Родният талант на вратата на Хетафе: Най-хубавото чувство на света е да сложиш българската фланелка и да чуеш химна
Виктор Николов е роден на 11 април 2001 година в Пловдив. От дребен се мести със фамилията си в Испания и точно там започва с футбола. Юношеските му години минават в по-ниските дивизии на испанската футболна пирамида, само че изявите му не остават незабелязани от елитните скаути. Така през лятото на 2021 година вратарят става част от елитния Хетафе. Към момента е титуляр в дублиращия състав на „ сините “, като тренира постоянно и с първия отбор. През предходната година той бе и неизменима част от младежкия народен тим под управлението на Александър Димитров, който му дава късмет да дебютира в другарски мач против Казахстан през месец март. Успоредно с футбола Виктор учи за машинен инженер в мадридски университет. По негови думи е належащо да имаш специалност и отвън футбола, тъй като „ той е до време “. Въпреки натоварената си стратегия, изпълнена с университетски изпити и мачове за състезание с дубъла на Хетафе, той се съгласи да приказва особено за Gong.bg и да опише повече за своя футболен път, по какъв начин се усеща в клуба от мадридското предградие и накъде са ориентирани неговите фантазии.
- Привет и поздрави от София! Как си, уповавам се да те намирам в съвършено здраве?
- Здравейте на всички, доста ми е прелестно! Да, екстра, прибрах се от подготовка.
- Разкажи ни малко повече за себе си, защото твоят футболен, а и житейски път минава най-вече отвън България и надали са доста хората у нас, които знаят малко повече за теб?
- Аз съм Виктор Николов, роден съм в България, в Пловдив. От доста дребен съм тук в Испания, пребивавам с нашите – с мама и тате. Първо живяхме в Мадрид няколко години, след това тръгнахме към Валенсия, където в действителност стартира моята, въпреки и доста жестоко казано, кариера. Играх в локални тимове с другари, знаеш по какъв начин се почва: „ ела да играеш с нас, на дребни малки врати, това-онова “. Накрая се записах в един локален тим и там стартира всичко.
- Така се е появила твоята обич към футбола, само че по какъв начин се появи тази съответно към вратарския пост?
-Не знам, внезапно ме питаха какво искаш да си, а аз – вратар! Не съм пробвал на други позиции, въпреки че може и да ми хареса (смее се). Мисля, че е малко късно де. Винаги ми е харесвало да съм на вратата. Всички обичат да вкарват голове, а пък аз избирам да ги избавям. Друго възприятие е!
- Кой ти беше обичаният футболист, когато беше дребен?
-Винаги съм имал, по този начин да се каже, огромна обич към Барселона. Бих споделил, че Виктор Валдес може би ми е обичаният състезател, а и вратар.
- А когато порасна към този момент, появи ли се нов твой кумир и модел за подражателство от актуалните вратари?
- Бих споделил, че това е Едерсон от Манчестър Сити. Много го одобрявам, тъй като в моя тим, а и в по-важните ми години, прекарани във футбола, се е наблягало доста на играта с крайници. Знаем, че Едерсон е неповторим в това отношение и по тази причина доста го одобрявам.
- Кои са тимовете, в които си играл като младеж, преди да стигнеш до Хетафе?
- Както споделих, започнах в един локален тим във Валенсия, споделя се Манисес. Там стоях няколко години, а след това подписах с по-голям, по този начин да се каже, тим в лицето на Алборая, който играеше в топ равнището при юношите в локалната зона. Направихме неповторими сезони там и получих покана от Елче, където прекосих за една година. Там играех с юношите и с „ Б “ тима. Там също направих много добра година и бях извикан и в националния тим (б.а. този до 19 год., воден от Ангел Стойков). После прекосих в Сокуеямос, тим от Сегунда дивизион Б. Там съумях да играя 14 мача, играх в Купата на краля против Леганес и Екстремадура, а това са тимове, които са било на топ равнище доста време. Заради тези мачове и хубавия сезон прекосих в Хетафе.
- Как се стигна в действителност до прехвърлянето в Хетафе? Кой направи контакт с теб?
