с обещания за възкръсване на битката с корупцията и спиране на злоупотребите с обществени средства. Едно от главните условия тези задължения в действителност да се осъществен към момента като че ли наподобява неизпълнимо - основният прокурор Иван Гешев остава непреклонен в желанието да приключи мандата си.
Да, ръководещото болшинство в Народното събрание закри профилираните съдилища и прокуртури, натоварени с съмненията, че са се трансформирали в репресивни органи за обслужване на мощните на деня. Бившият ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Сотир Цацаров пък напусна поста си след спор с премиера Кирил Петков и се върна в прокуратурата.
Гешев обаче продължава офанзивите си против държавното управление и изцяло пренебрегва. На този декор опитите им да употребяват съществуващата законова процедура за предварителното му освобождение към този момент удрят на камък във Висшия правосъден съвет (ВСС).
Преди ден правосъдните кадровици за следващ път откриха причина на общо двете претенции от последните двама правосъдни министри за освобождение на Гешев. Миналото лято болшинството във Висш съдебен съвет даже наруши конституцията, против основния прокурор. Сега просто акцентира разнообразни учредения, с цел да бави произнасянето си по,.
Реалистично ли е въобще да чакаме този правосъден съвет да в профил Гешев? Може ли статуквото във Висш съдебен съвет да бъде качествено променено с идния през идните месеци избор на неговия нов състав? В положение ли е актуалното парламентарно систематизиране да попълни квотата си в съвета?
Свободна Европа потърси отговори на тези въпроси от политолога и учител в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” Милен Любенов и от правния специалист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Иван Брегов .
Двамата са единомислещи, че е наивно да се чака от настоящето болшинство във Висш съдебен съвет да освободи Гешев. В края на 2019 година точно то го поддържа на два пъти с внушителните 20 гласа, а държанието на множеството правосъдни кадровици сега с нищо не издава, че някои от тях са трансформирали позицията си. Брегов се надява, че Народното събрание ще успее да излъчи по-добри членове на Висш съдебен съвет, които да показват разнообразни правила, само че съгласно Любенов е доста евентуално да се стигне до конституционна рецесия поради неспособност депутатите да попълнят квотата си в съвета.
"Процедурно отсрочване "
Преди ден Иван Гешев видимо застъпи тезата, че сътрудниците му не би трябвало повече да отсрочват разглеждането на двете претенции за отстраняването му, тъй като това дава мотиви за политически рецензии и “неверни изказвания ” пред медиите. Мнозинството, в което вземат участие представителите на парламентарната квота и членовете на управляваната от него Прокурорска гилдия за следващ път гласоподаваха за отсрочване.
Този път формалната причина беше, че правосъдната министърка Надежда Йорданова апелира пред Върховния административен съд (ВАС) процедурните правила, признати от Висш съдебен съвет. Според тях Пленумът не може да разисква дейности на Гешев, които датират като основен прокурор.
На първа инстанция съдът отчасти почете жалбата на министърката, само че отхвърли по-голямата част от доводите ѝ и в този момент тя има право да апелира. Именно по тази причина болшинството във Висш съдебен съвет реши да изчака това дело дефинитивно да завърши.
Иван Брегов обаче е на мнение, че въпросните правила са изначално неправилни, тъй като Законът за правосъдната власт (ЗСВ) залага експлицитни критерии, на които основният прокурор би трябвало да дава отговор - високи професионални и нравствени качества.
“Още все още на избора на Гешев за основен прокурор имаше данни, че този човек е професионално несъответстващ за тази позиция. От негови изявления даже разбрахме, че има проблем с отношението му изобщо към демократичните стандарти, към които сякаш се стреми нашата страна ”, разяснява юристът от ИПИ пред Свободна Европа.
По думите му Гешев е траял и след избора си да демонстрира, че е “очевидно неспособен ” за поста си, в това число посредством непрекъснати политически изявления, офанзиви против адвокатурата и неправителствения бранш, а и с обществено нарушение на презумпцията за непорочност.
“Оттук насетне всевъзможен диалог и процедурно отсрочване от членовете на Висш съдебен съвет, които го избраха, съставляват просто хватка, с която те се пробват да заслужат заплатите си пред хората, които са ги назначили ”, добавя Брегов.
Милен Любенов е на сходно мнение по този въпрос. Според политолога болшинството в съвета просто се пробва да избегне “неудобната тематика ” с отстраняването на Гешев още веднъж да влезе в медийния фокус, който през последните месеци разбираемо се насочи към съветската военна инвазия в Украйна и произлизащите от нея международни рецесии.
“Тези хора ще се завърнат скоро в правосъдната власт, а един подобен спор ще покаже какъв брой неонсователни ще бъдат техните претекстове да запазят основния прокурор. Очевидно, в случай че въобще има гласоподаване, надали ще се стигне до премахване на Гешев от този състав на Висш съдебен съвет ”, предвижда преподавателят.
"Конституционна рецесия "
В началото на годината Любенов изрази пред мнение, че постът на настоящия основен прокурор по-скоро е неспасяем. Тогава политологът разяснява, че в случай че този състав на Висш съдебен съвет не го в профил, това ще създадат новите правосъдни кадровици, чийто мандат би трябвало да стартира тази есен.
На фона на все по-често ескалиращото напрежение сред обособените съдружни сътрудници в държавното управление обаче в този момент той позволява, че е допустимо “да се стигне до блокиране от страна на опозицията на избора на парламентарната квота във Висш съдебен съвет и това да изправи страната пред конституционна рецесия ”.
Като мотив в тази посока той показва продължаващата към този момент към две години неспособност на Народното събрание да смени състава на Инспектората към Висш съдебен съвет . И в двата случая е небходимо квалифицирано болшинство от 180 депутати, което наподобява мъчно постижимо в сегашния мощно поляризиран парламент.
“ВСС е главно предизвикателство, тъй като в този момент ГЕРБ и Движение за права и свободи ще пробват да усилват своята тежест и ще имат по-големи благоприятни условия да изнудват болшинството по разнообразни въпроси. Така че не изключвам в идващите месеци да изпаднем в обстановка да не бъде запълнен новият състав на правосъдния съвет от Народното събрание ”, споделя Любенов пред Свободна Европа.
По думите му в последните месеци проблемите пред държавното управление стават от ден на ден и е очевидно, че “точно по кадрови въпроси съдружните сътрудници доста мъчно се схващат, тъй че сред тях ще има доста съществени разтърсвания ”.
“Това болшинство в Народното събрание няма по какъв начин да попълни квотата си в идващия състав на Висш съдебен съвет без гласовете или на Движение за права и свободи и “Възраждане ”, или на ГЕРБ ”, счита и Иван Брегов.
Според него ръководещите би трябвало да положат всички старания да попълнят състава на Конституционния съд, да подменят правосъдните инспектори и да попълнят парламентарната квота във Висш съдебен съвет, а в случай че това не е допустимо, да подадат оставка .
“Парламентът с това болшинство можеше да промени Закон за съдебната власт и да разпусне Висш съдебен съвет, само че по този начин щеше да повлияе зле на така и така разтърсените демократични процедури в страната. Досега имаме оптимално положени старания в една неподходяща среда, в която мъчно виреят демократични процедури ”, обобщава Брегов.
Любенов пък добавя, че другият метод за премахване на Гешев е посредством механизма за следствие на основния прокурор, който ръководещите към момента приготвят. Наскоро с него беше обвързано, утвърден от Брюксел, само че към момента дали този ход ще обезпечи нужната поддръжка за приемането на механизма от Народното събрание.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