Военният експерт Виктор Кевлюк за резултатите от първите две седмици на войната |
Виктор Кевлюк е полковник от Украинската войска в оставка, с 35 години работа като кадрови офицер, участник в бойните дейности в Донбас през 2014 година, началник на Центъра за отбранителни тактики в Киев.
Виктор Кевлюк споделя, че доста забавен колорит за установяване на характера на тази война е терминът, който беше разгласен в началото от Русия, а точно „ специфична военна интервенция “:
Досега не е обществено известно кой управлява „ интервенцията “. Има, несъмнено, някакъв Генерален щаб, който възнамерява интервенцията, само че не Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация я ръководи. На фронта умират съветски генерали – към този момент най-малко трима, и това са обстоятелства, доказани от двете страни. Но не може да се разбере кой от тях какво е управлявал на фронта в Украйна. Йерархията на ръководството остава мистерия.
Що се отнася до стратегическите цели, те са същите, които Русия преследва от дълго време: обновяване на превъзходството над Украйна от страна на Руската федерация по модела от Съюз на съветските социалистически републики. По схемата метрополия-колония. Но от арсенала от средства за постигането на тази цел останаха само средствата на войната.
По отношение на оперативните цели основната е преодоляването на Киев. Обявените първични цели за промяна на управлението на Украйна с екип, предан на Русия, в този момент към този момент получават такива уродливи форми като опити за физическото заличаване на първите лица на украинската страна. Назначаване на лични марионетки и продължение с тях на „ разговора “ по изискванията на Москва.
Втората цел е основаването на сухопътен кулоар от територията на Русия към Крим. Едно от отклоненията на този кулоар би трябвало да обезпечи прехвърлянето на вода от Днепър в Крим за саниране на сериозното злополучие с водоснабдяването на полуострова с вода за битови потребности, за селското стопанство и за промишлените обекти. В тази посока в Кремъл възнамеряват, в случай че им „ провърви ”, в допълнение „ да избутат Украйна ” от цялото продължение на брега на Черно море. По подобен метод Русия печели решителен превес и надзор в акваторията на още едно море, с изключение на Азовско, само че със доста по-важни последствия: геополитически, военни стопански и прочие, към този момент в районен мащаб.
Действията по всички останали посоки имат отвличащ темперамент – за сковаване на дейностите на украинската войска, да не ѝ разрешат да маневрира с запасите си.
Досега бяха извършени три кръга предварителни диалози за изискванията за преустановяване на огъня и за следващо помирение. От думите на формалните лица, които вземат участие от съветска страна в договарянията, от това, което им е позволено да споделят и което доближава до съветското общество, може да се наблюдава еволюционен отвод на Москва от първичните претенции . От тяхната реторика към този момент отпадна „ денацификацията “ , към този момент те не желаят да сменят държавното управление на Украйна. Първоначално при тях действаше предпоставката, че в Украйна съществува някаква особена среда, която едвам чака да се появи катализатор и той да взриви съществуващата власт.
Ние, украинците, обаче, даже когато атакуваме остро нашата власт, въпреки всичко я считаме за наша, и единствено ние имаме правото да решаваме тя да съществува или не. Ето този логаритъм не се вмести в схемата на Кремъл.
Целта на съветската формация обкръжила Киев не е да овладее столицата в класическия смисъл . Още повече, че те не разполагат със сили и средства да наложат надзор. Задачата е да осъществят пробив и да обхванат в държавния квартал, където са главните институции, и да открият там надзор, въпреки и за малко време. За период, в който да съумеят да докарат там личните си марионетки. Цената, която ще се наложи да платят за тази цел, няма никакво значение.
Руската федерация и през днешния ден води война по каноните на Втората международна война . „ Победа непременно ”, „ щурмуване на безсмислени височини ", „ побиване на аленото знаме ” по отношение на съответна дата и прочие Тази идеология доста блестящо се наблюдава и в този момент в главите на съветските командири. Не е значимо какъв брой бойци ще бъдат положени в гроба или ще останат забравени да гният по полетата, значимото е задачата да бъде изпълнена. Това се отнася до всяка задача и изключително за безсмислените.
В съответния случай е нужна телевизионна картинка за провъзгласяването на новата власт в Киев, която напряко там на „ Кресчатник “ (правителственият квартал в Киев) подписва „ на коляно “ контракт за каквото им се прииска. Легитимността на целия този развой изобщо не се явява наложителна. Тази картина има един единствен получател – феновете на първия канал на съветската телевизия.
