Пловдив ще види най-красивите казашки песни и танци
Виктор Сорокин е основен солист на Кубанския казашки хор, който на 22 юни ще гостува в Пловдив в зала С.И.Л.А.
Роден е на 23 септември 1979 година, в село Комсомолец, Ставрополски край. От детските си години свири на китара и на акордеон и се изявява като солист в детски обединения. Завършва Краснодарския Университет за просвета и изкуства и обичайната просвета, по програмата " Сценичен национален отбор ". Сорокин стартира кариерата си през 1997 година като барабанист в Държавния отбор за казашки песни " Криница " в град Краснодар.
Там виждат неговите гласови благоприятни условия и през 2002 година е поканен в Кубанския казашки хор, къдато по-късно става солист. Сорокин е притежател на почетните звания подобаващ актьор на Руската Федерация и на Кубан, отличен е с наградата „ Най-добър актьор на годината ” за 2017г. В неговия извънредно богат репертоар участват най-известните казашки песни като „ " Когда мы были на войне ", Ты елементарни меня, родная ", " Спасите наши души ".
Виктор, Вие пеете от петгодишен. Нима тази специалност е детската Ви фантазия?
Да, и аз имам чувството, че пея откогато съм се родил. Бях нормално и много палаво момче! Майка ми не можеше да ме смъкна от дърветата и покривите. Бяха ми обичаните места, тъй като там се усещах високо и недосегаем. Но всичките детски издънки и лудории се наложи да ги приключа към 15-16-годишната си възраст, когато трябваше да взема решение за пътя, по който ще продължа.
Кога осъзнахте, че пеенето е Вашият житейски път, по който ще би трябвало да вървите?
Още като младеж свирих професионално на няколко инструмента. Редовно участвах в художествената самоинициатива, в музикални постановки в селския Дом на културата. Не мога да ви обясня това необикновено увлечение, което изпитвам към музиката. Бих го сравнил единствено със мощното непреодолимо влюбване.
Дори да искаш да се откопчиш, е невероятно, нещо те връща и тегли към това, което обичаш, даже подсъзнателно. Тръгнах по този път умишлено и с голяма наслада в душата, тъй като музиката несъмнено е моето поле на деяние, моето амплоа, моят живот. И по този начин се отзовах в един ден в прелестния град Краснодар в Краснадарския културен институт, където бях признат през 1996 година и го приключих с отличие през 2001 година.
През 2002 година бях признат в Кубанския казашки хор. Така започва певческата ми кариера. Още в студентския отбор бях трайно замесен в творчеството на казаците, тяхната музика и песни. В студентския отбор минах по този начин наречената подготовка на новобранец. И ето към този момент 17 години съм в състава на Кубанския казашки хор.
Вие сте роден и израснал в едно малко селце Комсомолец. Какво беше детството Ви в това село?
О, селският живот е въпреки всичко незаместим. Кот деца с неспокойствие чакахме лятото. Един публицист беше определил детския селски интервал по този начин: " когато дърветата бяха доста огромни и се опираха до небето "...Никога не излиза от съзнанието ми картината, когато от заран до вечер с една филия в ръка тичахме с момчетата боси по тревата и джапахме по локвите.
Никой за нищо не ти се кара, за на никое място не бързаш, спокойни времена, когато чакахме да се съмне, с цел да изтичаме от къщи и се прибирахме на смрачаване.
Не сте ли мислил да измененията нещо в ориста си?
Не, всичко в живота ми се подреди тъкмо както го желаех и за това съм признателен на Бога. Ние, хората, не сме властни да променяме ориста си, а и не би било редно. Не мисля, че е забавно да знаеш какво ти следва, губи се хъса и интереса към живота.
Не бих желал да знам какво ме чака там, зад ъгъла, нито бих желал да знам какви завои ми е приготвила ориста и какъв брой те ще са рискови и стръмни. За момента съм изцяло удовлетворен от ориста си и от подреждането на пъзела.
Виктор, какво е за Вас Кубанския Казашки хор?
Кубанският Казашки хор е моят живот, моето семейство. И бих желал това мое семейство да достави наслада на България. Не си представям живота без фамилията си, по същия метод не бих могъл да си показва и един ден от този живот без Кубанския казашки хор.
Обожавам специалността си, оценявам призванието си, обичам живота си, жаля за фамилията си, и всичко това се сплотява в Кубанския казашки хор.
Винаги ме е интересувал един въпрос по какъв начин артистите си почиват отвън работа? Пеете ли отвън работно време?
Не бих споделил, че имаме почивки. Ние от Кубанския хор се намираме постоянно в режим " бойна подготвеност ". Много постоянно се е случвало, когато сме " сякаш " в отпуск, да ни се обадят незабавно да се явим на работа, защото имаме покана за гастроли, или ексклузивен концерт през лятото. Тъкмо сме решили да идем някъде с дамата и децата, на море или в друга страна, и още веднъж сме в строя.
