Виктор Стефанов, Dir.bg От интервю с финансовата министърка Теменужка Петкова

Виктор Стефанов, Dir.bg От изявление с финансовата министърка Теменужка Петкова пред bTV стана ясно, че наред с осъществяването на ценовия аршин, с цел да изиска ексклузивен конвергентен отчет оценка за готовността на страната за присъединение към еврозоната вероятно от 1 януари 2026, Брюксел чака да види как България се показва с обществените финанси - в кратковременен и средносрочен проект. Така нескрито излизат още два критерия - бюджетът за 2025 година и фискалния проект на страната до 2028 година От думите на министърката стана ясно, че Брюксел - Европейската комисия и Еврогрупата, чакат да видят бюджет 2025 с недостиг до 3%. Както е известно, установяването на " постоянни и устойчиви обществени финанси " с " плануван или автентичен бюджетен недостиг ", който " не би трябвало да надвишава 3% от Брутният вътрешен продукт ", е различен основен аршин за присъединение към зоната на еврото. Петкова към този момент сподели, че проектобюджетът ще бъде показан в Министерския съвет до 14 февруари. Ще работим за това планът да предложи подобен бюджет, с недостиг до 3%, както изисква и Законът за обществените финанси, съобщи Петкова. До 12 февруари пък България би трябвало да показа в Брюксел фискален проект за развиване на държавните финанси за 4-годишен интервал - до 2028 година, който да показва финансова непоклатимост. Иначе в Брюксел, където Петкова бе на посещаване преди дни, са адмирирали обстоятелството, че България към този момент има постоянно държавно управление, което обаче ще би трябвало да подсигурява финансова непоклатимост, с цел да разчита на поддръжка за еврозоната. На 15-16 февруари излизат и данните на Национален статистически институт и Евростат за януарската инфлация, които ще покажат дали България извършва ценовия аршин. Набюдатели показаха очакване през януари 2025 година средногодишната инфлация в България да падне до 2,5%, каквато беше по аршин през декември, единствено 0,1% по-ниско от индикатора за България - 2,6%. Критерият е допустимо даже да се усили, защото наклонността в Европа към този момент е цените да се повишават. Трите страни с най-ниска инфлация в Европейски Съюз за последния месец на м.г. бяха надлежно с 0,9% Литва, 1,0% Финландия и 1,1% Италия. Критерият взима междинното от трите страни с най-ниска инфлация - в тази ситуация това е тъкмо 1,0%, и прибавя 1,5 пункта до 2,5%. Петкова призна, че е допустимо изваждане на страни с нетипично ниска инфлация от тройката, по която се мерим, какъвто беше казусът с Хърватия (три страни), а с България - вероятно една - Литва и тя се размени с Дания или Ирландия (и двете с 1,3%), при което критерият ще е изпълнен - 2,6%. (Цитираме разбора на старши откривателя от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев.)    Но министърката бе безапелационна и на няколко пъти повтори, че би трябвало да осъществим критерия за ценовата непоклатимост и тогава да подадем настояването за конвергентен отчет, а не да чакаме изключения. Петкова не пропусна да означи, че бомбите в обществените финанси са заложени от Асен Василев, откакто ПП-ДБ обезкървиха страната с неразумните разноски, които правеха, дружно с конфискуваните дивиденти от държавни енергийни компании. Още по тематиката 16 яну 2025