В изгода на тази концепция приказва събитието, че измежду трофеите, останали след разгрома на съветските подразделения към Киев, се срещат и доста парадни униформи. Това е цялостна изненада. Каква война с парадни униформи? Парадни униформи с цялостен комплект бойни ордени. Това доста елементарно може да се ревизира в интернет.
По отношение на загубите до момента, следва да се регистрира, че е доста мъчно те да бъдат в точния момент и тъкмо открити. Дори за личните войски. Да вземем да вземем за пример най-младшия пълководец на бойното поле. В края на съответния военен ден той е първият, който рапортува какви са загубите. Тези данни по йерархическата стълбица стартират да постъпват нагоре. Освен данни за починалите, чиято гибел е установена директно, няма надеждни данни за тези, които са безследно изчезнали. Това е софтуерно невероятно. Не е допустимо с безспорна акуратност да бъде открит и броят на ранените, изключително на тези, които към този момент са евакуирани в тила, или тези, които към момента са на бойното поле, което е отвън надзор.
Данните, които изнася Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна, сочат 12 000 починали съветски военнослужещи до момента. Техните тела последователно се събират и препращат към съответни морги и лечебни заведения. Подготвят се за евакуация в РФ. Руската федерация обаче отхвърля публично да ги приема. По тази причина украинските железници концентрират хладилни вагони за превозване на телата.
Тоест, налице са 12 000 натрупа. Според математиката на военната просвета, която се удостоверява и от двете войни на Русия в Чечня, при един погубен броят на ранените е 3,5-4 пъти по-голям, затова, в случай че имаме 12 000 убити, някъде из съветските лечебни заведения в граничните региони с Украйна и в Беларус би трябвало да са попаднали към 30 000-35 000 ранени.
Освен убитите и ранените, към общите загуби следва да бъдат регистрирани така наречен категория – „ психогенни загуби “ . Това са в такава степен душевен контузени хора, които напълно са изгубили боеспособност и не могат да вземат участие в бойните дейности по никакъв метод. В взаимозависимост от това дали обещано поделение работи на главно или второстепенно направление, или в тила, загубите от тази категория варират. Но могат да доближат 10% от общия състав на подразделението. Тоест за съответните условия и хода на досегашните бойни дейности може да се допусна, че в посочената категория попадат към 3-4 хиляди съветски бойци и офицери.
Бройките за общите загуби до момента в действителност са шокиращи. Напълно обективно те могат все още да бъдат оценени като 35-40 000 души.
Но има и друго събитие. Поради доста по-мощното влияние на сегашните оръжия, пропорцията „ убити-ранени ” търпи основна смяна в посока на починалите.
Украинската пехота разполага с доста мощно въоръжение, което оставя малко шансове за оцеляване на съперника. Преносимите противотанкови ракетни комплекси от класа на „ Джавелин “ поразяват бронирани цели с кумулативен лъч, който има температурата на плазма. Всички намиращи се в бронирания корпус, изумен от такива оръжия, нямат никакъв късмет да оцелеят. Оръжия от подобен клас по време на чеченските войни не съществуваха. Затова в сегашната война съотношението убити/ранени е напълно друго. Тоест на един погубен, към този момент имаме единствено трима-четирима ранени, а не десет–дванадесет, по опита от войните в Чечня.
В намерено наличните видео и фото материали за досегашния ход на войната постоянно се срещат материали за големи по дължина съветски военни колони. В обитаемо място в Сумска област наскоро беше снимано нещо невъобразимо за към този момент дванадесетия ден на войната. Плътна колона съветска бойна и бронирана техника, задръстила и двете двулентови платна на автомагистрала, пресичаща обитаемото място. В четири успоредни реда, всеки с дължина до триста метра.
Ако наоколо прелита един „ Байрактар “ (безпилотен летателен апарат), той може единствено с четири пуска на управляеми лазерни ракети да унищожи цялата тази колона. Разрушенията ще са не толкоз от тези ракети, а от детонацията на боекомплекта, който всяка една от изумените бойни машини носи. Това, което следим в сходни фрагменти, това не се прави по този начин. Учебниците не учат да се прави по този начин, и в бойния правилник не е написано да се прави по този начин.