- Не ми бяха споделили до приключването на последния мач. След края му отидохме всички от тима да вечеряме и шефът на клуба пристигна непосредствено при мен, а аз въобще не чаках. Попита ме дали знам нещо, а аз отвърнах: „ шефе, нищо не знам “. Каза ми, че има огромен интерес от Хетафе и че в идващите дни иска ми се обадят. Така започнаха всички диалози и след няколко дни стана, и то много бързо, което беше най-якото.
- Ти си към този момент от няколко месеца там. Как се чувстваш? Очевидно си оставил положително усещане досега, защото си титуляр на дублиращия тим на Хетафе.
- Много прелестно. Първо от това, че съм в Мадрид, а това е неповторим град, което оказва помощ. В клуба е доста добре, тренировките също са доста добре. Тренирам с мъжете, както и с „ Б “ тима. Както говорихме, тук има доста положителни терени, изискванията са доста положителни. Хората са доста приятни и съм удовлетворен, към този момент е доста добре. На мачовете се представяме като тим доста добре с „ Б “ тима, на четвърто място сме в този момент. Така че съм доста удовлетворен.
- Тренираш ли постоянно с първия тим и какви препоръки получаваш от вратар като Давид Сория, който въпреки всичко е печелил Лига Европа и е играл на ¼ край в Шампионската лига?
- За Давид Сория мога да кажа единствено положителни думи, тъй като в последна сметка и той е млад вратар – на 29 години, в случай че не се греша. Да, получавам препоръки, подарявал ми е ръкавици, бутонки и станахме другари, по този начин да се каже. Много прелестен, доста положителни препоръки ми дава. По време на подготовка дори, в случай че някой ми вкара гол, ми споделя: „ това би трябвало да направиш по-добре, а това не би трябвало да го правиш “. Много е прелестен, положително чувство има сред нас.
- Ти сподели, че досега се представяте сносно във вашата група в Терсера Дивизион, като се намирате в зоната на плейофите за класиране в по-горна дивизия. Имате ли сложени някакви по-конкретни цели?
- Истината е, че Хетафе „ Б “ е бил в Сегунда дивизион Б доста години. С изпадането предходната година концепцията на клуба е да се върнем в тази категория, тъй като това е значимо за тима в Примера. Това важи за всички клубове там или в Сегунда, които желаят „ Б “ тимовете им да са на по-голямо равнище и да взимат играчи оттова. Виж Барселона какъв брой играчи са взели от дребната категория на клуба и по този начин не харчат доста пари. Това ти дава и по-голямо име. Едно е да се приказва, че Хетафе е купил еди-кой си от другаде, друго е това да качиш твое момче, твой младеж, който е станал добър. Аз мисля, че ние можем да се върнем.
- Нанесохте единствената загуба през сезона досега на водача в шампионата Атлетико Мадрид „ Б “, освен това на техен терен с 3:2. Това ли ти е обичаният мач досега с екипа на Хетафе?
- Ако ти кажа, че не е, бих те излъгал. Това беше мач, в който не се очакваше да победим, тъй като, както ти добре сподели, те до тогава още не бяха изгубили. На всичкото от горната страна това се случи на “Серо дел Ешпиньо “, т.е. на техен терен. Беше неповторим мач, ние поведохме с 3:0 и мисля, че това ми е най-хубавият мач до момента. Спасих доста положения, бях доста сигурен и като цяло тимът игра доста добре. Вкарахме нашите 3 гола в границите на 5-10 минути. Бих споделил, че това ми е най-хубавият мач до момента.
- Рано ли ти е към момента за дебют в Ла Лига?
- Не мога да ти кажа, тъй като въпреки всичко нямам бърза работа. Аз избирам да модернизирам тези неща, които имам и да подобря тези, които нямам. От друга страна, в случай че пристигна, е пристигнало. В последна сметка не зависи от мен. Зависи, несъмнено, това да съм в добра форма, да съм подготвен, в случай че получа повикване или ме пуснат да играя – би трябвало да съм подготвен, несъмнено, само че нямам бърза работа. Когато пристигна, е пристигнало. Трябва всеки ден да вървя да упражнявам, да ставам по-добър и по-добър и като пристигна, добре пристигнало да бъде.
