Винаги съм получавал само хубави роли
" Винаги съм получавал единствено хубави функции ", твърдеше Георги Калоянчев. Той ги правеше такива, тъй като обичаше героите си, с цялата си душа, гений и безрезервност изграждаше безапелационни и въздействащи облици до най-малкия подробност.
" Георги Калоянчев можеше всичко. Но в комедията и сатирата стихията на демократичното му изкуство беше най-ярка и вълнуваща. Можеше да те разсмее, да те разплаче, да те замисли, да те отврати, да те издигне, да те накара да поискаш мигът да спре... Често - по едно и също време... Такъв голям гений заслужава да не бъде пропуснат. Защото доста ни е дал... Да си спомняме за Георги Калоянчев значи да си спомняме, че изкуството е постоянно ", написаха сътрудниците му от Сатиричния спектакъл във връзка 90 години от неговото рождение.
" Георги Калоянчев освен изигра всичко, което можеше да се изиграе в международната и родната комедиография, само че и вложи във всичките си функции доста любов, откровеност и неповторима лоялност към театъра и към индивида ", четем в публикация на Светлана Панчева - театровед и драматург.
Вчера се навършиха 100 години от рождението на един от най-обичаните актьори в българския спектакъл и кино. Съгражданите му в Бургас го уважиха с поклонение пред неговия монумент в Морската градина, а от общината оповестиха, че цялата година ще бъде изпълнена със събития в чест и памет на този паметен човек и актьор. Със своя безконечен гений и отдаденост на специалността Георги Калоянчев подари наслада и страсти на генерации българи, караше ни да се смеем и да размисляме над постъпките, орисите и философските разсъждения на неговите герои.
Из биографията
Георги Калоянчев е роден на 13 януари 1925 година в Бургас. Завършва ДВТУ (днес ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " през 1952 година в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. От 1951 до 1957 година играе в Народния спектакъл " Иван Вазов ". Именитият артист е измежду създателите на Сатиричния спектакъл, където обира овациите с многочислените си забележителни превъплъщения.
Първата роля му роля в Сатирата е Другарят Велосипедкин в " Баня " от Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев. Последната - Реджийналд Паджет в " Квартет " от Роналд Харвуд, реж. Десислава Боева. Незабравими са осъществяванията на Калоянчев като Кочкарьов в " Женитба " от Гогол, Швейк в " Швейк през Втората международна война " от Брехт, Новоселцев в " Служебен разказ " от Рязанов и Брагински, Чиновникът в " Сако от велур " от Станислав Стратиев - с премия на Съюза на артистите за сезон 1976-1977 година и първа премия за актьорско майсторство на шестия Национален обзор на българската драма и спектакъл, именити са облиците му в " Смъртта на Тарелкин " и " Старчето и стрелата " с режисьор Методи Андонов, " Големанов " с режисьор Нейчо Попов и " Бай Ганьо " с режисьор Иван Ничев, " Криворазбраната цивилизация " на Хачо Бояджиев и други
Дебютира в киното с кино лентата Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали. Следва и поредност от незабравими облици в незабравими филми - щангистът в " Специалист по всичко ", Кондов във " Вълчицата ", инспекторът в " Инспекторът и нощта ", фокусникът в " Най-дългата нощ ", Риксата в " Привързаният балон ", Джордано Бруно в италианската продукция " Галилео Галилей ", Езоп в " Езоп ", " Неочаквана почивка ", " Нощните бдения на поп Вечерко ", " Бон късмет, инспекторе! ", " За къде пътувате? ", " Големите игри " и " Рапсодия в бяло ". Играе в над 50 кино лентата. През 1990 година по сюжет режисьорът Иван Ничев снима " Бай Ганьо потегля из Европа " с Георги Калоянчев в основната роля. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.
През 2006 година след многото други награди и държавни оценки Георги Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за изцяло творчество. Автор е на автобиографичната книга " Жив съм, ваш съм! ".
Най-голямата премия за него си остана званието " Народен актьор ".
Умира на 18 декември 2012 година в София, на 87-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища. На негово име е наречена улица в кв. " Драгалевци " в София.
Георги Калоянчев:
Мой трагичен български народе, поради страданието ти - реверанс!
...Мой безпаричен български народ! В душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат плевели, в домовете ти кълни безбожничество.
Мой гальовен и раним български народ, талантлив и толерантен, лъган и ограбван. От светове и ползи, от непознати съветници и свои безбожници.
Мой трагичен български народ. Ние, твоите рожби, където и да се намираме, граничим с България. И на тая граница митничари няма, на тая граница стои нашата съвест, нашата героизъм, нашата приемливост, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой трагичен български народе, поради страданието ти - реверанс.
Уважаеми дами и господа, когато няма самун, има оная остаряла приказка: " Имало едно време един дядо и една баба. " Когато няма сол, има сълзи и от тях ще я добием.
Но когато няма религия - тогава е ужасно.
И когато нямате самун, аз ще ви обичам, и когато нямате работа - аз ще ви обичам. И когато се чудите по какъв начин да свържете двата края - аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой, някъде ви обича. Тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето, че България ви обича.
Млади хора, нека във вашите мемоари звънне от време на време и моят гласец. Дано във вашия път напред се гуши някъде и моя благосклонност. Дано, когато ви е много тъжничко или веселичко, си спомните за оня остарял господин в късните дни на есента на своя живот.
