Високо въглехидратна диета е била в основата на еволюцията на ранния човек
Високо въглехидратна диета е била в основата на еволюцията на ранния човек
Химичният анализ на ранните предци на актуалните хора демонстрира, че хоминидите са се хранили с богати на въглехидрати храни, още преди да имат идеалните зъби за това.
Такава адаптивна диета може да е била двигател на еволюцията при ранните хора.
Нашите антични маймуноподобни предци може би са слезли от дърветата и са почнали да вървят на два крайници още преди 7 милиона години. Учените считат, че това евентуално е било реакция на изменящата се околна среда – гъстата африканска гора, в която са еволюирали нашите предшественици, почнала да се
разрежда и да се замества от савана и пасища, защото световният климат се охладил и изсушил.
Тази промяна в околната среда евентуално е довела до нови провокации, в това число това, с което са се хранили ранните хоминини.
Нуждата от леснодостъпни източници на сила в
последна сметка ги е предиздвикала да предпочетат тревисти растения, зърнени култури и нишестени растителни тъкани като подземни грудки. Хората с дълги кътници, способни да дъвчат тези твърди растителни нишки, са се развили едвам преди към 700 000 години.
Но ново изследване, оповестено в Science, допуска,
че ранните хоминини са се хранили с тези въглехидрати доста по-рано – даже преди да развият зъбите, нужни с цел да ги преработват вярно.
Екипът проучва фосилни зъби на разнообразни типове хоминини,
датиращи от ранния човешки предходник Australopithecus afarensis. Те съпоставиха химическите характерности на хоминините с тези на изчезнали примати – великански сухоземни маймуни, сходни на бабуини,
от рода Theropithecus и дребни листоядни маймуни от рода Cercopithecoides.
Както ранните хоминини, по този начин и античните маймуни са се отклонили от горската диета, състояща се от плодове, цветя и инсекти, към диета, включваща треви и осоки, сред 3,4 и 4,8 милиона години обратно. Това евентуално е било резултат от изменящите се местообитания.
Различните примати са имали сходни растителни диети до преди към 2,3 милиона години,
когато изотопите на въглерод и О2 в зъбите на ранните хоминини от Homo rudolfensis ненадейно се трансформират. Внезапният спад в тези изотопи е в сходство с метод на живот, при който се употребява повече вода с по-ниско наличие на О2.
Такава промяна може да значи, че Homo rudolfensis е пил повече вода
с по-ниско наличие на О2 спрямо другите животни, обитаващи пасищата, или даже, че този тип хоминини е развил метод на живот, сходен на този на хипопотамите, като денем е прекарвал времето си под вода, а през нощта е пасял в саваната.
И двата сюжета обаче не подхождат на известните физиологични характерности и държание на ранните хоминини.
Обяснението за неочакваната смяна в изотопите, което най-добре подхожда на известното държание на ранните хора, е, че Homo rudolfensis – и евентуално други типове хоминини – постоянно са се хранили с подземни растителни органи от пасищата, като грудки, луковици и грудки, където се натрупва вода с ниско наличие на О2.
Такива подземни растителни органи са били берекет за ранните хора.
Те са били в обилие, богати на хранителни субстанции, по-малко рискови от лов и са могли да поддържат растящите мозъци и тела на нашите предшественици. Към този миг хоминините са създали обикновени принадлежности за рандеман на подземни растителни органи.
„ Ние допускаме, че този преход към подземна храна е бил знаков миг в
нашата еволюция “, споделя водещият създател на изследването Люк Фанин от Дартмутския лицей в Съединени американски щати. „ Той е основал остатък от въглехидрати, които са били многогодишни – нашите предшественици са имали достъп до тях когато и да е на годината, с цел да хранят себе си и други хора “.
Проучването оспорва догатката, че по-малките зъби на ранните хоминиди са им попречили да се хранят с тези храни.
„ Антрополозите постоянно вършат догатки за държанието въз основа на морфологични характерности, само че тези характерности могат да лишават доста време – половин милион години или повече – с цел да се появят във фосилните записи “,
споделя старшият създател Натаниел Домини, професор в Дартмут.
„ Но тези химически следи са безспорен излишък от тревопасното хранене, който е самостоятелен от морфологията. Те демонстрират доста забавяне сред това ново хранене и нуждата от по-дълги кътници, с цел да се оправи
с физическото предизвикателство да се дъвчат и смилат твърди растителни тъкани “, съобщи Домини.
„ Можем изрично да кажем, че хоминидите са били много гъвкави във връзка с държанието си и това е било тяхно преимущество “, прибавя Фанин. „ Като антрополози, ние приказваме за поведенчески и морфологични промени като за еволюция в синхрон. Но ние открихме, че държанието може да бъде мощ на еволюцията единствено по себе си,
с огромни последствия за морфологичната и хранителната траектория на хоминидите “.
Изследователите споделят, че проучването може да отговори на въпроси за това за какво нашите антични предшественици са били толкоз сполучливи.
„ Един от най-важните въпроси в антропологията е
какво са правили хоминидите по друг метод от другите примати? Тази работа демонстрира, че способността да се извлича изгода от тревните тъкани може да е нашата загадка съставна част “, споделя Домини.
