Българска гордост: Високото пеене от селата Долен и Сатовча в списъка на ЮНЕСКО (видео)
Високото пеене от селата Долен и Сатовча беше вписано в Представителния лист на ЮНЕСКО на детайлите на нематериалното културно завещание на човечеството.
Решението беше взето на съвещание в границите на 16 сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн. Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл.ас. доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област. В предишното песните „ на високо “ са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика ”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо ”, „ рукане ”, „ кряскане ”, „ икане ”. Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие. Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Решението беше взето на съвещание в границите на 16 сесия на Междуправителствения комитет за запазване на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО, която се организира в Париж и онлайн. Кандидатурата за високото пеене е готова от специалистите от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките (ИЕФЕМ – БАН) проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доцент доктор Николай Вуков и гл.ас. доктор Лина Гергова.
Високото пеене или пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за селата Долен и Сатовча, Благоевградска област. В предишното песните „ на високо “ са били известни като летни песни, изпълнявани навън от дамите по време на полската им работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват – от една равнища една група „ ика ”, от друга равнища друга група отвръща. Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в с. Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му.
Високото пеене се назовава от локалните певици „ пеене на високо ”, „ рукане ”, „ кряскане ”, „ икане ”. Характерни са три вида многогласни песни: на ниско, на високо, комбинирани сред ниско и високо. Комбинирането сред ниско и високо многогласно пеене е четиригласно. То съчетава бурдонираща двугласна ария и ария на високо. На територията на България сходна особена композиция сред бурдонна полифония и афективни провиквания е неповторимо локално музикално събитие. Пеенето на високо не за пръв път получава интернационално самопризнание – през 1988 година певиците от Сатовча стават лауреати на влиятелната Хердерова премия.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