Триумф и трагикомедия
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992 г.), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Всички врагове и другари на Путин към този момент двайсет и пет години, откогато той е на върха на властта, го считат за огромен късметлия. Въпреки всички тествания, на които беше подложена президентската му душа, като се почне от първите години на ръководството му, когато занапред прохождаше, и се свърши със сегашната му среща с Тръмп, който благо го назова smart guy, и макар войната, която натрапи на Украйна, и политическата изолираност от страна на Запада, този късметлия цари с голямо умеене и още по-огромно самоудоволствие. На 73 той е, както се споделя, пресен като краставичка. И замисля политическото величие на личната си тирания.
Срещата с Тръмп беше за него в действителност доста потребна. На първо място – за царското му състояние в Русия. Сега към този момент съветският народ в действителност ще разбере, че нашият цар е прав. Прав и във войната, и в държавната си политика по отношение на опозицията, тези нови „ врагове на народа “.
Американците се прекланят пред бизнес покупко-продажбите, а руснаците – пред знаците. Сега се оказва, че в Аляска не е подписана никаква договорка, обаче знаците в Русия са на възбог. Като се почне от аления килим, застлан от американски бойци пред Путин. Той кацна в Америка не като боен нарушител, за какъвто го считат съвсем навсякъде в Европа, а като почетен гостенин под аплодисментите на американския президент. Или пък следната алегорична детайлност: от летището Путин се вози дружно с Тръмп в лимузината на американския президент. Това не е планувано, това е импровизация, това е моментът, когато двама суперсамолюбиви мъже с общите полезности на гаменчета си признават, че се „ почитат “ - по този начин се споделя на съветски. Руският гостенин обаче в последна сметка в действителност унизи американеца. Ако има почитание, значи би трябвало да има резултат. А в случай че няма резултат, значи домакинът не заслужава почитание. Тръмп с безизразно лице реши да не кани Путин на гощавка след договарянията – т.е. призна, че е изгубил, обиди се и се разсърди.
В методическото напътствие, написано в администрацията на съветския президент и разпратено до подвластните му СМИ-та още преди срещата „ на върха “, еднопосочно се споделя, че управляващите в Украйна са „ недоговороспособни “, че разговорът с тях е „ привършен “, което евентуално Путин ще уточни на Тръмп. „ Украйна пренебрегва всички мирни оферти от страна на Русия “, написа в напътствието.
След такова напътствие срещата към този момент нямаше никакъв смисъл за американската страна, само че тя или не знаеше за него, или го беше „ пренебрегнала “ - и в двата случая това е доказателство за неприятна подготовка, за дефицита на експерти по Русия към Тръмп. Колкото до другата страна, там всичко е премислено деликатно, до последната детайлност. Министърът на външните работи Лавров цъфна в Аляска с тениска със символичното Съюз на съветските социалистически републики. Този посланик, направил кариера в демократичните времена на сбогуването със Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден акцентира лелеяната си фантазия за завръщането на Съветския съюз – с Украйна и Беларус на първо място, несъмнено. А пък на конференцията директният му шеф – след три години и половина кървава баня, в която са убити и ранени и от двете страни милион хора – все по този начин спокойно приказва за „ братския “ украински народ. Но какво се крие зад тези думи? Радост! Радост, че Тръмп е не запомнил за глобите против Русия, че Путин може умерено да си продължи войната дружно с приятелчетата си от Китай и Северна Корея. Понеже всичките тия европейски политически дейци са кръгла нула: откакто Путин е излязъл от американската изолираност, за него те са политически лилипути. В синхрон с Путин и Тръмп разсъждава за подобряването на двустранните връзки, а в края, на поканата на Путин Next time in Moscow, дава отговор с нещо неясно-положително.
На дадената конференция, Путин, несъмнено, не не помни да спомене и че преди време Аляска е била част от Руската империя и че явно през 1867 година е продадена по недомислие на Съединени американски щати за смешните 7,2 милиона $. Впрочем, би трябвало да ви кажа, че съветските „ колонизатори “ в Аляска са били напълно малко, към 800 души, най-вече ловци на животни за скъпи кожи, и Александър Втори е трябвало да продаде Аляска, с цел да не се озове в ръцете на неприятелката на Русия Англия.
Путин стартира срещата си с Тръмп с думите „ Добър ден, съседе “ - и в действителност, дистанцията сред съветския остров Голям Диомид и американския Малък Диомид в Беринговия пролив е по-малко от четири километра. Не чак толкоз от дълго време бях на Малък Диомид и разбрах, че сред тези два острова е най-голямата времева разлика на света: когато на американския остров е пладне понеделник, на съветския е вторник, 9 сутринта. Някъде по глобуса би трябвало да има тегел за промяна на дните, само че въпреки всичко е необичайно, че на два прилежащи острова руснаците занапред закусват, а американците към този момент обядват, освен това през вчерашния ден. Как да се разберем освен това състояние, а?
Този въпрос си остава все по този начин настоящ. За да откри опция да се контракти с Русия, Америка, и до известна степен и Европа, би трябвало да имат съществени екипи от специалисти по Русия, които да могат да водят съществени договаряния с моята страна. Иначе всичко това прилича на неуместна трагикомедия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов.
