Винаги е хубаво да се целим в звездите, ако пропуснем,

" Винаги е хубаво да се целим в звездите, в случай че пропуснем, ще уцелим Луната "
Владимир Николов и брачната половинка му Мая бяха измежду наградените на церемонията „ Спортист на годината “, на която представители на волейболната колегия постоянно излизаха на сцената за приемане на статуетки и плакети. Мъжкият народен отбор, вицешампион на Световното, стана „ Отбор на годината “, а селекционерът Джанлоренцо Бленджини - „ Треньор №1 “. Семейство Николови обаче бяха измежду първите отличени, като получиха премията „ Вдъхновение “ на WINBET, главен сътрудник на Българската асоциация на спортните публицисти (БАСЖ) за церемонията. Тя се присъжда на значими персони, които с работата, грижите, образеца и достиженията си са въодушевили и подкрепили развиването на българския спорт. Владимир Николов, с изключение на татко на националите и към този момент звезди Александър и Симеон Николов, е също по този начин началник на волейболния Левски, а има и собствен клуб – Владо Волей.

-              Когато получавахте премията за „ Вдъхновение, казахте, че не се определяте като ентусиазъм или подстрекател. Може ли зад това да се крие невзискателност, или просто се виждате в друга роля?
-              Не, изрично не дефинирам себе си като непретенциозен. Има една приказка, че скромността е значимо качество за хората, които си нямат други. Пък аз си имам други. Просто в никакъв случай не съм мислел за себе си като човек, който е подстрекател или въодушевява. В този смисъл премията беше изненада за мен.

-              А в случай че сменяем думата подстрекател с образец?
-              Да, това е друго нещо. Тук съм склонен и го одобрявам. Старая се да бъда образец първо за моите деца, а по-късно и за хора, които имат потребност от образец в живота. Личният образец е нещото, с което пробвам да дисциплинирам освен Алекс и Мони, а също по този начин Дария и Филип, както и подрастващите в клуба ми. Това е нещото, което работи, още повече в ролята освен на родители, а също по този начин треньори, ръководители… Думите имат дребна стойност, когато зад тях не стоят дейности. Това постоянно е било водещо за мен и брачната половинка ми вкъщи: възпитаваме нашите деца с персонален образец.

-              Бихте ли споделили едно нещо, с което най-вече се гордеете, че сте възпитали вашите деца?
-              Ако би трябвало да кажа едно нещо, то е да се държат с другите по този начин, както те желаят да се държат с тях. Дали го виждам в тях? Да! Колкото и обикновено да звучи е доста значимо, тъй като сме заобиколени е от неособено положителни образци в нашето всекидневие.

-              Напоследък от ден на ден се приказва за ролята на фамилията в построяването на младите спортисти. Вие сте от една страна родители на към този момент сполучливи спортисти, само че също по този начин сте и началник на волейболни клубове. Във всички спортове виждаме родители, които са прекомерно амбициозни и предават това на децата си, само че има и такива, които са незаинтересовани от това какво упражняват и по какъв начин се развиват децата им. Има ли пресечена точка и в случай че да, каква е вашата рецепта?
-              Не мога да дам рецепта. Времето доста се промени. Дотолкова, че в миналото по време на комунистическия строй спортът беше държавна политика и страната се грижеше за спортистите на 100 %. Сега по ред аргументи не е по този начин и ролята на фамилията е доста по-важна. При нас родителите не заплащат такси, нямаме такива. Когато обаче вървим на интернационалните шампионати, запитвам родителите дали желаят да вземат участие в покриването на разноските и те с наслада го вършат. Мога да дам образец с страни, които ние опитваме да следваме, като Съединени американски щати, в които родителите заплащат безусловно всичко – тренировки, лагери, екипи, всичко. Родителите са доста значими за израстването на децата. Според мен, те би трябвало да бъдат покрай децата си. Когато това е налице, може да се упражнява надзор, а и детето се усеща подкрепено. Също по този начин, децата, които порастват в здрави фамилии постоянно се осъществят доста по-добре, в сравнение с от фамилии, в които родителите не се интересуват от тях.

-              Има ли нещо, което не сте постигнали, а бихте желали те да реализират?
-              Не бих желал да се връщам към моята кариера. Само мога да кажа, че аз не съумях да взема орден от Олимпийски игри и бих бил доста благополучен, в случай че децата ми съумеят да реализират това.

-              Някои споделят, че човек е хубаво да мечтае, само че по-добре да си слага съответни цели и да ги реализира. Как гледате на това?
-              Аз пък ще кажа нещо друго: постоянно е хубаво да се целим в звездите, в случай че пропуснем, ще уцелим Луната. Но даже да уцелим луната, ще реализираме нещо, което 99 % от хората не са постигнали. Аз съм „ за “ високите цели с изискването, че би трябвало да ги реализираме поредно, на стадии. Защото в случай че кажеш на едно дете, че би трябвало да избяга 100 метра за 10 секунди, може да го откажеш, да му счупиш крилата. Много по-работещо ще бъде да се слагат цели за разнообразни стадии, съгласно възрастта. Това е тънката работа на положителния треньор, да слага задачите по този начин, че хем да са предизвикателни, хем да не пречупват.