Интервю: Балетният педагог Виргиния Казарина - I
Виргиния Казарина е благополучен човек. Тя е сбъднала детската си фантазия и е станала балерина. Танцува от 5 годишнa, а класическо професионално образование стартира още в 4 клас на самото Държавно Хореографско учебно заведение в София. Конкуренцията е жестока. Приемат се към 40 деца за една образователна година след тридневен изпит, приключват едвам 15. Продължава образованието си в Московския държавен университет на културата и изкуствата, компетентност Хореография, където се допира до огромното завещание на Руската балетна школа. Сега на собствен ред образова балерини на друга възраст в лична школа.
Дали сбъдването на фантазии може да бъде специалност и защо продължава да мечтае самата тя, ще разберем от изявлението, което тя даде за Hera.bg, малко след. Попитахме я всичко, за което се сетихме - за балета като изкуство, за най- дребните и за огромните в него, за компликациите и насладите на нейната работа...
Да бъде балерина е една от най- съкровените фантазии на всяко момиче, това ли беше твоята детска фантазия? Как стартира, някой подтикна ли те?
- Голямата заслуга е на майка ми. Тя е тази, която ме срещна с балетното изкуство. От дребна ме е закърмила с обич към класическата музика, водила ме е на балетен театър на популярната Алисия Алонсо, още преди да навърша 5 години. Много дребна съм била, само че още помня по какъв начин бях превзета от хубостта, елегантността, изяществото на целия театър. Майка ми се е постарала да обезпечи билет на първи ред, с цел да може нейното момиченце да попие всичко.
Майка ми ме е записала на балет по рекомендация на ортопед. По- късно, навършвайки 8 години, аз съм схванала, че съществува балетно учебно заведение и една година единствено това съм повтаряла: „ Искам да постъпя в балетното учебно заведение! ” Била съм доста настоятелна и по разказите на майка ми тя не е имала избор, с изключение на да ме заведе на приемните изпити в София в единственото тогава в страната Държавно Хореографско учебно заведение. Три дни комисия тестваше, оглеждаше, изпитваше качествата на всеки претендент. Аз минах и трите тура, станах една от определените.
С учителката си в Държавното балетно учебно заведение легендата Красимира Колдамова. Виргиния е в най- ляво.
Балетното учебно заведение изигра забележителна роля в определянето на ориста ми отсега нататък. Бях безапелационна, че няма да се откажа, макар компликациите на едно провинциално 10 годишно момиченце в столицата и станах още по- упорита и всеотдайна. Научих се да бъда поредна и целеустремена, научих се по какъв начин да реализирам фантазиите си. Влюбих се в балета, освен в танца, освен в спектакъла, само че и в балета като средство за тренинг и образование.
Коя е най- подобаващата възраст за децата да стартират и съгласно теб балетът единствено за момиченца ли е? Какви качества построява той у едно дете на ранна възраст?
- Смятам, че танцът е в детето още от самото раждане. Някои са по- музикални, по- ритмични, други не чак толкоз и това са качества, които могат или да се развиват, или да се занемарят и изгубят. Затова по преценка на родители и по моя, одобрявам и 3- 4 годишни деца. В момента имам 3 момиченца в школата на тази възраст, които са толкоз музикални, толкоз гъвкави, толкоз деликатни, че се оправят по- добре от някои 6 годишни. Така че колкото по- рано се обърне внимание на тези заложби в детето, толкоз е по- огромен шансът те да се развият, шлифоват и да има резултат. Възпитанието, което балетът дава на момчета и момчета, си коства! В балетната зала децата би трябвало да се държат друго от всекидневието си. Имаме строги правила. Аз би трябвало да съм твърда, непрекъсната и упорита, до момента в който тези правила станат част от тях и тяхното държание. Балерините се отличават освен с походката си, освен с метода, по който си държат гърба и главата – те са дисциплинирани и порастват мощни персони.