Затова споделям, че за мен Кубанския казашки хор е моето семейство. Свикнали сме всяка една минута да ни се обадят, че на сутринта тръгваме. Затова ние споделяме, че това нашето не е работа, а работа! Ние сме на работа - 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, 365 дни в годината!
Виктор, коя ария, която изпълнявате като солист на хора, Ви е най-близка до сърцето?
Най-ми е драговолно песента, с която започнах кариерате си в Кубанския казашки хор " Не для меня прийдет весна ". Тази ария мога да я изпея без значение по кое време и за какво, с мотив и без мотив, всеки един Божи ден!
Това е песента на душата ми. След нея бих наредил известната казашка ария " Когда мы были на войне ". Една доста смислена ария, която изпълняваме съвсем постоянно в нашия репертоар.
Кой е Виктор Сорокин накратко отвън Кубанския Казашки хор, отвън сцената?
Виктор Сорокин е на първо място домошар, милеещ за фамилията, баща и любящ брачен партньор!
Предстои първото ви посещение в България. Какво очаквате от българската аудитория?
Ние идваме при вас с топлотата на сърцата си, завещана от нашите предци и прародители. И се надяваме да бъдем посрещнати със същата топлина от един приятелски славянски народ.
Каква стратегия ще визиите у нас?
Програмата ни е под надпис: " Най-доброто за 200 години ". Ще покажем както исторически творби, които са на повече от 200 години, по този начин и актуалният ни репертоар от казашки песни и танци. Всичко това ще бъде обгърнато в достоверни и необикновено красиви костюми. Ще покажем стратегия, която е цялостна с положително и ведро въодушевление, само че освен - там ще участва и история, и борби, и обич, и фамилията, и традициите, православието и вярата.
Ще съберем всички добродетели на българската сцена. Ще пристигна целият състав на ансамбъла - 100 души, дружно с всички танцьори, артисти, музиканти и солисти.
Какъв е Вашият привет към българската аудитория?
България - очаквайте ни! Приветствам всички българи с топъл казашки поздрав...
За нас турнето ни в България е извънредно вълнуващо и отговорно. Пожелавам ви доста обич и хубост. Обичайте, бъдете обичани, наслаждавайте се на хубостта към вас, постарайте се да я видите във всичко, а ние, артистите от Кубанския казашки хор ще ви донесем още доста невиждана досега хубост и доста, доста обич!
Роден е на 23 септември 1979 година, в село Комсомолец, Ставрополски край. От детските си години свири на китара и на акордеон и се изявява като солист в детски обединения. Завършва Краснодарския Университет за просвета и изкуства и обичайната просвета, по програмата " Сценичен национален отбор ". Сорокин стартира кариерата си през 1997 година като барабанист в Държавния отбор за казашки песни " Криница " в град Краснодар.
Там виждат неговите гласови благоприятни условия и през 2002 година е поканен в Кубанския казашки хор, къдато по-късно става солист. Сорокин е притежател на почетните звания подобаващ актьор на Руската Федерация и на Кубан, отличен е с наградата „ Най-добър актьор на годината ” за 2017г. В неговия извънредно богат репертоар участват най-известните казашки песни като „ " Когда мы были на войне ", Ты елементарни меня, родная ", " Спасите наши души ".
Виктор, Вие пеете от петгодишен. Нима тази специалност е детската Ви фантазия?
Да, и аз имам чувството, че пея откогато съм се родил. Бях нормално и много палаво момче! Майка ми не можеше да ме смъкна от дърветата и покривите. Бяха ми обичаните места, тъй като там се усещах високо и недосегаем. Но всичките детски издънки и лудории се наложи да ги приключа към 15-16-годишната си възраст, когато трябваше да взема решение за пътя, по който ще продължа.
Кога осъзнахте, че пеенето е Вашият житейски път, по който ще би трябвало да вървите?
Още като младеж свирих професионално на няколко инструмента. Редовно участвах в художествената самоинициатива, в музикални постановки в селския Дом на културата. Не мога да ви обясня това необикновено увлечение, което изпитвам към музиката. Бих го сравнил единствено със мощното непреодолимо влюбване.
Дори да искаш да се откопчиш, е невероятно, нещо те връща и тегли към това, което обичаш, даже подсъзнателно. Тръгнах по този път умишлено и с голяма наслада в душата, тъй като музиката несъмнено е моето поле на деяние, моето амплоа, моят живот. И по този начин се отзовах в един ден в прелестния град Краснодар в Краснадарския културен институт, където бях признат през 1996 година и го приключих с отличие през 2001 година.
