Къде сте, гръмогласни НПО-та и феминистки?*
Виктория Георгиева
Прави усещане, че интензивността на най-гръмогласните НПО-а граничи с цялостна тишина – този път врагът не е и бял, мъчно еднопосочно може да бъде наименуван и мъж, тъй като самичък се дефинира като жена.
Едно е несъмнено – тази Олимпиада ще бъде запомнена, само че най-вече с отрицателни страсти. Дори и чисто спортните моменти, върховете, спортменските прояви и всичко, което занапред следва, няма да са в положение да отмият чувството от скандалното разкриване, осмиването на християнството, пародийният привкус.
Последва обстановката със противоречивото присъединяване на игрите на тайванката Лин Ю-Тин и алжирката Имане Хелиф, които имаха възбрана да вземат участие на предходните игри в Токио поради хормоналните си резултати, които надвишават оптимално допустимите стойности. Тогава те бяха дисквалифицирани на тестванията за пол поради това, че имат съществуване на тестостерон.
Международният олимпийски комитет
Въпреки че интернационалната боксова асоциация (IBA) излезе с изказване по отношение на абсурда, потвърждавайки позицията си, че въпросните „ дами ” не дават отговор на нужните критерии за допустимост, с цел да се състезават в женска категория, а Лин не е оспорила решението им, Келиф първо е оспорила, само че след това се е отказала да апелира, Международният олимпийски комитет (МОК) ги позволи до Олимпиадата. Основанието им? Безумно: „...Както и при предходните олимпийски боксови надпревари, полът и възрастта на спортистите се базират на техните паспорти. ”
Макар съгласно МОК резултатите да засичат наличие на тестостерон над нормата, от комитета отхвърлят да дадат елементи за това по какъв начин отсяват състезателите по пол. Излишно е да обясняваме какъв брой сериозен аршин може да е една хартия, била тя и паспорт. С новите занижени критерии на МОК, ние също бяхме директно ощетени - вярата ни за орден в категория до 57 кг - Светлана Каменова, срещна тайванката и резонно – загуби от нея след много противоречиви съдийски решения, макар очевидно нечистата игра на Ю-Тин.
Малко знае се, че още през 2021 година МОК прикани федерациите за „ отбягване на дискриминирането въз основата на полова еднаквост и вариации сред половете ”, публикувайки документ, в който има 10 съществени правилото, касаещи сполучливото им приобщаване, отбрана на правото на персонален живот и впрочем, като също така даде опция на обособените федерации да вземат решение дали да позволен присъединяване даже на трансджендър спортисти.
От МОК стигнаха още по-далече, като вместо да потърсят метод да обосноват така и така извънредно противоречивото си решение, обявиха, че проучването на пола на спортистите е нелегално, самият развой на теста и естеството му не са законни и не трябвало да се разискват обществено. Общо взето, не просто общи приказки и някаква извънредно необяснима угриженост само по отношение на Ю-Тин и Халиф, а даже изказвания, че те са изправени пред " експанзия ", от което Комитетът е извънредно „ тъжен ”, тъй като всеки имал правото да „ практикува спорт без дискриминация ". Чудесно! И е по този начин, само че основната дума е „ всеки ”, а най-много дамите в бокса, някои от които бяха директно наранени от решението на МОК.
Къде изчезнаха всички извънредно гръмогласни НПО-та и феминистки?
И около протичащото се на Олимпиадата, закономерно, се видя отсъствието на (уж) най-големите бранители на дамите по света – разните неправителствени организации и сходните феминистки сдружения. От тяхната посока царува цялостна тишина. Иначе огромните поборници и радетели да се пази достолепието на дамите, се снишиха ниско долу, изчаквайки бурята да отмине. Както по света, по този начин и у нас, липсват заявления на НПО-та, в които те бурно да изричат възмущението си, да вземем за пример от Хелиф, която унизи италианката Анджела Карини, липсват апели „ Нито една повече ”, липсват демонстрации и вопли по медиите.
Вероятно се затрудняват сред дамите и две/двама представители на една по-особена категория, които са им по-приоритетни, заради което избират да запазят безмълвие. Все отново, този път врагът не е и бял, мъчно еднопосочно може да бъде наименуван и мъж – а и самичък се дефинира като жена.
Но в случай че в този случай въпреки всичко някой може да каже – е, обстановката е комплицирана и нееднозначна, какво да кажем за педофила Стефан Ван де Велде, звезда на нидерландския тим по плажен волейбол, на който доста малко медии обърнаха внимание и потресаващата информация мина пътем едвам в няколко издания.