Част от монолога на Георги Калоянчев от " Кукер Кабаре " по текст на Любомир Пеевски, който именитият актьор сподели на 1 април 2002 година в " Шоуто на Слави " по БиТиВи
" Георги Калоянчев можеше всичко. Но в комедията и сатирата стихията на демократичното му изкуство беше най-ярка и вълнуваща. Можеше да те разсмее, да те разплаче, да те замисли, да те отврати, да те издигне, да те накара да поискаш мигът да спре... Често - по едно и също време... Такъв голям гений заслужава да не бъде пропуснат. Защото доста ни е дал... Да си спомняме за Георги Калоянчев значи да си спомняме, че изкуството е постоянно ", написаха сътрудниците му от Сатиричния спектакъл във връзка 90 години от неговото рождение.
" Георги Калоянчев освен изигра всичко, което можеше да се изиграе в международната и родната комедиография, само че и вложи във всичките си функции доста любов, откровеност и неповторима лоялност към театъра и към индивида ", четем в публикация на Светлана Панчева - театровед и драматург.
Вчера се навършиха 100 години от рождението на един от най-обичаните актьори в българския спектакъл и кино. Съгражданите му в Бургас го уважиха с поклонение пред неговия монумент в Морската градина, а от общината оповестиха, че цялата година ще бъде изпълнена със събития в чест и памет на този паметен човек и актьор. Със своя безконечен гений и отдаденост на специалността Георги Калоянчев подари наслада и страсти на генерации българи, караше ни да се смеем и да размисляме над постъпките, орисите и философските разсъждения на неговите герои.
Из биографията
Георги Калоянчев е роден на 13 януари 1925 година в Бургас. Завършва ДВТУ (днес ВИТИЗ) " Кръстьо Сарафов " през 1952 година в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. От 1951 до 1957 година играе в Народния спектакъл " Иван Вазов ". Именитият артист е измежду създателите на Сатиричния спектакъл, където обира овациите с многочислените си забележителни превъплъщения.
Първата роля му роля в Сатирата е Другарят Велосипедкин в " Баня " от Маяковски, реж. Стефан Сърчаджиев. Последната - Реджийналд Паджет в " Квартет " от Роналд Харвуд, реж. Десислава Боева. Незабравими са осъществяванията на Калоянчев като Кочкарьов в " Женитба " от Гогол, Швейк в " Швейк през Втората международна война " от Брехт, Новоселцев в " Служебен разказ " от Рязанов и Брагински, Чиновникът в " Сако от велур " от Станислав Стратиев - с премия на Съюза на артистите за сезон 1976-1977 година и първа премия за актьорско майсторство на шестия Национален обзор на българската драма и спектакъл, именити са облиците му в " Смъртта на Тарелкин " и " Старчето и стрелата " с режисьор Методи Андонов, " Големанов " с режисьор Нейчо Попов и " Бай Ганьо " с режисьор Иван Ничев, " Криворазбраната цивилизация " на Хачо Бояджиев и други
Дебютира в киното с кино лентата Утро над родината (1951) - в ролята на циганчето Сали. Следва и поредност от незабравими облици в незабравими филми - щангистът в " Специалист по всичко ", Кондов във " Вълчицата ", инспекторът в " Инспекторът и нощта ", фокусникът в " Най-дългата нощ ", Риксата в " Привързаният балон ", Джордано Бруно в италианската продукция " Галилео Галилей ", Езоп в " Езоп ", " Неочаквана почивка ", " Нощните бдения на поп Вечерко ", " Бон късмет, инспекторе! ", " За къде пътувате? ", " Големите игри " и " Рапсодия в бяло ". Играе в над 50 кино лентата. През 1990 година по сюжет режисьорът Иван Ничев снима " Бай Ганьо потегля из Европа " с Георги Калоянчев в основната роля. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век.
През 2006 година след многото други награди и държавни оценки Георги Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за изцяло творчество. Автор е на автобиографичната книга " Жив съм, ваш съм! ".
Най-голямата премия за него си остана званието " Народен актьор ".
Умира на 18 декември 2012 година в София, на 87-годишна възраст. Погребан е в Централните софийски гробища. На негово име е наречена улица в кв. " Драгалевци " в София.
Георги Калоянчев:
Мой трагичен български народе, поради страданието ти - реверанс!
...Мой безпаричен български народ! В душата ти препускат гладни ветрове, в нивята ти кълнат плевели, в домовете ти кълни безбожничество.
Мой гальовен и раним български народ, талантлив и толерантен, лъган и ограбван. От светове и ползи, от непознати съветници и свои безбожници.
Мой трагичен български народ. Ние, твоите рожби, където и да се намираме, граничим с България. И на тая граница митничари няма, на тая граница стои нашата съвест, нашата героизъм, нашата приемливост, гробовете на тези, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой трагичен български народе, поради страданието ти - реверанс.
Уважаеми дами и господа, когато няма самун, има оная остаряла приказка: " Имало едно време един дядо и една баба. " Когато няма сол, има сълзи и от тях ще я добием.
Но когато няма религия - тогава е ужасно.
И когато нямате самун, аз ще ви обичам, и когато нямате работа - аз ще ви обичам. И когато се чудите по какъв начин да свържете двата края - аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой, някъде ви обича. Тази страна ви обича - слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето, че България ви обича.
Млади хора, нека във вашите мемоари звънне от време на време и моят гласец. Дано във вашия път напред се гуши някъде и моя благосклонност. Дано, когато ви е много тъжничко или веселичко, си спомните за оня остарял господин в късните дни на есента на своя живот.
Част от монолога на Георги Калоянчев от " Кукер Кабаре " по текст на Любомир Пеевски, който именитият актьор сподели на 1 април 2002 година в " Шоуто на Слави " по БиТиВи
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