В резултат на сходни груби тактически неточности умират доста повече военнослужещи, в сравнение с ние изобщо можем да си представим. Аз не зная за какво съветските командири на взводове, роти и батальони се държат по подобен метод на бойното поле. Това е безжалостно отношение към личния персонален състав. Необходими ли са повече доказателства за мащаба на съветските загуби до момента?
Относно мащаба на загубите на бронетанкова техника, следва да се регистрира, че против съветската „ желязна армада ” работят и оръжейни системи, чийто принцип на поразяване е „ стреляй и не помни “. Подготовката на оператора за бойна пукотевица лишава извънредно малко време. Неговата задача е да захване в прицела задачата и да натисне спусъка. Цялото това упражнение лишава от 3 до 5 секунди. След което с 90% надеждност ракетата поразява задачата, без каквато и да било помощ от страна на оператора.
Разбира се, болшинството от противотанковите средства на полето са от по-предишните генерации. Такива, които се насочват по лазерен лъч, по оптико-електронен канал и още всевъзможни други, по примитивни, коктейли „ Молотов ” да вземем за пример. Но целият този боеприпас се ползва всеобщо и в случай че изхождаме от това по какъв начин безсмислено се придвижват на бойното поле съветските бронирани колонии, те съставляват доста комфортна цел.
Когато започнаха военните събития през 2014 година, аз се оказах на командния пункт на Украинските въоръжени сили. Помня по какъв начин ние всеки ден готвехме аналитично-информационна информация за командването, радвахме се на всеки ремонтиран аероплан, на всеки обособен събирателен мотострелкови взвод, който успявахме да окомплектоваме и подготвим с бойци от територията на цялата страна. И по-късно, в случай че има шанс, да въведем този взвод в зоната на бойните дейности. Това беше такава тъжна панорама.
Оттогава минаха осем години. През този интервал се водеше интензивно военно строителство. И не става дума за това, че някакъв магьосник пристигна от Запад и размаха вълшебна пръчка. Не. От извънредно мъчителните уроци от 2014 и 2015, бяха извлечени верните заключения. Строителството на новата всъщност украинска войска беше извънредно комплицирано, освен във връзка с финансовия съставен елемент на този развой, само че и във връзка с неразбирането, във връзка с открития бойкот, във връзка с закостенялото мислене. В последна сметка, този бранш във военната теоретическа мисъл - военното обмисляне - последователно беше трансфериран на релсите на натовската военна просвета. Това разреши доста по-ефективно потребление на личните военни запаси.
Резултатите през последните две седмици са явни. Това, което показва съветската войска, е ниво на тактическото мислене от преди 20 години. Струва ми се, че съветското командване някъде в личните си планове е позволило кардинална неточност, оценявайки и морално-психологическото положение на въоръжените сили, и на цивилната среда в Украйна.
Когато във въоръжените сили, които са едно извънредно закрито общество, започнаха да постъпват бизнесмени, преподаватели, питомци от европейски университети, а главният контингент от бойците по контракт обхвана поколението на родените със смарт телефони в ръка, стана естествено допустимо използването на логаритми на ръководство, нямащи нищо общо със „ солдатовщината ” от руския интервал.
Класификацията, която се употребява от съветска страна за тази война – „ специфична военна интервенция “, официално е вярна, тъй като в състава на общата формация на съветските войски понастоящем от 170 000 „ щика ” към 40 000 души са от състава на Руската армия (предишните Вътрешни войски), от всевъзможни формирования на специфичните полицейски сили за битка с цивилен безредици, от подразделения и елементи на известния корпус бойци на Руслан Кадиров.
При подобен състав на групировката за война с Украйна характерът на войната фактически може да бъде отвеян към военно-полицейските интервенции. Това се удостоверява от разрушените край Харков колони на Руската армия и на отрядите на специфичните полицейски сили за битка с цивилен безредици. От разрушените машини бяха извадени купища полицейски щитове, палки, шлемове и наколенки. Нагледна информация за приноса на въоръжените формирования на съветските правоохранителни органи във войната.
Доказва се правилото, че в случай че при дадени условия пехотата от предните линии „ постави кости ”, опитът да се употребяват въоръжени полицейски сили като пехота е безусловно непроизводителен и гибелта доближава и тях.
Това е годно и за топ въоръжените формирования, които са комплектовани от чеченски главорези или се командват от генерали на Кадиров.
