Виктор Йосифов даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по

Виктор Йосифов даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е капитан на националния ни тим по волейбол и избира да приказва на игрището, само че този път направи компромис. Висок е 204 сантиметра и е същински владетел на блокадите. Бронзов медалист от Евро 2009 в Турция и четвърти на олимпийските игри в Лондон през 2012 година Кариерата му потегля от варненския Черно море, а към този момент десетилетие играе сполучливо в шампионатите на Италия, Германия и Русия. Йосифов е един от козовете на селекционера Силвано Пранди за идната олимпийска подготовка във Варна през август.

- Здравей, Викторе! Как си? Успя ли да си починеш?

- Нямаме доста време за отмора. Все отново ни следва олимпийска подготовка, само че се веселя на свободното време.

@@@

- Сега към въпроса, който вълнува всички почитатели на волейбола в България – ще успеем ли да спечелим квалификацията във Варна, която да ни класира за олимпийските игри следващата година?

- Всички мощно се надяваме. Това беше повода персонално аз и някои от моите по-опитни сътрудници да сме още едно лято с националния тим, да помогнем на отбора и да се опитаме да се класираме. Имахме шанса да бъдем на олимпиада, а за един състезател сигурно това е най-големият конгрес. Ако имаме и малко шанс, се надявам да успеем да се преборим.

- Смяташ ли, че тимът разполага с капацитет да се оправи с един от най-силните сформира на планетата – Бразилия?

- Тимът ни има капацитет. Националният ни тим по волейбол постоянно е бил измежду водещите сформира, макар по-слабите резултати в последните няколко години. Но България има надарени волейболисти, за наслада към момента има играчи на високо равнище. Надявам се с работата, която ни следва до квалификацията, да вдигнем равнището на тима и да изглеждаме добре. В една среща всичко може да се случи – тимът може да направи мощен мач и да победи всеки.

@@@

- Другите два противника са Египет и Пуерто Рико – лесни ли са за превъзмогване?

- Няма лесни противници в актуалния волейбол. Последните мачове в Лигата на нациите демонстрираха, че даже против тимове, които преди години не сме броели за съществени съперници, би трябвало да си оптимално съсредоточен и да играеш мощно против всеки. Няма леки мачове и не може да излезеш ей по този начин да се разхождаш на игрището и да победиш, тъй като всички тимове се развиват, имат упоритости и играят добър волейбол. Естествено, на карта би трябвало да нямаме проблеми против тези тимове и се надявам да бъде по този начин.

- Какъв е коментарът ти за представянето на отбора в Лигата на нациите? Някак си не е съществено тимът ни да се бори за опазване на мястото си измежду елита…

- Съгласен съм, че не би трябвало България, която има история във волейбола, да потегля с тази настройка. Но се пробвам да бъда реалист и да виждам действително на нещата. Нека не изпълваме хората с напразни упования, тъй като действителността в последните години в българския волейбол е малко по-различна, особено равнището на националния тим. Въпреки че в един мач можем да победим всеки, даже и най-силните сформира, като цяло в един шампионат мъчно можем да държим високо равнище. Освен това сме прекомерно подвластни от травми, от липса на избрани играчи. Реално видяно, нямаме огромен брой състезатели на високо равнище и когато един главен състезател по една или друга причина не е в състава, към момента младите момчета не са подготвени да влязат и да го заместят по най-хубавия метод. При състояние, че сме от тимовете, които би трябвало да се борят за мястото си в Лигата на нациите и виждайки играта на отбора от последните години, макар че не е амбициозно, само че мисля, че е действително да тръгваме с тази цел в главите. Най-важното е тимът да резервира мястото си в Лигата на нациите.
- Какво би трябвало да се усъвършенства в играта на отбора, с цел да може да зарадвате хилядите почитатели във Варна след по-малко от месец?

