Високите цени на зеленчуците в магазините продължават да предизвикват недоволство

Високите цени на зеленчуците в магазините не престават да провокират неодобрение измежду българските производители и консуматори, а тематиката последователно се трансформира в една от най-обсъжданите в страната.

Докато хората гледат с изненада етикетите по щандовете, производителите настояват, че самите те получават надалеч по-ниски суми за труда си. Така сред оранжерията и магазина като че ли изчезват десетки проценти, а въпросът кой печели най-вече по веригата става все по-напрегнат.

Пазарът на храни стартира да наподобява на черна дупка – доматът влиза на ниска цена, а излиза съвсем като капиталово злато

Производителят Стоян Грозданов признава, че последните години са донесли съществени усложнения за българските земеделци. По думите му разноските са скочили безусловно на всички места, а доста от материалите, които до предходната година са се купували на цени в лв., към този момент се търгуват в евро, което в допълнение натоварва производството.

Според Грозданов точно това е една от главните аргументи крайният артикул да нараства. Той акцентира, че българските производители мъчно могат да се конкурират с по-евтините зеленчуци от Гърция, където климатичните условия разрешават по-ниски индустриални разноски, а страната подкрепя бранша доста по-активно.

По думите му в България оранжериите би трябвало да се отопляват, което усилва разноските неведнъж. Той даже настоя страната да ограничи вноса на непознати зеленчуци най-малко до момента в който българската продукция не бъде осъществена на пазара. Това е остарелият български спор сред свободния пазар и желанието страната да постави преграда пред евтината конкуренция.

Капитализмът у нас постоянно е добре пристигнал, само че единствено когато работи в наша изгода

Темата за цените ще бъде разисквана и на среща в Министерския съвет с представители на регулаторни и контролни органи, както и с браншови организации от бранш „ Земеделие и храни “. Управляващите търсят разновидности за ограничение на ценовия напън, само че икономисти и производители остават разграничени по какъв начин тъкмо би трябвало да се работи.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров съобщи, че индустриалните разноски са нарастнали внезапно поради нарастването на цените на горивата, опаковките, пластмасовите бутилки и фолиото. Според него производителите сега са сложени под двоен напън – от една страна разноските порастват, а от друга се опасяват да усилват цените поради засилените инспекции и публичното напрежение.

„ За индустриалните разноски всички виждат растежа на петрола и горивото. Опаковките, пластмасовите бутилки, фолиото нарастват със същия ритъм. Всички желаят прекъсването на растежа на цените, само че през последните 10 месеца цените не можеш да ги усилваш, тъй като никой от производителите не желае да влиза в тази серпантина от инспекции. Основният проблем за производителя – изключително високите надценки, които са към крайния консуматор. За млечните артикули, съгласно Комисия за защита на конкуренцията нарастванията са сред 70 до 110%. И производителите и търговците имат разноски, би трябвало да се разбие тази неправда “, разяснява Зоров.

 

Той счита, че е нужен краткотраен таван на надценките за интервал сред три и шест месеца, с цел да се овладее обстановката.

Зоров даже поздрави самодейността „ Прогресивна България “, че е „ бръкнала в кошера “ и е повдигнала тематиката обществено.

Икономистът Михаил Кръстев обаче не е склонен с сходен метод

Според него таваните на надценките не работят дейно и могат да доведат до още по-сериозни проблеми, в това число дефицит на артикули. Той уточни, че икономическата доктрина и практиката неведнъж са показвали, че административното ограничение на цените рядко носи дълготраен триумф.

Кръстев означи и нещо друго значимо – съгласно статистиката потреблението в България продължава да пораства. По негови думи, в случай че хората купуват повече по отношение на същия интервал на предходната година, това значи, че цените към момента не са достигнали равнище, което да направи храните изцяло непостижими за всеобщия консуматор.

Според икономиста инфлацията може да бъде лимитирана главно по два метода. Първият е посредством стесняване на паричното предложение, което съгласно него в България не се случва, тъй като страната продължава да тегли нови задължения.

„ Инфлация се бори по два метода – посредством ограничение на паричното предложение, което ние не вършим, теглейки нови задължения. Ние усилваме паричното предложение. Ако погледнем статистиката на Българска народна банка паричното предложение в България през последните 5 години нараства доста повече в сравнение с е растежа на стопанската система “, изясни той.

Вторият механизъм е ограничението на потреблението. По думите му, когато една стока стане прекомерно скъпа, хората естествено понижават покупките си или се отхвърлят от нея.

Именно това е пазарният механизъм, който последователно би трябвало да охлади растежа на цените, уточни той.

Дебатът към храните и надценките обаче занапред ще се изостря

За потребителите казусът е елементарен – цените в магазина порастват всеки месец. За производителите обстановката наподобява също толкоз тежка – разноските скачат, а облагите остават лимитирани. Между двете страни стои цяла система от търговци, логистика, борсови цени и пазарни механизми, които вършат всяка краставица част от доста по-голяма икономическа борба.

 

Източник: бтв

Още вести четете в: България, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News