Петър Волгин: Кирякстефчовци мърсят 3 март и Русия
" Винаги към 3 март, нашия народен празник, се появяват едни хора, които наводняват общественото пространство с неуместни и напряко неприлични изявления. По всичко наподобява, че те извънредно доста съжаляват, задето България се е освободила. Тези лица, някои от които с професорски трофеи и представящи си за интелектуалци, очевидно тайничко, а към този момент и не толкоз тайничко, страдат, че не сме останали жители на падишаха. Разбира се, в основата на тези налудни стремления стои патологичната ненавист към Русия. Според изкривеното схващане на мразещите всичко, осъществено и осъществявано от руснаците, е извънредно. Включително и освобождението на България.
Понеже през днешния ден на мода в Западния свят е " културата на изключването “, питаещите ненавист щяха да са най-щастливи, в случай че можеха да " изключат “ българското избавление, да го изчегъртат от историята. Между другото тези, мразещи " всичко съветско “ жители, би трябвало да знаят, че работят по безусловно същия метод, по който са работили Сталин и неговите подчинени. Те безусловно са изтривали от историята всички събития и персони, които в даден миг са се оказвали неуместни. Има мощна подигравка във обстоятелството, че негови почитатели на българска почва се оказват точно тези българи, които настояват, че са " стопроцентови либерали “ и " безспорни бранители на свободата “.
Смешна е пристрастеността, с която тези заличители търсят други дати, които съгласно тяхното " високоекспертно “ мнение били подобаващи за народен празник. Споменават се Съединението от 1885 година, провъзгласяването на Независимостта през 1908, както и всевъзможни други събития, станали в края на XIX и началото на XX в. Само че, заслепени от русофобския бяс, тези " специалисти “ пропущат един явен факт. Всички събития, които те оферират, са се случили СЛЕД толкоз ненавижданата от тях дата 3 март 1878 година Тоест нямаше да имаме нито Съединение, нито Независимост, в случай че преди този момент не бяхме отхвърлили Османското господство. Странно е по какъв начин интелигентни, по личната им преценка, хора не виждат тази логическа връзка. Или може би я виждат, само че настойчиво не желаят да признаят съществуването ѝ. Изглежда, патологичната русофобия, както всяка уплаха, апропо непоправимо поврежда мисловните качества.
Историята не е пост във фейсбук или туитър, който можеш да пишеш, изтриваш и отново написваш. Историята това са нещата, които са се случили. Без значение дали харесват на някого или не. Независимо от толкоз модерната сега ненавист към Русия няма по какъв начин да бъде заличен фактът, че точно тя е донесла българското избавление. Да, не го е направила, водена от чист алтруизъм. С Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година Москва е преследвала и тогавашните си имперски ползи. Само че за нас като българи по-важни от претекстовете са обстоятелствата. А е неизтриваем исторически факт това, че с помощта на Русия, а не на Съединени американски щати, Англия, Франция или която и да било друга страна България става свободна след 500 години беззаконие.
Част от разправата с политически неточните исторически обстоятелства, за какъвто очевидно се брои освобождението на България от Русия, е и унищожаването на паметниците. Вярно, в този момент на прицел е Паметникът на Съветската войска, само че кой може да подсигурява, че напълно скоро някои днешни почитатели на древногръцкия унищожител Херострат няма да посегнат на Паметника на Цар Освободител да вземем за пример? Ще кажат, че не може в центъра на една евроатлантическа столица да стои монумент на " някакъв си император-сатрап “ и готово. Заповедта за премахването му незабавно ще бъде извадена. Изобщо почне ли се с войната против паметниците, не е ясно по кое време ще спре. И дали въобще в миналото ще спре. После някой различен сегашен Киряк Стефчов ще реши, че не може в София да има храм, носещ името на съветски светец, и, хоп, ще го преименуват на " Свети Джордж Вашингтон “. Или " Свети Джордж Буш “. Няма значение дали младши или старши. После ще почнем да сменяме (за кой ли път) имената на улиците. Най-напред, естествено, ще преименуваме улица " Гурко “. Няма да загатваме голямата роля на генерала по време на Руско-турската война.