- През месец март младежкият народен тим има мачове с Нидерландия и Уелс. Вярваш ли, че селекционерът Александър Димитров ще ти даде повече късмет, защото единственият ти мач досега като титуляр за младежите е в контрола, а това въпреки всичко са публични мачове?
- Аз мисля, че да вървиш в националния тим е горделивост и че в случай че си там, то ти си значима част от тима. Това дали си титуляр или не е решение на старши треньора. Така да се каже, аз няма да му се обидя (смее се). За мен е горделивост и аз мисля, че най-хубавото възприятие на света е да сложиш българската фланелка и да чуеш химна преди мача. Ако мога да оказа помощ на тима от вътрешната страна или извън, ще го направя на 100 %. Нямам проблем с това и постоянно съм и за България.
- А какво очакваш от тези мачове? Със сигурност ще желаете да си върнете за загубите от тези тимове, изключително тази от Уелс в София беше доста неприятна – 0:4. От Нидерландия пък загубихте с 1:3, само че пък водихте в резултата.
- Ние излизаме постоянно за победа, в националния тим въпреки всичко се играе за победи и да минаваш все по-напред в шампионати и в квалификациите. Разбира се, че желаеме да победим. Аз не мисля, че има състезател на света, който излиза за мач с мисълта, че ще загуби. Имаме дарба и мисля, че можем да победим. Ще отидем с такава настройка, да дадем 110 % от нас и каквото стане. Знаеш, че не можеш да предскажеш какво ще се случи в мачовете, дали ще победим с 4:2 или ще загубим с 1:2. Ние излизаме и даваме всичко от себе си, пък каквото стане. Разбира се, ние желаеме въпреки всичко да победим.
- За какво си мечтаеш във футболно отношение?
- Да пребивавам от това въпреки всичко. Да мога да стигна в Първа дивизия, било то в Испания или на открито. Аз обичам да играя футбол, въпреки всичко това е вътре в мен. Много ми се желае да играя в Първа дивизия и да направя дебют за мъжкия народен тим. Това ми е фантазията.
- За край – какво си поставяш като цели през 2022 година?
- Да бъде една щастлива година, без травми, с доста триумфи. Семейството ми да е живо и крепко, това е най-важното. Извън футбола – аз изучавам в университета и нека да мога да изкарам всички изпити (смее се). Да ми върви добре във всичко – във футбола, в университета, в живота. Имам си и другарка, да бъда все по този начин благополучен с нея. Това ми е на сърце тази година и нека да стане!
- Привет и поздрави от София! Как си, уповавам се да те намирам в съвършено здраве?
- Здравейте на всички, доста ми е прелестно! Да, екстра, прибрах се от подготовка.
- Разкажи ни малко повече за себе си, защото твоят футболен, а и житейски път минава най-вече отвън България и надали са доста хората у нас, които знаят малко повече за теб?
- Аз съм Виктор Николов, роден съм в България, в Пловдив. От доста дребен съм тук в Испания, пребивавам с нашите – с мама и тате. Първо живяхме в Мадрид няколко години, след това тръгнахме към Валенсия, където в действителност стартира моята, въпреки и доста жестоко казано, кариера. Играх в локални тимове с другари, знаеш по какъв начин се почва: „ ела да играеш с нас, на дребни малки врати, това-онова “. Накрая се записах в един локален тим и там стартира всичко.
- Така се е появила твоята обич към футбола, само че по какъв начин се появи тази съответно към вратарския пост?
-Не знам, внезапно ме питаха какво искаш да си, а аз – вратар! Не съм пробвал на други позиции, въпреки че може и да ми хареса (смее се). Мисля, че е малко късно де. Винаги ми е харесвало да съм на вратата. Всички обичат да вкарват голове, а пък аз избирам да ги избавям. Друго възприятие е!
- Кой ти беше обичаният футболист, когато беше дребен?