Когато чуем типичен балет си представяме изящни тела, блестящи тоалети, съвършени придвижвания. Слава и хубост. В последна сметка – скъпо ли е да се обучаваш в това изкуство, толкоз ли е елитно, колкото наподобява, изисква ли жертви?
- Разбира се! Това е различен свят. Свят на грациозност, където всичко е премерено, има строги правила. Елитно е. Но е налично за всеки, който желае да му се отдаде. Всичката тази хубост, събрана в един театър, в един танц или в една балерина изисква доста. Много време подготовка, доста неизменност, самообладание, поредност, непримиримост, ограничения и жертви, целенасоченост. Това е доста скъпо изкуство – в двата смисъла, и във финансов, и в персонален проект жертвите са доста. С времето условията към професионалното облекло да вземем за пример порастват, и това не е изкуствено наложено, а се постанова поради натоварването – професионални чорапогащници, клинове, тъй като са по- издържливи на сцената, туфли, а не цвички, тъй като са по- комфортни. Всички разноски ги поемат родителите, спонсори няма. Костюмите са колкото красиви, толкоз и скъпи, само че всеки танц е роля, а всяка роля желае костюм, както е в киното, театъра.
Но цената си заслужава! Смятам, че балетното изкуство възпитава децата ни многостранно. Те слушат различен тип музика, въвлечени са в нещо огромно, ангажирани са, нямат време за пилеене и нелепости. Моите възпитанички нямат време даже за телевизия. А това за доста младежи е към този момент жертва. Участието на балетната ни школа в фестивали, състезания и академии на изкуствата дава опция на децата да реализират контакт с техни връстници от други градове и от други страни, това уголемява мирогледа им освен в областта на танцовото изкуство, само че и изобщо.
Зачетох се в биографията, която ни даде в предварителния диалог. Направи ми усещане, че част от образованието ти е Балетна педагогика, която си приключила в Москва. Става ли от всяка някогашна или сегашна балерина добър преподавател? Какви качества са нужни съгласно теб, изключително що се отнася до балет за деца?
- Мисля, че не всеки може да работи с деца. Не от всяка балерина може да се получи възпитател. И това не е минус. Всеки би трябвало да знае къде му е силата. Моята се оказа в работата с децата. Обичам ги, боготворя ги! Това би трябвало да е водещо за всеки възпитател. Ако подходим с обич още първоначално, всичко друго се учи по- елементарно. Считам тази специалност за огромна привилегия! Осъзнавам отпечатъка който ние, педагозите, оставяме в децата за цялостен живот.
Каква е реализацията на децата от балетните школи като твоята, отвън Държавното учебно заведение. Може ли у нас специалност „ балерина ” да бъде почтена и блестяща, както е по света?
- Това е друга моя фантазия! Искам посредством това изкуство да възпитаме едно друго потомство на младите, на деца със жанр и полезности. Това се конфронтира с балкански модели и манталитети. Но имаме триумфи! Когато се върнах във Велико Търново, след съвсем 10 годишно неявяване и живот в две европейски столици, бях изумена от погазването на традициите в културата и по- особено - спектакъл, балет. Бях заобиколена от младежи, които седят на стълбите пред блока или в парка и плюят семки на земята и слушат чалга. Никой в същото време не се интересуваше от това да отиде на театър, пък и равнището беше също толкоз ниско, колкото условията на публиката. Минаха 20 години оттогава и виждам доста огромно развиване. Балетната школа се изпълни с деца. Успехи имат и децата, които не посещават Държавното учебно заведение, само че в основата на всичко е класическият екзерсиз в балета – стъпки, положения на ръцете, главата, това е просто стандарт.
