Виктор Йосифов е роден преди 33 години в гр. Омуртаг.

Виктор Йосифов: Искам с ози отбор да се класираме на Олимпиадата

Виктор Йосифов е роден преди 33 години в гр. Омуртаг. Висок е 204 сантиметра и играе на поста централен блокировач. Първите си стъпки във волейбола прави на 13 години в учебния тим на гимназия “Акад. Даки Йорданов” в родния си град.

Талантливото момче стартира да тренира по-активно волейбол през 2004 година, когато към този момент е студент в Шуменския университет.

Качествата му не остават незабелязани и незабавно е притеглен в мъжкия тим на “ Черно Море “ (2006-2009 година), където в действителност изгрява звездата му и получава повиквателна за представителния отбор на България от Силвио Пранди.

Йосифов реализира първия си трансфер зад граница на 24 години, като подписва с италианския “ Рома Волей “. Любопитното е, че капитанът на националния ни отбор досега има общо девет сезона на Апенините, като през последните два завоюва премията за “Най-добър център “ в италианската Суперлига с тимовете на ЛПР (Пиаченца) и “ Веро Волей ” (Монца).

Виктор Йосифов е играл и в Германия с отбора на “ Фрийдрихсхафен “, както и в Русия с “ Губерния “ (Нижни Новгород).

Дебютира за националния тим през 2009 година на европейското състезание в Турция, където извоюваме бронзовите медали. Освен място на почетната стълбичка с националите, той печели и самостоятелно отличие, като е определен за най-хубав блокировач на шампионата. Най-високият връх, който Йосифов записва с “лъвовоте” е влиятелното четвърто място на Олимпийските игри в Лондон през 2012 година.

Снимка: fivb.com
По-скоро безмълвен, само че извънредно съсредоточен, безрезервен и порядъчен в подготвителния развой – това са качествата, които го открояват и го вършат идеалния претендент за лидер на волейболистите ни. Именно по тази причина, откакто Владимир Николов поставя завършек на кариерата си като волейболист през 2016 година, Йосифов поема капитанската лента на националния тим.

Той бързо се трансформира освен в водач, само че и в един от стълбовете на представителния ни отбор. Не бяга от отговорност, в противен случай – поема я в цялостна степен и в никакъв случай не дава празни обещания.

Волейболистът сполучливо поема ролята на обединител и за него колективът и взаимопомощта в отбора са от първостепенно значение, още повече когато в състава навлизат по-млади играчи и се гради заварка от разнообразни генерации.

Снимка: fivb.com
Eто какво показа капитанът на българските национали Виктор Йосифов в Плoвдив, особено за читателите на Read4sport.
– Какво си спомняте при дебюта за националния тим?
“Спомням си, че бях много обезпокоен. Беше ми с напрежение. Все отново това ми беше първият формален мач. Спомням си, че беше във Варна в една международна подготовка против Португалия. Чисто волейболно не се показах кой знае какъв брой добре, само че си припомням, че усещах много огромно напрежение и притеснение”.
– Какво е чувството да защитавате цветовете на националния отбор?
“От дребен мечтаех да играя за националния тим. Това е въпрос на чест за всеки състезател. Винаги съм се отнасял с отговорност към присъединяване ми в националния отбор. Това е страхотна страст, която не може да се изпита на клубно равнище. Българската аудитория е невероятна….”

Снимка: fivb.com – Какво отличава Силвано Пранди от останалите треньори? Какво друго внася италианският експерт в тима?
“Всеки треньор си има своя лична система, тактичност и избрани условия, които генерално са сходни, само че има характерни неща. Силвано Пранди залага на много опростена скица на игра, която съгласно мен е потребна изключително за млади момчета, които към момента нямат задоволително опит”.

“Иначе колкото по-малко обременяваш с информация един играч, той толкоз е по-освободен и се концентрира чисто върху техническото осъществяване на нещата, от колкото на тактически задания. Мисля, че това е един плюс.”

Снимка: fivb.com – След загуби постоянно излизате и поемате отговорност, непрекъснато ли сте сериозен към играта си?
“Да, към своята игра виждам да съм сериозен. С годините мисля, че съм си построил действителна визия, за това какво мога, по какъв начин мога да играя и какво мога да дам на националния тим и общо взето от останалите не изисквам някакви феноменални неща. Дразня се, когато се вършат обикновени неточности и когато не се влага глава, мисъл и усърдие. Към това съм най-вече критичен”.

“Иначе другите състезатели са разнообразни като характерности механически и физически данни”.

“Един може да прави добре обсада, различен е по-добър на сервис, тъй че това са към този момент обособени характерности на всеки играч, само че когато не влагаш усърдие и мисъл по време на тренировките, това ме вбесява”.

Снимка: fivb.com – Тежи ли капитанската лента на България?
“Честно казано не мога да кажа, че ми тежи. Аз не намирам някаква разлика като съм капитан на тима, да би трябвало да върша нещо по-различно. Винаги съм се отнасял отговорно. Правя това, което мисля, че е вярно и виждам да оказвам помощ с каквото мога на отбора”.

Снимка: fivb.com – Как изплувате след тежко проваляне?
“Такива моменти в нашия спорт има непрекъснато. Положителното е, че има доста мачове един след различен и след един подобен слаб мач, може незабавно по-късно на другия ден да направиш тъкмо противоположното – да направиш един позитивен мач”.

“Гледам да не се затормозявам. Знам къде съм сбъркал и че тима не се е показал добре. Но мисля, че не би трябвало да драматизираме чак толкоз доста. Ключовото в тези моменти е, че на другия ден би трябвало да излезеш и да играеш все едно не се е случило нищо предния ден”.

