Европейските армии се готвят да нападнат Русия
Виктория Никифорова, РИА Новости
Превземането на Соледар от съветските войски и поредност от дребни, само че значими победи в западната посока слагат стратегическите ни съперници пред екзистенциален избор - или да се предадат, или да бъдат въвлечени във война против Русия до степен на цялостно заличаване, без да се крият зад извинения от рода на „ тук водиме война, тук не водиме война, тук оказваме помощ на Украйна “. Изборът е ваш, несъмнено.
Отделни хуманитаристи към момента си разрешават да хленчат. „ Изпращайки танкове в Украйна, можем да превърнем Европа в един огромен радиоактивен гроб “, оплаква се Питър Хътченс в английския „ Дейли мейл “. „ Защо Англия въобще се е съгласила с това? “ Но това е глас в пустиня.
Англия изпраща танкове в Украйна. Чехия изпраща танкове в Украйна. Съединени американски щати шумно приказват, че се канят да пратят танкове в Украйна. И единствено Германия към момента се пробва да се съпротивлява. „ Що се отнася до танковете „ Леопард “, към момента не можем да кажем по кое време ще бъде взето решението и какво ще бъде то “, промърмори Борис Писториус, новоназначеният министър на защитата на страната, в коридорите на срещата в Рамщайн.
За тази помирителна позиция съдружниците от алианса демонстративно наказват Олаф Шолц. Балтийците се изрекоха в смисъл, че Германия не би трябвало да се крие зад другите членове на НАТО. Американският военачалник Уесли Кларк, избивал виетнамци и югославяни, сподели, че Украйна би трябвало неотложно да получи всички вероятни тежки оръжия: „ Путин възнамерява нова атака. Десет танка? Украйна се нуждае от триста, петстотин танка “.
Накрая раните на немския канцлер бяха посипани със сол от английските сътрудници. „ Несигурни, лишени от въображение водачи като Олаф Шолц са пометени от вълна на общо омерзение “, написа колумнистът на „ Гардиън “ Саймън Тисдал.
Какво провокира нервността в редиците на нашите съперници? Първо, страхът от постоянното нахлуване на съветските войски и неизбежното проваляне на въоръжените сили на Украйна. Второ, от осъзнаването на тъжния факт, че им свършват освен 155-милиметровите снаряди, само че и воюващите украинци, а надали ще помогне нова - към този момент шеста или седма поред- готовност в Украйна.
Това значи, че страните от НАТО би трябвало или да капитулират, или да се включат в действителност в украинския спор. Същият Саймън Тисдал предлага Европа „ да се бие с всичко, което има, даже с риска националните армии на европейските страни да бъдат директно въвлечени в конфликта “.
Забележете, че тук нито един път не се загатва блокът на НАТО - единствено национални армии. Факт е, че в Съединените щати през днешния ден вършат всичко, с цел да замъглят и замажат петия член от Устава на алианса, единствено и единствено да си обезпечат опцията да избегнат директна борба с Русия и да направляват спора оттатък океана, пиейки мохито край басейна, до момента в който европейското пушечно месо ще мре някъде край Купянск.
Британският „ Гардиън “ подсказва на Вашингтон по какъв начин елегантно да избяга от отговорност. Нека „ националните армии “ на европейските страни атакуван Украйна, тогава Белият дом няма да би трябвало да избавя съдружниците от НАТО.
Преведено на съветски това значи, че англосаксонците към този момент са се били до последния украинец и в този момент възнамеряват да се бият до последния европеец. Наистина, за какво да ги съжаляваме?
Въпреки това е мъчно да си представим немски бюргер или френски буржоа, който внезапно по някаква си причина ще замине за Източния фронт, с цел да пази украинската самостоятелност. Населението там, несъмнено, е много заблудено от пропагандата, само че въпреки всичко проливането на кръв за Зеленски е изцяло нетрадиционен метод за самоубийство. Европа към момента не е подготвена за това.
Затова англосаксонските елити отклоняват омръзналите мантри за това, че би трябвало да се оказва помощ на украинците, и намерено споделят, че европейците би трябвало да се отърват от Русия. „ Руската империя би трябвало да почине “, уточни наскоро Ан Епълбаум - известна американска журналистка и изтъкнат специалист по ГУЛАГ.