Казано по-просто, досегашният ход на войната удостоверява максимата, че в случай че си съумял „ да паркираш автомобила си на даден паркинг, това не значи, че си го овладял и надеждно го контролираш с военни средства ”.
Виктор Кевлюк споделя, че доста забавен колорит за установяване на характера на тази война е терминът, който беше разгласен в началото от Русия, а точно „ специфична военна интервенция “:
Досега не е обществено известно кой управлява „ интервенцията “. Има, несъмнено, някакъв Генерален щаб, който възнамерява интервенцията, само че не Генералният щаб на Въоръжените сили на Руската федерация я ръководи. На фронта умират съветски генерали – към този момент най-малко трима, и това са обстоятелства, доказани от двете страни. Но не може да се разбере кой от тях какво е управлявал на фронта в Украйна. Йерархията на ръководството остава мистерия.
Що се отнася до стратегическите цели, те са същите, които Русия преследва от дълго време: обновяване на превъзходството над Украйна от страна на Руската федерация по модела от Съюз на съветските социалистически републики. По схемата метрополия-колония. Но от арсенала от средства за постигането на тази цел останаха само средствата на войната.
По отношение на оперативните цели основната е преодоляването на Киев. Обявените първични цели за промяна на управлението на Украйна с екип, предан на Русия, в този момент към този момент получават такива уродливи форми като опити за физическото заличаване на първите лица на украинската страна. Назначаване на лични марионетки и продължение с тях на „ разговора “ по изискванията на Москва.
Втората цел е основаването на сухопътен кулоар от територията на Русия към Крим. Едно от отклоненията на този кулоар би трябвало да обезпечи прехвърлянето на вода от Днепър в Крим за саниране на сериозното злополучие с водоснабдяването на полуострова с вода за битови потребности, за селското стопанство и за промишлените обекти. В тази посока в Кремъл възнамеряват, в случай че им „ провърви ”, в допълнение „ да избутат Украйна ” от цялото продължение на брега на Черно море. По подобен метод Русия печели решителен превес и надзор в акваторията на още едно море, с изключение на Азовско, само че със доста по-важни последствия: геополитически, военни стопански и прочие, към този момент в районен мащаб.
Действията по всички останали посоки имат отвличащ темперамент – за сковаване на дейностите на украинската войска, да не ѝ разрешат да маневрира с запасите си.
Досега бяха извършени три кръга предварителни диалози за изискванията за преустановяване на огъня и за следващо помирение. От думите на формалните лица, които вземат участие от съветска страна в договарянията, от това, което им е позволено да споделят и което доближава до съветското общество, може да се наблюдава еволюционен отвод на Москва от първичните претенции . От тяхната реторика към този момент отпадна „ денацификацията “ , към този момент те не желаят да сменят държавното управление на Украйна. Първоначално при тях действаше предпоставката, че в Украйна съществува някаква особена среда, която едвам чака да се появи катализатор и той да взриви съществуващата власт.
Ние, украинците, обаче, даже когато атакуваме остро нашата власт, въпреки всичко я считаме за наша, и единствено ние имаме правото да решаваме тя да съществува или не. Ето този логаритъм не се вмести в схемата на Кремъл.
Целта на съветската формация обкръжила Киев не е да овладее столицата в класическия смисъл . Още повече, че те не разполагат със сили и средства да наложат надзор. Задачата е да осъществят пробив и да обхванат в държавния квартал, където са главните институции, и да открият там надзор, въпреки и за малко време. За период, в който да съумеят да докарат там личните си марионетки. Цената, която ще се наложи да платят за тази цел, няма никакво значение.
Руската федерация и през днешния ден води война по каноните на Втората международна война . „ Победа непременно ”, „ щурмуване на безсмислени височини ", „ побиване на аленото знаме ” по отношение на съответна дата и прочие Тази идеология доста блестящо се наблюдава и в този момент в главите на съветските командири. Не е значимо какъв брой бойци ще бъдат положени в гроба или ще останат забравени да гният по полетата, значимото е задачата да бъде изпълнена. Това се отнася до всяка задача и изключително за безсмислените.
В съответния случай е нужна телевизионна картинка за провъзгласяването на новата власт в Киев, която напряко там на „ Кресчатник “ (правителственият квартал в Киев) подписва „ на коляно “ контракт за каквото им се прииска. Легитимността на целия този развой изобщо не се явява наложителна. Тази картина има един единствен получател – феновете на първия канал на съветската телевизия.
