Винаги съм бил против насилствената казарма, но за военното обучение

" Винаги съм бил срещу насилствената казарма, само че за военното образование не мога да отговоря.

В казармата по насила ми се наложи да бъда лидер на верижна машина. Нямах никакъв опит, нито разбиране по какъв начин се кормува. На полигона видяха, че не съм кадърен за механик-водач и ми връчиха книжката. Изпратиха ме в едно от най-опасните бойни поделения в село Звездец, където трябваше да ръководя машина, в която имаше и други бойци. До през днешния ден не мога да се обясня по какъв начин дадени хора си разрешиха да сложат някой като мен да заплашва освен личния си живот, само че и този на другите. Бил съм си евентуален палач! Голям стрес! Карах из гористи местности и рискови терени. Отговарях за скъпа техника и непознати животи. Ако душeвността ми беше по-лабилна можеше да получа някое отклоняване “, споделя с днешна дата Мариус Куркински.

Режисьорът споделя, че в казармата го е крепила единствено мисълта, че е признат в НАТФИЗ и след две години ще влезе да учи.

" Случилото се с мен тогава, в родната казарма, е прегледен образец какво представляваше оня режим , по какъв начин за нищо подлагаше хората на риск. И сегашната обстановка на тези, които си отбраняват родината, я разбирам. Много е тъжно, не дай Боже да се случи у нас ",  споделя Куркински.