През последните години се възродиха обичаи в културния живот. Има аудитория, има искания към сцената, тъй като и тя се разнообрази и обогати. В този смисъл „ балерина ”, класическа, още веднъж звучи влиятелно и блестящо. Да, има отдалеченост, тъй като балетът е елитно изкуство, само че като специалност стана по- налична, конкуренцията - по- мощна, а това ражда още по- високо равнище. Да е прима балерина постоянно ще бъде фантазия на всяка дребна или по- огромна балерина, която взима това изкуство на съществено.Продължава:
Интервю: Балетният възпитател Виргиния Казарина - II
Дали сбъдването на фантазии може да бъде специалност и защо продължава да мечтае самата тя, ще разберем от изявлението, което тя даде за Hera.bg, малко след. Попитахме я всичко, за което се сетихме - за балета като изкуство, за най- дребните и за огромните в него, за компликациите и насладите на нейната работа...
Да бъде балерина е една от най- съкровените фантазии на всяко момиче, това ли беше твоята детска фантазия? Как стартира, някой подтикна ли те?
- Голямата заслуга е на майка ми. Тя е тази, която ме срещна с балетното изкуство. От дребна ме е закърмила с обич към класическата музика, водила ме е на балетен театър на популярната Алисия Алонсо, още преди да навърша 5 години. Много дребна съм била, само че още помня по какъв начин бях превзета от хубостта, елегантността, изяществото на целия театър. Майка ми се е постарала да обезпечи билет на първи ред, с цел да може нейното момиченце да попие всичко.
Майка ми ме е записала на балет по рекомендация на ортопед. По- късно, навършвайки 8 години, аз съм схванала, че съществува балетно учебно заведение и една година единствено това съм повтаряла: „ Искам да постъпя в балетното учебно заведение! ” Била съм доста настоятелна и по разказите на майка ми тя не е имала избор, с изключение на да ме заведе на приемните изпити в София в единственото тогава в страната Държавно Хореографско учебно заведение. Три дни комисия тестваше, оглеждаше, изпитваше качествата на всеки претендент. Аз минах и трите тура, станах една от определените.
С учителката си в Държавното балетно учебно заведение легендата Красимира Колдамова. Виргиния е в най- ляво.
Балетното учебно заведение изигра забележителна роля в определянето на ориста ми отсега нататък. Бях безапелационна, че няма да се откажа, макар компликациите на едно провинциално 10 годишно момиченце в столицата и станах още по- упорита и всеотдайна. Научих се да бъда поредна и целеустремена, научих се по какъв начин да реализирам фантазиите си. Влюбих се в балета, освен в танца, освен в спектакъла, само че и в балета като средство за тренинг и образование.
Коя е най- подобаващата възраст за децата да стартират и съгласно теб балетът единствено за момиченца ли е? Какви качества построява той у едно дете на ранна възраст?
- Смятам, че танцът е в детето още от самото раждане. Някои са по- музикални, по- ритмични, други не чак толкоз и това са качества, които могат или да се развиват, или да се занемарят и изгубят. Затова по преценка на родители и по моя, одобрявам и 3- 4 годишни деца. В момента имам 3 момиченца в школата на тази възраст, които са толкоз музикални, толкоз гъвкави, толкоз деликатни, че се оправят по- добре от някои 6 годишни. Така че колкото по- рано се обърне внимание на тези заложби в детето, толкоз е по- огромен шансът те да се развият, шлифоват и да има резултат. Възпитанието, което балетът дава на момчета и момчета, си коства! В балетната зала децата би трябвало да се държат друго от всекидневието си. Имаме строги правила. Аз би трябвало да съм твърда, непрекъсната и упорита, до момента в който тези правила станат част от тях и тяхното държание. Балерините се отличават освен с походката си, освен с метода, по който си държат гърба и главата – те са дисциплинирани и порастват мощни персони.
Когато чуем типичен балет си представяме изящни тела, блестящи тоалети, съвършени придвижвания. Слава и хубост. В последна сметка – скъпо ли е да се обучаваш в това изкуство, толкоз ли е елитно, колкото наподобява, изисква ли жертви?
