Винаги е много изкушаваща мисълта за обединение на десницата и

Винаги е доста изкушаваща мисълта за обединяване на десницата и от идейна позиция, и от прагматично-политическа, тъй като българската десница след рухването на тоталитарния режим е дефинирана през антикомунизма. И защото комунизмът в България се е провалил, антикомувизма е по-голям от комунизма. Т.е. в случай че се някой успее да сплоти пространството с антикомунистическа рекламация, го чака триумф. Въпросът е дали антикомунизмът самичък по себе си е десница, тъй като аз считам, че от 90-те години до през днешния ден изключително в градовете живеем в шизофренно ляво и шизофренно дясно. Съюз на демократичните сили се разглоби и то неизбежно, появи се една дясна партия ДСБ с по-градски образ, центрирана главно в София, само че и тя почна да се разглобява. Проявявам почитание към концепцията на Петър Москов за обединяване на дясното, само че това би било доста мъчно, тъй като от това роене на тогавашното синьо се появяват лидерски планове. 

Това разяснява пред Нова нюз политическият анализатор Боян Стефанов. 

Проблемът е кой ще влезе в това дясно обединяване и това по какъв начин ще промени резултата на десницата. Или тази общественост ще намелее още повече, или ще се прероди в нови планове? Или ще се търси някаква нова дясна партия, както се търси сега някаква нова лява партия, в която да нямат място старите лица. ГЕРБ ще има ли място там? Идеята е добра, само че реализацията ще е доста сложна, тъй като това са хора и партии, които през годините са се разделяли, събирали, карали, проваляли са се и отчасти са успявали, без да съумеят да изместят ГЕРБ от това дясно, коментира Георги Киряков.