Проговори приятелят на убитата Вики: Искаше да имаме дете!
" Виктория ми показа, че желае да имаме дете и да заживеем дружно. " Искам отново бебе ", ми сподели в прям диалог. Не успяхме да го дочакаме! ". С тези думи стартира диалогът на " България Днес " с приятеля на грубо убитата журналистка Виктория - Ивелин Кръстев. За първи път след нещастието най-близкият човек до починалата русенка разкрива душата и сърцето си пред медия.
40-годишният мъж е притежател и шеф на фитнес зала във Варна. Заедно с Вики са на крилете на любовта от половин година. Не съумяват да заживеят дружно и да си имат дете, каквото огромно предпочитание изповядва в откровен и радушен диалог с него приживе Виктория. Копнежите им са окървавени от бруталното посягане на Северин Красимиров, който прави признания още на гледането на мярката му за неотклонение в съда.
Спортистът и журналистката се срещат през август 2017 година в обща компания в ресторант в Русе. Тогава Вики и бащата на детето й Свилен към момента са дружно, а Ивелин е дружно с брат си и другари. Ивелин и Виктория се беседват на спортна тематика, която е общата им пристрастеност. Ивелин й споделя, че тренира по три пъти дневно и за него това е метод на живот. " Обичам спортове и надпревари на лимита. Бягане, плуване, подводно гмуркане, подводен лов на риба. Има ли конкуренция - там съм ", споделя Ивелин.
Известно време след запознанството им Вики се обажда на Ивелин и дружно със Свилен идват във Варна. В морската столица Ивелин ги свързва със собствен непосредствен, който има магазин за спортна екипировка.
" Посрещна ги, направи им огромна отстъпка, напазаруваха много неща. Вечерта се почерпихме в ресторант и се прибраха в Русе ", спомня си Кръстев.
До тази пролет тримата не поддържат контакт и не се чуват. " Вики ми писа и инициира по-активното другарство сред нас. Не знаех, че те към този момент са разграничени, до момента в който един ден не ми показа. Каза ми, че е останала впечатлена от диалога ни в ресторанта в Русе. Отговорих, че мога да арестувам дъха си 5,40 мин и да слизам на 40-50 метра под вода, без да вдишвам ", връща лентата обратно Ивелин Кръстев.
Постепенно сред двамата пламва обич. Вики е на 31 години с прелестна дъщеричка, която, преди да загуби мама, е на 6 години, а преди дни навършва 7. Ивелин е на 40 и няма нито брак, нито деца.
Малката Софи и Ивелин бързо се привързват един към различен, споделя ултрамаратонецът. " Уникално дете, заплашителен сладур е. Казваше на Вики: " Мамо, но той е доста прекрасен. Ако не го вземеш, аз ще се оженя за него, като порасна ". Много симпатична и умна. А Вики я възпитаваше да не бъде глезено дете като доста други и беше строга, само че обективна с нея ", споделя Ивелин и прибавя, че Софи доста се страхувала да не остане без майка.
Любовта сред двамата избуява от ден на ден и индикатор за това е рожденият ден на Виктория. " На 20 август тя имаше рожден ден. Не съумях да отида в Русе, тъй като имах служебни проблеми и нямах опция. И точно на нейния празник тя ми изпрати огромна торта " Гараш " във фитнес залата. Не аз на нея, а тя ми направи изненада точно на нейния рожден ден. Върху нея беше изписано " Поздрави от Русе ". " Ти си ми най-големият подарък ", ми отговори тя на въпроса какво желае да й подаря ", споделя Ивелин.
Покрай маратонеца Вики се възпламенява по бягането и стартира интензивно да тренира по крайбрежната алея. Освен обичан човек във варненеца Вики открива и персонален мотиватор и треньор, който я направлява и поучава по какъв начин да тренира интензивно и здравословно.