През 2002 година бях признат в Кубанския казашки хор. Така започва певческата ми кариера. Още в студентския отбор бях трайно замесен в творчеството на казаците, тяхната музика и песни. В студентския отбор минах по този начин наречената подготовка на новобранец. И ето към този момент 17 години съм в състава на Кубанския казашки хор.
Вие сте роден и израснал в едно малко селце Комсомолец. Какво беше детството Ви в това село?
О, селският живот е въпреки всичко незаместим. Кот деца с неспокойствие чакахме лятото. Един публицист беше определил детския селски интервал по този начин: " когато дърветата бяха доста огромни и се опираха до небето "...Никога не излиза от съзнанието ми картината, когато от заран до вечер с една филия в ръка тичахме с момчетата боси по тревата и джапахме по локвите.
Никой за нищо не ти се кара, за на никое място не бързаш, спокойни времена, когато чакахме да се съмне, с цел да изтичаме от къщи и се прибирахме на смрачаване.
Не сте ли мислил да измененията нещо в ориста си?
Не, всичко в живота ми се подреди тъкмо както го желаех и за това съм признателен на Бога. Ние, хората, не сме властни да променяме ориста си, а и не би било редно. Не мисля, че е забавно да знаеш какво ти следва, губи се хъса и интереса към живота.
Не бих желал да знам какво ме чака там, зад ъгъла, нито бих желал да знам какви завои ми е приготвила ориста и какъв брой те ще са рискови и стръмни. За момента съм изцяло удовлетворен от ориста си и от подреждането на пъзела.
Виктор, какво е за Вас Кубанския Казашки хор?
Кубанският Казашки хор е моят живот, моето семейство. И бих желал това мое семейство да достави наслада на България. Не си представям живота без фамилията си, по същия метод не бих могъл да си показва и един ден от този живот без Кубанския казашки хор.
Обожавам специалността си, оценявам призванието си, обичам живота си, жаля за фамилията си, и всичко това се сплотява в Кубанския казашки хор.
Винаги ме е интересувал един въпрос по какъв начин артистите си почиват отвън работа? Пеете ли отвън работно време?
Не бих споделил, че имаме почивки. Ние от Кубанския хор се намираме постоянно в режим " бойна подготвеност ". Много постоянно се е случвало, когато сме " сякаш " в отпуск, да ни се обадят незабавно да се явим на работа, защото имаме покана за гастроли, или ексклузивен концерт през лятото. Тъкмо сме решили да идем някъде с дамата и децата, на море или в друга страна, и още веднъж сме в строя.
Затова споделям, че за мен Кубанския казашки хор е моето семейство. Свикнали сме всяка една минута да ни се обадят, че на сутринта тръгваме. Затова ние споделяме, че това нашето не е работа, а работа! Ние сме на работа - 24 часа в денонощието, седем дни от седмицата, 365 дни в годината!
Виктор, коя ария, която изпълнявате като солист на хора, Ви е най-близка до сърцето?
Най-ми е драговолно песента, с която започнах кариерате си в Кубанския казашки хор " Не для меня прийдет весна ". Тази ария мога да я изпея без значение по кое време и за какво, с мотив и без мотив, всеки един Божи ден!
Това е песента на душата ми. След нея бих наредил известната казашка ария " Когда мы были на войне ". Една доста смислена ария, която изпълняваме съвсем постоянно в нашия репертоар.
Кой е Виктор Сорокин накратко отвън Кубанския Казашки хор, отвън сцената?
Виктор Сорокин е на първо място домошар, милеещ за фамилията, баща и любящ брачен партньор!
Предстои първото ви посещение в България. Какво очаквате от българската аудитория?
Ние идваме при вас с топлотата на сърцата си, завещана от нашите предци и прародители. И се надяваме да бъдем посрещнати със същата топлина от един приятелски славянски народ.
Каква стратегия ще визиите у нас?
Програмата ни е под надпис: " Най-доброто за 200 години ". Ще покажем както исторически творби, които са на повече от 200 години, по този начин и актуалният ни репертоар от казашки песни и танци. Всичко това ще бъде обгърнато в достоверни и необикновено красиви костюми. Ще покажем стратегия, която е цялостна с положително и ведро въодушевление, само че освен - там ще участва и история, и борби, и обич, и фамилията, и традициите, православието и вярата.
Ще съберем всички добродетели на българската сцена. Ще пристигна целият състав на ансамбъла - 100 души, дружно с всички танцьори, артисти, музиканти и солисти.
Какъв е Вашият привет към българската аудитория?
България - очаквайте ни! Приветствам всички българи с топъл казашки поздрав...
За нас турнето ни в България е извънредно вълнуващо и отговорно. Пожелавам ви доста обич и хубост. Обичайте, бъдете обичани, наслаждавайте се на хубостта към вас, постарайте се да я видите във всичко, а ние, артистите от Кубанския казашки хор ще ви донесем още доста невиждана досега хубост и доста, доста обич!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