Всички врагове и другари на Путин към този момент двайсет и пет години, откогато той е на върха на властта, го считат за огромен късметлия. Въпреки всички тествания, на които беше подложена президентската му душа, като се почне от първите години на ръководството му, когато занапред прохождаше, и се свърши със сегашната му среща с Тръмп, който благо го назова smart guy, и макар войната, която натрапи на Украйна, и политическата изолираност от страна на Запада, този късметлия цари с голямо умеене и още по-огромно самоудоволствие. На 73 той е, както се споделя, пресен като краставичка. И замисля политическото величие на личната си тирания.
Срещата с Тръмп беше за него в действителност доста потребна. На първо място – за царското му състояние в Русия. Сега към този момент съветският народ в действителност ще разбере, че нашият цар е прав. Прав и във войната, и в държавната си политика по отношение на опозицията, тези нови „ врагове на народа “.
Американците се прекланят пред бизнес покупко-продажбите, а руснаците – пред знаците. Сега се оказва, че в Аляска не е подписана никаква договорка, обаче знаците в Русия са на възбог. Като се почне от аления килим, застлан от американски бойци пред Путин. Той кацна в Америка не като боен нарушител, за какъвто го считат съвсем навсякъде в Европа, а като почетен гостенин под аплодисментите на американския президент. Или пък следната алегорична детайлност: от летището Путин се вози дружно с Тръмп в лимузината на американския президент. Това не е планувано, това е импровизация, това е моментът, когато двама суперсамолюбиви мъже с общите полезности на гаменчета си признават, че се „ почитат “ - по този начин се споделя на съветски. Руският гостенин обаче в последна сметка в действителност унизи американеца. Ако има почитание, значи би трябвало да има резултат. А в случай че няма резултат, значи домакинът не заслужава почитание. Тръмп с безизразно лице реши да не кани Путин на гощавка след договарянията – т.е. призна, че е изгубил, обиди се и се разсърди.
В методическото напътствие, написано в администрацията на съветския президент и разпратено до подвластните му СМИ-та още преди срещата „ на върха “, еднопосочно се споделя, че управляващите в Украйна са „ недоговороспособни “, че разговорът с тях е „ привършен “, което евентуално Путин ще уточни на Тръмп. „ Украйна пренебрегва всички мирни оферти от страна на Русия “, написа в напътствието.
След такова напътствие срещата към този момент нямаше никакъв смисъл за американската страна, само че тя или не знаеше за него, или го беше „ пренебрегнала “ - и в двата случая това е доказателство за неприятна подготовка, за дефицита на експерти по Русия към Тръмп. Колкото до другата страна, там всичко е премислено деликатно, до последната детайлност. Министърът на външните работи Лавров цъфна в Аляска с тениска със символичното Съюз на съветските социалистически републики. Този посланик, направил кариера в демократичните времена на сбогуването със Съюз на съветските социалистически републики, през днешния ден акцентира лелеяната си фантазия за завръщането на Съветския съюз – с Украйна и Беларус на първо място, несъмнено. А пък на конференцията директният му шеф – след три години и половина кървава баня, в която са убити и ранени и от двете страни милион хора – все по този начин спокойно приказва за „ братския “ украински народ. Но какво се крие зад тези думи? Радост! Радост, че Тръмп е не запомнил за глобите против Русия, че Путин може умерено да си продължи войната дружно с приятелчетата си от Китай и Северна Корея. Понеже всичките тия европейски политически дейци са кръгла нула: откакто Путин е излязъл от американската изолираност, за него те са политически лилипути. В синхрон с Путин и Тръмп разсъждава за подобряването на двустранните връзки, а в края, на поканата на Путин Next time in Moscow, дава отговор с нещо неясно-положително.
На дадената конференция, Путин, несъмнено, не не помни да спомене и че преди време Аляска е била част от Руската империя и че явно през 1867 година е продадена по недомислие на Съединени американски щати за смешните 7,2 милиона $. Впрочем, би трябвало да ви кажа, че съветските „ колонизатори “ в Аляска са били напълно малко, към 800 души, най-вече ловци на животни за скъпи кожи, и Александър Втори е трябвало да продаде Аляска, с цел да не се озове в ръцете на неприятелката на Русия Англия.
Путин стартира срещата си с Тръмп с думите „ Добър ден, съседе “ - и в действителност, дистанцията сред съветския остров Голям Диомид и американския Малък Диомид в Беринговия пролив е по-малко от четири километра. Не чак толкоз от дълго време бях на Малък Диомид и разбрах, че сред тези два острова е най-голямата времева разлика на света: когато на американския остров е пладне понеделник, на съветския е вторник, 9 сутринта. Някъде по глобуса би трябвало да има тегел за промяна на дните, само че въпреки всичко е необичайно, че на два прилежащи острова руснаците занапред закусват, а американците към този момент обядват, освен това през вчерашния ден. Как да се разберем освен това състояние, а?
Този въпрос си остава все по този начин настоящ. За да откри опция да се контракти с Русия, Америка, и до известна степен и Европа, би трябвало да имат съществени екипи от специалисти по Русия, които да могат да водят съществени договаряния с моята страна. Иначе всичко това прилича на неуместна трагикомедия.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