“Вилхелм Густлоф потъва, след като е потопен от съветска подводница

“Вилхелм Густлоф ” потъва, откакто е потънал от руска подводница при настъпването на Червената войска в края на Втората международна война. Построен е като круизен транспортен съд, а по-късно стартира да се употребява за болничен подобен. След 1940 година корабът е преустроен в плаваща казарма за военноморския личен състав в Гьотенхафен, преди да бъде оборудвана със зенитни оръдия и пусната в употреба за превозване на евакуирани през 1945 година

 

Операция “Ханибал ” 

 

В края на Втората международна война с настъпването на Червената войска стартира и интервенция “Ханибал ” - военноморска евакуация на немските бойци и цивилни от Курландия и Източна Прусия (столицата й е Кьонигсберг, през днешния ден Калининград; Източна Прусия е главната част на района Прусия по югоизточното балтийско крайбрежие).

 

Последното пътешестване на кораба включва евакуирането на немски бежанци, военни и механици, които работят в оръжейни бази в Прибалтика.

 

Пасажерският лист на кораба цитира 6050 души на борда. Това обаче не включва хилядите цивилни, които се качват без да се впишат в формалния указател. Сред пасажерите има и личен състав на Гестапо, членове на Организация “Тот “ - строителна организация от времето на Третия райх, и нацистки държавни чиновници и фамилиите им.

 

“Вилхелм Густлоф ” е бил препълнен в пъти над потенциала си. На този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при потенциал от 1900, съгласно немските архивисти.

 

Корабът е екипиран с противовъздушни оръдия. Германците не са го маркирали като болничен транспортен съд, не са дадени знаци, че действа като подобен. Заради присъствиета на боен личен състав, той не разполага със отбраната на болничен транспортен съд, съгласно интернационалните съглашения.

 

Много скоро корабът е видян от руската подводница С-13. Изстреляни са четири торпеда - първото удря носа на кораба, второто - жилищата на жените-помощнички, третото торпедо попада директно в машинното поделение в средата на кораба и прекъсва електрозахранването и връзките. Последното торпедо засяда в торпедния уред и едвам не се взривява, само че е обезвредено.

 

Според отчетите, единствено девет избавителни лодки съумяват да бъдат спуснати. Останалите са замръзнали и се постанова да бъдат счупени, с цел да се освободят. 20 минути след офанзивата корабът се нахланя, избавителните лодки, спуснати отдясно, се разрушават в борда и изсипват пасажерите. 

 

Температурата на водата в Балтийско море по това време на годината нормално е към 4 °C, само че това е изключително студена нощ с температура на въздуха сред -18 °C и -10 °C и ледени парчета, плаващи на водната повърхнина. Много смъртни случаи са породени или от директно торпедно попадение, или от удавяне в нахлулата вода. Други са премазани в първичното паническо бягство от паникьосани пасажери на стълбите и палубите. Много други се хвърлят в ледените води на Балтийско море. По-голямата част от смъртните случаи, обаче, се дължи на ледената вода.

 

По-малко от 40 минути след нападението, " Вилхелм Густлоф “ към този момент лежи на едната си страна. Потъва с носа напред 10 минути по-късно в дълбоки 44 метра води.

 

Немските сили съумяват да спасят 996 от оживелите.

 

Загиналите са общо 9346, измежду които по-голямата част - дами и деца. Според данните става дума за 5000 деца. 

 

Около хиляда немски военноморски офицери и мъже са на борда на кораба и умират при потапянето му. Жените на кораба неопределено са описвани от руската агитация като “персонал на Секретен сътрудник от концлагерите “.

 

Въпреки мащаба на нещастието, в последните месеци на войната тя получава малко внимание. Причината се дължи частично на зашеметяващия брой смъртни случаи в Европа. И въпреки всичко - нито нацистка Германия, нито Съветския съюз не популяризират информацията за гибелта на толкоз доста хора. 

Минават седмици, преди новината за потъването на " Вилхелм Густлоф " да доближи до Съединените щати, а по-късно се появява в няколко къси материала, цитиращи фрагменти от финландски радиопредавания.

Това не е единственият транспортен съд, който потъва във водите на Балтийско море в края на Втората международна война по време на интервенция " Ханибал ". Седмици по-късно " Генерал декор Щубен " също е потънал от Червената войска. Месеци по-късно е потънал " Гоя " - норвежки моторен товарен транспортен съд, употребен като превоз на нацистки войски. 7000 души умират във водите на Балтийско море.

Cap Arcona е потънал от английските сили с 4500 пандизчии от концлагери на борда.  

 

Кехлибарената стая

 

Кехлибарената стая се намира в Екатерининския замък в някогашната резиденция на съветските царе, покрай Санкт Петербург. Тя е изцяло облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята хубост от време на време е била наричана “Осмото знамение на света “.

 

Тя е плячкосана по време на Втората международна война от нацистите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Съдбата й остава загадка и до през днешния ден. Смята се обаче, че скъпоценностите от Кехлибарената стая са били натоварени точно на “Вилхелм Густлоф ” и са потънали с него на дъното на Балтийско море. 

 

ФрогНюз