Благодаря ви за откровеността, като цяло към този момент разбрахме всичко. Същността е в това, че украинската самостоятелност като трофей на европейците, несъмнено, не съставлява интерес. Но в случай че ги убедите, че става дума за провалянето и ограбването на Русия, тогава това ще бъде напълно друго. Върху руините на Съветския съюз елитите на Европейски Съюз пируваха в продължение на десетилетие.
До 1991 година Европейският съюз не беше доста богато и не доста решително в себе си образувание на картата. От 90-те години той стартира да пораства. Стара Европа безмилостно доеше постсъветските гранични региони и изстиска всички сокове от страните от някогашния Варшавски контракт. На тях им се полагаше шокова стопанска система, деградация, обезлюдяване, а за своите имаше мощно евро, мощен стопански напредък, евтини заеми и всички прелести на консуматорството.
Сега този гуляй на спечелилите свърши - внезапно и безпощадно. Единствената вяра за подновяването му е ограбването на Русия. За да стане това, тя би трябвало да бъде победена на бойното поле. Това е морковът, който англосаксонските другари размахват пред европейците. Те сами са избрали ролята да ръководят спора, само че жителите на Европейски Съюз следва да усетят този спор на личния си тил.
Отделен морков е непокътнат за Полша, обичаната брачна половинка на Вашингтон в европейския харем. Гражданите там са поканени да умрат, с цел да върнат на страната западните райони на Украйна.
Но при открита интервенция на европейските военни в спора в Украйна незабавно поражда рискът от нуклеарен удар. Как да се оправим с него? На популацията на Съединени американски щати и на Европа не е непознат естественият човешки боязън от нуклеарна война. Джеръми Корбин във Англия, Илон Мъск и Доналд Тръмп в Щатите даже рискуват да изразят този боязън обществено. Именно той забавя спора.
Саймън Тисдал предлага европейското пушечно месо да не се опасява. Все отново те споделят, че „ военната ескалация е неизбежна “. Защо да е неизбежна? Ами тъй като Западът доставя оръжия на Украйна и възнамерява да достави още по-модерни: танкове, системи за противовъздушна защита, самолети. Идеята за „ затваряне на небето над Украйна “ непрекъснато се появява. Тоест, Вашингтон самичък разпалва спора, а по-късно, като че ли се подиграва на съдружниците си, свива плещи: разбирате ли, споделят те, ескалацията е неизбежна, отидете на фронта. А за член пети, както се споделя, „ ще забележим “.
Поразителен е, несъмнено, цинизмът на тези фигури, които, седнали в комфортните си офиси, програмират европейците за война и не крият, че ги обричат на сигурна гибел.
„ Нека не разрешаваме на страха да въздейства върху решенията ни “, напъва се Ан Епълбаум. „ Колкото по-малко демонстрираме страха си, толкоз повече ще изплашим Путин. “
Но до момента обаче се следи противоположното. Опитвайки се да се опълчват на Русия, съдружниците от НАТО вършат всичко допустимо да се скрият зад тила на другия, изтласквайки най-бедните и най-глупавите на предни линии. Първо изтласкаха украинците. Сега те са на привършване и ги подменят с поляците. Поляците се опъват и пробват да вербуват за фронта избягалите в Европа украинци. Балтийците се крият зад тила на поляците. Германците седят зад тила на балтийските страни. Отзад французите чакат германците, следвани от италианците, испанците и tutti quanti.
Страхливите васали биват обилно възнаграждавани с ритници от ботушите на чичо Сам,
който свободно се излегнал в шезлонг от другата страна на Атлантика.
И от какво е провокирана цялата тази суетност? Да, от боязън, несъмнено. Стратегическите ни съперници от смут се бутат един различен под възможен отговор на Русия и трескаво се пробват да вземат участие в спора, без да провокират отмъщение.
За европейците тук работят два възпиращи фактора: освен съветското нуклеарно оръжие, само че и впечатляващата историческа памет. Не можете да преброите какъв брой от техните предшественици, отишли да завладеят и ограбят Русия, почиват през днешния ден в нашите необятни пространства.
