Царската вила в Баня: спасението на цар Борис III от ревматизма
Вилата на цар Борис III в карловското градче Баня ще бъде пусната за продажба от директния му правоприемник Симеон Сакскобурготски. Бившият министър председател (2001-2005 г.) и бивш цар след гибелта на татко си (1943-1946 г.) разгласи продажбата на парцела с прилежащите му парк и здания.
Историята на царската вила стартира от края на 20-те години, когато цар Борис III търси облекчение на болките, породени от ревматизъм. Неуспешното лекуване в Хисаря насочва монарха към тогавашното село Баня, където вила има неговият другар, фабрикантът Велизар Багаров през 1925.
Явно Карловските бани правят това, което хисарските не съумяват и царят прави оценка по достолепие водите им. Той взема решение да построи своя вила там и градежът е приключен през 1929 година Проектът е на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, а къщата е напълно издържана във възрожденски жанр, по категорично гледище на царя. Тя е измежду 6-те частни парцела на царското семейство и единствената частна къща, издигната от Борис III.
Земята, върху която е издигната вилата, е била закупена от локалните земеделци. Общата повърхност на дребния архитектурен отбор е 10 декара, като 7 декара. е площта на парка, съседен към комплекса.
Като фен на ботаниката цар Борис III основава богата градина. През парцела е прекосявала дребна вада, която е напоявала растенията. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води и на територията му има подобен лековит минерален извор.
Вилата е двуетажна, с необятен чардак с аспект към Стара планина. На първия етаж са ситуирани предверие, преминаващо в столова, която заема по огромната част от етажа. Там е и работният кабинет на цар Борис III, оставен в достоверния му тип.
Снимка: блог
На втория етаж са спалните на царското семейство, всеки от наследниците е имал лична стая. Всяка от стаите разполага със лична баня, обзаведена по последна тогавашна мода с италиански теракот, вана, огледала и скринове.
След анулацията на монархията в България през 1946 година дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд възвръща собствеността на двореца на наследниците на Борис III.
Комплексът е предпазен с държавен статут на „ монумент на културата “, за него се грижи Винарна „ Розовата Долина “. От 2017 година Царската вила е превърната в музей и е отворена за визити.
Днес постройката съхранява достоверна ориенталска мебел, картини от видни български художници, доближени и ценени от българската царска фамилия като Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други.
Обява за продажбата на парцела, с прилежащите здания и парк, планиран и основан персонално от Цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от неодобрение. От съдружие „ Заедно за град Баня “ оферират парцелът да бъде закупен от страната. В писмо, изпратено до ръководителя на Народно събрание, премиера, президента, регионалния шеф и кмета на общината, се споделя, че по този метод ще се подсигурява отбраната на публичния интерес.
Историята на царската вила стартира от края на 20-те години, когато цар Борис III търси облекчение на болките, породени от ревматизъм. Неуспешното лекуване в Хисаря насочва монарха към тогавашното село Баня, където вила има неговият другар, фабрикантът Велизар Багаров през 1925.
Явно Карловските бани правят това, което хисарските не съумяват и царят прави оценка по достолепие водите им. Той взема решение да построи своя вила там и градежът е приключен през 1929 година Проектът е на българските архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, а къщата е напълно издържана във възрожденски жанр, по категорично гледище на царя. Тя е измежду 6-те частни парцела на царското семейство и единствената частна къща, издигната от Борис III.
Земята, върху която е издигната вилата, е била закупена от локалните земеделци. Общата повърхност на дребния архитектурен отбор е 10 декара, като 7 декара. е площта на парка, съседен към комплекса.
Като фен на ботаниката цар Борис III основава богата градина. През парцела е прекосявала дребна вада, която е напоявала растенията. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води и на територията му има подобен лековит минерален извор.
Вилата е двуетажна, с необятен чардак с аспект към Стара планина. На първия етаж са ситуирани предверие, преминаващо в столова, която заема по огромната част от етажа. Там е и работният кабинет на цар Борис III, оставен в достоверния му тип.
Снимка: блог
На втория етаж са спалните на царското семейство, всеки от наследниците е имал лична стая. Всяка от стаите разполага със лична баня, обзаведена по последна тогавашна мода с италиански теракот, вана, огледала и скринове.
След анулацията на монархията в България през 1946 година дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд възвръща собствеността на двореца на наследниците на Борис III.
Комплексът е предпазен с държавен статут на „ монумент на културата “, за него се грижи Винарна „ Розовата Долина “. От 2017 година Царската вила е превърната в музей и е отворена за визити.
Днес постройката съхранява достоверна ориенталска мебел, картини от видни български художници, доближени и ценени от българската царска фамилия като Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други.
Обява за продажбата на парцела, с прилежащите здания и парк, планиран и основан персонално от Цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от неодобрение. От съдружие „ Заедно за град Баня “ оферират парцелът да бъде закупен от страната. В писмо, изпратено до ръководителя на Народно събрание, премиера, президента, регионалния шеф и кмета на общината, се споделя, че по този метод ще се подсигурява отбраната на публичния интерес.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