" Малцина знаят, че Вики тренираше за присъединяване в ултрамаратона " Каньон Крийк ". Той започва на 3 ноември край Басарбовския манастир до Русе. Подготовката й беше за тичане на 10 километра, което щеше да й бъде за първи път. Виждах какъв брой бързо напредва. Три седмици бяга по един и същи маршрут и даже й предложих да се опитва на 20 километра, само че тя не пожела. На същото съревнование аз се надбягвам на 50-километрова отдалеченост ", споделя Ивелин.
Вики по този начин и не съумява да дочака първото си огромно съревнование. На 5 октомври вечерта журналистката чете за някогашния началник на Интерпол Мън Хунвей, намиращ се в неопределеност от близо месец, и за брачната половинка му Грейс, която твърди, че не е сигурна дали мъжът й е жив, откакто е арестуван от китайските управляващи.
На идващия ден - 6 октомври, в 10:29 ч. Вики изпраща последното си известие до Ивелин. " Имам среща по работа. Мисля да побягам след това ", написа Маринова. И не съумява да види отговора.
" Още не мога да осъзная, че нея я няма. Такъв неповторим човек и като душа, и като персона. Едновременно изпитвам яд, тъга, изтощение. В нищото съм. Сякаш четеш за Баташкото кръвопролитие и по какъв начин роми от прилежащи села и башибозуци са изнасилвали и убивали свиреп. Все едно това виждах пред очите ми ", разкрива душата си почерненият Ивелин и сълзи напират в очите му.
Криминалистите отхвърлят да му покажат фотоси на безжизнената Вики, с цел да не се разстрои. " Близо 10 часа ме разпитваха 10 криминалисти два дни след убийството. Дал съм всичката информация, която имам, и съм се опитал да оказа помощ на следствието с каквото мога ", споделя още Кръстев.
След разпита и всички диалози за трагичния случай половинката на Вики построява своя картина на бруталното закононарушение.
" Около 45 минути оня я е убивал. Можете ли да си визиите какво изтезание е било и каква свирепост? И то измежду бял ден в събота на крайбрежната алея. Изнасилвал я е дълго време. Нанесъл й е доста тежки удари, евентуално с камък по главата. Тя се е борила и е викала за помощ. Онзи се е уплашил и е усетил, че Вики си отива. Тогава я е удушил съгласно мен ", чертае мрачния сюжет на кървавото действие Ивелин.
Трагедията се отразява извънредно зле на спортиста. Потъва в тиха тъга, която изживява надълбоко в себе си. Спира да тренира, а диалозите им за взаимно общуване и дете остават единствено мъчителен спомен.
" Рисувам я, това ме успокоява. Бях я завел на едно място на крайбрежната алея, от което се откриваше прелестна панорама към Варна. Онзи ден бягах 22 километра и отидох там. Това си остава нашето място. Седнах, изключих таймера и стоях 15 минути самичък с мислите си. Чаках я да пристигна. Но не пристигна ", едвам сдържа сълзите си Ивелин.
Сред вилнеещото море от страсти в душата на Ивелин се прокрадва и възприятие за виновност. За неистовото предпочитание да върне времето обратно и да предотврати нещастието.
" Чувствам се виновен. Ако не я бях учил да бяга, можеше в никакъв случай това да не се случи. И в случай че знаех, че настилката е бетон, а не асфалт, по която тича, нямаше да й дам да бяга там. Това е доста зле за ходилата на бегачите ", размишлява ултрамаратонецът.
Най-голямата тъга Ивелин изживява на погребението. " Като ме видя, майка й се разплака и ме прегърна. Аз също се разплаках и мощно я прегърнах. " Виж какво ми пристигна на главата ", едвам ми сподели тя. Няма такава тъга, приятелю... Раната е неизлечима. Просто свикваш с болката и би трябвало да се научиш да живееш с нея. Да намериш сили и да продължиш напред ", изповядва Ивелин.