В изгода на тази концепция приказва събитието, че измежду трофеите, останали след разгрома на съветските подразделения към Киев, се срещат и доста парадни униформи. Това е цялостна изненада. Каква война с парадни униформи? Парадни униформи с цялостен комплект бойни ордени. Това доста елементарно може да се ревизира в интернет.
По отношение на загубите до момента, следва да се регистрира, че е доста мъчно те да бъдат в точния момент и тъкмо открити. Дори за личните войски. Да вземем да вземем за пример най-младшия пълководец на бойното поле. В края на съответния военен ден той е първият, който рапортува какви са загубите. Тези данни по йерархическата стълбица стартират да постъпват нагоре. Освен данни за починалите, чиято гибел е установена директно, няма надеждни данни за тези, които са безследно изчезнали. Това е софтуерно невероятно. Не е допустимо с безспорна акуратност да бъде открит и броят на ранените, изключително на тези, които към този момент са евакуирани в тила, или тези, които към момента са на бойното поле, което е отвън надзор.
Данните, които изнася Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна, сочат 12 000 починали съветски военнослужещи до момента. Техните тела последователно се събират и препращат към съответни морги и лечебни заведения. Подготвят се за евакуация в РФ. Руската федерация обаче отхвърля публично да ги приема. По тази причина украинските железници концентрират хладилни вагони за превозване на телата.
Тоест, налице са 12 000 натрупа. Според математиката на военната просвета, която се удостоверява и от двете войни на Русия в Чечня, при един погубен броят на ранените е 3,5-4 пъти по-голям, затова, в случай че имаме 12 000 убити, някъде из съветските лечебни заведения в граничните региони с Украйна и в Беларус би трябвало да са попаднали към 30 000-35 000 ранени.
Освен убитите и ранените, към общите загуби следва да бъдат регистрирани така наречен категория – „ психогенни загуби “ . Това са в такава степен душевен контузени хора, които напълно са изгубили боеспособност и не могат да вземат участие в бойните дейности по никакъв метод. В взаимозависимост от това дали обещано поделение работи на главно или второстепенно направление, или в тила, загубите от тази категория варират. Но могат да доближат 10% от общия състав на подразделението. Тоест за съответните условия и хода на досегашните бойни дейности може да се допусна, че в посочената категория попадат към 3-4 хиляди съветски бойци и офицери.
Бройките за общите загуби до момента в действителност са шокиращи. Напълно обективно те могат все още да бъдат оценени като 35-40 000 души.
Но има и друго събитие. Поради доста по-мощното влияние на сегашните оръжия, пропорцията „ убити-ранени ” търпи основна смяна в посока на починалите.
Украинската пехота разполага с доста мощно въоръжение, което оставя малко шансове за оцеляване на съперника. Преносимите противотанкови ракетни комплекси от класа на „ Джавелин “ поразяват бронирани цели с кумулативен лъч, който има температурата на плазма. Всички намиращи се в бронирания корпус, изумен от такива оръжия, нямат никакъв късмет да оцелеят. Оръжия от подобен клас по време на чеченските войни не съществуваха. Затова в сегашната война съотношението убити/ранени е напълно друго. Тоест на един погубен, към този момент имаме единствено трима-четирима ранени, а не десет–дванадесет, по опита от войните в Чечня.
В намерено наличните видео и фото материали за досегашния ход на войната постоянно се срещат материали за големи по дължина съветски военни колони. В обитаемо място в Сумска област наскоро беше снимано нещо невъобразимо за към този момент дванадесетия ден на войната. Плътна колона съветска бойна и бронирана техника, задръстила и двете двулентови платна на автомагистрала, пресичаща обитаемото място. В четири успоредни реда, всеки с дължина до триста метра.
Ако наоколо прелита един „ Байрактар “ (безпилотен летателен апарат), той може единствено с четири пуска на управляеми лазерни ракети да унищожи цялата тази колона. Разрушенията ще са не толкоз от тези ракети, а от детонацията на боекомплекта, който всяка една от изумените бойни машини носи. Това, което следим в сходни фрагменти, това не се прави по този начин. Учебниците не учат да се прави по този начин, и в бойния правилник не е написано да се прави по този начин.
В резултат на сходни груби тактически неточности умират доста повече военнослужещи, в сравнение с ние изобщо можем да си представим. Аз не зная за какво съветските командири на взводове, роти и батальони се държат по подобен метод на бойното поле. Това е безжалостно отношение към личния персонален състав. Необходими ли са повече доказателства за мащаба на съветските загуби до момента?