Ще си мълчим за това, че ръководените от него войски завладяват Търново, че минават при извънредно сложни условия Стара планина и освобождават София, че завладяват Одрин, с което на процедура се поставя завършек на войната. За да бъдем солидарни с Полша по натовска и евролиния, ще приказваме само за това, че като генерал-губернатор на Варшава Йосиф Гурко е тормозил поляците. Да, това също е реалност. Притеснявал е генералът поляците, насилствена русификация е провеждал там. Но е неуместно да присаждаме на наша почва чуждоземни русофобски пристрастености. Никой не може да упрекне поляците, задето не обичат Русия. Обаче няма никаква логичност да копираме държанието им във връзка с страна, с помощта на която сме възстановили своята държавност.
Изобщо ние като българи би трябвало да пазиме на първо място българската позиция, българските национални ползи. И това важи за всички ни – като почнем от президента и премиера и стигнем до най-неизкушения от политиката жител. Разбира се, тази позиция носи своите опасности. Стефан Янев беше отхвърлен от министерския пост точно тъй като защитаваше българския народен интерес и не пееше в общия русофобски хор. Кирякстефчовците не му простиха. За тях всеки, който не ругае Русия по 24 часа в денонощието, е рисков.
Русофобите не стопират да дъвчат мантрата, че не можело да се усещаме постоянно признателни и задължени на Русия за нашето избавление. Тези усеща били израз на " национални комплекси “. Само че и тук логиката им е тотално сбъркана. Нормалните нации, както и естествените хора, не се тормозят да бъдат признателни на тези, които са им помогнали. Няма никакъв комплекс в това да изразиш благодарност на Русия, най-малкото поради това, че нейните бойци са починали за българското избавление. Тъкмо неблагодарността и неналичието на обикновена респект са израз на комплексираност. Както самостоятелна, по този начин и национална. Убеден съм, че голямото болшинство от нас, българите, нямат такива комплекси. И не се боим да бъдем признателни на всички, които са помагали на България ", написа Петър Волгин за " Ретро ".
Понеже през днешния ден на мода в Западния свят е " културата на изключването “, питаещите ненавист щяха да са най-щастливи, в случай че можеха да " изключат “ българското избавление, да го изчегъртат от историята. Между другото тези, мразещи " всичко съветско “ жители, би трябвало да знаят, че работят по безусловно същия метод, по който са работили Сталин и неговите подчинени. Те безусловно са изтривали от историята всички събития и персони, които в даден миг са се оказвали неуместни. Има мощна подигравка във обстоятелството, че негови почитатели на българска почва се оказват точно тези българи, които настояват, че са " стопроцентови либерали “ и " безспорни бранители на свободата “.
Смешна е пристрастеността, с която тези заличители търсят други дати, които съгласно тяхното " високоекспертно “ мнение били подобаващи за народен празник. Споменават се Съединението от 1885 година, провъзгласяването на Независимостта през 1908, както и всевъзможни други събития, станали в края на XIX и началото на XX в. Само че, заслепени от русофобския бяс, тези " специалисти “ пропущат един явен факт. Всички събития, които те оферират, са се случили СЛЕД толкоз ненавижданата от тях дата 3 март 1878 година Тоест нямаше да имаме нито Съединение, нито Независимост, в случай че преди този момент не бяхме отхвърлили Османското господство. Странно е по какъв начин интелигентни, по личната им преценка, хора не виждат тази логическа връзка. Или може би я виждат, само че настойчиво не желаят да признаят съществуването ѝ. Изглежда, патологичната русофобия, както всяка уплаха, апропо непоправимо поврежда мисловните качества.
