Пазарлъци по турски
Виктор ТУРМАКОВ
Преди години в интернет се въртеше кадър от утринен блок по йорданска телевизия, на който локален политолог разпалено назовава турския президент Реджеп Ердоган " продавач на дини ". Западната аудитория одобри сравнението като плод на източния витиеват речеви жанр, само че на Балканите знаем точните смисли на думата. Едно от което е напорист човек, който ще ти пробута малко, завличайки те с доста.
Днес сравнението е право в задачата. След седмици демонстративна султанска решителност, че Швеция няма да влезе в НАТО, Ердоган дойде във Вилнюс. Лаиците чакаха по какъв начин той ще се показа за бранител на правоверните, ще напомни на Швеция, че не приема общественото опозоряване на Корана и на укриването на кюрди, и ще блокира северното разширение на Алианса. Но не.
В диалозите с шведския министър председател Улф Кристершон и с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг Ердоган влезе в ролята на изпечен продавач на Капалъ чарши. Няколко часа по-късно той излезе, изкопчил от влезлите в ролята на туристи балъци на пазара в Истанбул всичко, което можеше да изстиска от тях - модернизиране на митническия съюз сред Турция и Европейски Съюз, гаранции, че в кралството няма да поддържат считани за терористи от Анкара организации, събаряне на глобите против турския бизнес и военно-промишлен комплекс. Срещу всички тези, удрящи реномето на Швеция като първи демократи, отстъпки той даде нищо неструващо заричане, че Народното събрание в Анкара ще гласоподава утвърждението на толкоз мечтаното участие. " Нищо персонално, просто бизнес " - Ердоган спазари преференциално стоящата на тезгяха... любеница.
Няма значение какъв брой сигурност ще получи Швеция от НАТО и противоположното. Друго ме гложди. Защо от всичките години на османско господство попихме от турците всичко друго, само че не и умеенето да се пазарим? Беше ясно, че Брюксел и Вашингтон ще употребяват и морков, и сопа, само че ще вкарат Швеция в Алианса. Анкара, правеща се на кардинална, получи всичко мечтано, че и повече.
България - безропотно и без непотребни въпроси - подписа нужното. А можехме да покажем темперамент. И най-малко да си създадем устата за вложения, туристи, а за какво не и друго. Но ползата клати феса, а не калпака.
Преди години в интернет се въртеше кадър от утринен блок по йорданска телевизия, на който локален политолог разпалено назовава турския президент Реджеп Ердоган " продавач на дини ". Западната аудитория одобри сравнението като плод на източния витиеват речеви жанр, само че на Балканите знаем точните смисли на думата. Едно от което е напорист човек, който ще ти пробута малко, завличайки те с доста.
Днес сравнението е право в задачата. След седмици демонстративна султанска решителност, че Швеция няма да влезе в НАТО, Ердоган дойде във Вилнюс. Лаиците чакаха по какъв начин той ще се показа за бранител на правоверните, ще напомни на Швеция, че не приема общественото опозоряване на Корана и на укриването на кюрди, и ще блокира северното разширение на Алианса. Но не.
В диалозите с шведския министър председател Улф Кристершон и с генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг Ердоган влезе в ролята на изпечен продавач на Капалъ чарши. Няколко часа по-късно той излезе, изкопчил от влезлите в ролята на туристи балъци на пазара в Истанбул всичко, което можеше да изстиска от тях - модернизиране на митническия съюз сред Турция и Европейски Съюз, гаранции, че в кралството няма да поддържат считани за терористи от Анкара организации, събаряне на глобите против турския бизнес и военно-промишлен комплекс. Срещу всички тези, удрящи реномето на Швеция като първи демократи, отстъпки той даде нищо неструващо заричане, че Народното събрание в Анкара ще гласоподава утвърждението на толкоз мечтаното участие. " Нищо персонално, просто бизнес " - Ердоган спазари преференциално стоящата на тезгяха... любеница.
Няма значение какъв брой сигурност ще получи Швеция от НАТО и противоположното. Друго ме гложди. Защо от всичките години на османско господство попихме от турците всичко друго, само че не и умеенето да се пазарим? Беше ясно, че Брюксел и Вашингтон ще употребяват и морков, и сопа, само че ще вкарат Швеция в Алианса. Анкара, правеща се на кардинална, получи всичко мечтано, че и повече.
България - безропотно и без непотребни въпроси - подписа нужното. А можехме да покажем темперамент. И най-малко да си създадем устата за вложения, туристи, а за какво не и друго. Но ползата клати феса, а не калпака.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