Виктория Дубровска от Мариупол: Ад! Това е!
Виктория Дубровска е от Мариупол, само че си потегля оттова по инцидентно стичане на събитията преди началото на войната. В града обаче остават нейните родители, а дамата не знае дали те са живи.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3064
През октомври предходната година Виктория идва от Украйна в България, решена да уголемява бизнеса си у нас. Напуска родния Мариупол, без да подозира, че в никакъв случай повече няма да го види подобен, какъвто го помни от детските си години.
„ Получих позвъняване в 4 през нощта от нашия управител в Украйна. Той просто сподели и няма да го не помни: „ Вика, стартира! ”. Аз незабавно разсъниха брачна половинка ми, раздрусах го с думите „ Събуди се, разсъни се, войната стартира! ”. След това се обадих на всички в Банско, на всички украинци, с цел да им оповестя, че войната е почнала ”, споделя Дубровска.
Жената незабавно провежда акция в помощ на украинци. В България съумява да откри дом за 15 свои сънародници. На най-близките си обаче не може да подаде ръка. Родителите ѝ са в Мариупол. Виктория през днешния ден не знае нищо за тях.
„ Съседката ми в Мариупол съумя да избяга преди няколко дни от града, тя ми се обади и сподели: „ Спокойно, блокът е там, не е опустошен, само че това беше преди пет дни. Оттогава нямам информация. Ад! Това е! Беше прелестен град, само че сега… Първо те прекъснаха всевъзможни информационни канали с Мариупол, сега няма метод да се свържа с родителите ми или с някой различен от града, просто всички мобилни връзки са блокирани ”, показва тя.
В момента от Мариупол е мъчно да се избяга, споделя Виктория. „ Хората имат две благоприятни условия - да стоят там и да умрат, или да опитат да бягат и отново да умрат. Ужасно е, само че това е техният избор. Можеш да избягаш с кола, само че казусът е, че 80% от колите са опожарени, взривени, няма гориво. Ако инцидентно си се запасил с гориво, е шанс, само че сега няма от кое място да се налее гориво. Магазини на практика към този момент няма. Хората са ги разрушили, взели са всичко, което се яде. Нищо, нищо не работи. Няма електричество и хората се събират денем, в случай че им се стори безшумно и безвредно и могат да изоставен мазетата, в които се крият. Палят огньове на улицата и готвят, каквото имат в каквото намерят, готвят за всички в блока. Къщите са разрушени. На всичкото от горната страна пролетта е сурова, студено е, от 2 март до 8 март беше -10 градуса. Няма електричество, няма вода, няма храна. Постоянно се бомбардира, хората са изплашени да излязат от постройките, те просто не знаят какво се случва към тях, тъй като няма информация отникъде, няма връзки - единствено танкове и самолети ”, разказва обстановката Виктория.
Сега дамата се моли за мир. И всяка мисъл е за нейните родители. „ Бих им споделила: Направете всичко допустимо да се измъкнете оттова, както можете! Всичко допустимо! Аз ще ви взема откъдето и да е! Но избягайте! И несъмнено - желая да им кажа, че най-голямата ми фантазия е да ги прегърна още един път, да ги целуна още един път, да са тук до мен ”, споделя тя.
Всичко по тематиката: Руската инвазия в Украйна 3064
През октомври предходната година Виктория идва от Украйна в България, решена да уголемява бизнеса си у нас. Напуска родния Мариупол, без да подозира, че в никакъв случай повече няма да го види подобен, какъвто го помни от детските си години.
„ Получих позвъняване в 4 през нощта от нашия управител в Украйна. Той просто сподели и няма да го не помни: „ Вика, стартира! ”. Аз незабавно разсъниха брачна половинка ми, раздрусах го с думите „ Събуди се, разсъни се, войната стартира! ”. След това се обадих на всички в Банско, на всички украинци, с цел да им оповестя, че войната е почнала ”, споделя Дубровска.
Жената незабавно провежда акция в помощ на украинци. В България съумява да откри дом за 15 свои сънародници. На най-близките си обаче не може да подаде ръка. Родителите ѝ са в Мариупол. Виктория през днешния ден не знае нищо за тях.
„ Съседката ми в Мариупол съумя да избяга преди няколко дни от града, тя ми се обади и сподели: „ Спокойно, блокът е там, не е опустошен, само че това беше преди пет дни. Оттогава нямам информация. Ад! Това е! Беше прелестен град, само че сега… Първо те прекъснаха всевъзможни информационни канали с Мариупол, сега няма метод да се свържа с родителите ми или с някой различен от града, просто всички мобилни връзки са блокирани ”, показва тя.
В момента от Мариупол е мъчно да се избяга, споделя Виктория. „ Хората имат две благоприятни условия - да стоят там и да умрат, или да опитат да бягат и отново да умрат. Ужасно е, само че това е техният избор. Можеш да избягаш с кола, само че казусът е, че 80% от колите са опожарени, взривени, няма гориво. Ако инцидентно си се запасил с гориво, е шанс, само че сега няма от кое място да се налее гориво. Магазини на практика към този момент няма. Хората са ги разрушили, взели са всичко, което се яде. Нищо, нищо не работи. Няма електричество и хората се събират денем, в случай че им се стори безшумно и безвредно и могат да изоставен мазетата, в които се крият. Палят огньове на улицата и готвят, каквото имат в каквото намерят, готвят за всички в блока. Къщите са разрушени. На всичкото от горната страна пролетта е сурова, студено е, от 2 март до 8 март беше -10 градуса. Няма електричество, няма вода, няма храна. Постоянно се бомбардира, хората са изплашени да излязат от постройките, те просто не знаят какво се случва към тях, тъй като няма информация отникъде, няма връзки - единствено танкове и самолети ”, разказва обстановката Виктория.
Сега дамата се моли за мир. И всяка мисъл е за нейните родители. „ Бих им споделила: Направете всичко допустимо да се измъкнете оттова, както можете! Всичко допустимо! Аз ще ви взема откъдето и да е! Но избягайте! И несъмнено - желая да им кажа, че най-голямата ми фантазия е да ги прегърна още един път, да ги целуна още един път, да са тук до мен ”, споделя тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