- Разбира се! Това е различен свят. Свят на грациозност, където всичко е премерено, има строги правила. Елитно е. Но е налично за всеки, който желае да му се отдаде. Всичката тази хубост, събрана в един театър, в един танц или в една балерина изисква доста. Много време подготовка, доста неизменност, самообладание, поредност, непримиримост, ограничения и жертви, целенасоченост. Това е доста скъпо изкуство – в двата смисъла, и във финансов, и в персонален проект жертвите са доста. С времето условията към професионалното облекло да вземем за пример порастват, и това не е изкуствено наложено, а се постанова поради натоварването – професионални чорапогащници, клинове, тъй като са по- издържливи на сцената, туфли, а не цвички, тъй като са по- комфортни. Всички разноски ги поемат родителите, спонсори няма. Костюмите са колкото красиви, толкоз и скъпи, само че всеки танц е роля, а всяка роля желае костюм, както е в киното, театъра.
Но цената си заслужава! Смятам, че балетното изкуство възпитава децата ни многостранно. Те слушат различен тип музика, въвлечени са в нещо огромно, ангажирани са, нямат време за пилеене и нелепости. Моите възпитанички нямат време даже за телевизия. А това за доста младежи е към този момент жертва. Участието на балетната ни школа в фестивали, състезания и академии на изкуствата дава опция на децата да реализират контакт с техни връстници от други градове и от други страни, това уголемява мирогледа им освен в областта на танцовото изкуство, само че и изобщо.
Зачетох се в биографията, която ни даде в предварителния диалог. Направи ми усещане, че част от образованието ти е Балетна педагогика, която си приключила в Москва. Става ли от всяка някогашна или сегашна балерина добър преподавател? Какви качества са нужни съгласно теб, изключително що се отнася до балет за деца? - Мисля, че не всеки може да работи с деца. Не от всяка балерина може да се получи възпитател. И това не е минус. Всеки би трябвало да знае къде му е силата. Моята се оказа в работата с децата. Обичам ги, боготворя ги! Това би трябвало да е водещо за всеки възпитател. Ако подходим с обич още първоначално, всичко друго се учи по- елементарно. Считам тази специалност за огромна привилегия! Осъзнавам отпечатъка който ние, педагозите, оставяме в децата за цялостен живот.
Каква е реализацията на децата от балетните школи като твоята, отвън Държавното учебно заведение. Може ли у нас специалност „ балерина ” да бъде почтена и блестяща, както е по света?
- Това е друга моя фантазия! Искам посредством това изкуство да възпитаме едно друго потомство на младите, на деца със жанр и полезности. Това се конфронтира с балкански модели и манталитети. Но имаме триумфи! Когато се върнах във Велико Търново, след съвсем 10 годишно неявяване и живот в две европейски столици, бях изумена от погазването на традициите в културата и по- особено - спектакъл, балет. Бях заобиколена от младежи, които седят на стълбите пред блока или в парка и плюят семки на земята и слушат чалга. Никой в същото време не се интересуваше от това да отиде на театър, пък и равнището беше също толкоз ниско, колкото условията на публиката. Минаха 20 години оттогава и виждам доста огромно развиване. Балетната школа се изпълни с деца. Успехи имат и децата, които не посещават Държавното учебно заведение, само че в основата на всичко е класическият екзерсиз в балета – стъпки, положения на ръцете, главата, това е просто стандарт.
През последните години се възродиха обичаи в културния живот. Има аудитория, има искания към сцената, тъй като и тя се разнообрази и обогати. В този смисъл „ балерина ”, класическа, още веднъж звучи влиятелно и блестящо. Да, има отдалеченост, тъй като балетът е елитно изкуство, само че като специалност стана по- налична, конкуренцията - по- мощна, а това ражда още по- високо равнище. Да е прима балерина постоянно ще бъде фантазия на всяка дребна или по- огромна балерина, която взима това изкуство на съществено.Продължава:
Интервю: Балетният възпитател Виргиния Казарина - II Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