" Дано да е на по-добро място в този момент. Пак ще се срещнем, само че не тук и не в този момент. Вярвам в прераждането ", споделя на финала Кръстев и насочва апел по-често да споделяме на индивида до себе си, че го обичаме, тъй като не се знае какъв изрод дебне зад храстите.
Тичах по маршрута й
" След погребението отидох на крайбрежната алея, където Вики тичаше. Беше ми доста мъчително и тежко. Целият път минах и стоях на мястото 10 минути. Оглеждах и желаех да си показва какво тъкмо е станало ", разкрива Ивелин.
Точното място му е показано от мъж с колело, който всеки ден в продължение на 9 години върти педалите по алеята. Но в злощастния ден не съумял да отиде.
30 година затвор за убиеца
30 години затвор за Северин Красимиров предвижда Ивелин Кръстев. " Не мога да допускам още. Това грубо ликвидиране е казус в историята. И в случай че му дадат 30 години затвор, може да излезе на 50 години и даже още по-рано ", споделя варненецът.
Ивелин си спомня хайдушкия канон на Панайот Хитов. Преди да одобри искащите за хайдути, бунтовникът водил юнаците на коловете, на които били забучени хванати въстаници. " Мерете си дирниците, та в случай че турците ви заловен, да знаете какво ви чака. С дни ще умирате и ще молите за капка вода, а кучета ще раздират месата и кокалите ви ", казвал Хитов. " Това заслужава и килърът на Вики ", споделя Кръстев.
И продължава: " Това е подигравка! На такива положителни хора като Вики се случват сходни бруталности. Сякаш Вики е изкупвала греховете на хората, като я е убивал 45 минути. Така са разпвали Христос ".
Вики скача с парашут
Екстремните спортове били в кръвта на Вики. Показател за любовта й към адреналина е желанието й да скача сама с парашут и без ментор.
" Бащата на Вики е може би най-хубавият елмонтьор на селскостопански самолети. От него тя наследява привързаността към самолети от дребна и скача с парашут ", споделя Ивелин. Затова Кръстев я среща с негов сътрудник, който също желае да лети в облаците. Двамата трябвало дружно да стартират уроци за самостоятелен скок с парашут от небето.
40-годишният мъж е притежател и шеф на фитнес зала във Варна. Заедно с Вики са на крилете на любовта от половин година. Не съумяват да заживеят дружно и да си имат дете, каквото огромно предпочитание изповядва в откровен и радушен диалог с него приживе Виктория. Копнежите им са окървавени от бруталното посягане на Северин Красимиров, който прави признания още на гледането на мярката му за неотклонение в съда.
Спортистът и журналистката се срещат през август 2017 година в обща компания в ресторант в Русе. Тогава Вики и бащата на детето й Свилен към момента са дружно, а Ивелин е дружно с брат си и другари. Ивелин и Виктория се беседват на спортна тематика, която е общата им пристрастеност. Ивелин й споделя, че тренира по три пъти дневно и за него това е метод на живот. " Обичам спортове и надпревари на лимита. Бягане, плуване, подводно гмуркане, подводен лов на риба. Има ли конкуренция - там съм ", споделя Ивелин.
Известно време след запознанството им Вики се обажда на Ивелин и дружно със Свилен идват във Варна. В морската столица Ивелин ги свързва със собствен непосредствен, който има магазин за спортна екипировка.
" Посрещна ги, направи им огромна отстъпка, напазаруваха много неща. Вечерта се почерпихме в ресторант и се прибраха в Русе ", спомня си Кръстев.
До тази пролет тримата не поддържат контакт и не се чуват. " Вики ми писа и инициира по-активното другарство сред нас. Не знаех, че те към този момент са разграничени, до момента в който един ден не ми показа. Каза ми, че е останала впечатлена от диалога ни в ресторанта в Русе. Отговорих, че мога да арестувам дъха си 5,40 мин и да слизам на 40-50 метра под вода, без да вдишвам ", връща лентата обратно Ивелин Кръстев.
