Българите оценяват високо европредседателството, но четвърт не знаят защо
Високи оценки за първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз, усъвършенстван имидж на страната, главен фокус върху европейската вероятност пред Западните Балкани и по-умерена равносметка за напредъка по останалите цели. Така наподобяват главните заключения от националните представителни изследвания на " Алфа Рисърч ", извършени през декември 2017 и юни 2018 година, които съпоставят упованията преди и оценките след края на председателството. Въпреки като цяло позитивните оценки, една четвърт от българите не могат да преценяват коя е региона, в която страната ни се е справила най-успешно.
Освен това на въпрос какво научиха българите за Европейски Съюз по време на председателството максимален % (30%) дават отговор " не мога да преценява ". Следват отговорите за водачите на обособените страни (24%); за най-важните проблеми, по които се работи в Европейски Съюз (22%); за институциите на Европейски Съюз и по какъв начин ще се развива Европейски Съюз през идващите години (по 21%).
Отново огромен % от хората (26 на сто) са споделили, че не могат да преценяват коя е региона, в която България е постигнала резултати.
Почти всеки втори българин (48%) декларира, че е получил задоволително информация за европредседателството през тези шест месеца – растеж от 10 на 100 по отношение на навечерието на проявата. Хората с по-високо обучение и в дейна възраст от огромните градове виждат повече благоприятни условия за себе си в Европейски Съюз. Точно те най-вече са търсили и получавали информация. Че не са получили задоволително информация, споделят 33% (в съпоставяне с 44% от края на предходната година). Общо 19% декларират, че не ги интересува и не са осведомени (ръст от 1% по отношение на изследването преди началото на председателството).
Трите области, в които българите са получили най-вече информация, са: интеграция на Западните Балкани (49% - растеж от 19 пункта по отношение на декември), целите на българското председателство (29% през декември - 31% през юни), културни събития през този интервал (11% през декември - 19% през юни).
Общо 55% от интервюираните са на мнение, че страната е постигнала прогрес по тематиката " европейска вероятност за Западните Балкани ". Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката " бъдещето на Европа и младежите ". По-слабо забележими или по-взискателни са жителите по тематиките за сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
В отговор на въпрос за един главен приоритет, който да бъде удължен по време на австрийското председателство, се резервира йерархията в значимостта, само че позициите на първите три тематики мощно се сближават: Западни Балкани – 34%, бъдеще на Европа и младежите – 29%, сигурност и непоклатимост в единна Европа – 27%.
От " Алфа рисърч “ настояват, че може да се счита, че тези настройки са своего рода алена лампа от страна на публичното мнение, че в случай че българските старания и неизменност по тематиката Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат изгубени.
Как се оправи България
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната в първото си европредседателство, се трансформират в положителни оценки в неговия край.
Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи. Че България е неподготвена, са считали 21% от интервюираните през декември 2017 година, а към юни 2018 година този % е намалял - 14 на 100. Отговор " не мога да преценява " са дали надлежно 32% (декември 2017 г.) и 26% (юни 2018 г.).
Всеки пети (19%) счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка " доста неприятно ". Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
26% не могат да преценяват има ли резултат от председателството
Областите, за които публичното мнение счита, че страната е постигнала резултат са по-фрагментирани.
Условно може да се разделят на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%.
Втората група се образува от директно засягащи България тематики като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на България към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес.
Третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Голям % от хората (26 на сто) са споделили, че не могат да преценяват коя е региона, в която България е постигнала резултати в интервала на председателството.
Престижът се оказа нараснал
Въпреки че 1/3 от хората не могат да посочат област, в която има особени резултати, българите виждат изгоди от него. Основните за страната ни са нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%).
По-сериозна е резервираността на публичното мнение за цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (съответно 18% и 13%).
Социолозите считат, че ротационното европредседателство е асъдействало за това хората да видят в положителна светлина европейските старания на страната. Същевременно явно има още доста неща, които би трябвало да бъдат направени, с цел да се почувстват българите същински и равноправни европейци, счита организацията.
Освен това на въпрос какво научиха българите за Европейски Съюз по време на председателството максимален % (30%) дават отговор " не мога да преценява ". Следват отговорите за водачите на обособените страни (24%); за най-важните проблеми, по които се работи в Европейски Съюз (22%); за институциите на Европейски Съюз и по какъв начин ще се развива Европейски Съюз през идващите години (по 21%).