Както означи Пушкин, ще има задоволително място за нови завоеватели - „ измежду гробове, които не са им непознати “, по този начин да се каже.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Превземането на Соледар от съветските войски и поредност от дребни, само че значими победи в западната посока слагат стратегическите ни съперници пред екзистенциален избор - или да се предадат, или да бъдат въвлечени във война против Русия до степен на цялостно заличаване, без да се крият зад извинения от рода на „ тук водиме война, тук не водиме война, тук оказваме помощ на Украйна “. Изборът е ваш, несъмнено.
Отделни хуманитаристи към момента си разрешават да хленчат. „ Изпращайки танкове в Украйна, можем да превърнем Европа в един огромен радиоактивен гроб “, оплаква се Питър Хътченс в английския „ Дейли мейл “. „ Защо Англия въобще се е съгласила с това? “ Но това е глас в пустиня.
Англия изпраща танкове в Украйна. Чехия изпраща танкове в Украйна. Съединени американски щати шумно приказват, че се канят да пратят танкове в Украйна. И единствено Германия към момента се пробва да се съпротивлява. „ Що се отнася до танковете „ Леопард “, към момента не можем да кажем по кое време ще бъде взето решението и какво ще бъде то “, промърмори Борис Писториус, новоназначеният министър на защитата на страната, в коридорите на срещата в Рамщайн.
За тази помирителна позиция съдружниците от алианса демонстративно наказват Олаф Шолц. Балтийците се изрекоха в смисъл, че Германия не би трябвало да се крие зад другите членове на НАТО. Американският военачалник Уесли Кларк, избивал виетнамци и югославяни, сподели, че Украйна би трябвало неотложно да получи всички вероятни тежки оръжия: „ Путин възнамерява нова атака. Десет танка? Украйна се нуждае от триста, петстотин танка “.
Накрая раните на немския канцлер бяха посипани със сол от английските сътрудници. „ Несигурни, лишени от въображение водачи като Олаф Шолц са пометени от вълна на общо омерзение “, написа колумнистът на „ Гардиън “ Саймън Тисдал.
Какво провокира нервността в редиците на нашите съперници? Първо, страхът от постоянното нахлуване на съветските войски и неизбежното проваляне на въоръжените сили на Украйна. Второ, от осъзнаването на тъжния факт, че им свършват освен 155-милиметровите снаряди, само че и воюващите украинци, а надали ще помогне нова - към този момент шеста или седма поред- готовност в Украйна.
Това значи, че страните от НАТО би трябвало или да капитулират, или да се включат в действителност в украинския спор. Същият Саймън Тисдал предлага Европа „ да се бие с всичко, което има, даже с риска националните армии на европейските страни да бъдат директно въвлечени в конфликта “.
Забележете, че тук нито един път не се загатва блокът на НАТО - единствено национални армии. Факт е, че в Съединените щати през днешния ден вършат всичко, с цел да замъглят и замажат петия член от Устава на алианса, единствено и единствено да си обезпечат опцията да избегнат директна борба с Русия и да направляват спора оттатък океана, пиейки мохито край басейна, до момента в който европейското пушечно месо ще мре някъде край Купянск.
Британският „ Гардиън “ подсказва на Вашингтон по какъв начин елегантно да избяга от отговорност. Нека „ националните армии “ на европейските страни атакуван Украйна, тогава Белият дом няма да би трябвало да избавя съдружниците от НАТО.
Преведено на съветски това значи, че англосаксонците към този момент са се били до последния украинец и в този момент възнамеряват да се бият до последния европеец. Наистина, за какво да ги съжаляваме?
Въпреки това е мъчно да си представим немски бюргер или френски буржоа, който внезапно по някаква си причина ще замине за Източния фронт, с цел да пази украинската самостоятелност. Населението там, несъмнено, е много заблудено от пропагандата, само че въпреки всичко проливането на кръв за Зеленски е изцяло нетрадиционен метод за самоубийство. Европа към момента не е подготвена за това.
Затова англосаксонските елити отклоняват омръзналите мантри за това, че би трябвало да се оказва помощ на украинците, и намерено споделят, че европейците би трябвало да се отърват от Русия. „ Руската империя би трябвало да почине “, уточни наскоро Ан Епълбаум - известна американска журналистка и изтъкнат специалист по ГУЛАГ.