Постепенно сред двамата пламва обич. Вики е на 31 години с прелестна дъщеричка, която, преди да загуби мама, е на 6 години, а преди дни навършва 7. Ивелин е на 40 и няма нито брак, нито деца.
Малката Софи и Ивелин бързо се привързват един към различен, споделя ултрамаратонецът. " Уникално дете, заплашителен сладур е. Казваше на Вики: " Мамо, но той е доста прекрасен. Ако не го вземеш, аз ще се оженя за него, като порасна ". Много симпатична и умна. А Вики я възпитаваше да не бъде глезено дете като доста други и беше строга, само че обективна с нея ", споделя Ивелин и прибавя, че Софи доста се страхувала да не остане без майка.
Любовта сред двамата избуява от ден на ден и индикатор за това е рожденият ден на Виктория. " На 20 август тя имаше рожден ден. Не съумях да отида в Русе, тъй като имах служебни проблеми и нямах опция. И точно на нейния празник тя ми изпрати огромна торта " Гараш " във фитнес залата. Не аз на нея, а тя ми направи изненада точно на нейния рожден ден. Върху нея беше изписано " Поздрави от Русе ". " Ти си ми най-големият подарък ", ми отговори тя на въпроса какво желае да й подаря ", споделя Ивелин.
Покрай маратонеца Вики се възпламенява по бягането и стартира интензивно да тренира по крайбрежната алея. Освен обичан човек във варненеца Вики открива и персонален мотиватор и треньор, който я направлява и поучава по какъв начин да тренира интензивно и здравословно.
" Малцина знаят, че Вики тренираше за присъединяване в ултрамаратона " Каньон Крийк ". Той започва на 3 ноември край Басарбовския манастир до Русе. Подготовката й беше за тичане на 10 километра, което щеше да й бъде за първи път. Виждах какъв брой бързо напредва. Три седмици бяга по един и същи маршрут и даже й предложих да се опитва на 20 километра, само че тя не пожела. На същото съревнование аз се надбягвам на 50-километрова отдалеченост ", споделя Ивелин.
Вики по този начин и не съумява да дочака първото си огромно съревнование. На 5 октомври вечерта журналистката чете за някогашния началник на Интерпол Мън Хунвей, намиращ се в неопределеност от близо месец, и за брачната половинка му Грейс, която твърди, че не е сигурна дали мъжът й е жив, откакто е арестуван от китайските управляващи.
На идващия ден - 6 октомври, в 10:29 ч. Вики изпраща последното си известие до Ивелин. " Имам среща по работа. Мисля да побягам след това ", написа Маринова. И не съумява да види отговора.
" Още не мога да осъзная, че нея я няма. Такъв неповторим човек и като душа, и като персона. Едновременно изпитвам яд, тъга, изтощение. В нищото съм. Сякаш четеш за Баташкото кръвопролитие и по какъв начин роми от прилежащи села и башибозуци са изнасилвали и убивали свиреп. Все едно това виждах пред очите ми ", разкрива душата си почерненият Ивелин и сълзи напират в очите му.
Криминалистите отхвърлят да му покажат фотоси на безжизнената Вики, с цел да не се разстрои. " Близо 10 часа ме разпитваха 10 криминалисти два дни след убийството. Дал съм всичката информация, която имам, и съм се опитал да оказа помощ на следствието с каквото мога ", споделя още Кръстев.
След разпита и всички диалози за трагичния случай половинката на Вики построява своя картина на бруталното закононарушение.
" Около 45 минути оня я е убивал. Можете ли да си визиите какво изтезание е било и каква свирепост? И то измежду бял ден в събота на крайбрежната алея. Изнасилвал я е дълго време. Нанесъл й е доста тежки удари, евентуално с камък по главата. Тя се е борила и е викала за помощ. Онзи се е уплашил и е усетил, че Вики си отива. Тогава я е удушил съгласно мен ", чертае мрачния сюжет на кървавото действие Ивелин.