Отново огромен % от хората (26 на сто) са споделили, че не могат да преценяват коя е региона, в която България е постигнала резултати.
Почти всеки втори българин (48%) декларира, че е получил задоволително информация за европредседателството през тези шест месеца – растеж от 10 на 100 по отношение на навечерието на проявата. Хората с по-високо обучение и в дейна възраст от огромните градове виждат повече благоприятни условия за себе си в Европейски Съюз. Точно те най-вече са търсили и получавали информация. Че не са получили задоволително информация, споделят 33% (в съпоставяне с 44% от края на предходната година). Общо 19% декларират, че не ги интересува и не са осведомени (ръст от 1% по отношение на изследването преди началото на председателството).
Трите области, в които българите са получили най-вече информация, са: интеграция на Западните Балкани (49% - растеж от 19 пункта по отношение на декември), целите на българското председателство (29% през декември - 31% през юни), културни събития през този интервал (11% през декември - 19% през юни).
Общо 55% от интервюираните са на мнение, че страната е постигнала прогрес по тематиката " европейска вероятност за Западните Балкани ". Почти всеки трети счита, че има прогрес и по тематиката " бъдещето на Европа и младежите ". По-слабо забележими или по-взискателни са жителите по тематиките за сигурността и стабилността (27%) и цифровата стопанска система и умения на бъдещето (19%).
В отговор на въпрос за един главен приоритет, който да бъде удължен по време на австрийското председателство, се резервира йерархията в значимостта, само че позициите на първите три тематики мощно се сближават: Западни Балкани – 34%, бъдеще на Европа и младежите – 29%, сигурност и непоклатимост в единна Европа – 27%.
От " Алфа рисърч “ настояват, че може да се счита, че тези настройки са своего рода алена лампа от страна на публичното мнение, че в случай че българските старания и неизменност по тематиката Западни Балкани не бъдат продължени, тласъкът и напредъкът могат да бъдат изгубени.
Как се оправи България
Умерените упования през декември към подготвеността и метода, по който ще се оправи страната в първото си европредседателство, се трансформират в положителни оценки в неговия край.
Мненията готова - неподготвена през декември са 47:21, а през юни 60:14. Тоест в съответствие 4:1 българите показват задоволеност от подготвеността на страната и участващите екипи. Че България е неподготвена, са считали 21% от интервюираните през декември 2017 година, а към юни 2018 година този % е намалял - 14 на 100. Отговор " не мога да преценява " са дали надлежно 32% (декември 2017 г.) и 26% (юни 2018 г.).
Всеки пети (19%) счита, че България се е справила доста добре със отговорностите си по време на европредседателството, още 62% - по-скоро добре. Негативните отзиви са общо 13%, от които единствено 1% са с оценка " доста неприятно ". Всеки десети по-скоро песимистичен или колебаещ се през декември жител е трансформирал през юни оценката си към позитивна.
26% не могат да преценяват има ли резултат от председателството
Областите, за които публичното мнение счита, че страната е постигнала резултат са по-фрагментирани.
Условно може да се разделят на три групи. Безспорният любимец и тук са Балканите – съответни стъпки към реализиране на по-голяма съгласуваност сред страните от района виждат 35%.
Втората група се образува от директно засягащи България тематики като унищожаване на двойния стандарт при храните, европейски фондове за България, отбрана на българските превозвачи, присъединение на България към еврозоната. Тук оценките са по-скромни – 22-23% виждат прогрес.
Третата група обгръща общи европейски проблеми – външни граници, бъдеще на Европа и младежите, цифрова стопанска система, където сред 18-20% считат, че има развиване.
Голям % от хората (26 на сто) са споделили, че не могат да преценяват коя е региона, в която България е постигнала резултати в интервала на председателството.
Престижът се оказа нараснал
Въпреки че 1/3 от хората не могат да посочат област, в която има особени резултати, българите виждат изгоди от него. Основните за страната ни са нараснал интернационален авторитет и самопризнание (44%), нараснала известност и интерес от страна на европейски жители (30%), стопански резултати от растежа на гости (22%).
По-сериозна е резервираността на публичното мнение за цялостните дълготрайни резултати вътре в страната – смяната в самочувствието на българските жители и компетентността на българската администрация (съответно 18% и 13%).
Социолозите считат, че ротационното европредседателство е асъдействало за това хората да видят в положителна светлина европейските старания на страната. Същевременно явно има още доста неща, които би трябвало да бъдат направени, с цел да се почувстват българите същински и равноправни европейци, счита организацията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