-Винаги съм имал, по този начин да се каже, огромна обич към Барселона. Бих споделил, че Виктор Валдес може би ми е обичаният състезател, а и вратар.
- А когато порасна към този момент, появи ли се нов твой кумир и модел за подражателство от актуалните вратари?
- Бих споделил, че това е Едерсон от Манчестър Сити. Много го одобрявам, тъй като в моя тим, а и в по-важните ми години, прекарани във футбола, се е наблягало доста на играта с крайници. Знаем, че Едерсон е неповторим в това отношение и по тази причина доста го одобрявам.
- Кои са тимовете, в които си играл като младеж, преди да стигнеш до Хетафе?
- Както споделих, започнах в един локален тим във Валенсия, споделя се Манисес. Там стоях няколко години, а след това подписах с по-голям, по този начин да се каже, тим в лицето на Алборая, който играеше в топ равнището при юношите в локалната зона. Направихме неповторими сезони там и получих покана от Елче, където прекосих за една година. Там играех с юношите и с „ Б “ тима. Там също направих много добра година и бях извикан и в националния тим (б.а. този до 19 год., воден от Ангел Стойков). После прекосих в Сокуеямос, тим от Сегунда дивизион Б. Там съумях да играя 14 мача, играх в Купата на краля против Леганес и Екстремадура, а това са тимове, които са било на топ равнище доста време. Заради тези мачове и хубавия сезон прекосих в Хетафе.
- Как се стигна в действителност до прехвърлянето в Хетафе? Кой направи контакт с теб?
- Не ми бяха споделили до приключването на последния мач. След края му отидохме всички от тима да вечеряме и шефът на клуба пристигна непосредствено при мен, а аз въобще не чаках. Попита ме дали знам нещо, а аз отвърнах: „ шефе, нищо не знам “. Каза ми, че има огромен интерес от Хетафе и че в идващите дни иска ми се обадят. Така започнаха всички диалози и след няколко дни стана, и то много бързо, което беше най-якото.
- Ти си към този момент от няколко месеца там. Как се чувстваш? Очевидно си оставил положително усещане досега, защото си титуляр на дублиращия тим на Хетафе.
- Много прелестно. Първо от това, че съм в Мадрид, а това е неповторим град, което оказва помощ. В клуба е доста добре, тренировките също са доста добре. Тренирам с мъжете, както и с „ Б “ тима. Както говорихме, тук има доста положителни терени, изискванията са доста положителни. Хората са доста приятни и съм удовлетворен, към този момент е доста добре. На мачовете се представяме като тим доста добре с „ Б “ тима, на четвърто място сме в този момент. Така че съм доста удовлетворен.
- Тренираш ли постоянно с първия тим и какви препоръки получаваш от вратар като Давид Сория, който въпреки всичко е печелил Лига Европа и е играл на ¼ край в Шампионската лига?
- За Давид Сория мога да кажа единствено положителни думи, тъй като в последна сметка и той е млад вратар – на 29 години, в случай че не се греша. Да, получавам препоръки, подарявал ми е ръкавици, бутонки и станахме другари, по този начин да се каже. Много прелестен, доста положителни препоръки ми дава. По време на подготовка дори, в случай че някой ми вкара гол, ми споделя: „ това би трябвало да направиш по-добре, а това не би трябвало да го правиш “. Много е прелестен, положително чувство има сред нас.
- Ти сподели, че досега се представяте сносно във вашата група в Терсера Дивизион, като се намирате в зоната на плейофите за класиране в по-горна дивизия. Имате ли сложени някакви по-конкретни цели?
- Истината е, че Хетафе „ Б “ е бил в Сегунда дивизион Б доста години. С изпадането предходната година концепцията на клуба е да се върнем в тази категория, тъй като това е значимо за тима в Примера. Това важи за всички клубове там или в Сегунда, които желаят „ Б “ тимовете им да са на по-голямо равнище и да взимат играчи оттова. Виж Барселона какъв брой играчи са взели от дребната категория на клуба и по този начин не харчат доста пари. Това ти дава и по-голямо име. Едно е да се приказва, че Хетафе е купил еди-кой си от другаде, друго е това да качиш твое момче, твой младеж, който е станал добър. Аз мисля, че ние можем да се върнем.
