Винаги е любопитно, а може би и съществено как се

" Винаги е любопитно, а може би и значително по какъв начин се реализира галерия за двама. Има официална причина, само че главното е съмишленост в избора, което би трябвало да се придаде и на публиката. Те са едно потомство, по едно и също време и значимо участват в важен интервал на изкуството ни. Имат близки връзки с същността, посланията и метода на боравяне с художествения език, художествената форма без значение от другите изразни средства ", сподели изкуствоведът Красимир Линков на откриването на изложбата живопис и статуя на Васил Стоев и Вежди Рашидов в пловдивската изложба " Готи ".
Прочетете още
Директорът на Градската художествена изложба под тепетата акцентира, че двамата актьори насочат ясно обръщение в експозицията " Форми на паметта ".

" Паметта е един тип настояще, тъй като се осмисля тук и в този момент. Всичко останало и всяко останало схващане е история, а ние не живеем в нея. Разбирам в тази ситуация извървяния път, срещите с хора, пътешествията с моделите, възторзите и разочарованията и всичко, което оставя по една дребна гънка и един бял косъм в косата и брадата на актьора. Вежди Рашидов, възхищаваме се на изкуството на актьор от международна големина. Срещаме се с сензитивна гражданска съвест, позволени сме до неговите подозрения и пристрастености. На първо място, несъмнено, рисуването и правенето на статуя е духовно преживяване за Рашидов и позитивно нещото, в което той се оставя безусловно. Когато работи той прави дисекция, духовна и пластична, с цел да направи забележими невидимите връзки на личността с другите. Раздробява и размества формата, раздвижва повърхностите, разменя пропорциите, подчертава върху ракурсите, нарушава салдото и основава неповторима иконография. Магията на този развой господства във всяко едно пространство, в което попадат работите му. Освен всичко друго, Вежди ни учи по какъв начин да гледаме, какво е значимо и какво сме длъжни да запазим във времето, по какъв начин да бъдем забележими и да отречем анонимността, да поемем отговорност, да изпитаме катарзис, наблюдавайки себе си, по едно и също време присъствайки на сцената и присъствайки в залата ", сподели Вежди Рашидов Линков.

За творчеството на Васил Стоев той означи, че живописта му се развива от фигуралното към нереалното и към духовното.

" Коя е по-въздействаоа - спокойните естетски плоскости или богатите колоритни избрици? Мисля, че салдото сред тях дефинира характерния език на художника. Интелектуална, мощно обърната към един сензитивен вътрешен мир, от който образа естетика, живописен искра, оптимизъм и блян към в съвършенство на неговата живопис. Художественият факт е артикул на персонално прекарване на споделена възхита от съвършенната част на света. Приказно метафоричните сюжети, построени с богато въображение, последователно се стопяват в богатата колористична гама, построена с сетивен жест, измежду изтънчено изваяни в единна тоналност живописни фонове. Придвижавайки разнопосочни артистични умения, Васил Стоев непрестанно осъвършенства технологията и живописната си техника и я трансформира в език на естетски вношения, способни да въздействат на разсъдъка на високо равнище ", сподели Красимир Линков.

Вежди Рашидов благодари на Линков за положителните думи и разбора на творчеството му и призна, че като е станал министър на културата му се е обадил и е бил първият човек, на който е предложил да стане шеф на Националната изложба.

" Помисли да дни и ми отхвърли. Днес имате прелестна изложба в Пловдив, да сте живи и здрави. Състуденти сме, сътрудници, другари, постоянно съм имал благосклонности - човешки,приятелски. Той е извънредно мъдро момче, сдържено, проведено, умно. Аз одобрявам такива хора. Лошото е, че одобрявам и другите, по-различните като Васил Стоев. Хаос, свят, живот, тъга от него, всичко свежо. Един човек, роден актьор, няма проблем с цвета, той живее с цвета, това е с душата му вътре. Той е вулкан от бои, цветове, неповторим. Определено го одобрявам. Но освен аз! Харесват го доста ценители, актьори. Василе, да си жив и здрав ", сподели Вежди Рашидов и благодари на домакините си в изложба " Готи " като я съпостави с парижка - кокетна, хубава, приятна.

После призна, че Пловдив си му е и наслада, и болежка и призна, че има ранни диви млади години, които го свързват с града, където отслужва военната си работа. Припомни си и за вечерите с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Бояджиев, Николай Кучков.

" Един град има защо да го обичаш. Като станах министър, първият град, за който се замислих, беше Пловдив. Направихме двете базилики.) Тетърът, който изгоря също го възстановихме. Направихме прекрасен спектакъл, да се живи и здрави. Ето такива хора сме - цялостни с деликатност и проклинание. Но Пловдив не ми е апатичен, хубав град, доста огромен, с доста археология. Благодаря, че ме поканихте да създадем взаимна галерия с моя другар Васил Стоев ", сподели още Рашидов.

Колегата му и другар Васил Стоев благодари на всички посетители, пристигнали на изложбата, и най-много на притежателите на галерията, инициирали концепцията за взаимна изява с Вежди Рашидов.

" Благодаря на Краси Линков. Приятели сме от доста години, познаваме се прелестно, съвсем едновременно дойдохме в Пловдив ", сподели още той и си пожела да има още такива срещи и да се приказва единствено за изкуство.