Благодаря ви за откровеността, като цяло към този момент разбрахме всичко. Същността е в това, че украинската самостоятелност като трофей на европейците, несъмнено, не съставлява интерес. Но в случай че ги убедите, че става дума за провалянето и ограбването на Русия, тогава това ще бъде напълно друго. Върху руините на Съветския съюз елитите на Европейски Съюз пируваха в продължение на десетилетие.
До 1991 година Европейският съюз не беше доста богато и не доста решително в себе си образувание на картата. От 90-те години той стартира да пораства. Стара Европа безмилостно доеше постсъветските гранични региони и изстиска всички сокове от страните от някогашния Варшавски контракт. На тях им се полагаше шокова стопанска система, деградация, обезлюдяване, а за своите имаше мощно евро, мощен стопански напредък, евтини заеми и всички прелести на консуматорството.
Сега този гуляй на спечелилите свърши - внезапно и безпощадно. Единствената вяра за подновяването му е ограбването на Русия. За да стане това, тя би трябвало да бъде победена на бойното поле. Това е морковът, който англосаксонските другари размахват пред европейците. Те сами са избрали ролята да ръководят спора, само че жителите на Европейски Съюз следва да усетят този спор на личния си тил.
Отделен морков е непокътнат за Полша, обичаната брачна половинка на Вашингтон в европейския харем. Гражданите там са поканени да умрат, с цел да върнат на страната западните райони на Украйна.
Но при открита интервенция на европейските военни в спора в Украйна незабавно поражда рискът от нуклеарен удар. Как да се оправим с него? На популацията на Съединени американски щати и на Европа не е непознат естественият човешки боязън от нуклеарна война. Джеръми Корбин във Англия, Илон Мъск и Доналд Тръмп в Щатите даже рискуват да изразят този боязън обществено. Именно той забавя спора.
Саймън Тисдал предлага европейското пушечно месо да не се опасява. Все отново те споделят, че „ военната ескалация е неизбежна “. Защо да е неизбежна? Ами тъй като Западът доставя оръжия на Украйна и възнамерява да достави още по-модерни: танкове, системи за противовъздушна защита, самолети. Идеята за „ затваряне на небето над Украйна “ непрекъснато се появява. Тоест, Вашингтон самичък разпалва спора, а по-късно, като че ли се подиграва на съдружниците си, свива плещи: разбирате ли, споделят те, ескалацията е неизбежна, отидете на фронта. А за член пети, както се споделя, „ ще забележим “.
Поразителен е, несъмнено, цинизмът на тези фигури, които, седнали в комфортните си офиси, програмират европейците за война и не крият, че ги обричат на сигурна гибел.
„ Нека не разрешаваме на страха да въздейства върху решенията ни “, напъва се Ан Епълбаум. „ Колкото по-малко демонстрираме страха си, толкоз повече ще изплашим Путин. “
Но до момента обаче се следи противоположното. Опитвайки се да се опълчват на Русия, съдружниците от НАТО вършат всичко допустимо да се скрият зад тила на другия, изтласквайки най-бедните и най-глупавите на предни линии. Първо изтласкаха украинците. Сега те са на привършване и ги подменят с поляците. Поляците се опъват и пробват да вербуват за фронта избягалите в Европа украинци. Балтийците се крият зад тила на поляците. Германците седят зад тила на балтийските страни. Отзад французите чакат германците, следвани от италианците, испанците и tutti quanti.
Страхливите васали биват обилно възнаграждавани с ритници от ботушите на чичо Сам,
който свободно се излегнал в шезлонг от другата страна на Атлантика.
И от какво е провокирана цялата тази суетност? Да, от боязън, несъмнено. Стратегическите ни съперници от смут се бутат един различен под възможен отговор на Русия и трескаво се пробват да вземат участие в спора, без да провокират отмъщение.
За европейците тук работят два възпиращи фактора: освен съветското нуклеарно оръжие, само че и впечатляващата историческа памет. Не можете да преброите какъв брой от техните предшественици, отишли да завладеят и ограбят Русия, почиват през днешния ден в нашите необятни пространства.
Както означи Пушкин, ще има задоволително място за нови завоеватели - „ измежду гробове, които не са им непознати “, по този начин да се каже.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