Химичният анализ на ранните предци на актуалните хора демонстрира, че хоминидите са се хранили с богати на въглехидрати храни, още преди да имат идеалните зъби за това.
Такава адаптивна диета може да е била двигател на еволюцията при ранните хора.
Нашите антични маймуноподобни предци може би са слезли от дърветата и са почнали да вървят на два крайници още преди 7 милиона години. Учените считат, че това евентуално е било реакция на изменящата се околна среда – гъстата африканска гора, в която са еволюирали нашите предшественици, почнала да се
разрежда и да се замества от савана и пасища, защото световният климат се охладил и изсушил.
Тази промяна в околната среда евентуално е довела до нови провокации, в това число това, с което са се хранили ранните хоминини.
Нуждата от леснодостъпни източници на сила в
последна сметка ги е предиздвикала да предпочетат тревисти растения, зърнени култури и нишестени растителни тъкани като подземни грудки. Хората с дълги кътници, способни да дъвчат тези твърди растителни нишки, са се развили едвам преди към 700 000 години.
Но ново изследване, оповестено в Science, допуска,
че ранните хоминини са се хранили с тези въглехидрати доста по-рано – даже преди да развият зъбите, нужни с цел да ги преработват вярно.
Екипът проучва фосилни зъби на разнообразни типове хоминини,
датиращи от ранния човешки предходник Australopithecus afarensis. Те съпоставиха химическите характерности на хоминините с тези на изчезнали примати – великански сухоземни маймуни, сходни на бабуини,
от рода Theropithecus и дребни листоядни маймуни от рода Cercopithecoides.
Както ранните хоминини, по този начин и античните маймуни са се отклонили от горската диета, състояща се от плодове, цветя и инсекти, към диета, включваща треви и осоки, сред 3,4 и 4,8 милиона години обратно. Това евентуално е било резултат от изменящите се местообитания.
Различните примати са имали сходни растителни диети до преди към 2,3 милиона години,
когато изотопите на въглерод и О2 в зъбите на ранните хоминини от Homo rudolfensis ненадейно се трансформират. Внезапният спад в тези изотопи е в сходство с метод на живот, при който се употребява повече вода с по-ниско наличие на О2.
Такава промяна може да значи, че Homo rudolfensis е пил повече вода
с по-ниско наличие на О2 спрямо другите животни, обитаващи пасищата, или даже, че този тип хоминини е развил метод на живот, сходен на този на хипопотамите, като денем е прекарвал времето си под вода, а през нощта е пасял в саваната.
И двата сюжета обаче не подхождат на известните физиологични характерности и държание на ранните хоминини.
Обяснението за неочакваната смяна в изотопите, което най-добре подхожда на известното държание на ранните хора, е, че Homo rudolfensis – и евентуално други типове хоминини – постоянно са се хранили с подземни растителни органи от пасищата, като грудки, луковици и грудки, където се натрупва вода с ниско наличие на О2.
Такива подземни растителни органи са били берекет за ранните хора.
Те са били в обилие, богати на хранителни субстанции, по-малко рискови от лов и са могли да поддържат растящите мозъци и тела на нашите предшественици. Към този миг хоминините са създали обикновени принадлежности за рандеман на подземни растителни органи.
„ Ние допускаме, че този преход към подземна храна е бил знаков миг в
нашата еволюция “, споделя водещият създател на изследването Люк Фанин от Дартмутския лицей в Съединени американски щати. „ Той е основал остатък от въглехидрати, които са били многогодишни – нашите предшественици са имали достъп до тях когато и да е на годината, с цел да хранят себе си и други хора “.
Проучването оспорва догатката, че по-малките зъби на ранните хоминиди са им попречили да се хранят с тези храни.
„ Антрополозите постоянно вършат догатки за държанието въз основа на морфологични характерности, само че тези характерности могат да лишават доста време – половин милион години или повече – с цел да се появят във фосилните записи “,
споделя старшият създател Натаниел Домини, професор в Дартмут.
„ Но тези химически следи са безспорен излишък от тревопасното хранене, който е самостоятелен от морфологията. Те демонстрират доста забавяне сред това ново хранене и нуждата от по-дълги кътници, с цел да се оправи
с физическото предизвикателство да се дъвчат и смилат твърди растителни тъкани “, съобщи Домини.
„ Можем изрично да кажем, че хоминидите са били много гъвкави във връзка с държанието си и това е било тяхно преимущество “, прибавя Фанин. „ Като антрополози, ние приказваме за поведенчески и морфологични промени като за еволюция в синхрон. Но ние открихме, че държанието може да бъде мощ на еволюцията единствено по себе си,
с огромни последствия за морфологичната и хранителната траектория на хоминидите “.
Изследователите споделят, че проучването може да отговори на въпроси за това за какво нашите антични предшественици са били толкоз сполучливи.
„ Един от най-важните въпроси в антропологията е
какво са правили хоминидите по друг метод от другите примати? Тази работа демонстрира, че способността да се извлича изгода от тревните тъкани може да е нашата загадка съставна част “, споделя Домини.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