Трагедията се отразява извънредно зле на спортиста. Потъва в тиха тъга, която изживява надълбоко в себе си. Спира да тренира, а диалозите им за взаимно общуване и дете остават единствено мъчителен спомен.
" Рисувам я, това ме успокоява. Бях я завел на едно място на крайбрежната алея, от което се откриваше прелестна панорама към Варна. Онзи ден бягах 22 километра и отидох там. Това си остава нашето място. Седнах, изключих таймера и стоях 15 минути самичък с мислите си. Чаках я да пристигна. Но не пристигна ", едвам сдържа сълзите си Ивелин.
Сред вилнеещото море от страсти в душата на Ивелин се прокрадва и възприятие за виновност. За неистовото предпочитание да върне времето обратно и да предотврати нещастието.
" Чувствам се виновен. Ако не я бях учил да бяга, можеше в никакъв случай това да не се случи. И в случай че знаех, че настилката е бетон, а не асфалт, по която тича, нямаше да й дам да бяга там. Това е доста зле за ходилата на бегачите ", размишлява ултрамаратонецът.
Най-голямата тъга Ивелин изживява на погребението. " Като ме видя, майка й се разплака и ме прегърна. Аз също се разплаках и мощно я прегърнах. " Виж какво ми пристигна на главата ", едвам ми сподели тя. Няма такава тъга, приятелю... Раната е неизлечима. Просто свикваш с болката и би трябвало да се научиш да живееш с нея. Да намериш сили и да продължиш напред ", изповядва Ивелин.
" Дано да е на по-добро място в този момент. Пак ще се срещнем, само че не тук и не в този момент. Вярвам в прераждането ", споделя на финала Кръстев и насочва апел по-често да споделяме на индивида до себе си, че го обичаме, тъй като не се знае какъв изрод дебне зад храстите.
Тичах по маршрута й
" След погребението отидох на крайбрежната алея, където Вики тичаше. Беше ми доста мъчително и тежко. Целият път минах и стоях на мястото 10 минути. Оглеждах и желаех да си показва какво тъкмо е станало ", разкрива Ивелин.
Точното място му е показано от мъж с колело, който всеки ден в продължение на 9 години върти педалите по алеята. Но в злощастния ден не съумял да отиде.
30 година затвор за убиеца
30 години затвор за Северин Красимиров предвижда Ивелин Кръстев. " Не мога да допускам още. Това грубо ликвидиране е казус в историята. И в случай че му дадат 30 години затвор, може да излезе на 50 години и даже още по-рано ", споделя варненецът.
Ивелин си спомня хайдушкия канон на Панайот Хитов. Преди да одобри искащите за хайдути, бунтовникът водил юнаците на коловете, на които били забучени хванати въстаници. " Мерете си дирниците, та в случай че турците ви заловен, да знаете какво ви чака. С дни ще умирате и ще молите за капка вода, а кучета ще раздират месата и кокалите ви ", казвал Хитов. " Това заслужава и килърът на Вики ", споделя Кръстев.
И продължава: " Това е подигравка! На такива положителни хора като Вики се случват сходни бруталности. Сякаш Вики е изкупвала греховете на хората, като я е убивал 45 минути. Така са разпвали Христос ".
Вики скача с парашут
Екстремните спортове били в кръвта на Вики. Показател за любовта й към адреналина е желанието й да скача сама с парашут и без ментор.
" Бащата на Вики е може би най-хубавият елмонтьор на селскостопански самолети. От него тя наследява привързаността към самолети от дребна и скача с парашут ", споделя Ивелин. Затова Кръстев я среща с негов сътрудник, който също желае да лети в облаците. Двамата трябвало дружно да стартират уроци за самостоятелен скок с парашут от небето.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