Учени създадоха виртуална „близалка“ за предаване на вкус по интернет
Виртуалната действителност има за цел освен да направи допустимо наличието и насладата от необикновени гледки и звуци, само че и да съобщи миризми и усети. Ако се потопите в тях, вие се потапяте изцяло – все пак ароматите към момента са предизвикателство. Трябва да измислим комфортен за прилагане интерфейс, който да влияе на рецепторите на езика. Учени от Хонконг считат, че са намерили идеалното решение.
По принцип вкусовите чувства се предават посредством специфични рецептори на езика. Съществуват четири съществени усета – сладостен, солен, кисел и горчив. През последните години на мода стана петият усет, публикуван в Япония и освен, наименуван умами. Отдалечавайки се от модата, специалистите са склонни да считат, че езикът разпознава и набор от мазнини, който също се възприема от хората като прелестен усет.
Предложено е рецепторите на езика да се подтикват по разнообразни способи: химически, термичен, електростимулация и йонофореза. Химическият способ е непосредствен до естествения и е съпроводен с нанасяне на ароматизирани субстанции непосредствено върху езика. Този способ обаче не е подобаващ за виртуална действителност, защото страда от закъснение и нужда от запазване на обилни количества субстанции.
Топлинната стимулация се основава на непосредствено стимулиране на рецепторите на езика. Проблемът при нея е различен – организирането на компактна платформа с надзор на температурата, нагряване и изстудяване. Електрическата стимулация наподобява е най-хубавият метод за подражаване на усети – резултатът се основава посредством смяна на честотата, интензитета и посоката на електрическите сигнали, подавани към рецепторите. Ограничението е нуждата от слагане на нещо като лепенки върху езика, което в доста случаи е неловко.
Ето за какво екипът от учени от Градския университет на Хонконг избира йонофорезата като способ за стимулация на рецепторите на езика, при който се реализира постоянна противоположна връзка за усета посредством потребление на йони, преминаващи през биологично безвредни хидрогелове за преместване на ароматни субстанции.
За интерфейс е определена реплика на близалка на съчка. Системата е безжична и работи посредством Bluetooth. Близалката е отпечатана на 3D принтер от найлон. Размерите ѝ са 8 × 3 × 1 см, а масата ѝ е 15 грама. Тя съдържа 9 канала за предаване на ароматизиращи йони към езика. Устройството се зарежда с разтвори на основата на агароза. Това е тип хидрогел, съдържащ химически синтезирани ароматизатори, които имитират захар, сол, лимонена киселина, череша, маракуя, зелен чай, мляко, дуриан и грейпфрут.
Под контрола на компютърен интерфейс към езика се доставят йони през размер от хидрогел с избран мирис или примес от аромати.
Добавянето на миризма (състояща се от седем характерни химикала) към сместа в допълнение ускорява вкусовото усещане. Бъдещите проучвания ще се съсредоточат върху разширението на времевия диапазон за потребление на устройството, който понастоящем е стеснен до към час, защото хидрогеловете, наситени с аромати изсъхват и губят усета си.
Според разработчиците виртуалната „ близалка “ може да помогне за образованието на децата при запознаването им с храната. Тя може да се трансформира и в повсеместен датчик за разкриване на вкусови нарушавания при пациенти. И най-после, устройството ще помогне за запознаване с усетите на питателните артикули посредством интернет, без да е належащо да се дегустират действителни артикули.