Снимка: fivb.com – Кои са най-ценните препоръки, които сте получавали и от кого?
“Много препоръки съм получавал, изключително от по опитните играчи и от по старите – от Владо Николов, от Христо Цветанов, от Андрей Жеков и от много треньори освен в националния тим, само че и в чужбина. Някакъв съответен съвет, който ми е останал не мога да се сетя в този момент сега, само че като цяло съм гледал да взимам позитивното от всеки треньор и всеки по-опитен и по-голям от мен играч”.
– А вие давате ли препоръки на по-младите волейболисти?
“Да. Случва се да давам препоръки. Не съм от хората, които непрекъснато приказват на някой и го затормозяват с прекомерно огромна информация и прекомерно огромни условия. Случва се да оказа помощ на някой и да дам съвет, постоянно когато някой пристигна персонално към мен да се обърне – аз съм отворен!”
– И тази година получихте много съществено самопризнание – най-хубав център в едно от най-силните шампионати – италианското. Какво значи това за вас и по какъв начин реагираха околните ви?
“Моите близки се радват, те са хора, които около мен започнаха да наблюдават волейбола. Не са спортни хора, тъй като никой от тях не се е занимавал със спорт професионално. Така че общо взето са фенове около мен и се радват като родители. Съпругата ми също се радва”.

Снимка: Туитър: Българският национал е направил 70 сполучливи блокади през миналата акция 2018/19 – най-вече от всеки различен състезател в италианското волейболно състезание!
“А за мен персонално това е едно самопризнание и задоволство от това, че си правя добре работата. Не е нещо, което да ме превъзнася и да ми дава някакво по-голямо самочувствие от това, което е обикновено да има един състезател”.
– Споменахте вашата брачна половинка (Виолина Йосифова), тя обича ли да идва на мачовете в залата или избира да ги гледа на мира у дома пред тв приемника?
“Идва в залата, когато има опция, когато играем във Варна най-много, тъй като аз пребивавам там. В чужбина също е с мен и посещава мачовете ми”.
– Каква е атмосферата в националния тим?
“В тима има позитивна атмосфера. Аз действително упражнявам с тези момчета от няколко дни, а преди този момент се подготвях с една втора група, която е в София. Гледам да се развличам и да съм положителен, да екстрахирам позитивните страсти от това да съм тук в Пловдив с националния тим и да играя пред българска аудитория, тъй като това са едни от последните ни мачове от Лигата на нациите с националния отбор”.

Снимка: fivb.com – Кой е най-големият шегобиец в тима?
“Теди Салпаров е човек, който обича шегите и вицовете. Той внася много позитивна страст в тима. Мисля че имаме един добър колектив, който се забавлява отвън залата и тренировките и се усещаме добре заедно”.
– Кое е по значимо – орден от Европейското или класиране на олимпиада?
“За мен особено е класирането на олимпиада е по-важният миг, тъй като олимпиада има един път на четири години. Ние не участвахме на последната, пък европйското състезание не сме пропущали през последните години”.

“Не че е маловажно да спечелим орден от европейско, само че олимпиадата е най-големият конгрес и такава страст имах щастието да изпитам с моите съотборници да участваме на една олимпиада и това е скъпо и несравнимо чувство и тръпка”.
– Какви са упованията за орден и усилват ли се възможностите ни да спечелим отличие от огромен конгрес след завръщането на Цветан Соколов, тъй като знаем, че той пропусна Световното и европейското състезание поради разнообразни травми?
“Ами сигурно. Цецо е състезател от международна класа! Когато имаш един подобен състезател в тима сигурно възможностите са една концепция по-високи от тези, които бяха в предните години, без да недооценявам никои от момчетата, които играха с нас в предходни години”.

“Мисля, че всеки един тим желае да има Цветан Соколов в състава си безспорно”.

Снимка: fivb.com – Имате ли обред преди мач, религиозен ли сте?
“Ами почтено казано не. Не съм религиозен като цяло в живота и по отношение на волейбола нямам обред, който да съм си построил през годините”.

Снимка: Българска федерация по волейбол – Виждате ли се като треньор и имате ли проекти да се реализирате в тази сфера?
“В момента не. Мисля много по въпроса, само че в случай че би трябвало през днешния ден да вземам решение, не бих станал треньор. Разбира се, има още време и се надявам, до момента в който съм здрав да играя още волейбол. По скоро съм се замислил да работя с деца. Това би било забавно, само че като треньор на мъжки тим, по-скоро не. В бъдеще не се знае по какъв начин ще се развият нещата (усмихва се).

Снимка: fivb.com – Какви са бъдещите ви проекти?
“Ами възнамерявам да играя волейбол още, до момента в който съм здрав, до момента в който към момента тялото ми го разрешава и усещам, че съм в добра кондиция. Докато мога да го върша ще играя волейбол, тъй като действително видяно това е нещото, което мога да върша най-добре и с това си изкарвам прехраната”.

“В бъдеще естествено имам някакви неща, с който настрана виждам да се занимавам и се пробвам да върша, само че към този момент волейбол е на първо място”.

Снимка: fivb.com – Ако не бяхте волейболист, каква специалност щяхте да практикувате?
“Като дребен си припомням, че желаех да стана моряк, тъй като четях такива книги на Жул Верн и на Карл Май. След това, като пораснах приключих Шуменския университет със компетентност „ Физкултура и Педагогика “ и може би щях да стана преподавател по физическо, в случай че не бях станал волейболист” (усмихва се).

Снимка: Българска федерация по волейбол – И за край какво ще си пожелаете?
“Ще си пожелая здраве, тъй като това е най-важното! Здраве за себе си и за целия тим, тъй като въпреки всичко всеки е тук с концепцията, с вярата и с упоритостта в случай че може този тим да се класира на Олимпиада. Това е нещото, което ни събра още веднъж да сме тук и това лято “, приключи Йосифов.