Високата почти 90 метра камбанария Гирландина е символът на град

Високата съвсем 90 метра камбанария Гирландина е признакът на град Модена – град, сврян в подножието на китни хълмове в Централна Северна Италия. От 14-ти век, биенето на камбаните ѝ отброява времето в града, афишира отварянето на портите на градските стени и предизвестява жителите на Модена за идни набези от страна на подлите поданици на прилежаща Болоня.

В Гирландина се намира запаметяващ се боен трофей – антична дъбова кофа, открадната през 1325 година от градския бунар Болоня по време на кървавата борба при Заполино. Легендата споделя, че войната е избухнала вследствие на скандалната кражба. Разбира се, истината е напълно друга, само че дървената кофа към момента е мъчителна тематика, засягаща двата града, съвсем 700 години по-късно – и с съображение.

Черпейки ентусиазъм от гореспоменатото събитие Алесандро Тасони, италиански стихотворец и публицист, разгласява през 1622 година подправена героично – епична поема „ Откраднатата кофа “. Комична опера със същото име от Антонио Салиери, основана на поемата, е изпълнена за първи път във Виена през 1772 година По-късно е сложена в Манхайм (1774), Дрезден (1775) и Модена (1787). Дори Джовани Паоло Бедини, художник от 19-ти век, рисува своята версия за случая.

Успехът на тези творби на изкуството и непрекъснатото проявление на скандалната кофа в Модена демонстрират, че жителите на Болоня в никакъв случай няма да не помнят своето оскърбление.

Тасони си разрешава някои дребни художествени свободи в пресъздаването на историята: в поемата му армията на Болоня, откакто нахлува на територията на Модена, била отблъсната и подгонена назад към Болоня.

След победоносния си взлом, бойците на  Модена спрели до централния бунар на града, с цел да утолят жаждата си и, откакто изпили наличието, взели дъбовата кофа като боен трофей.

Възмутени, хората от Болоня поискали да върнат кофата незабавно и, когато войските на Модена отказали, била оповестена война.

Кражбата на кофата довела до изригването на извънредно комплицирана и много смъртоносна война, в която се намесили даже и олимпийските богове.

В поемата злощастната война в последна сметка е прекъсната с помощта на намесата на самия папа Бонифаций VIII.

В реалност борбата край Заполино в действителност се е случила, само че никой гръцки господ не е взел участие в нея. И не кражбата на кофата е била мотив за войната.

През 12-ти, 13-ти и 14-ти век силите на Европа са водили непрекъсната поредност от войни, известни като войните на гвелфите и гибелините.

Макар че сходно клане било постоянно срещано в Европа, повода за това не била кражбата на дървената кофа. Кофа, направена от дъб, с цел да бъдем точни.

Всичко почнало през октомври 1154 година, когато императорът на Свещената Римска империя Фридрих Барбароса, който бил и крал на Германия, нахлул в Италия. Фридрих направил това, тъй като вярвал, че той е определеният божи представител на земята, а не папата.

Съседните градове – страни Модена и Болоня били враждуващи страни: повече от 300 години Гвелфите от Болоня (верни на папата) и гибелините от Модена (съюзници на Свещения римски император) се изправяли един против различен в безкрайни борби, конфликти и битки. Всички се опитвали да получат надзор над близките територии.

Италианците обаче не се съгласили. Папа Йоан XII коронясал първия император на Свещената Римска империя и въз основа на тази логичност точно папите, а не императорите били считани за връзката сред бога и света. И защото папите давали духовна легитимност на християнските владетели, те затова се разглеждали като същински водачи на християнството.

Така Фридрих завладява италианските градове Милано, Тортона и Павия, където става крал на Италия. След това той завладява Болоня и Тоскана, преди да се насочи към Рим, където беседва с папа Александър III, въпреки че това не решило нищо.

Моденски боец, отмъква кофата.

И заради тази причина императорът траял нашествието си в други градове до провалянето си от пропапската ломбардска лига в борбата при Легнано на 29 май 1176 година Фридрих бил заставен да се завърне в Германия, само че оставил след себе си политическо разделяне, траяло епохи по-късно.

Границите сред проимператорските и пропапските градове били избрани от Фридрих, преди да го изгонят, само че нещата в Модена и Болоня били доста по-сложни. Едва на разстояние от към 50 км, напрежението сред двата града остава високо.

През 1296 година Болоня нападна земите на Модена, завземайки Бацано и Савиньо. Такива гранични битки били постоянно срещани, защото всяка страна отнемала територия от другата, единствено с цел да я загуби още веднъж.

През 1309 година Риналдо „ Пасерино ” Бонаколси става държател на Мантуа, Модена, Парма и Реджо. При неговото ръководство били подхванати нови офанзиви против територии на Болоня, тъй че папа Йоан XXIII афишира Бонаколси за зложелател на Църквата.

За да остане неговият указ, папата предлага индулгенции на всеки, който сполучливо е нападнал Бонаколси и/или имуществото му. Индулгенциите били гаранция, че греховете са или опростени, или олекотени до степен, че човек не би трябвало да гори в пъкъла. Дори за грях  като убийството.

В първите месеци на 1325 година военната активност се ускорява по границите сред Модена и Болоня.  През юли Болоня атакува и ограбва ферми край Модена, само че в края на септември армията на Модена превзема стратегическата цитадела Монтевельо, последният бастион на защитата на град Болоня.

Населението на Болоня се разгневило. Следобеда на 2 ноември 1325 година армиите на Модена и Болоня се изправят една против друга в село Заполино, на към половината път сред двата града. Болонските войски били многочислени повече от 30 000 пеши бойци и 2500 конници, до момента в който Модена разчитала единствено на към 5000 бойци и може би 2000 конници. Но бойците от Болоня били неприятно подготвени и безсистемно въоръжени. Мнозина размахвали мотики и вили вместо копия и мечове, до момента в който моденските въоръжени сили били формирани най-вече от немски наемници – извънредно дисциплинирани, добре въоръжени и подготвени да убиват.

Координираните и бързи офанзиви на бойците на Модена основали суматоха измежду болонците, които по образеца на своя капитан – младият и некомпетентен Малатестино да Римини – избягали допустимо най-бързо с подвити опашки, препъвайки се един в различен, давайки отличен образец за техниката на оттегляне. Битката траяла по-малко от два часа, само че над 2000 (според някои източници 3000) бойци намерили гибелта си на бойното поле.

Победоносната войска на Модена преследвала отстъпващите бойци на Болоня, разрушавайки по пътя си замъците Креспелано, Зола, Самоджа, Анзола, Кастелфранко и Пиумацо. Спрели се пред оградата на Болоня, където бегълците намерили заслон.

Моденските войски не се пробвали да вършат блокада, само че желали да се уверят, че жителите на Болоня са в действителност унижени. Затова организирали палио (форма на средновековна борба) пред самите врати на града. Като последно „ прецакане “ към жителите на Болоня, моденските бойци саботирали шлюз на локалната река, който снабдявал Болоня с вода. След това те се върнали в Модена, размахвайки кофа, взета от бунар, който се намирал отвън града. Защо Болоня ще се нуждае от нея, разсъждавали те, откакто нямат вода?

Дори през днешния ден жителите на Болоня вършат периодически опити да откраднат кофата – само че кофата, висяща от тавана на Гирландина, е имитация: същинската седи в стъклена витрина в кметството на Модена, където се пази от Болонския демон.

Автор: Десислава Михалева