Преди 10 години, когато Ван де Велде е на 19, изнасилва 12-годишно момиче във Англия, признава се за отговорен и получава 4-годишна присъда, от които излежава единствено година, върнат е в родината си и месец по-късно нидерландските управляващи го пускат условно. МОК настояват, че нищо не могат да създадат, нидерландският Олимпийски комитет не вижда проблем в присъединяване му, въпреки да се касае за извънредно тежък случай, при който той напива детето и неведнъж я изнасилва. След този случай момичето пробва и да се самоубие.
И същият този хубавец в този момент се вихри на Олимпиадата,
а отникъде нито вопъл, нито тон,
най-малкото от огромните бранители на дамите, разбирайте нароилите се НПО-та, които и са се самопровъзгласили за бранители на всички дамите и девойките. И в случай че отново някой ще каже – какво се чака от тях, отговорът е елементарен – демонстрация на най-малко дребна съпричастност, даже някой митинг. Не за друго, а тъй като другояче се ускорява все по-натрапчивото чувство, че те – въпросните, скачат интензивно, само когато врагът е естествен хетеросексуален мъж, в останалите случаи не са разбрали, не са видели, не ги вълнува.
Разбира се, никой не чака те да правят работата на МОК да вземем за пример, само че прави усещане, че деятелите им са доста усърдно подбрани и огромните врагове не са същинските насилници. Макар и извънредно несвоевременно, целеустремено вършат и паралел сред идеите и правата на дамите, и тези на ЛГБТИ групите. Тоест, в случай че си против гейовете и лесбийките да вземем за пример, това значи, че си женомразец.
Феминизмът от дълго време се трансформира в метод за доминация, а не в идея, целяща да обезпечи само равни права. Именно актуалните феминистки придвижвания са флагманът против публичните реакции и скептицизма във връзка с разнообразни аномалии. Защото в случай че в действителност ставаше въпрос за равнопоставеност, всички тези организации от дълго време щяха да са се позиционирали в Азия и Африка, където голяма част от дамите към момента са третирани като второразрядна стока.
А Олимпиадата беше следващото събитие, което потвърди (в дългата плеяда от кино, музикални и ред други), че от дълго време към този момент не приказваме просто за правата на нежния пол или даже тези на ЛГБТИ да вземем за пример, а за налагането на нездравословни идеологии, маскирани зад изрази като „ равнопоставеност ”, което изрично се потвърди и по неналичието на реакции на въпросните организации и деятели.
Флагман
*Заглавията са на редакцията
Прави усещане, че интензивността на най-гръмогласните НПО-а граничи с цялостна тишина – този път врагът не е и бял, мъчно еднопосочно може да бъде наименуван и мъж, тъй като самичък се дефинира като жена.
Едно е несъмнено – тази Олимпиада ще бъде запомнена, само че най-вече с отрицателни страсти. Дори и чисто спортните моменти, върховете, спортменските прояви и всичко, което занапред следва, няма да са в положение да отмият чувството от скандалното разкриване, осмиването на християнството, пародийният привкус.
Последва обстановката със противоречивото присъединяване на игрите на тайванката Лин Ю-Тин и алжирката Имане Хелиф, които имаха възбрана да вземат участие на предходните игри в Токио поради хормоналните си резултати, които надвишават оптимално допустимите стойности. Тогава те бяха дисквалифицирани на тестванията за пол поради това, че имат съществуване на тестостерон.
Международният олимпийски комитет
Въпреки че интернационалната боксова асоциация (IBA) излезе с изказване по отношение на абсурда, потвърждавайки позицията си, че въпросните „ дами ” не дават отговор на нужните критерии за допустимост, с цел да се състезават в женска категория, а Лин не е оспорила решението им, Келиф първо е оспорила, само че след това се е отказала да апелира, Международният олимпийски комитет (МОК) ги позволи до Олимпиадата. Основанието им? Безумно: „...Както и при предходните олимпийски боксови надпревари, полът и възрастта на спортистите се базират на техните паспорти. ”
Макар съгласно МОК резултатите да засичат наличие на тестостерон над нормата, от комитета отхвърлят да дадат елементи за това по какъв начин отсяват състезателите по пол. Излишно е да обясняваме какъв брой сериозен аршин може да е една хартия, била тя и паспорт. С новите занижени критерии на МОК, ние също бяхме директно ощетени - вярата ни за орден в категория до 57 кг - Светлана Каменова, срещна тайванката и резонно – загуби от нея след много противоречиви съдийски решения, макар очевидно нечистата игра на Ю-Тин.
Малко знае се, че още през 2021 година МОК прикани федерациите за „ отбягване на дискриминирането въз основата на полова еднаквост и вариации сред половете ”, публикувайки документ, в който има 10 съществени правилото, касаещи сполучливото им приобщаване, отбрана на правото на персонален живот и впрочем, като също така даде опция на обособените федерации да вземат решение дали да позволен присъединяване даже на трансджендър спортисти.
