Виктор Орбан, сн. ЕПА/БГНЕС Автократичен лидер за едни, герой на

Виктор Орбан, сн. ЕПА/БГНЕС

Автократичен водач за едни, воин на нацията за други, наименуван на смешка от Жан-Клод Юнкер " деспот ", Виктор Орбан реализира в неделя безапелационна победа в третите поредни парламентарни избори. Това му обезпечи още четири години на власт отпред на една страна, която този някогашен либерал и съперник на имиграцията, промени надълбоко. Така Франс прес разяснява изборната победа на Орбан, чиято партия по предварителни данни още веднъж завоюва болшинство от две трети в Народното събрание.

" Спечелихме, Унгария реализира велика победа “, съобщи десноцентристът Орбан пред симпатизанти. " Зад нас остана огромна борба, спечелихме значима победа, която ни дава късмет да защитим Унгария “, сподели министър председателят, който построи акцията си върху битката против миграцията. Той добави, че високата изборна интензивност е отхвърлила всички подозрения към властта.

Преброяването на 93% от бюлетините демонстрира, че ФИДЕС на Орбан получава поддръжката на 48.9 на 100 от гласоподавателите, което му осигуряла 133 депутати в 199-местния парламент. Това е с 4 на 100 повече поддръжка спрямо предходните избори, още веднъж извоювани от Орбан. Втора остава крайнодясната " Йоббик “( " Движение за по-добра Унгария “), която в последно време се придвижва към центъра, с 26 депутати, трети са социалистите с 20 места. В Народното събрание влизат още две дребни леви - " Демократическа коалиция “ на Ференц Дюрчани и " Политиката може да бъде друга “, надлежно с 9 и 8 депутати.

Това болшинство разрешава на Орбан да трансформира конституцията. И то при интензивност на гласоподавателите от близо 70 % - повече, в сравнение с трите предходни парламентарни избори.

В победната си тирада Орбан благодари за поддръжката на Ярослав Качински - водача на ръководещата в Полша консервативна партия " Право и правдивост “. Двете политически сили гледат една на друга като на съдружници в борбата им против институции на Евросъюза, които ги заплашват с санкции и други санкции поради неспазване на общите политики в региона на миграцията и върховенството на закона.

Силната победа на 54-годишния Орбан може да окрили други националисти в Централна Европа, в Полша и в прилежаща Австрия, както и за очертае по-ясно разликите в 28-членния Европейски Съюз, показва Ройтерс.

Европейските водачи обаче не се разбързаха да поздравяват Орбан за триумфа му. Неговите националистически изказвания против " миграционната инвазия ", мултикултурализма и хипотетичната интервенция на Брюксел във вътрешните каузи са мотив за безпокойствие и за главоблъсканици за част от страните членки, показва Франс прес, представена от Българска телеграфна агенция.

Но Орбан не остава изолиран. Той, който през 2015 година, подреди да се изградят стотици километри ограда от бодлива тел по границите, с цел да се спре бежанската вълна и който асимилира бежанците с терористи, се усеща убеден в позициите си поради осезаемото сгъстяване на миграционната политика на някои европейски столици. Орбан, към този момент съдружник с няколко страни от Централна Европа в " суверенисткия си поход ", споделя, че желае да работи и с Италия и Австрия за основаването на съюз на страните, които са съперници на мюсюлманската имиграция.

Победата на Орбан към този момент бе приветствана от лидерката на френската последна десница Марин Льо Пен и от холандския антиислямски народен представител Герт Вилдерс, който постоянно посещава Унгария.

Модел за твърдите десници в Европа и оттатък Атлантика, Орбан наскоро бе наименуван " воин " от Стив Банън, някогашния консултант на американския президент Доналд Тръмп.

Орбан печели популярност, когато е млад либерал на 26 години и дръзва да се опълчи на комунистическия режим в Унгария с пламенна тирада през юни 1989 година на гала по отдаване на респект на жертвите от въстанието през 1956 година, в която насочва апели за независимост.

Година преди този момент той е съосновател на Съюза на младите демократи (превърнал се през 2003 година сегашния Унгарски цивилен съюз (ФИДЕС) и става знак на въжделенията на Унгария да се освободи от тоталитаризма и да одобри западните полезности.

През 1998 година Орбан става министър председател, само че четири години по-късно той е заставен да се откаже от властта след проваляне на партията му от социалистите, наследници на някогашните комунисти. Това оскърбление той не не помни в никакъв случай. Връща се на власт през 2010 година, до момента в който страната му е надълбоко разтърсена от икономическата рецесия и от свадите, свързани с предходното държавно управление на демократичната левица. Орбан стартира да стяга хватката на партията си върху всички институции в страната, казвайки, че го прави в името на унгарската нация.

Преизбран с безапелационно болшинство през 2014 година, Орбан, който е татко на пет деца, декларира възхищението си към съветския президент Владимир Путин. Той е и първият водач от Европейски Съюз, срещнал се с Путин след анексията на Крим.

От 2010 година партията на Орбан ФИДЕС стяга контрола върху редица институции и " противотежести на властта ", като медиите или правосъдната система, само че също и стопанската система и културата. Всичко това Орбан направи с помощта на своето супермнозинство, без да се вълнува от рецензиите на Европейската комисия, на Съединени американски щати и на редица интернационалните наблюдаващи. Преди изборите Орбан сподели, че желае да вземе " морални, политически и юридически ограничения " против своите съперници след изборите. Той сподели, че разполага със лист от 2000 души, на които е било платено да смъкват държавното управление му.

Критиките от чужбина против Орбан поради накърняването на салдото на управляващите или за отхвърли му да приема бежанци, не трансформираха неговата политика. Освен това той трансформира американския човеколюбец и милиардер Джордж Сорос, финансиращ редица неправителствени организации за цивилен права, в своя желана изкупителна жертва, обвинявайки го, че готви проект, целящ да удави Европа с мигранти. Интересното е, че Орбан е учил в Оксфордския университет с помощта на стипендия от Сорос.

За след изборите Орбан даде обещание нов пакет от ограничения, кръстен " Спрете Сорос ", предусещащ облагането с налози на неправителствените организации, подкрепящи имиграцията.

Но Орбан постоянно е внимавал да не прекрачва изцяло алените линии, защото страната му е подвластна от европейските фондове за съвсем всички структурни вложения.

Въпреки че в социологическите анкети преди изборите едно леко болшинство от гласоподавателите се обявяваше за смяна на ръководството, опозицията не съумя да се активизира и да извлече изгоди от умората от крайностите на Орбан.

Критикуващи емиграцията на младите, клиентелизма и съмнителните практики във властта, по-специално при потреблението на европейските фондове, както проблемите в системата на публичното опазване на здравето, левицата и либералите, разпокъсани в редица конкуриращи се политически обединения, по този начин и не се сториха на унгарците пораждаща доверие опция на тези избори.

Електоратът на Орбан пък му е признателен за спада в безработица (3,8 процента) и за динамичния стопански напредък (4 % през 2017 г.).