Висшият съдебен съвет иска бюджетът на съдебната власт за следващата

ВСС иска бюджетът на съдебната власт да е 1 млрд. евро

Висшият правосъден съвет желае бюджетът на правосъдната власт за идната година да бъде 996 193 700 евро. Прогнозата за 2027 година е 1 043 693 100 евро, а за 2028 година – 1 142 052 700 евро. Висшият правосъден съвет внася в Народното събрание собствен вид на бюджета, само че по предписание депутатите гласоподават разновидността на финансовото министерство.

В плана за следващата година се планува 18-процентен растеж на заплатите на магистратите и чиновниците.

Процентът на нарастване е изчислен въз основа на модел на динамичността на промените в размера на междинната работна заплата в бюджетната сфера през последните години, се разбра на съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет, на което беше признат планът. От Министерството на финансите са поискали да не се залага нарастване на заплатите поради рекомендациите на Международния валутен фонд да се ограничи растежът на разноските за заплати в обществения бранш.

Законът за правосъдната власт обаче обвързва най-ниската магистратска заплата с удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данните на Националния статистически институт.

Най-големи са разноските за личен състав. За 2026 година са заложени 836 647 400 евро, като за заплати са 622 274 100 евро. Висш съдебен съвет залага 61 355 000 евро лични доходи.

В правосъдния бюджет за 2025 година Народното събрание гласоподава 150 млн. лв. доходи от правосъдни такси. Това е с 50% повече от предходните години. Кадровиците дефинират тази сума като непостижима и по тази причина плануват по-малка за следващата година, както и за идващите 2 години.

В проектобюджета са заложени 42 439 500 евро за спомагателни хонорари за натовареност. От тях 2 301 600 евро са за Върховния касационен съд, 2 296 900 евро за Върховния административен съд, 18 695 800 евро за съдилищата и 19 145 200 евро за прокуратурата.

Предвидени са 5 828 660 евро за заплати за нови 152 щата, които следва да бъдат открити.

„ Вероятно причини за потребност от повече магистрати и чиновници в избрани звена има, само че за какво това не става за сметка на закриване и пренасяне на бройки от по-слабо натоварени звена. Освен това системата поддържа 716 незаети щатни бройки. Междувременно съгласно последните данни на Европейската комисия за успеваемост на правосъдието след Латвия страната ни е с максимален брой прокурори по отношение на популацията в Европейски Съюз. По отношение на администрацията в прокуратурата сме първи и то освен в Европейски Съюз, само че измежду всички страни членки на Съвета на Европа. България е на пето място както по брой съдии на 100 000 души, по този начин и във връзка с правосъдната администрация “, се споделя в разбор по тематиката за правосъдния бюджет на Института за пазарна стопанска система.

Разходите за заплати в правосъдната власт от 2022-а насам са скочили двойно.

Според доклада за осъществяване на бюджета към август междинната месечна заплата на магистрат доближава 8731 лв., а на чиновниците – 3117 лв..

Финансовата непоклатимост на магистратите е неотделима част от гаранциите за самостоятелност на правосъдната власт. Зпазването на механизма за 2% клас прослужено време дружно с увеличение на възнагражденията при покачване в сан и служба, както и други заслуги, наподобява най-малкото проблематично. Също по този начин е порочна практиката бюджетът да се прави на база щатни бройки, а след това спестеното от незаети бройки за се разпределя като бонуси.

За финансови разноски са планувани 72 347 200 евро за 2026 година, 40 639 100 евро за 2027 година и 31 724 700 евро за 2028 година.

Въпреки положителното финансово подсигуряване, наподобява има магистрати, които не са ваксинирани против външен абонамент. Освен това системата не наподобява да притегля най-безупречните адвокати. Не е изненада, че България устойчиво се подрежда в дъното на всички ранглисти за господство на правото, паралелно с Унгария.

Според анализаторите правосъдният бюджет е безпричинно раздут на фона на това, че популацията в работоспособна възраст е намаляло с близо един милион лица или 19% сред 2011 и 2021 година, а работата на съда и прокуратурата не се е нараснала – броят на свършените каузи през 2024 година е с към 18% по-нисък от този през 2012 година.

SafeNews напомня, че членовете на Висш съдебен съвет, чийто 5-годишен мандат изтече преди близо 3 години, само че не престават да заемат постовете си, са заявили годишна данъчна основа от трудови приходи за по към 250 000 лева

Това значи, че месечният им приход е към над 20 000 лева Така бездействието на Народното събрание да ги подмени се оказва финансово преференциално за съвета, чието болшинство не може да се похвали с позитивен обществен облик и изключително отстояване на правосъдната самостоятелност.