- Много неща би трябвало да се трансформират. Като цяло тимът би трябвало да се напасне към системата, която Силвано Пранди желае. Всеки треньор си има неговите визии – разнообразни системи на игра. Най-вече взаимоотношението сред обособените детайли – сред блок, отбрана, сервис. Всеки един от играчите към момента сме надалеч от оптималната си форма. Квалификацията следва и съм уверен, че равнището ще бъде по-високо от видяното в последните мачове.
- В какво изоставаме от водещите тимове във волейбола?

- Изоставаме в това, че сме лимитирани откъм избор на състезатели. Нямаме дълга пейка. Дори на доста хора да не им харесва – фантазиите са едно, действителностите са друго. Всички желаеме да побеждаваме, да сме измежду най-хубавите. Спомням си един интервал преди години, в който четири-пет пъти ставахме четвърти и ни питаха: „ Не ви ли писна да сте четвърти? “ Сега, няколко години по-късно, търсим това време. За страдание, в този момент едно четвърто място може би се равнява на олимпийски орден.

- Изненадан ли остана от решението на селекционера Силвано Пранди да извади от състава братя Братоеви, Ники Николов, Николай Учиков и Владислав Иванов?

- В интерес на истината останах сюрпризиран. След това имахме диалози с треньора и той ни изясни аргументите за решението си. Те бяха напълно спортно-технически. От моята позиция треньорът има правото да взема решение и да остави хората, които счита, че ще му бъдат най-полезни. Естествено, това са играчи, които в годините са дали доста на българския волейбол. Хора с характери, които могат да бъдат потребни в един-два мача, които би трябвало да спечелиш. Могат да дадат един спомагателен тласък и да поведат тима в някой сложен миг.

- На теб ще ти липсват ли?
- Ще ми липсват, не мога да излъжа. Все отново с тези хора в последните 10 години сме прекарвали летата си дружно и малко или доста сме постигнали някакви триумфи. Това са хора, на които може да се разчита вътре в игрището.

- Правилно ли е решението на федерацията да не се пускат в чужбина играчи, които не са навършили 21 години? Какво се цели с тази възбрана? Нека напомним, че ти подписа първи задграничен контракт с Рома Волей, когато беше на 24.

- Обяснявам си задачата на това решение само с това младите играчи, оставайки в България, да им се обръща по-голямо внимание и да се развиват, да имат поле за изява в България и да се вдигне равнището на нашия шампионат. Лично за мен това не е неприятна концепция. Има го и другият миг, в който един състезател на 20 години отива в чужбина, а там малко или доста към този момент търсят подготвени състезатели. Когато отидеш, би трябвало да играеш. На момчета по на 20 години надали ще им се обръща такова внимание, колкото у нас. Затова е противоречиво дали е по-добре да излизат в чужбина на 20 и единствено да упражняват и да стоят запаси, даже и в някой от положителните тимове. Аз персонално считам, че млади състезатели до 22-23 години е добре да играят в българското състезание.

- Продължаваме диалога с времето, когато започва твоята кариера в родния Омуртаг. Защо избра волейбола, кой те възпламени по този спорт? На какъв брой години влезе за първи път в залата?
- Имам по-голяма сестра, която учеше в същото учебно заведение в Омуртаг. Имаше девически тим по волейбол и тя играеше в него. Може би около нея се случваше да отивам на техни тренировки. След това през ваканциите с нея постоянно сме играли с топка на двора при баба ми и дядо ми на село. В пети клас смених учебното заведение и една моя учителка по физкултура ми сподели: „ Защо не дойдеш да пробваш? Тренираме два пъти в седмицата. “ Тогава беше просто консумиране на силата и развлечение, само че в следствие се получиха нещата.
- Кои са най-ярките ти мемоари от годините, прекарани в тимовете на Шумен и на Черно море (Варна)?

- Имам доста хубави мемоари. В съзнателния ми живот и в следствие като почнах да упражнявам волейбол, постоянно съм знаел, че желая да се занимавам с това. Беше доста необичайно по какъв начин някакво си момче от Омуртаг ще играе волейбол, само че ми се получиха нещата. Може би имах и шанса да попадна в точния миг на точните места. Минах през Шумен, където действително започнах да играя мъжки волейбол в „ Б “ група. След две години отидох във Варна. Имам единствено хубави мемоари или по-скоро виждам да вардя само тези моменти.

