„По дирите на думите“: Виктория Бешлийска и забравеният български език
Виктория Бешлийска е лингвист по предопределение и странник по душа. Обича да се любува на хубостта. Намира я освен в гледките, които съзерцава по пътя си, а и в думите, които чува. Думи, които оставят диря и приканват към вълнуващо пътешестване в необятните глъбини на българския език, описват.
„ Вярвам, че това е едно пътешестване, което ще продължи доста дълго за мен и се надявам да е по този начин “ , споделя тя.
От 4 години насам Виктория търси и намира остарели български думи , които към този момент не се употребяват толкоз постоянно и ги напомня на хората благодарение на персонален блог в обществените мрежи - . През 2020 година издава и първия си разказ - .
„ Пътувам из доста най-различни и фантастични краища на България, някои от тях са много забравени, за жалост. Не е мъчно, когато го правиш с готовност и всичко, което човек усеща като персонална своя пристрастеност, не му основава компликация. Това, което се изисква, е просто неизменност “, споделя Виктория.
Първоначално блогът ѝ е обвързван с персонални прекарвания, оценка на филми и книги, до момента в който в един празничен ден всичко това се трансформира. „ На 1 ноември 2018 година, в Деня на Народните будители, който е и моят рожден ден, помолих аудиторията да ми подари по една забравена дума и по този начин в действителност породи концепцията това да стане главната тенденция на страницата “ , споделя Виктория.
Вярна на максимата, че написаното остава, младата жена съумява да изготви лист от над 500 думи , които към този момент отсъстват от ежедневната ни връзка. Зад част от тях стоят и персонални истории.
„ Колкото и да е необичайно, доста персонална за мен е думата „ диване “, която също употребявам от време на време и за дребната ми щерка. Тя съдържа сила, малко неодобрение и доста обич “, споделя филологът.
През годините тя открива и слова, които я удивляват.
„ Да речем думата „ чоперка “ е една такава. Това било заплесната, отнесена жена “, прибавя Виктория Бешлийска.
Невена Рикова
Въпреки че постоянно гледа към предишното, Виктория следи и сегашното и вади заключения за него.
„ Точно в този миг езикът наподобява много настръхнал. Струва ми се, че го използваме доста повече като оръжие, с което да стреляме, в сравнение с като мост, който можем да построим към другия. От тази обстановка губим ние като хора, тъй като губим от пълноценния си контакт с другите, а другите са в действителност нашите огледала “, счита тя.
И, с цел да не бъдат огледалата криви, е редно хората да отворят сетивата си, както едни към други, по този начин и към словото, счита Виктория.
Целия диалог на репортера Николай Беремлийски с Виктория Бешлийска гледайте във видеото.
А в галерията ни прочетете някои от най-интересните и позабравени български думи от:
„ Вярвам, че това е едно пътешестване, което ще продължи доста дълго за мен и се надявам да е по този начин “ , споделя тя.
От 4 години насам Виктория търси и намира остарели български думи , които към този момент не се употребяват толкоз постоянно и ги напомня на хората благодарение на персонален блог в обществените мрежи - . През 2020 година издава и първия си разказ - .
„ Пътувам из доста най-различни и фантастични краища на България, някои от тях са много забравени, за жалост. Не е мъчно, когато го правиш с готовност и всичко, което човек усеща като персонална своя пристрастеност, не му основава компликация. Това, което се изисква, е просто неизменност “, споделя Виктория.
Първоначално блогът ѝ е обвързван с персонални прекарвания, оценка на филми и книги, до момента в който в един празничен ден всичко това се трансформира. „ На 1 ноември 2018 година, в Деня на Народните будители, който е и моят рожден ден, помолих аудиторията да ми подари по една забравена дума и по този начин в действителност породи концепцията това да стане главната тенденция на страницата “ , споделя Виктория.
Вярна на максимата, че написаното остава, младата жена съумява да изготви лист от над 500 думи , които към този момент отсъстват от ежедневната ни връзка. Зад част от тях стоят и персонални истории.
„ Колкото и да е необичайно, доста персонална за мен е думата „ диване “, която също употребявам от време на време и за дребната ми щерка. Тя съдържа сила, малко неодобрение и доста обич “, споделя филологът.
През годините тя открива и слова, които я удивляват.
„ Да речем думата „ чоперка “ е една такава. Това било заплесната, отнесена жена “, прибавя Виктория Бешлийска.
Невена Рикова Въпреки че постоянно гледа към предишното, Виктория следи и сегашното и вади заключения за него.
„ Точно в този миг езикът наподобява много настръхнал. Струва ми се, че го използваме доста повече като оръжие, с което да стреляме, в сравнение с като мост, който можем да построим към другия. От тази обстановка губим ние като хора, тъй като губим от пълноценния си контакт с другите, а другите са в действителност нашите огледала “, счита тя.
И, с цел да не бъдат огледалата криви, е редно хората да отворят сетивата си, както едни към други, по този начин и към словото, счита Виктория.
Целия диалог на репортера Николай Беремлийски с Виктория Бешлийска гледайте във видеото.
А в галерията ни прочетете някои от най-интересните и позабравени български думи от:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