Относно мащаба на загубите на бронетанкова техника, следва да се регистрира, че против съветската „ желязна армада ” работят и оръжейни системи, чийто принцип на поразяване е „ стреляй и не помни “. Подготовката на оператора за бойна пукотевица лишава извънредно малко време. Неговата задача е да захване в прицела задачата и да натисне спусъка. Цялото това упражнение лишава от 3 до 5 секунди. След което с 90% надеждност ракетата поразява задачата, без каквато и да било помощ от страна на оператора.
Разбира се, болшинството от противотанковите средства на полето са от по-предишните генерации. Такива, които се насочват по лазерен лъч, по оптико-електронен канал и още всевъзможни други, по примитивни, коктейли „ Молотов ” да вземем за пример. Но целият този боеприпас се ползва всеобщо и в случай че изхождаме от това по какъв начин безсмислено се придвижват на бойното поле съветските бронирани колонии, те съставляват доста комфортна цел.
Когато започнаха военните събития през 2014 година, аз се оказах на командния пункт на Украинските въоръжени сили. Помня по какъв начин ние всеки ден готвехме аналитично-информационна информация за командването, радвахме се на всеки ремонтиран аероплан, на всеки обособен събирателен мотострелкови взвод, който успявахме да окомплектоваме и подготвим с бойци от територията на цялата страна. И по-късно, в случай че има шанс, да въведем този взвод в зоната на бойните дейности. Това беше такава тъжна панорама.
Оттогава минаха осем години. През този интервал се водеше интензивно военно строителство. И не става дума за това, че някакъв магьосник пристигна от Запад и размаха вълшебна пръчка. Не. От извънредно мъчителните уроци от 2014 и 2015, бяха извлечени верните заключения. Строителството на новата всъщност украинска войска беше извънредно комплицирано, освен във връзка с финансовия съставен елемент на този развой, само че и във връзка с неразбирането, във връзка с открития бойкот, във връзка с закостенялото мислене. В последна сметка, този бранш във военната теоретическа мисъл - военното обмисляне - последователно беше трансфериран на релсите на натовската военна просвета. Това разреши доста по-ефективно потребление на личните военни запаси.
Резултатите през последните две седмици са явни. Това, което показва съветската войска, е ниво на тактическото мислене от преди 20 години. Струва ми се, че съветското командване някъде в личните си планове е позволило кардинална неточност, оценявайки и морално-психологическото положение на въоръжените сили, и на цивилната среда в Украйна.
Когато във въоръжените сили, които са едно извънредно закрито общество, започнаха да постъпват бизнесмени, преподаватели, питомци от европейски университети, а главният контингент от бойците по контракт обхвана поколението на родените със смарт телефони в ръка, стана естествено допустимо използването на логаритми на ръководство, нямащи нищо общо със „ солдатовщината ” от руския интервал.
Класификацията, която се употребява от съветска страна за тази война – „ специфична военна интервенция “, официално е вярна, тъй като в състава на общата формация на съветските войски понастоящем от 170 000 „ щика ” към 40 000 души са от състава на Руската армия (предишните Вътрешни войски), от всевъзможни формирования на специфичните полицейски сили за битка с цивилен безредици, от подразделения и елементи на известния корпус бойци на Руслан Кадиров.
При подобен състав на групировката за война с Украйна характерът на войната фактически може да бъде отвеян към военно-полицейските интервенции. Това се удостоверява от разрушените край Харков колони на Руската армия и на отрядите на специфичните полицейски сили за битка с цивилен безредици. От разрушените машини бяха извадени купища полицейски щитове, палки, шлемове и наколенки. Нагледна информация за приноса на въоръжените формирования на съветските правоохранителни органи във войната.
Доказва се правилото, че в случай че при дадени условия пехотата от предните линии „ постави кости ”, опитът да се употребяват въоръжени полицейски сили като пехота е безусловно непроизводителен и гибелта доближава и тях.
Това е годно и за топ въоръжените формирования, които са комплектовани от чеченски главорези или се командват от генерали на Кадиров.
Казано по-просто, досегашният ход на войната удостоверява максимата, че в случай че си съумял „ да паркираш автомобила си на даден паркинг, това не значи, че си го овладял и надеждно го контролираш с военни средства ”.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