От МОК стигнаха още по-далече, като вместо да потърсят метод да обосноват така и така извънредно противоречивото си решение, обявиха, че проучването на пола на спортистите е нелегално, самият развой на теста и естеството му не са законни и не трябвало да се разискват обществено. Общо взето, не просто общи приказки и някаква извънредно необяснима угриженост само по отношение на Ю-Тин и Халиф, а даже изказвания, че те са изправени пред " експанзия ", от което Комитетът е извънредно „ тъжен ”, тъй като всеки имал правото да „ практикува спорт без дискриминация ". Чудесно! И е по този начин, само че основната дума е „ всеки ”, а най-много дамите в бокса, някои от които бяха директно наранени от решението на МОК.
Къде изчезнаха всички извънредно гръмогласни НПО-та и феминистки?
И около протичащото се на Олимпиадата, закономерно, се видя отсъствието на (уж) най-големите бранители на дамите по света – разните неправителствени организации и сходните феминистки сдружения. От тяхната посока царува цялостна тишина. Иначе огромните поборници и радетели да се пази достолепието на дамите, се снишиха ниско долу, изчаквайки бурята да отмине. Както по света, по този начин и у нас, липсват заявления на НПО-та, в които те бурно да изричат възмущението си, да вземем за пример от Хелиф, която унизи италианката Анджела Карини, липсват апели „ Нито една повече ”, липсват демонстрации и вопли по медиите.
Вероятно се затрудняват сред дамите и две/двама представители на една по-особена категория, които са им по-приоритетни, заради което избират да запазят безмълвие. Все отново, този път врагът не е и бял, мъчно еднопосочно може да бъде наименуван и мъж – а и самичък се дефинира като жена.
Но в случай че в този случай въпреки всичко някой може да каже – е, обстановката е комплицирана и нееднозначна, какво да кажем за педофила Стефан Ван де Велде, звезда на нидерландския тим по плажен волейбол, на който доста малко медии обърнаха внимание и потресаващата информация мина пътем едвам в няколко издания.
Преди 10 години, когато Ван де Велде е на 19, изнасилва 12-годишно момиче във Англия, признава се за отговорен и получава 4-годишна присъда, от които излежава единствено година, върнат е в родината си и месец по-късно нидерландските управляващи го пускат условно. МОК настояват, че нищо не могат да създадат, нидерландският Олимпийски комитет не вижда проблем в присъединяване му, въпреки да се касае за извънредно тежък случай, при който той напива детето и неведнъж я изнасилва. След този случай момичето пробва и да се самоубие.
И същият този хубавец в този момент се вихри на Олимпиадата,
а отникъде нито вопъл, нито тон,
най-малкото от огромните бранители на дамите, разбирайте нароилите се НПО-та, които и са се самопровъзгласили за бранители на всички дамите и девойките. И в случай че отново някой ще каже – какво се чака от тях, отговорът е елементарен – демонстрация на най-малко дребна съпричастност, даже някой митинг. Не за друго, а тъй като другояче се ускорява все по-натрапчивото чувство, че те – въпросните, скачат интензивно, само когато врагът е естествен хетеросексуален мъж, в останалите случаи не са разбрали, не са видели, не ги вълнува.
Разбира се, никой не чака те да правят работата на МОК да вземем за пример, само че прави усещане, че деятелите им са доста усърдно подбрани и огромните врагове не са същинските насилници. Макар и извънредно несвоевременно, целеустремено вършат и паралел сред идеите и правата на дамите, и тези на ЛГБТИ групите. Тоест, в случай че си против гейовете и лесбийките да вземем за пример, това значи, че си женомразец.
Феминизмът от дълго време се трансформира в метод за доминация, а не в идея, целяща да обезпечи само равни права. Именно актуалните феминистки придвижвания са флагманът против публичните реакции и скептицизма във връзка с разнообразни аномалии. Защото в случай че в действителност ставаше въпрос за равнопоставеност, всички тези организации от дълго време щяха да са се позиционирали в Азия и Африка, където голяма част от дамите към момента са третирани като второразрядна стока.
А Олимпиадата беше следващото събитие, което потвърди (в дългата плеяда от кино, музикални и ред други), че от дълго време към този момент не приказваме просто за правата на нежния пол или даже тези на ЛГБТИ да вземем за пример, а за налагането на нездравословни идеологии, маскирани зад изрази като „ равнопоставеност ”, което изрично се потвърди и по неналичието на реакции на въпросните организации и деятели.
Флагман
*Заглавията са на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