- В тези години имаше ли кумир измежду българските волейболисти?

- Тогава в националния тим играеха Любо Ганев, Димо Тонев, Пламен Константинов, Ивайло Гаврилов. Спомням си, че съм гледал тези мачове и в действителност съм си мечтал някой ден и аз да бъда там. Мечтата стана действителност, макар че изглеждаше доста нереалистично тогава.

- Спомняш ли си по какъв начин реагира, когато получи първата си повиквателна за националния тим? Остана ли сюрпризиран от решението на тогавашния селекционер, който и в този момент е отпред на тима – Силвано Пранди?

- Първо получих повиквателна за „ Б “ националния тим. Спомням си, че тогава отборът играеше в Световната лига, а ние – втората група от играчите се готвихме на лагер във Варна. В края на Световната лига ми се обади Евгени Генчев, който тогава беше управител на националния тим, а преди този момент ми беше треньор във Варна. Предстоеше международна подготовка и ми сподели, че Силвано Пранди ще ме вземе в първия тим. Естествено, не повярвах, само че останах прелестно сюрпризиран и несъмнено, доста обезпокоен. Все отново да ме извикат в първия тим, знаейки какви хора имаше тогава… Имаше огромно терзание и почит към тях от моя страна.
- Коя е най-успешната година за теб в досегашната ти кариера?

- В националния тим беше 2009 година на европейското. Лично за мен, а и за целия тим беше една от най-успешните години. 2012 година на олимпиадата, също 2015 година и европейското в София. Мисля, че това бяха най-силните ми години в националния отбор.

- На олимпийските игри в Лондон станахме четвърти, макар че никой не очакваше сходно показване. Имам поради свадите преди присъединяване на най-големия състезателен конгрес. Какво е твоето пояснение за този триумф и какво не ни доближи да се качим на почетната стълбичка?

- Мисля, че всичко, което се случи към тима преди олимпиадата, смъкна значително напрежението от момчетата и упованията, които постоянно е имало към тима. В един миг самите ние от вътрешната страна не усетихме, че някой извън ни обременява с упования, наложителни класирания и резултати. Сякаш се успокоихме по някакъв метод. Всичко стана естествено. Просто изживяхме момента. Пожелавам на всеки състезател да изпита преживяването в олимпийското село с всички тези най-хубави спортисти от целия свят. Изключително доста се забавлявахме и бяхме сплотени като тим. Радвахме се на момента и нещата се получиха без напрежение.

- Как гледаш на конкуренцията? През годините с кого трябваше да се пребориш, с цел да станеш титуляр в националния тим?

- Преди да ме извикат в националния тим на моя пост играеха Краси Гайдарски, Теодор Богданов, в същата година се отхвърли Евгени Иванов. Реално, откогато влязох в отбора, не мога да кажа, че е трябвало да се боря съответно с някого. През годините треньорите са залагали на мен. Явно съм им посочил, че може да се разчита на мен.

- Играл си в Италия, Германия, Русия – каква е разликата в шампионатите на тези три страни?

- Със сигурност като равнище и сега италианското състезание е най-силното от тези три. Чисто организационно се откроява и е на топ равнище на тази позиция. По една и съща система се работи от първенеца до последния състав, който се бори да не изпадне. И тактически, и механически треньорите са извънредно добре готови. Като цяло всички тимове играят добре и няма леки мачове. Дори първенецът на Италия не може да си разреши да излезе с запасите против някой от тимовете от долната половина на таблицата. Това в действителност го прави най-силното състезание.

- Съдейки от кариерата ти, може би най-добре се чувстваш в Италия – по този начин ли е? Кое толкоз доста ти подхожда на Апенините?

- Да, това е моето място. Стилът на волейбола дава отговор на моите характерности като състезател. В Русия много залагат на силовия волейбол, на физическия волейбол. Опитах да играя една година там. Имах нещастието да се контузя след интервенция. Но несъмнено не е моят жанр на игра и не е моето място. Имах шанса и щастието да попадна в Италия и през годините да играя сполучливо там.

- Имал ли си разочарования във волейбола?

- Разочарования има най-много след някой мач, в който си бил покрай орден, осъзнавайки че не всеки ден се случва да играеш в дребния край на олимпийски игри. Разочарованията са от такова естество, когато усетиш, че отново си бил доста близо, само че още веднъж не си съумял, а и не е доста несъмнено, че отново ще имаш тази опция.

- Какво е да си капитан на националния тим на България?

- Преди всичко отговорност. Не намирам някаква особена разлика в това, че съм капитан в съпоставяне, когато бях елементарен играч. Просто това е националният тим на България по волейбол, който за наслада към момента е един от дребното спортове у нас, който се класира за европейски и международни шампионати. Все още хората имат интерес и го наблюдават под лупа. Има отговорност от самия етикет – капитан на националния тим.

- Когато стана капитан, почувства ли някакво разделяне от съотборниците ти?

- Честно казано, не. Станах капитан през 2016 година и тогава тимът участваше единствено в Световната лига. Голяма част от опитните състезатели ги нямаше и общо взето отборът беше единствено с млади момчета. Те нямаха особени искания и проблеми с това, че аз ще бъда капитан.

- Какъв съвет би дал на по-младите волейболисти?

- По-младите волейболисти би трябвало съществено да се замислят дали в действителност желаят да се занимават с волейбол и до каква степен желаят да стигнат. Ако желаят просто да си убиват времето и да споделят, че са волейболисти, когато облекат националната фланелка и с това да се усещат окей и щастливи и че са постигнали всичко… Или действително да си премислят целите, тъй като виждам в младите, че нямат доста огромно предпочитание да бъдат в националния тим, да играят волейбол или най-малко не го чувствам по същия метод, както когато бях на тяхно място.

- Как разбираш един волейболист да бъде сполучлив в своята кариера?

- Най-вероятно всеки схваща триумфа по друг метод. За мен направеното и това, което съм сега, е триумф. Казвайки от кое място потеглих и по какъв начин се развиха нещата за мен, това е триумф. Много добре знам какво мога и какви са ми опциите. Не се мисля за освен това от това, което съм. Давам си доста ясна и точна преценка за опциите и за това, което направих. За мен това е триумф.

- Кой е най-близкият ти другар от волейбола?

- Имам няколко близки другари, само че не съм от хората с доста другари. Има няколко индивида, които в годините ми останаха най-близки. Теодор Салпаров и Тодор Скримов общо взето са ми най-близките хора в тима. Отделно имам другари, които не са в отбора, само че с които сме играли дружно през годините – Миро Градинаров, Дани Милушев. Това са ми най-близките другари, които може би ще ми останат и за след волейбола.

- Има ли нещо такова, че малко страниш от камерите? Рядко даваш изявленията – коя е повода?

- Има нещо такова. Ти съумя да пробиеш тази стена и да ме докараш пред камерата. Не обичам, тъй като нямам нужда да се демонстрирам пред камери, да давам изявленията и непрекъснато хората да четат за мен. Мисля, че не би трябвало да товаря хората с наличието ми. Моята работа е да играя волейбол, да упражнявам и да си правя работата на игрището. След всеки мач да стоя пред камерата и да приказвам едни и същи приказки…

- Коя е най-голямата ти наслада в живота?

- Най-голямата ми наслада естествено са брачната половинка ми и синът ми, който пристигна на бял свят преди два месеца.

- Остава ли те да почиваш?

- Съчетавам, съумявам да поспя няколко часа. Това в действителност са страхотни моменти! Това е най-голямото благополучие за мен! Изключително съм благополучен, че имам опцията да го изпитам и се веселя на всеки един миг с него.