Историята не е пост във фейсбук или туитър, който можеш да пишеш, изтриваш и отново написваш. Историята това са нещата, които са се случили. Без значение дали харесват на някого или не. Независимо от толкоз модерната сега ненавист към Русия няма по какъв начин да бъде заличен фактът, че точно тя е донесла българското избавление. Да, не го е направила, водена от чист алтруизъм. С Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година Москва е преследвала и тогавашните си имперски ползи. Само че за нас като българи по-важни от претекстовете са обстоятелствата. А е неизтриваем исторически факт това, че с помощта на Русия, а не на Съединени американски щати, Англия, Франция или която и да било друга страна България става свободна след 500 години беззаконие.
Част от разправата с политически неточните исторически обстоятелства, за какъвто очевидно се брои освобождението на България от Русия, е и унищожаването на паметниците. Вярно, в този момент на прицел е Паметникът на Съветската войска, само че кой може да подсигурява, че напълно скоро някои днешни почитатели на древногръцкия унищожител Херострат няма да посегнат на Паметника на Цар Освободител да вземем за пример? Ще кажат, че не може в центъра на една евроатлантическа столица да стои монумент на " някакъв си император-сатрап “ и готово. Заповедта за премахването му незабавно ще бъде извадена. Изобщо почне ли се с войната против паметниците, не е ясно по кое време ще спре. И дали въобще в миналото ще спре. После някой различен сегашен Киряк Стефчов ще реши, че не може в София да има храм, носещ името на съветски светец, и, хоп, ще го преименуват на " Свети Джордж Вашингтон “. Или " Свети Джордж Буш “. Няма значение дали младши или старши. После ще почнем да сменяме (за кой ли път) имената на улиците. Най-напред, естествено, ще преименуваме улица " Гурко “. Няма да загатваме голямата роля на генерала по време на Руско-турската война.
Ще си мълчим за това, че ръководените от него войски завладяват Търново, че минават при извънредно сложни условия Стара планина и освобождават София, че завладяват Одрин, с което на процедура се поставя завършек на войната. За да бъдем солидарни с Полша по натовска и евролиния, ще приказваме само за това, че като генерал-губернатор на Варшава Йосиф Гурко е тормозил поляците. Да, това също е реалност. Притеснявал е генералът поляците, насилствена русификация е провеждал там. Но е неуместно да присаждаме на наша почва чуждоземни русофобски пристрастености. Никой не може да упрекне поляците, задето не обичат Русия. Обаче няма никаква логичност да копираме държанието им във връзка с страна, с помощта на която сме възстановили своята държавност.
Изобщо ние като българи би трябвало да пазиме на първо място българската позиция, българските национални ползи. И това важи за всички ни – като почнем от президента и премиера и стигнем до най-неизкушения от политиката жител. Разбира се, тази позиция носи своите опасности. Стефан Янев беше отхвърлен от министерския пост точно тъй като защитаваше българския народен интерес и не пееше в общия русофобски хор. Кирякстефчовците не му простиха. За тях всеки, който не ругае Русия по 24 часа в денонощието, е рисков.
Русофобите не стопират да дъвчат мантрата, че не можело да се усещаме постоянно признателни и задължени на Русия за нашето избавление. Тези усеща били израз на " национални комплекси “. Само че и тук логиката им е тотално сбъркана. Нормалните нации, както и естествените хора, не се тормозят да бъдат признателни на тези, които са им помогнали. Няма никакъв комплекс в това да изразиш благодарност на Русия, най-малкото поради това, че нейните бойци са починали за българското избавление. Тъкмо неблагодарността и неналичието на обикновена респект са израз на комплексираност. Както самостоятелна, по този начин и национална. Убеден съм, че голямото болшинство от нас, българите, нямат такива комплекси. И не се боим да бъдем признателни на всички, които са помагали на България ", написа Петър Волгин за " Ретро ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