- Нанесохте единствената загуба през сезона досега на водача в шампионата Атлетико Мадрид „ Б “, освен това на техен терен с 3:2. Това ли ти е обичаният мач досега с екипа на Хетафе?
- Ако ти кажа, че не е, бих те излъгал. Това беше мач, в който не се очакваше да победим, тъй като, както ти добре сподели, те до тогава още не бяха изгубили. На всичкото от горната страна това се случи на “Серо дел Ешпиньо “, т.е. на техен терен. Беше неповторим мач, ние поведохме с 3:0 и мисля, че това ми е най-хубавият мач до момента. Спасих доста положения, бях доста сигурен и като цяло тимът игра доста добре. Вкарахме нашите 3 гола в границите на 5-10 минути. Бих споделил, че това ми е най-хубавият мач до момента.
- Рано ли ти е към момента за дебют в Ла Лига?
- Не мога да ти кажа, тъй като въпреки всичко нямам бърза работа. Аз избирам да модернизирам тези неща, които имам и да подобря тези, които нямам. От друга страна, в случай че пристигна, е пристигнало. В последна сметка не зависи от мен. Зависи, несъмнено, това да съм в добра форма, да съм подготвен, в случай че получа повикване или ме пуснат да играя – би трябвало да съм подготвен, несъмнено, само че нямам бърза работа. Когато пристигна, е пристигнало. Трябва всеки ден да вървя да упражнявам, да ставам по-добър и по-добър и като пристигна, добре пристигнало да бъде.
- През месец март младежкият народен тим има мачове с Нидерландия и Уелс. Вярваш ли, че селекционерът Александър Димитров ще ти даде повече късмет, защото единственият ти мач досега като титуляр за младежите е в контрола, а това въпреки всичко са публични мачове?
- Аз мисля, че да вървиш в националния тим е горделивост и че в случай че си там, то ти си значима част от тима. Това дали си титуляр или не е решение на старши треньора. Така да се каже, аз няма да му се обидя (смее се). За мен е горделивост и аз мисля, че най-хубавото възприятие на света е да сложиш българската фланелка и да чуеш химна преди мача. Ако мога да оказа помощ на тима от вътрешната страна или извън, ще го направя на 100 %. Нямам проблем с това и постоянно съм и за България.
- А какво очакваш от тези мачове? Със сигурност ще желаете да си върнете за загубите от тези тимове, изключително тази от Уелс в София беше доста неприятна – 0:4. От Нидерландия пък загубихте с 1:3, само че пък водихте в резултата.
- Ние излизаме постоянно за победа, в националния тим въпреки всичко се играе за победи и да минаваш все по-напред в шампионати и в квалификациите. Разбира се, че желаеме да победим. Аз не мисля, че има състезател на света, който излиза за мач с мисълта, че ще загуби. Имаме дарба и мисля, че можем да победим. Ще отидем с такава настройка, да дадем 110 % от нас и каквото стане. Знаеш, че не можеш да предскажеш какво ще се случи в мачовете, дали ще победим с 4:2 или ще загубим с 1:2. Ние излизаме и даваме всичко от себе си, пък каквото стане. Разбира се, ние желаеме въпреки всичко да победим.
- За какво си мечтаеш във футболно отношение?
- Да пребивавам от това въпреки всичко. Да мога да стигна в Първа дивизия, било то в Испания или на открито. Аз обичам да играя футбол, въпреки всичко това е вътре в мен. Много ми се желае да играя в Първа дивизия и да направя дебют за мъжкия народен тим. Това ми е фантазията.
- За край – какво си поставяш като цели през 2022 година?
- Да бъде една щастлива година, без травми, с доста триумфи. Семейството ми да е живо и крепко, това е най-важното. Извън футбола – аз изучавам в университета и нека да мога да изкарам всички изпити (смее се). Да ми върви добре във всичко – във футбола, в университета, в живота. Имам си и другарка, да бъда все по този начин благополучен с нея. Това ми е на сърце тази година и нека да стане!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