Инфлацията може да ни спре по пътя към еврото
Високата инфлация през последната година може да ни спре по пътя към еврото. Това мнение преобладаваше в изявленията на множеството от участниците в кръглата маса " Инфлация и стопански напредък. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - изгоди, провокации и опасности " в Народното събрание.
Инфлационният потрес, който претърпява нашата стопанска система, в случай че не успеем да го овладеем, ще бъде сериозен и за приемането на България в еврозоната. Това съобщи ръководителят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански. Той разяснява, че инфлацията не е единствено привнесена, само че има и детайл, генериран вътре в страната. Проф. Румен Гечев от ПГ " Българска социалистическа партия за България " изрази безпокойство, че ранното влизане на страната ни може да донесе отрицателни последствия. " Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, защото тя е малко по-висока от междинната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в Европейски Съюз и това ни слага в особени условия, защото няма по какъв начин общата парична политика на Европейски Съюз да бъде идентична - за развити и за слаборазвити страни ", изясни икономистът.
Каримански означи, че Европейската комисия чака повишаването в България да доближи към 12% (11,9%) през 2022 година, което ще бъде двойно по-високо от самия Европейски Съюз и еврозоната. " Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което значи, че още занапред са нужни ограничения за консолидация и стесняване на бюджетните разноски ", предложи Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него държавното управление би трябвало да преразгледа част от оферти пакет антиинфлационни ограничения, тъй като актуализацията на бюджета с нови 2 милиарда лева за настоящи разноски е неразумна. Есента ще бъдем принудени да създадем проект за структурни ограничения за поправяне надолу на бюджетния недостиг както за 2022 година, по този начин и за 2023 година, уточни Дацов.
Същата теза разви и подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. По думите му за България има " голям риск от нахлуване в инфлационна серпантина " поради политиката да се раздават пари на всички. Той акцентира, че държавната поддръжка би трябвало да е ориентирана единствено към най-уязвимите групи.
" Висока инфлация се стопира с високи позитивни действителни лихви и с криза, което значи, че действителният приход на огромни групи хора ще намалее ", сподели Христов. Той изясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от пандемията, нито от войната в Украйна, които са единствено подсилващи фактори, а от " колосалните неточности " в политиката в международен проект на свръхстимулираща парична и фискална политика.
Бившият финансов министър Милен Велчев също акцентира, че с фискални ограничения с разпределяне на пари от бюджета България не може да понижи инфлацията, нито да я държи на ниско равнище, само че пък може да я усили. Според него би трябвало да се подхващат ограничения за увеличение на предлагането на работна мощ - да вземем за пример тласъци за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на стопански емигранти, както и тласъци за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.
Инфлационният потрес, който претърпява нашата стопанска система, в случай че не успеем да го овладеем, ще бъде сериозен и за приемането на България в еврозоната. Това съобщи ръководителят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Любомир Каримански. Той разяснява, че инфлацията не е единствено привнесена, само че има и детайл, генериран вътре в страната. Проф. Румен Гечев от ПГ " Българска социалистическа партия за България " изрази безпокойство, че ранното влизане на страната ни може да донесе отрицателни последствия. " Проблемът за еврозоната не е инфлацията в България, защото тя е малко по-висока от междинната. Проблемът за България е, че ние имаме слаба конкурентоспособност, най-слабо развитата страна сме в Европейски Съюз и това ни слага в особени условия, защото няма по какъв начин общата парична политика на Европейски Съюз да бъде идентична - за развити и за слаборазвити страни ", изясни икономистът.
Каримански означи, че Европейската комисия чака повишаването в България да доближи към 12% (11,9%) през 2022 година, което ще бъде двойно по-високо от самия Европейски Съюз и еврозоната. " Възможно е през есента България да попадне в процедура по свръхдефицит, което значи, че още занапред са нужни ограничения за консолидация и стесняване на бюджетните разноски ", предложи Любомир Дацов от Фискалния съвет. Според него държавното управление би трябвало да преразгледа част от оферти пакет антиинфлационни ограничения, тъй като актуализацията на бюджета с нови 2 милиарда лева за настоящи разноски е неразумна. Есента ще бъдем принудени да създадем проект за структурни ограничения за поправяне надолу на бюджетния недостиг както за 2022 година, по този начин и за 2023 година, уточни Дацов.
Същата теза разви и подуправителят на Българска народна банка Калин Христов. По думите му за България има " голям риск от нахлуване в инфлационна серпантина " поради политиката да се раздават пари на всички. Той акцентира, че държавната поддръжка би трябвало да е ориентирана единствено към най-уязвимите групи.
" Висока инфлация се стопира с високи позитивни действителни лихви и с криза, което значи, че действителният приход на огромни групи хора ще намалее ", сподели Христов. Той изясни, че сегашната висока инфлация не произтича нито от пандемията, нито от войната в Украйна, които са единствено подсилващи фактори, а от " колосалните неточности " в политиката в международен проект на свръхстимулираща парична и фискална политика.
Бившият финансов министър Милен Велчев също акцентира, че с фискални ограничения с разпределяне на пари от бюджета България не може да понижи инфлацията, нито да я държи на ниско равнище, само че пък може да я усили. Според него би трябвало да се подхващат ограничения за увеличение на предлагането на работна мощ - да вземем за пример тласъци за заселване в България или точкови системи като тези в Канада и Австралия за привличане на стопански емигранти, както и тласъци за привличане на украинските бежанци към пазара на труда у нас.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