Виолета Керемидчиева e приела природозащитната кауза за своя още от

Виолета Керемидчиева e приела природозащитната идея за своя още от тийнейджърските си години. По това време ориста я среща с неправителствената организация “За Земята ” , което тя дефинира като извънреден късмет, който предопределя бъдещето ѝ вечно. След години тя  се връща към организацията с насъбрани познания и опит в региона на рекламата и връзките.

Вдъхновява се от хората, които не се опасяват да си трансформират мнението и има вяра, че възприятието за комизъм е по-убедително от назидателния звук.

Покрай еуфорията с пониженията, промоциите „ Черен петък “ и недомисленото извършване на покупки преди празниците, взехме решение да поговорим с Виолета по отношение на неосъзнатите за доста хора вреди на текстилната промишленост , навиците на потребителите и стъпките, които всеки може да предприеме за решение на най-малко част от проблемите в тази сфера.

Защо текстилната промишленост е толкоз нездравословна и в какво се показват вредите, които тя нанася на околната среда?

Всяка една промишленост нанася необратими вреди, когато създава поради самото произвеждане — споделяме, че съществува поради самото битие.
Обществото в западния свят е достигнало етап, при който желаем и получаваме движимости не тъй като са ни действително нужни, а като част от консуматорския обред. Наричам го обред, тъй като постоянно той ни приближава до избрани кръгове или утвърждава идентичността ни, само че всичко това е за сметка на нашия личен дом — планетата Земя. В този смисъл не е единствено стилната промишленост — програмираното остаряване да вземем за пример е сходен прийом.

Относно текстилната промишленост — годишно се използват над 80 милиарда нови облекла. Всяка година изхвърляме към 20-40 кг текстилни артикули. 84% от създадените дрехи приключват пътя си на бунища в Третия свят или биват изгаряни в инсинератори. 26% от облеклата не могат да бъдат препродадени, употребявани още веднъж или рециклирани заради неприятно качество. В производството на дрехи се употребяват повече от 8000 синтетични химически съединения, оставащи неразградени в природата стотици години. Полиестерът се разлага за повече от 200 години, а по време на процеса на разложение вълната генерира метан и способства за действието на парниковия резултат. Изхвърлените като боклук облекла отделят токсични химикали и оцветители в почвата и подпочвените води.

Със сигурност вредите за околната среда са една част от казуса, другата, която от време на време става тематика и в България, са изискванията на труд. Те постоянно нямат нищо общо с блясъка и рекламните послания за обективен свят, с които промишлеността ни облъчва. Последното проучване беше , само че има и по-ранни и не по-малко притеснителни. 

Кои са най-големите замърсители в тази сфера?

Големите компании са най-големите замърсители, имайте поради, че шампионата се трансформира всяка година, само че измежду топ кандидатите са Nike, Inditex (Zara, Massimo Dutti, Pull and Bear), H&M, Shein, Uniqlo. 

Какви са вероятните решения за по-екологична и устойчива текстилна промишленост?

Възможните решения още не са измислени. Има стъпки в тази посока, само че е доста мъчно.

Решенията не са нито лесни, нито известни, проблеми в текстилната промишленост има от производството на текстил, който или се пръска с пестициди и се напоява интензивно, или се създава от петролната промишленост, през тъкането, избелването и багренето, за което са нужни рискови химикали, до производството в постоянно нечовешки условия и доставката до клиента от другия завършек на света. И това е едната страна на монетата, другата са кражбите на интелектуална благосъстоятелност и труд на млади и неутвърдени дизайнери, профанизиране на обичаи на локални общности. 

Трябва да се работи за резистентен текстил, който не замърсява, може да се преработва, само че и устоя дълго носене, за произвеждане, което е чисто и за уважителни условия на труд – както на шивачите, по този начин и на дизайнерите. Това в огромна степен значи и трендове, които няма да се изтъркат за сезон – два, с цел да можем да носим облеклата си допустимо най-дълго. 

Запознато ли е обществото у нас с казуса с „ бързата мода “ и каква е ролята на потребителите в битката против замърсяването? 

Искам да подчертая, че казусът не е единствено бързата мода. Много от първокласните марки употребяват подправени изказвания, че заплащат заслужено на чиновниците си, с цел да оправдаят цената си. Но – да, хората са осведомени, имаме непрестанно запитвания по тематиката, събитията и полемиките генерират огромен интерес. Но и те се намират в един обаян кръг, текстилната промишленост е издигната безусловно несъответстващо за обстановката, в която живеем – време на климатични промени, замърсяване, обществени и военни спорове, заличаване на междинната класа.  

Какви препоръки може да дадете на хората, които имат предпочитание да понижат закупуването на нови облекла, само че не знаят по какъв начин?

Да се интересуват от това кой създава облеклата им и да избират материи, които са качествени и устоят дълго време. Много огромна част от облеклата не мога да бъдат употребявани наново, тъй като са във тип, който никой не би купил. Да избират това, което същински харесват и имат потребност от него, а не тъй като има понижение. 

Искам да загатна още нещо, обвързвано с пазаруването, което мен персонално доста ме натъжава. Много хора си купуват облекла, с цел да си издигнат настроението. Ние заменяме същинския човешки контакт, творчеството в всекидневието, музиката, хубавите филм или книга, против един паричен продан и временен прилив на допамин. Разберете ме вярно – не жигосвам това държание, просто споделям, че е тъжно и доста бих желала тези хора да схванат какво в действителност им липсва и да намерят нещо същинско, с което да запълнят празнината, а не да хвърлят в нея движимости. Няма смисъл, на финала още веднъж губещият си ти във всеки смисъл – паричен, естествен, откъм време, сила и прекарвания.

Защо е значимо да изхвърляме разделно облеклата си и какво се случва с тях, откакто попаднат в контейнерите за текстил?

Отделянето в контейнера за текстил разрешава обработката на облекла — повторна приложимост, преработване или друго оползотворяване. Следва подбиране, част от облеклата влизат в цикъла като втора ръка, а други, според от състава, се рециклират в нови нишки или се употребява за произвеждане на нетъкани произведения като изолации и филц.

За страдание тази технология също не е идеална, тъй като материалът, с който работи — текстилът, е примес от доста разнообразни типове тъкан.